Поколението "Копи - пейст"* - I
 Изпрати
На родителската среща на голямата дъщеря класната спомена мимоходом това: „Копи – пейст” поколение. Че децата ни, 7 годишните, които още играят на площадката, били част от това поколение. Сепнах се, не защото не знам, че и детето ми един ден ще влезе в кавичките на все някое поколение. Сепнах се, защото не знаех, че дори и толкова малки, някои от тях много добре се вписват в този свят – на сегашните тийнейджъри и младежи. Сепнах се най- вече, защото не го познавам това поколение, а то ще ми наднича от бележника, вечер ще си мие зъбите и ще го слагам да си ляга, поне докато все още спи вкъщи.
Свикнала съм да мисля, че всяко поколение се ражда от сблъсъка на изявена група млади, чиито мироглед, ценности, начин на живот яростно се противопоставя на родителските такива. В сблъсъка се раждат онези „трудни години” за всяко семейство, но светът спокойно завива в нова посока. Така е било винаги. Но това поколение много се различава от досегашните.
Факторът, който променя не погледа, а цялата призма, е Мрежата. Технологиите, смартфони, телефони с интернет, таблети, лаптопи – всички тези джаджи промениха коренно представата ни за общуване, отношения и ценности. Тези деца, вече от 7, та чак до 24 години, разполагат свободно с тях по всяко време, на всяко място. Те определят целият им живот в по- малка или в по- голяма степен. Но какви са тези деца, откъде и как дойдоха?
Уроците в училище те не обичат да подготвят с писане, задълбочено четене и разсъждения на глас. Те предпочитат виртуалната форма на общуване с преподаватели и виртуалното оценяване. „Копи- пейст” е тук с пълна сила – те нямат време, а и желание да пишат и изчитат. Ползват Мрежата за източник. А ние много добре знаем, колко несигурен и неправдив източник е Интернет. Но тези нови ученици сякаш малко се интересуват от истината, научната истина. Щом го има в Нета, значи съществува, а щом е така значи можем с едно кликване да си го присвоят и да го обявяват за свое. Нетърпеливи са тези деца – те нямат време да пишат докрай, да изчитат докрай. Те имат съвсем друго темпо – скоростта на курсора, скоростта на дистанционното – това определя тяхната лична скорост. В училище тези деца не се представят особено добре, и не защото нямат потенциал или не са интелигентни – напротив, но нашата система не се е пригодила към тях. Разминаването е чудовищно, особено в България, където, знаем, образованието е закостеняла и трудно реформираща се структура, с липса на изцяло нови доктрини и личности, които да ги изнесат докрай. Не е последователна и единна. Което допълнително обърква децата и затвърждава мнението им, че, в общия случай, „училището не струва”.
Родителите им, децата на прехода, искаха децата им да живеят по- добре. Дадоха им невероятното самочувствие, че са най- добрите. Четяха психология от рода- „ Как да отгледаме уверено дете” и сякаш оперираха децата си от самокритичност и земност, те наистина се взимат много насериозно. Не се познават и не могат да разпознаят недостатъците си, чувстват се странно, когато някой ги критикува и предпочитат да го обсъдят в социалната мрежа, и чрез „лайкове” - да получат отново увереност. Защото много от тях общуват единствено с връстници. Изолираността на това поколение от другите, го прави инфантилно и самовлюбено. Компетентността му в боравенето с джаджите обаче му дава полагаемото самочувствие. Повечето са отгледани в къщи, купени с 30- годишни кредити, те не знаят какво е да делиш стая с брат или сестра. Родителите им може да не им обръщат много качествено внимание, но пък много се стремят да не ги лишават от нищо друго. Материално презадоволени е другата ключова за това поколение дума.
*"Копи – пейст" е комбинация от команди, с която определен пасаж от текста се копира с помощта на едно движение и се помества на желаното място – пак с едно движение. |
|
Коментари
2013-10-21 #7  Силвия Ганова Мили момичета, темата е прекрасна и както е казала Деси, много навреме. Бих коментирала, но предпочитам да напиша тема, защото ще стане дълго излянието ми тук  Хубаво е, че сте здравомислещи майки и съм сигурна, че ще отгледате едни прекрасни здравомислещи деца.
2013-10-21 #6  Цвети И друго, ако, Деси, си казваш: "На работа преливам от Мрежата, искам вкъщи време за семейството" Казваш си го умишлено, защото умееш да разграничаваш и имаш съвест на добър родител. Но някои деца не умеят да различават. Техният живот реалния се покрива с виртуалния. а както казва Инна, дори и не са толкова навътре в технологиите, не познават пълните им възможности, ограничават се до социалните мрежи, пощата, скайпа...
Друго не разбирам аз - защо му е на първолак телефон, при положение, че до водят и взимат от училище, защо 10-12 годишните разполагат с техника за над 1000 лв., при положение, че дори не вършат домакинска работа...това е ужасно. Хубавите неща трябва да се заслужат
2013-10-21 #5  Инна Георгиева Голяма е дъщеря ти, Деси. Отдолу идва нещо съвсем друго.
Абсолютно си права, че има родители, които не обръщат внимание на децата си.
Има и друго. Тези същите родители все още са от по-старото поколение и за тях, колкото и да си мислят, че са наясно с възможностите на технологиите, това въобще не е така. Защото те не се заключават в ползване на фейсбук, поща, комуникатори и няколко сайта. Поради тази дупка те не могат да канализират, да насочват информацията. От друга страна идва училището, което в общия случай /изключвам специализирани училища/ е много назад от технологиите. Може някой да ме репликира, че не е така и че детето му има много шестици по "компютри", но съм почти 100% убедена, че познанията му са доста слаби.
2013-10-21 #4  Десислава Ив. Симеонова Голямата ни дъщеря е на 12. Преди една година се премести в по-голямо училище и взаимно бяхме сащисани колко различно е, като взаимоотношения и порядки ("по-интелигентно" се оказа асоцииращо с "по-грубо", "по-злобно"), в сравнение с предишното училище. У дома Мрежата не е СВРЪХ използвана, имаме и други занимания  ; може би тъй като на работните си места работим изключително с Интернет....  За мен проблемът е свързан и с това, че - и без да се намесват Интернет и Фейсбук, част от майките и татковците не обръщат внимание на децата си, звучи нелепо, но е факт. Обличането, храната, покриването на ежедневните необходимости изчерпват енергията ни - и вечер, прибирайки се от работа, наистина нямаме време и сили за събеседване... Мдаа-а. Особено ако имаме повече от едно дете. Казвам го с горчивина.
2013-10-21 #2  Цвети Разбира се, че семейството е първоопределящо  И аз на това разчитам, че има все още читави родители и учители, които наблюдават и умеят да "четат" децата си. Връзката на доверие трябва да я има, независимо какво се случва във времето. Предусещам обаче, че ще дойдат времена, в които просто няма да имаме познанието, с което да го правим. Самите връзки между хората се променят, разговорите стават "споделяне" и "лайкване", четене на статуси. Казвам го без критика, децата са такива, ние сме такива, времето е такова - каквото сме, такова. Но има много родители, които трябва да излязат от инерцията и да се постреснат - това е за тях 
2013-10-21 #1  Десислава Ив. Симеонова Цвети, материалът е навременен и ценен. Но - слава богу, мога да споделя, че моята голяма дъщеря и няколко (макар и малцина) от по-близките и познати НЕ се вписват в определението "КОПИ-ПЕЙСТ". В случая мога да гарантирам, че това се предопределя от семейната среда. Не си виря носа и не обобщавам - просто повечето важни неща се случват и зависят от атмосферата и порядките вкъщи, от обшуването, от обсъждането на случилото се през деня. Аз не съм склонна да обвинявам за всичко училището, семейството е първостепенното. Да, децата ни са в клас и сред приятели през голяма част от деня, но, в крайна сметка, те са нашите деца и би трябвало да не пренебрегваме сигналите, които погледът, поведението, мълчанието, нервността им ни изпращат.
|
|
Четвъртък 5 Декември 2019 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Обещанието - думите като договор
Обещанието е договор, подписан със силата на думите. Поне така го възприемат хората, които се чувстват...
  Щекотливата тема – сексуалното възпитание
Много родители смятат, че правилното сексуално възпитание се свежда до това да изолират децата си от...
 Как да изберем лекар на детето си?
Бременна сте и очаквате вашето съкровище. Тъкмо приключихте с избора на акушер-гинеколог и болница, в...
 Светлина за очичките на Ани - I
Вижте тези красиви детски очи. Те са на Ани от Бургас. Желана, очаквана, като всяко дете, рожба на любов,...
  Алтернативни терапии за успокоение
Ако не сте си открили специален финансов фонд „При нужда психолог”, то когато имате спешна нужда от успокояване...
  На палатки – какво да вземем - II
Необходими неща за готвене и хранене:
• Газов котлон с резервна бутилка ( спазвайте безопасност за...
 Село. Лято. Безвремие
Село.
Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун.
Радио "Хоризонт"...
  Как да преодолеем раздялата с партньора?
Раздяла. Това е едно от най-трудните преживявания, които понякога се налага да понесем. Но готови ли...
 Как се става... татко - I
Напоследък чувам оттук- оттам, по градинки и форуми едни и същи оплаквания от страна на майките – „Той...
  Радиацията на мобилните телефони - II
Употреба на GSM от деца
Мненията относно използването на мобилен телефон от малките деца и тинейджърите...
 Да дам ли втори шанс на отминала любов?
Едва ли има човек, който уверено и еднозначно би ви посъветвал дали да обърнете на следващата страница...
 Алкохолът и сексът - винаги в сложни отношения
Вече над 10 хиляди години спиртните напитки са особено предпочитани от хората. Релаксиращият им ефект,...
 Личното пространство във връзката
Неминуемо в една връзка идва момент, в който искри прехвърчат, но не от любов, а от необходимостта партньорите...
 Вече сме трима - емоционалното равновесие при първото ни дете
Трепетите, очакването и вълненията около приближаващото появяване на третия член на семейството са едни...
  Защо не бива да качваме снимки на децата си онлайн?
Днес социалните мрежи са навсякъде. Споделяме всичко - от съкровени мисли до последния си обяд. Обявяваме...
 Защо да наемем майки след изтичането на отпуска по майчинство?
Помня първото ми сериозно интервю за работа. Вторият въпрос на работодателя беше: "Имате ли деца и колко...
|