Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната


Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови сякаш – не опитвах от месото, докато готвя, та малко на око. Както и да е – рекламации не срещнах. Интересното за мен нещо през вечерта беше свързано с Бояна, малката щерка.

Не знам дали всички майки на малки деца са като мен – да доизяждат това, което е останало в купичката на бебето. Почва се от пюренцата, кашичките – да не се разхищава и заради труда, който сме положили така или иначе. Ако три часа си се трудил над менюто на малките съкровища, а те не пожелаят дори да опитат и хапка – това случвало ли ви се е? На мене – много често. И за да не отива трудът и продуктите на вятъра – хоп, обираш, каквото е останало. С времето този навик толкова силно се е вкоренил, че на няколко пъти се усещам как посягам да и доизяждам хапките. Сега тя е на етап да хваща сама лъжицата, но тя стига до устата й с произволен успех. Та, честно казано – това ми е първото нещо от постите дотук, с което ми е наистина трудно да се справя.

Ето че е неделя и тя е прекрасна – ден за повечко въртене в кухнята и кулинарни угощения. За закуска имаме мекици с готово тесто. Бързам да оправя кухнята, защото днес е и хубав ден за пазар. този път - на кварталния пазар. Смятам да купя тиква, заради многото предложения от вчера с тиквени рецепти – имам пратени от приятели за: постен тиквеник, тиквена крем супа и една много завъртяна рецепта от арабската кухня, която ще си оставя за по- специални поводи.

Винаги съм обичала да ходя на пазара. Вчерашната хипермаркетна студенина рязко контрастира с непосредствеността и живеца на простия квартален пазар.
Бабите са там с коя, каквото има – орехи, шипки и мушмули в малки щайгички, а самите бабета са насядали ниско до земята. Едната плете терлици и ги слага на кашона пред себе си – 4 лв. чифта, другата е набрала димитровчетата от градината и с обикновена връзка ги е стегнала в пъстри букети . Бърборят и обсъждат живота. Има и по- наредени и по- богати сергии – с цитруси, поне три вида ябълки и още много зарзават. „Заповядайте”, посрещат всички и търкат пръсти, аз съм единственият клиент, едва 9 часът е. Пазарувам си тиквата и други сезонни плодове и зеленчуци. Докато обиколя квартала, който с нежелание се събужда в слънчевата, но мразовита неделя, станало 11 часа и обядът трябва вече да е поне в проект.

Вземам назаем от Хера рецептата за бъркана пица. На пица – никой не отказва вкъщи – дори малкото. Направих две – едната, за мен, е много по- малка – без месо и разтопен кашкавал ( преглъщам ) – гъби, праз, пипер на колелца, чубрица. Не че си е моя, но все пак е вкусна. Докато другите хапват, а фурната работи, мятам и едни постни меденки.



Рецептата за меденките е:

4-5 лъжици мед
Кафена чаша хладка вода
Кафена чашка олио
2-3 чаши брашно с половин пакетче бакпулвер
1 ч. л. канела
Щипка джинджифил на прах
3-4 с.лъжици смлени орехи


Разтапяме меда във водата, добавяме олиото и канелата, разбъркваме. Малко по малко добавяме пресятото брашно с бакпулвер, колкото поеме, за да замесим меко тесто. Разточваме го и ползваме формички, които детето подава. Ние наблягаме на сърчицата, защото Дара, голямата, е, така да се каже, влюбена.

Печем на хартия за печене за около 30 мин на 180 градуса. Търсеният цвят е златист.


И така, днес, като изключим разтопеното кашкаваче на пицата, не изпитвам никакви нужди от не- постна храна. Трудното беше как да устоя на навика да дояждам на малкото в купичката. Сега всъщност осъзнавам две неща – че от там идват двата килограма, дето все не мога да ги смъкна от раждането. И другото, че съм била в заблуда, че малката не яде толкова, колкото ми се иска – ами че аз не й давам възможност. Като обирам купичката й, просто й изяждам храната, която сама съм сипала. Просто трябва да й давам време да се нахрани.

Не знам, дали е от постите, но усещам, как ми се променя виждането за храната. Не че на са ми хрумвали подобни мисли и дотук, но сега сякаш мога да ги пипна, толкова са реални и верни. Някак сме свикнали да се нахвърляме върху нея, да бързаме да унищожим това, което е в чинията. Сякаш то е най- важното, което ни събира на масата. Да, храната е поводът, но всъщност ни събира любовта. Това, че сме семейство и сме си само ние един за друг. Какво толкова ще сложиш, всъщност не е важно. Дали е нещо завъртяно, или са намазани филии, дали са скъпи продуктите, или за два лева. Докато сядаме всички заедно и си бърборим за маловажни неща - другото, здраве да е.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-25 #6
Цвети
Ауу, много се радвам Много
2013-11-25 #5
Мими
Да се похваля... Станаха чудни
Само дето ми се е досвидял меда, защото направих двойна доза и сложих 10с.л. мед, но искат още ))
2013-11-20 #4
Цвети
Здравей, Мими Слагам ги преди брашното. Разбърквам, за да се размесят хубаво и тогава брашното, за да се види реално колко ще поема тестото Да се похвалиш после
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Четвъртък
9
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как заспиваме всъщност?
Заспиването е рутинен, но все още загадъчен процес. Дори и учените все още се борят да разберат механизмите...
Понякога идва човек, заради когото захвърляш всичко
Казват, че не можеш да отвориш нова глава, ако не си приключил предишната. Но понякога идва човек,...
Надеждата не е оправила нещата вместо нас...
Надеждата не е оправила нещата вместо нас. Но тя ни е дала силата да опитаме....
Райко Алексиев: „Народ ли е, без демагогия не се привлича.“
1. „Попитали коня каква е разликата между конете и хората: – Разликата е там, че нас ни яздят и ни...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
На тази дата: полетът на Георги Иванов
На 10 април България се нарежда след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР като шестата "космическа" страна...
Пръстен
За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката,...
За страха от насекоми и влечуги
Страхът от насекоми още се нарича Ентомофобия или Инсектофобия. Води се като често срещан вид страх,...
Всеки разговор с някого е важен
Всеки разговор с някого е важен. Защото разговорите с друг са твоята среща със себе си. Отношението...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
"По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери."
"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По...
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"...
Несравнимите афоризми на Станислав Йежи Лец
Станислав Йежи Лец (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) е полски поет, писател, сатирик и...адвокат. Роден...
Забравена песен
Аз знаех една песен. Трябва да е било много отдавна, още в детинството ми, защото не помня вече нито...
20 цитата от Джейн Остин
1. Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали...
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им правят живота смислен
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смисле...
Самотата
Когато си сам, ти не си сам, а си просто самотен - а между това да си сам и самотен има огромна разлика....
Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
Започвам с едно бързо признание – доскоро за мен постенето не беше нищо повече от поредната диета, на...
"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва"
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се...
Д-р Сюс: "Защо да се вписваш, когато си роден да изпъкнеш."
Днес Ти си Ти, това е по-истинско от самата истина. Няма някой, който да е повече Теб от теб самия. Бъди...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook