Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Днес или никога!


Казват, че не можеш да видиш отвъд избора, който не си направил. Самият път до нашите цели е нещо, което идва, за да ни обогати и в този смисъл отложените цели не са нищо повече от загасен потенциал, една затворена врата. Не че трябва да се надбягваме с желанията си, но е хубаво с действията си да се движим редом до тях. Когато не предприемаме нищо или ги оставяме за някакво далечно „после“ има опасност никога повече да не се върнем към тях.

После

“После” е някакво мистериозно място, където често си позволяваме да слагаме какво ли не. Когато нямаме сили да решим къде, кога и как ще пристъпим към нещо, (но от друга страна усещаме, че го искаме) се заблуждаваме, че решението е го оставим за по-подходящ момент, за после.
Най-често това „после“ е толкова голямо че побира всичко, с което не ни се занимава в момента, всичко за което се убеждаваме, че не сме достатъчно готови, всичко което си мислим, че ще почака. Така тази странна бездна се превръща в гарата на чакащите мечти, които обаче много рядко успяват да се отпътуват от нея.
И накрая, "после" е една утопия - място, което не съществува. И колкото повече пъти си го признаваме пред себе си, толкова повече свършена работа и постигнати цели ще оставяме зад гърба си.

Не, веднага!

Страхът от несъвършенство, боязливите погледи към мнението на другите, отказът от правото ни да бъдем спонтанни и да грешим - всяко едно от тези неща се промъква в различна степен у всеки, който иска да се захване с нещо ново, извън рутината. Преодоляването им означава да откажем да трупаме неща за после и да видим предимствата на това да действаме веднага. Какво пък, веднага и не толкова правилно е много по-приемливо от идеално, но после (т.е. никога).
Веднага е нашата единствена пролука, процепът, който сегашният момента ни предоставя и който с всяко отлагане става все по-тесен, докато не изчезне напълно.

Добре, но как?

Много е удобно да си казваш: „Е, за един ден нищо няма да стане. Ще пристъпя към това утре!“. Докато в един момент не видиш, че това се превръща в системно отлагане и заедно с него към въпросната задача се натрупват редица негативни мисли и представи.
За да нямаме чувството, че живеем живот със задна дата е добре да започнем да предприемаме някакви действия и то веднага.

Правенето на едно нещо на ден (ежедневно, без изключения и извинения), което отдавна събира прах в графата „После“, е най-полезният помощник в борбата ни с отлагането.

Първото нещо, с което трябва да се справим, е изкривената ни представа за това, което отлагаме. Да подходим към страха и несигурността си с разбиране и въпреки тях да направим първата крачка. Нищо не може да бъде постигнато за един ден, но първата стъпка е началото на нашето веднага.

Тази първа стъпка не е толкова трудна и ужасна. Тя просто е изграждане на навик, обратен на този с отлагането. С времето ще привикнем вместо да оставяме за „после“(помните ли, онова митичното), да си предлагаме решения, дори те на пръв поглед да ни се струват несъвършени, глупави или неработещи.

Така, веднъж обърнали гръб на отлагането, ще се озовем в съвсем нова и в някакъв смисъл работеща ситуация. Вече ще гледаме в друга посока и постепенно ще откриваме нови пътища и нови решения, отвъд вече направените избори. Съзнанието ни ще е свободно от сценарии за провали и ще е стои ясно пред реалните части на проблема и справянето с него.

Никой не обича да се занимава с изостанали задачи, които вече не търпят отлагане. Да си подреждаш деня и всекидневно да държиш на своето „Веднага“ не е лесно и изисква доста енергия и желание за справяне със ситуацията. Но по-добре да влезем в постоянно променящия се цикъл на взетите и изпълнявани решения, отколкото да се оставим на един порочен кръг от „консервирани намерения“.
Коментари
2013-10-31 #2
teodora
Здравей Десислава,
честит празник!

Благодаря, че сподели, вече знам, че не съм сама в клуба на анонимните "послета"
Наистина ключово е това странно после, то ми беше първото заглавие на статията.
Някак все си мислим, че имаме много време и много шансове да трупаме за нататък, а днес!?
2013-10-31 #1
Десислава Ив. Симеонова
ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ НА ЧЕРНО МОРЕ!!!!
ДА НИ Е ЧЕСТИТ!

"ПОСЛЕ е някакво мистериозно място, където си позволяваме да слагаме какво ли не" - много ми харесва.
Аз предпочитам да живея, да обичам, да работя сега, днес - после? - нима някой знае кога е то и ще го има ли.... Да, имам мааалък проблем с: "Не, веднага!", обаче и тая Коледа ще си пожелая да поостаа-авям нещата да се случват
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Една сигурност, моля!
· Свърхотговорните деца
· Личната отговорност по пътя ни
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· Как се състаряваме преждевременно - външния вид
· Неща, които вече не ме впечатляват
Вторник
24
Септември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Предстои ви операция? Има и добри страни
Мнозина приемат с ужас мисълта, че им се налага операция. Не става въпрос за такава, от която да зависи...
Флорънс Найтингейл - милосърдната сестра, която завинаги промени медицинската грижа
"Отдавам успеха си на това – никога не давам и не приемам оправдания" – Флорънс Найтингейл Флорънс...
Как чрез думите сами си причиняваме нещастие и болести?
Не знам дали вярвате в силата на положителното и съответно отрицателното мислене и в това, че само ние...
На екзистенц минимума на душата
Някой ден... Някой ден ше изчета онези дебели книги, които все отлагам. Ще изчета и "Вълшебната планина",...
Психосоматиката – болестта като изход
Моя близка е тежко болен човек. Тя има исхемична болест на сърцето, хипертония, ревматизъм, колит, бъбречна...
Как да отучим детето си от бързата храна - I
Обикновено не отдаваме голямо значение на това, с какво се храни нашето дете. През деня ние сме на работа,...
Червена детелина за женско здраве
Червената детелина е разпространено ливадно цвете, което пчелите много обичат. И неслучайно. Освен сладките...
Защо някои хора реагират на стреса със...сън
Когато аз и мъжът ми се скараме, разменяме гневни реплики, отдръпваме се в различни стаи и изчакваме...
Шампионите на суровите ядки - I
"Ние сме това, което ядем. Колкото повече жива храна приемате, толкова по-живи ще бъдете“. Такъв беше...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Спортни летни занимания на открито
Всяка година чакаме с нетърпение времето за слънце и море, за да помързелуваме на воля и „да заредим...
Избелване на зъбите без вреда
Естественият цвят на зъбният емайл далеч не е само бял, а може да бъде също жълт, кафеникав, дори синкав....
Как да изчислим своя Индекс на телесната маса (BMI)
Индексът на телесната маса е понятие, въведено от Световната здравна организация и с негова помощ се...
Когато някой близък тежко боледува
Най-близката приятелка на Силвия има злокачествен тумор и ходи на химиотерапия, но тя така и не може...
Целулитът и храненето - II
Но може би най-основното е да готвим сами храната си от пресни продукти и да не използваме никакви полуфабрикати....
Липсващото парченце от пъзела
Ако внезапно ни поканят да изредим от какво се оплакваме в живота си, вероятно няма да се затрудним да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook