Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Помниш ли...


"онези времена"


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Дъвката „Идеал“, традиционните „Паста и боза“ в сладкарницата, билетчето от 0.06 лв за пътуване в градския транспорт;

Панаирите/съборите, стрелбищата, дъвката „Би-Бит“, захарните пръчки, топчетата; захарния крем (бял, жълт, розов) – който се продаваше, дойдеше ли цирк; сиропа, жълт и червен – от 0.05 лв и от 0.10 лв, който (поне в Плевен) беше неизменна част от летния уличен облик;

Събирането на обвивки от бонбони, шоколади, картинки от дъвки, на салфетки, значки, марки;

Железарския магазин и „Плод-зеленчука“, както и „Валентина“, „Детмаг“, „Супермаркет“; „ХоРеМаг“-а на село;

Малките ателиенца, в които вещи лели ловяха бримките на майчините ни чорапогащници;

Уокмена, касетофона (с касетките), дискетите, видео касетите – и видео апаратите, грамофона ( с малките и с големите плочи); пишещата машина;

Предаването на амбалаж – и възможността да си „купиш“ нещо за тяхната равностойност (по 0.10 лв, примерно, бяха бутилките от „Швепс“ – а ); събирането на билки – и предаването им в съответните пунктове през лятната ваканция;

Т. нар. „Точка“, т.е. радио точка, която задължително присъстваше в домовете ни и във всяка класна стая (нерядко, директорът в нашата гимназия правеше обръщение по нея, както и се съобщаваха важни за училището събития);

Физ-зарядките, които започваха 15 минути преди началото на всеки училищен ден; сините престилки с бели якички (еквивалент на сегашните униформи в някои училища. Между другото, изключително практичен метод за ходене на училище, няма как да изпадаш в паника: „Олелее-е, ама какво да си облека днес?!“); чантите, с които ходехме на училище (раниците изобщо не се използваха за учебни цели);

Лексиконите, спомениците, тетрадките със стихове и рисунки, телеграмите; изготвянето на хербарии през лятната ваканция; поддържането на читателски дневник;

Приема в чавдарската, пионерската, комсомолската организация; съботниците – веднъж месечно почиствахме училището и района му;

Стационарния телефон (нямам представа как, все пак, съм подхващала и поддържала любовен живот без мобилния си ) и по-евтините разговори след 21.00 и преди 07.00 часа;

Висенето по срещи (без мобилен телефон няма как да знаеш къде е другият, не само от любезност, а и от принуда трябва да проявиш търпение );
двуседмичното Военно обучение в десети клас;

Ходенето през октомври на бригада, за минимум две седмици (брали сме домати, чушки, грозде, лук, ябълки; имах приятели, които ходеха и на лагер-бригади, т.е. с преспиване, примерно в Казанлъшко – за бране на розов цвят). После, горди с изкараното, ходехме на дискотеки и кино;

Писането на писма и трепетното очакване на отговорите им; поддържане писмовна кореспонденция с другарче от Източна Европа и/ли от някой край на България; аз си пишех с Александър от Ростов на Дон и с Елена от Малко Търново;

Липсата на деца в градовете по време на ваканциите (всички си отивахме на село);

Пролетните градски състезания между училищни отбори по шах, футбол, волейбол, плуване, спортна гимнастика (ако някъде все още ги има, Слава Богу!);

Природата в близост и до големите ни морски курорти (представяте ли си какви са били преди две десетилетия Слънчев бряг и Златни пясъци?!); полянките, парковете, всички места за отдих (в града, край морето и в планината) – където заедно с детето ти може да ходите боси (понеже няма следи от кучета, както и липсваха хартийки, шишета, угарки...);

Манифестациите: на 01 и 24 май например (след които задължително се ходеше на сладкарница, на ресторант или на гости);

Паметният 10 ноември 1989 г. ме завари в горните класове на гимназията. Надявам се и вярвам, че за много по-добро оттогава насам нещата се променят, ние се променяме – или поне огледалото така повелява...
Не смятам, че, казвайки: “Помниш ли....“, у мен проговорва носталгия по СОЦ-времето, наистина не е това. По-скоро, имам мили, но трезви реминисценции за себе си и поколението, което в момента започва 40-тото си десетилетие. От друга страна, давам си сметка, че вероятно връстниците ми, живеещи в по-малки населени места имат по-непринуден „досег“ с много неща от реалността.
Опитах се да побера в няколко реда част от онова, което олицетворяваше детството и юношеството ни в края на 80-те (когато думата "тийнейджър" не се използваше) и което характеризираше ежедневието ни. Няма как да съм изброила всичко (пропуснах казармата, многогодишното чакане за закупуване на кола, детските влогове – които милите ни баби и дядовци правеха на наше име и много други). Това, което всъщност наистина ми липсва, е непреднамерената любезност между хората, уважението към институциите и по-възрастните, спокойствието, с което нашите родители посрещаха дните.

Бих искала децата ни да имат усещане за сигурност, да растат сред обич и топлина – но чувството за безнаказаност и незачитането на традициите и реда да не са сред техните характеристики. Времето е различно, ние - също, но изконните ценности няма как да се променят за едно- две десетилетия. Или поне не бива.
Виж още статии за:   Любопитно · Миналото ·
Коментари
2013-11-20 #11
Цвети
В защита на децата, трябва да кажа, че още се играе на дама и ластик. Виждала съм с очите си тийнейджърки, пълни с пози, как замятат ластика А на народна топка още се играе, поне в училището на дъщеря ми Така че не всичко е загубено!
2013-11-19 #10
Еми
Искам да добавя, чакахме голямото междучасие в училище да играем на дама или на ластик.А сега децата нямат никакво детство те дори не играят и на народна топка.
2013-11-12 #9
Цвети
Само да кажа и аз, че това с колекционирането никога няма да отмре. Моята дъщеря е на 7 и сега е световна мания да събират стикери. Лепят ги в албум за снимки и стой та гледай какви драми стават Някои неща просто не се променят))
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Децата, града и имунната система
· На тази дата: Световен ден на морето
· Как изглежда градът без реклами?
Виж още статии за:   Любопитно · Миналото ·
Сряда
21
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Превъртане на световете
Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
И когато срещнеш истинската жена...
„Може да не си първият мъж в живота й, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може...
Сватбена рокля на 120 години ще украси 11-тата булка в рода си
Сигурно е голямо улесенение за една току-що сгодена жена да знае със сигурност какво ще облече на сватбения...
Космически новини 2013
Често, особено в началото на всяка година, се интересуваме от предсказанията на астролозите и дори на...
Утринна сянка
Тихо свита пак мълчи сутринта, вплела в дланите горчива мъгла зад прозорец, покрит с цветни листа....
Великият Стенли Кубрик като фотограф
Преди да стане режисьор и да се занимава изобщо с кино Стенли Кубрик ("Портокал с часовников механизъм",...
Говори за щастие
Ела Уилър Уилкокс (Ella Wheeler Wilcox, 1850 - 1919) е американска писателка и поетеса. "Говори...
Анук Емe: "Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш"
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш... Моментът на копнеж, когато знаеш,...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана - II
В Априлци се състоят и немалко ежегодни празници. На Тодоровден в местността „Маринска” се провеждат...
Дафни дю Морие - „Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс”
Ясно е, че животът трябва да бъде издържан и изживян. Как да го живеем обаче е проблемът. Дафни...
Мимолетността на Любовта
"Той се разочарова от любовта, защото тя всеки път беше мимолетна и рано или късно си отиваше. На...
На тази дата: 28 февруари 1870 е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването...
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
"Свободата, Санчо..."
Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят...
Различават ли се изгрева и залеза?
Събуждате се от кома. Дърпате завесите на прозореца и поглеждате навън. Слънцето е кацнало на хоризонта....
Притча за факирът и кобрата
Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с...
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“. „Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни,...
Към майка си
Ти мислиш, майко, че аз всеки ден проклинам съдбата, що ме е дарила с участ зла. Повярвай ми, животът,...
Най-хубавите цитати от Димитър Талев
“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!” “Човек не бива и не може да живее само за...
Синята птица на Буковски
има една синя птица в сърцето ми, която иска да излезе, но аз съм много строг с нея, казвам й – стой...
ЕС ще ограничи употребата на канела
ЕС може да ограничи употребата на канела на килограм тесто, съобщава вестник The Telegraph. Всъщност...
Свят, пълен с цветове - картините на Педро Ролдан Молина (снимки)
От картините на Педро Ролдан Молина струи светлина и цвят. Една бликаща жизнерадост, която зарежда и...
Танцът е живот
Фотографският проект на Джордан Мeдър (Jordan Matter) му носи грандиозна слава. Книгата му с фотографии...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook