Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Помниш ли...


"онези времена"


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Дъвката „Идеал“, традиционните „Паста и боза“ в сладкарницата, билетчето от 0.06 лв за пътуване в градския транспорт;

Панаирите/съборите, стрелбищата, дъвката „Би-Бит“, захарните пръчки, топчетата; захарния крем (бял, жълт, розов) – който се продаваше, дойдеше ли цирк; сиропа, жълт и червен – от 0.05 лв и от 0.10 лв, който (поне в Плевен) беше неизменна част от летния уличен облик;

Събирането на обвивки от бонбони, шоколади, картинки от дъвки, на салфетки, значки, марки;

Железарския магазин и „Плод-зеленчука“, както и „Валентина“, „Детмаг“, „Супермаркет“; „ХоРеМаг“-а на село;

Малките ателиенца, в които вещи лели ловяха бримките на майчините ни чорапогащници;

Уокмена, касетофона (с касетките), дискетите, видео касетите – и видео апаратите, грамофона ( с малките и с големите плочи); пишещата машина;

Предаването на амбалаж – и възможността да си „купиш“ нещо за тяхната равностойност (по 0.10 лв, примерно, бяха бутилките от „Швепс“ – а ); събирането на билки – и предаването им в съответните пунктове през лятната ваканция;

Т. нар. „Точка“, т.е. радио точка, която задължително присъстваше в домовете ни и във всяка класна стая (нерядко, директорът в нашата гимназия правеше обръщение по нея, както и се съобщаваха важни за училището събития);

Физ-зарядките, които започваха 15 минути преди началото на всеки училищен ден; сините престилки с бели якички (еквивалент на сегашните униформи в някои училища. Между другото, изключително практичен метод за ходене на училище, няма как да изпадаш в паника: „Олелее-е, ама какво да си облека днес?!“); чантите, с които ходехме на училище (раниците изобщо не се използваха за учебни цели);

Лексиконите, спомениците, тетрадките със стихове и рисунки, телеграмите; изготвянето на хербарии през лятната ваканция; поддържането на читателски дневник;

Приема в чавдарската, пионерската, комсомолската организация; съботниците – веднъж месечно почиствахме училището и района му;

Стационарния телефон (нямам представа как, все пак, съм подхващала и поддържала любовен живот без мобилния си ) и по-евтините разговори след 21.00 и преди 07.00 часа;

Висенето по срещи (без мобилен телефон няма как да знаеш къде е другият, не само от любезност, а и от принуда трябва да проявиш търпение );
двуседмичното Военно обучение в десети клас;

Ходенето през октомври на бригада, за минимум две седмици (брали сме домати, чушки, грозде, лук, ябълки; имах приятели, които ходеха и на лагер-бригади, т.е. с преспиване, примерно в Казанлъшко – за бране на розов цвят). После, горди с изкараното, ходехме на дискотеки и кино;

Писането на писма и трепетното очакване на отговорите им; поддържане писмовна кореспонденция с другарче от Източна Европа и/ли от някой край на България; аз си пишех с Александър от Ростов на Дон и с Елена от Малко Търново;

Липсата на деца в градовете по време на ваканциите (всички си отивахме на село);

Пролетните градски състезания между училищни отбори по шах, футбол, волейбол, плуване, спортна гимнастика (ако някъде все още ги има, Слава Богу!);

Природата в близост и до големите ни морски курорти (представяте ли си какви са били преди две десетилетия Слънчев бряг и Златни пясъци?!); полянките, парковете, всички места за отдих (в града, край морето и в планината) – където заедно с детето ти може да ходите боси (понеже няма следи от кучета, както и липсваха хартийки, шишета, угарки...);

Манифестациите: на 01 и 24 май например (след които задължително се ходеше на сладкарница, на ресторант или на гости);

Паметният 10 ноември 1989 г. ме завари в горните класове на гимназията. Надявам се и вярвам, че за много по-добро оттогава насам нещата се променят, ние се променяме – или поне огледалото така повелява...
Не смятам, че, казвайки: “Помниш ли....“, у мен проговорва носталгия по СОЦ-времето, наистина не е това. По-скоро, имам мили, но трезви реминисценции за себе си и поколението, което в момента започва 40-тото си десетилетие. От друга страна, давам си сметка, че вероятно връстниците ми, живеещи в по-малки населени места имат по-непринуден „досег“ с много неща от реалността.
Опитах се да побера в няколко реда част от онова, което олицетворяваше детството и юношеството ни в края на 80-те (когато думата "тийнейджър" не се използваше) и което характеризираше ежедневието ни. Няма как да съм изброила всичко (пропуснах казармата, многогодишното чакане за закупуване на кола, детските влогове – които милите ни баби и дядовци правеха на наше име и много други). Това, което всъщност наистина ми липсва, е непреднамерената любезност между хората, уважението към институциите и по-възрастните, спокойствието, с което нашите родители посрещаха дните.

Бих искала децата ни да имат усещане за сигурност, да растат сред обич и топлина – но чувството за безнаказаност и незачитането на традициите и реда да не са сред техните характеристики. Времето е различно, ние - също, но изконните ценности няма как да се променят за едно- две десетилетия. Или поне не бива.
Виж още статии за:   Любопитно · Миналото ·
Коментари
2013-11-20 #11
Цвети
В защита на децата, трябва да кажа, че още се играе на дама и ластик. Виждала съм с очите си тийнейджърки, пълни с пози, как замятат ластика А на народна топка още се играе, поне в училището на дъщеря ми Така че не всичко е загубено!
2013-11-19 #10
Еми
Искам да добавя, чакахме голямото междучасие в училище да играем на дама или на ластик.А сега децата нямат никакво детство те дори не играят и на народна топка.
2013-11-12 #9
Цвети
Само да кажа и аз, че това с колекционирането никога няма да отмре. Моята дъщеря е на 7 и сега е световна мания да събират стикери. Лепят ги в албум за снимки и стой та гледай какви драми стават Някои неща просто не се променят))
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
· 17 ноември - Международен ден на студентите
· Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
Виж още статии за:   Любопитно · Миналото ·
Понеделник
18
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Дано предстоящата година е изпълнена за вас с вълшебство" - Нийл Геймън
Дано предстоящата година е изпълнена за вас с вълшебство, мечти и добра лудост. Надявам се да прочетете...
"Лошото момче" на балета - Сергей Полунин
Сергей Полунин е "черната овца" на класическия балет. Един невероятно талантлив балетист, който не се...
Порнографията – от зората на човечеството до днес - II
С бурното развитие на техниката настъпва и нов разцвет на „неприличните изображения”. Всяко ново изобретение...
Тийнейджърска песничка
На младостта ни лодката отплува, реката на живота си тече и виждам във дъжда да се целуват едно момиче...
Мистерията на девствения пояс
Изкован от стомана, с остри шипове, които трябва да охладят ентусиазма на всеки желаещ и неразбиваем...
Спомням си се
Като църква без кръст. Като камък. И пръст. Като мъгла. Като дъжд. Светлина. Деня. Трева. Въжето на врата....
Баба Марга - Българка от стари времена
Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена, баба Марга. Тя бе едра, породиста...
"Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва....
Пой - магията на огненото кълбо
Виждали ли сте случайно улични артисти, които въртят огнени топки във въздуха? Умело жонглират на ръба...
Пазаруване от дивана - I
В стремителният ритъм на съвременния живот почти не остава време за разходки по магазините. В такава...
Бихте ли целунали непознат?
Да целунеш непознат, напълно непознат човек?! Това е абсурдно! Това може би си мислим повечето от...
Анук Емe: "Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш"
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш... Моментът на копнеж, когато знаеш,...
Лазарска песен
Лазар лазарува, Лазар весел ходи и девойки води. Всяка мома пее и по-ясно дума на трева и шума: „Цветница...
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами....
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Любовните филми с незабравими саундтраци
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Ще танцуваме ли...латино? - II
Танго Няма как да не кажем поне няколко думи за този импресивен танц, макар да е трудно да се резюмира...
Първо мислиш, че е наказание...
Първо мислиш, че е наказание, после мислиш, че е изпитание, накрая знаеш, че е щастие....
11 юли - Световен ден на населението
На 11 юли ООН отбелязва Световния ден на населението (World population day), иницииран през 1989 г. Повод...
Искам да ти кажа: "Тя е ангел. Моята майчица"
Тя е АНГЕЛ в буквалния смисъл на думата, а как ще опишеш един ангел? Думите са слаби. Няма по прекрасно...
Защо сме тъжни, когато вали?
Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването...
Коледни пости - Ден 11:
Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.
В неделя ме бе обзело безумно вдъхновение за кулинарстване. Разочарована бях от постния кекс, който сама...
Най-иконичните бански костюми от киното, телевизията и поп културата
Банските костюми имат дълга история, преминават през много модификации и може да се каже, че са отражения...
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две. ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook