Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната


Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови сякаш – не опитвах от месото, докато готвя, та малко на око. Както и да е – рекламации не срещнах. Интересното за мен нещо през вечерта беше свързано с Бояна, малката щерка.

Не знам дали всички майки на малки деца са като мен – да доизяждат това, което е останало в купичката на бебето. Почва се от пюренцата, кашичките – да не се разхищава и заради труда, който сме положили така или иначе. Ако три часа си се трудил над менюто на малките съкровища, а те не пожелаят дори да опитат и хапка – това случвало ли ви се е? На мене – много често. И за да не отива трудът и продуктите на вятъра – хоп, обираш, каквото е останало. С времето този навик толкова силно се е вкоренил, че на няколко пъти се усещам как посягам да и доизяждам хапките. Сега тя е на етап да хваща сама лъжицата, но тя стига до устата й с произволен успех. Та, честно казано – това ми е първото нещо от постите дотук, с което ми е наистина трудно да се справя.

Ето че е неделя и тя е прекрасна – ден за повечко въртене в кухнята и кулинарни угощения. За закуска имаме мекици с готово тесто. Бързам да оправя кухнята, защото днес е и хубав ден за пазар. този път - на кварталния пазар. Смятам да купя тиква, заради многото предложения от вчера с тиквени рецепти – имам пратени от приятели за: постен тиквеник, тиквена крем супа и една много завъртяна рецепта от арабската кухня, която ще си оставя за по- специални поводи.

Винаги съм обичала да ходя на пазара. Вчерашната хипермаркетна студенина рязко контрастира с непосредствеността и живеца на простия квартален пазар.
Бабите са там с коя, каквото има – орехи, шипки и мушмули в малки щайгички, а самите бабета са насядали ниско до земята. Едната плете терлици и ги слага на кашона пред себе си – 4 лв. чифта, другата е набрала димитровчетата от градината и с обикновена връзка ги е стегнала в пъстри букети . Бърборят и обсъждат живота. Има и по- наредени и по- богати сергии – с цитруси, поне три вида ябълки и още много зарзават. „Заповядайте”, посрещат всички и търкат пръсти, аз съм единственият клиент, едва 9 часът е. Пазарувам си тиквата и други сезонни плодове и зеленчуци. Докато обиколя квартала, който с нежелание се събужда в слънчевата, но мразовита неделя, станало 11 часа и обядът трябва вече да е поне в проект.

Вземам назаем от Хера рецептата за бъркана пица. На пица – никой не отказва вкъщи – дори малкото. Направих две – едната, за мен, е много по- малка – без месо и разтопен кашкавал ( преглъщам ) – гъби, праз, пипер на колелца, чубрица. Не че си е моя, но все пак е вкусна. Докато другите хапват, а фурната работи, мятам и едни постни меденки.



Рецептата за меденките е:

4-5 лъжици мед
Кафена чаша хладка вода
Кафена чашка олио
2-3 чаши брашно с половин пакетче бакпулвер
1 ч. л. канела
Щипка джинджифил на прах
3-4 с.лъжици смлени орехи


Разтапяме меда във водата, добавяме олиото и канелата, разбъркваме. Малко по малко добавяме пресятото брашно с бакпулвер, колкото поеме, за да замесим меко тесто. Разточваме го и ползваме формички, които детето подава. Ние наблягаме на сърчицата, защото Дара, голямата, е, така да се каже, влюбена.

Печем на хартия за печене за около 30 мин на 180 градуса. Търсеният цвят е златист.


И така, днес, като изключим разтопеното кашкаваче на пицата, не изпитвам никакви нужди от не- постна храна. Трудното беше как да устоя на навика да дояждам на малкото в купичката. Сега всъщност осъзнавам две неща – че от там идват двата килограма, дето все не мога да ги смъкна от раждането. И другото, че съм била в заблуда, че малката не яде толкова, колкото ми се иска – ами че аз не й давам възможност. Като обирам купичката й, просто й изяждам храната, която сама съм сипала. Просто трябва да й давам време да се нахрани.

Не знам, дали е от постите, но усещам, как ми се променя виждането за храната. Не че на са ми хрумвали подобни мисли и дотук, но сега сякаш мога да ги пипна, толкова са реални и верни. Някак сме свикнали да се нахвърляме върху нея, да бързаме да унищожим това, което е в чинията. Сякаш то е най- важното, което ни събира на масата. Да, храната е поводът, но всъщност ни събира любовта. Това, че сме семейство и сме си само ние един за друг. Какво толкова ще сложиш, всъщност не е важно. Дали е нещо завъртяно, или са намазани филии, дали са скъпи продуктите, или за два лева. Докато сядаме всички заедно и си бърборим за маловажни неща - другото, здраве да е.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-25 #6
Цвети
Ауу, много се радвам Много
2013-11-25 #5
Мими
Да се похваля... Станаха чудни
Само дето ми се е досвидял меда, защото направих двойна доза и сложих 10с.л. мед, но искат още ))
2013-11-20 #4
Цвети
Здравей, Мими Слагам ги преди брашното. Разбърквам, за да се размесят хубаво и тогава брашното, за да се види реално колко ще поема тестото Да се похвалиш после
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Понеделник
14
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любовта побеждава всичко. Или за коледното примирие на 1914 г.
На Коледа се случват чудеса. Едва ли има по-голямо клише от това, но ето още едно – любовта побеждава...
Българската царица Елеонора - „Белият ангел с червения кръст“
„Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа...
Понякога ми се приисква да съм книга
Понякога ми се приисква да съм книга. Да легна в топлите ти мъжки длани. Да ме разлистваш. Да ме изучаваш... Да...
Франсис Бърнет: „Имаш ли градина, имаш и бъдеще. Имаш ли бъдеще, значи си жив.“
„Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“ „Просто се дръж. Удивително...
Ърнест Хеминуей за писането и книгите
„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“ Ърнест Хемингуей...
Как Лъжата обикаля света, облечена като Истина
Легенда от 19-ти век казва, че истината и лъжата са се срещали веднъж. Лъжата поздравила истината...
Търсачът
Нека ви разкажа... Собственикът на книжарничката бе решил, че е време да разчисти от ненужните книжа,...
Любовта и безразличието
- Ах, ЛЮБОВ, така мечтая да бъда, като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА, ти си много по-силна...
Благовещение - съдбоносната среща на Яворов с любовта
Любовта е основното вдъхновение в творчеството на всички творци. Един от най-талантливите и обичани български...
"От сън дълбок се събуди..."
"...От сън дълбок се събуди", но не и с широко затворени очи...
Жеравна. Магическо минало -III
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се...
Пристанала
Кавал свири на поляна, на поляна, край горица; млада, хубава Стояна търчи с менци за водица. Из градина...
Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от...
Лято!
Миряна Иванова Башева е родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Българска поетеса и журналистка, автор...
"Свободата води народа"
Известната картина на Йожен Дьолакроа, станала символ на Френската революция, на самия дух на Франция,...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
Жената - сила и магия II
Самодивите са наричани още вили, диви, кадъни, недефки, самовили, стии и юди. Според народните вярвания...
Ф. С. Фитцджералд - Избрани мисли и цитати
"Той се усмихна с разбиране — дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки,...
Чиклит романите – защо ги харесваме
Терминът чиклит идва от английското „chick”, което се употребява със значение мацка и съкращението ”lit”...
Самотата е основната реалност, обществото е нещо случайно
Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата...
История на снежния човек
Кой е направил първия снежен човек? На кого първи е хрумнала идеята да постaви три снежни топки една...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook