Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната


Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови сякаш – не опитвах от месото, докато готвя, та малко на око. Както и да е – рекламации не срещнах. Интересното за мен нещо през вечерта беше свързано с Бояна, малката щерка.

Не знам дали всички майки на малки деца са като мен – да доизяждат това, което е останало в купичката на бебето. Почва се от пюренцата, кашичките – да не се разхищава и заради труда, който сме положили така или иначе. Ако три часа си се трудил над менюто на малките съкровища, а те не пожелаят дори да опитат и хапка – това случвало ли ви се е? На мене – много често. И за да не отива трудът и продуктите на вятъра – хоп, обираш, каквото е останало. С времето този навик толкова силно се е вкоренил, че на няколко пъти се усещам как посягам да и доизяждам хапките. Сега тя е на етап да хваща сама лъжицата, но тя стига до устата й с произволен успех. Та, честно казано – това ми е първото нещо от постите дотук, с което ми е наистина трудно да се справя.

Ето че е неделя и тя е прекрасна – ден за повечко въртене в кухнята и кулинарни угощения. За закуска имаме мекици с готово тесто. Бързам да оправя кухнята, защото днес е и хубав ден за пазар. този път - на кварталния пазар. Смятам да купя тиква, заради многото предложения от вчера с тиквени рецепти – имам пратени от приятели за: постен тиквеник, тиквена крем супа и една много завъртяна рецепта от арабската кухня, която ще си оставя за по- специални поводи.

Винаги съм обичала да ходя на пазара. Вчерашната хипермаркетна студенина рязко контрастира с непосредствеността и живеца на простия квартален пазар.
Бабите са там с коя, каквото има – орехи, шипки и мушмули в малки щайгички, а самите бабета са насядали ниско до земята. Едната плете терлици и ги слага на кашона пред себе си – 4 лв. чифта, другата е набрала димитровчетата от градината и с обикновена връзка ги е стегнала в пъстри букети . Бърборят и обсъждат живота. Има и по- наредени и по- богати сергии – с цитруси, поне три вида ябълки и още много зарзават. „Заповядайте”, посрещат всички и търкат пръсти, аз съм единственият клиент, едва 9 часът е. Пазарувам си тиквата и други сезонни плодове и зеленчуци. Докато обиколя квартала, който с нежелание се събужда в слънчевата, но мразовита неделя, станало 11 часа и обядът трябва вече да е поне в проект.

Вземам назаем от Хера рецептата за бъркана пица. На пица – никой не отказва вкъщи – дори малкото. Направих две – едната, за мен, е много по- малка – без месо и разтопен кашкавал ( преглъщам ) – гъби, праз, пипер на колелца, чубрица. Не че си е моя, но все пак е вкусна. Докато другите хапват, а фурната работи, мятам и едни постни меденки.



Рецептата за меденките е:

4-5 лъжици мед
Кафена чаша хладка вода
Кафена чашка олио
2-3 чаши брашно с половин пакетче бакпулвер
1 ч. л. канела
Щипка джинджифил на прах
3-4 с.лъжици смлени орехи


Разтапяме меда във водата, добавяме олиото и канелата, разбъркваме. Малко по малко добавяме пресятото брашно с бакпулвер, колкото поеме, за да замесим меко тесто. Разточваме го и ползваме формички, които детето подава. Ние наблягаме на сърчицата, защото Дара, голямата, е, така да се каже, влюбена.

Печем на хартия за печене за около 30 мин на 180 градуса. Търсеният цвят е златист.


И така, днес, като изключим разтопеното кашкаваче на пицата, не изпитвам никакви нужди от не- постна храна. Трудното беше как да устоя на навика да дояждам на малкото в купичката. Сега всъщност осъзнавам две неща – че от там идват двата килограма, дето все не мога да ги смъкна от раждането. И другото, че съм била в заблуда, че малката не яде толкова, колкото ми се иска – ами че аз не й давам възможност. Като обирам купичката й, просто й изяждам храната, която сама съм сипала. Просто трябва да й давам време да се нахрани.

Не знам, дали е от постите, но усещам, как ми се променя виждането за храната. Не че на са ми хрумвали подобни мисли и дотук, но сега сякаш мога да ги пипна, толкова са реални и верни. Някак сме свикнали да се нахвърляме върху нея, да бързаме да унищожим това, което е в чинията. Сякаш то е най- важното, което ни събира на масата. Да, храната е поводът, но всъщност ни събира любовта. Това, че сме семейство и сме си само ние един за друг. Какво толкова ще сложиш, всъщност не е важно. Дали е нещо завъртяно, или са намазани филии, дали са скъпи продуктите, или за два лева. Докато сядаме всички заедно и си бърборим за маловажни неща - другото, здраве да е.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-25 #6
Цвети
Ауу, много се радвам Много
2013-11-25 #5
Мими
Да се похваля... Станаха чудни
Само дето ми се е досвидял меда, защото направих двойна доза и сложих 10с.л. мед, но искат още ))
2013-11-20 #4
Цвети
Здравей, Мими Слагам ги преди брашното. Разбърквам, за да се размесят хубаво и тогава брашното, за да се види реално колко ще поема тестото Да се похвалиш после
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Неделя
18
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Внимание, опасен трафик! - II
Сексуалният елемент е ключов в трафика на хора. На практика дори в страните с легална проституция преобладаващият...
Боб Марли: "Всичко ще бъде наред. Дори вчерашните грешки утре ще са ни от полза."
"Истината е, че всеки един човек ще те нарани. Просто трябва да намериш тези хора, заради които си струва." "По-добре...
13 август - Международен ден на леворъките
Днес, 13 август се отбелязва Международният ден на леворъките (левичарите). Чества се от 1984 г. по инициатива...
Малката къща - Валери Петров
Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето...
Защо детелините носят щастие
Всеки от нас разхождайки се из тревата, тайно се е заглеждал в земята, надявайки се да открие малко съкровище...
Народните будители: Петър Берон
"Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми...
Никога не се отказвай...
Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден!...
В идеалния свят...
В идеалния свят хората са добри и се обичат. В този - има и една бутилка вино...
До Барселона и обратно… II
Ден 4 Наспахме се след продължителната разходка. Баща ми сготви традиционното за Испания ястие – Паеля....
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури, привлечи ги в твоя покой....
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Море
Море бухти, море стене, А у мрак и тъмнини Сам мой кораб носи мене Из ужасните вълни. Нъ, честит,...
Катакомбите - част III
Здраво стъпилa на земята обходих с поглед Аладжа манастир. Продължихме към музейната сграда, където...
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно магазинче със две полички , бих продавал ... познайте какво ? - Надежда ! Надежда...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Март
Сега съм Март. И време за промяна. (Премигнеш ли, току ще разцъфтя.) В тревичките ти бродя... И ме...
Загадката Яна Язова
"И търсим се до днес от векове сами... Но колко яко ме притискаш в тоя мрак! Че чувстваш се мой заслон,...
Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
Напусна ни великата Татяна Лолова. Легендата на българския театър и кино си отиде на 87 години. Кралицата...
Неостаряващото любовно писмо
Представете си времена, когато да погледнеш мъж в очите е било неприлично. Когато всяко докосване, всяка...
Вижте какво се случва, когато детските рисунки се превърнат в реалност
Какво се случва, когато таткото на шест годишен хлапак, който обича да рисува, пресъздаде творенията...
Благи думи за Благовещение: "Вие сте моето пристанище, моят дом"
Здравейте, Hera.bg! Бих искала да участвам в тази чудесна игра с “благи думи” към моите родители...
Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
"Дори и да откъснеш всички цветя на света, не можеш да спреш пролетта." е казал Пабло Неруда. Много...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook