Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя


Размисли между един студен ориз и една топла супичка


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Започвам с едно бързо признание – доскоро за мен постенето не беше нищо повече от поредната диета, на която се подлагаш произволно в някой от трите поста през годината, за да се разтовариш. Винаги съм се съмнявала, че това изобщо е възможно. А и защо да се лишаваш доброволно, след като и без това трапезата ни е не особено богата.

Но постите са неразделен елемент от религията и трябва, въпреки еднозначната ми представа и скептицизма, да се разглеждат в неин контекст. Отказът от храни с животински произход трябва те да очисти лошите мисли, да те извиси над злободневните и битови подробности. Би трябвало с течение на постите да не си толкова лаком и агресивен, а напротив да си по- благ, смирен. С две думи – да се доближаваш до Бог, постигайки вътрешна хармония, балансирайки в ежедневието. Ако ще говорим наистина за религия – с помощта на лишенията да усетиш с пълна сила, чисто сърце и помисли, радостта от Рождеството Христово.

Всичко това е чудесно на теория, признавам, и може би всеки човек в определен момент от живота му, тази представа за постите го притегля непреодолимо. Чувала съм също така, че, за да постиш, трябва да го искаш много силно и вътрешно, да имаш потребност. Но каквото и да си чувал или мислил, няма как да си напълно сигурен, искаш ли да постиш или не. Освен, ако не постиш принципно, както е по канон, и трите поста. Това беше отношението ми дотук.

Докато съвсем наскоро си говорех с една приятелка по този въпрос, беше малко преди Заговезни, и тя разказа, как и защо била постила. Имала си тя някаква вътрешна борба – да преодолее подтика да вземе на момента това, което иска, само защото може. Моментът, в който трябва да имаш всичко сега, веднага и тук, не позволявайки си и миг съзерцание, в което да се убедиш, че то ти е нужно и че наистина искаш точно това. Много интересно лично предизвикателство, още повече, че днес се учим наляво и надясно – как, ама точно това трябва да правим – да грабим с пълни шепи от живота, да вземаме каквото можем, само защото имаме възможността и средствата. И силата. А точно силата е онова много илюзорно понятие, което тя е укротила и преобразила, преобразявайки първо самата нея – именно чрез постите. Грабителската сила е отстъпила на вътрешната устойчивост по- скоро. Волята е победила, но не волята, водена от егото, а тази, която го озаптява.

Пленително, нали? Започва да ми се връзва и това, че през строгия пост трябва да се лишиш от алкохол, секс и много шумни забави. Вече май не съм толкова убедена, че съм на прага на такова решение...Не, сериозно, думите на приятелката ми ме замислиха за няколко дни и си казах – може би не знам точно какво правя, но ще го направя, за да разбера имала ли съм нужда изобщо да го правя. Малко през главата за краката, но поне е някаква отправна точка.

И така, през първия ден от постите, решено е - тази година ще се пости!


И понеже си мисля за храна почти през цялото време, всъщност огладнявам. Обед е и закономерно отивам за бърза справка, какво мога да обядвам в новото си амплоа на постещ човек. Какво да открия – един чудесен ориз със спанак, точно във фазата, която най обичам – „ориз на два дни”. „И това, ако не е знак?!”, сякаш чувам приятелката си. Знак е!

Празната чиния веднага ме подсеща, че това беше всичко от ориза и трябва да се готви нещо за вечеря. За справка – имам две деца, на 7 г. едното и на 1.8 г. – другото. И двете момичета са във фаза, в която трябва да се хранят пълноценно – едното е в първи клас, а второто тръгна неотдавна на ясла. Татко им е като повечето мъже – отявлен мръвколюбец, за който постното не е ядене, а гарнитура към сочна пържола. Предвид и това, че зимата и колебаещият ни имунитет се задават – ясно е, че челно се сблъсквам с трудност номер 1 на постещия ( семеен ) човек.

Трябва да си готвя отделно.


За едната част от фамилията по един начин, за мен – по друг. Е, ако поне и мъжът ми постеше...но това е немислимо. Дори и така да беше, не мога да лишавам децата заради моите духовни трепети от любимото кисело мляко, палачинки и филийки с масло и сладко. Но все пак – трябва да се готви на два пъти. Та аз едва смогвам изобщо да готвя, как ще готвя отделно за мен! Почти се паникьосвам. Нищо де, все има начини – толкова постни рецепти има наоколо, все нещо ще се измисли. А и постно не означава непременно сложно, напротив! Тук трябва изобретателност, малко от рецептите на сайта, малко от тук и там. Пък и боб, леща, сармички лозови обичат всички. А нали е разрешена риба, освен през строгия пост - първата и последната седмица на поста. Но сряда и петък е разрешена, ами шарана за Никулден – очертава се истинско пиршество. Така че – има варианти много да съчетавам моите пости със семейното меню. Оптимизмът отново надделя.


Навън вече доста хладно, цял ден в Търново температурите не надвишават 10- 11 градуса и вече обмислям за вечеря една топла супа – хем за децата питателен старт на вечерята, хем за мен основно...Сещам се за една проста супичка от тиква, целина...Какво ли още, трябва да проверя точната рецепта. Използвам момента, докато децата още ги няма, инак изобщо няма да успея да я направя.

Как точно става тази вълшебна, както се оказа супа, можете да видите тук. Мога да потвърдя, че всички останаха доволни. Дори мъжът ми надникна, но не се осмели. Нищо, има време и за него...

Вкусната супичка ме стопли най- вече отвътре и ме заля вълна от оптимизъм и доволство. Усещам, че съм на прав път и ще се справя, но какви ли още предизвикателства ме очакват за тези 40 дни...Дори не мога да си представя.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Коментари
2019-11-15 #7
Антония
Получи се много лесно и вкусно. Благодаря! Постим за първи път.
2013-11-20 #6
Цвети
Благодаря ти, Валентина, за вниманието)) Ще се радвам да споделяш и ти как е при теб
2013-11-19 #5
Валентина
Тази година постя за пръв път. Започнах от коледните пости, защото са най-леките ... според мен. Ежедневно ще следя, че сигурно ще ми трябва подкрепа ... И не - не е само диета ...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
· Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната
· Салата с леща белуга и семена от нар
· "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
· Смисълът на християнските пости
· Гриловани патладжани с леща и ароматни подправки на фурна
· Патладжанена разядка
· Любими есенни супи с тиква
· 1 май - Ирминден
· Започва Светлата седмица
· Велика събота
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· 7 април - Световен ден на здравето
· У дома: Кардио тренировки за 20 минути (упражнения)
· Тренировки по време на месечния цикъл?
Вторник
26
Май 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Без страст няма красота
Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Коледна Виена - II
Храната Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната...
Избирай хора, с които не се налага да подбираш думите си
Избирай хора, с които не се налага да подбираш думите си. ...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Превъртане на световете
Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и...
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
Трубадурите и култът към дамата на сърцето
Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани...
Революцията на Ани Лейбовиц в новия календар "Пирели"
Календарът на фирмата за автомобилни гуми "Пирели" е еталон за добре котиращ се, лъскав секс, над който...
Салвадор Дали: "Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът"
"Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз." "Всички мои усилия, всеки ден и от край...
13 януари - годишнина от първата прожекция на "Българан е галант"
Българското кино празнува на своята годишнина на 13 януари. На тази дата през 1915 г. в кино "Модерен...
Пътят към Сантяго
Известният Ел Камино – Пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници,...
Жан Кокто: „Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.“
Жан Кокто (5 юли 1889 г. - 11 октомври 1963 г.) е от онези артисти, които се сливат изцяло с духа на...
Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките...
Бъди (с) този, който те прави щастлив!
Бъди (с) този, който те прави щастлив!...
Детството е жестоко време. Неговата жестокост е в предстоящото
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време. Неговата...
Магията на българското хоро
"Последвай стъпките на българските народни хорá" е уникална изложба на открито, която всеки може...
Изкуството на превода
Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с поглед книгите - колко много преводна литература!...
И от зениците ми заваля
Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и само...
"Св. 40 мъченици" - една църква във Велико Търново, паметна за историята ни
Годината е 1230 г., Второто българско царство е в разцвета си с властването на един от най-могъщите български...
Село. Лято. Безвремие
Село. Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун. Радио "Хоризонт"...
Как рисуването лекува душата
Ако си уморен - рисувай цветя. Ако си гневен - рисувай линии. Ако те боли - лепи, моделирай. ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook