Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 5:
Кълненето започва. Размисли върху един обикновен тиквеник


Ден 5ти от постите ще е тиквен ден. Взех си от неделния пазар две малки тикви- цигулки. С тиквите е малко като с дините – може да изглеждат страхотно, но да не се окажат много вкусни. Дори и за класиката на тиквата за готвене – тиквата- цигулка, това също важи. Случвало ми се е бяла, „свинска”, тиква да е много по- вкусна от цигулката. Но пък винаги можем да обогатим сладостта й с мед или да сложим в ястие с други преобладаващи вкусове.

За щастие, тиквата, която си избрах, май ще се окаже сладка. Та днес съм решила да направя тиквеник. Никой не отказва тиквеник вкъщи. Рецептата не е кой знае какво, но за улеснение можете да я вземете от тук. Аз й добавям боровинки и стафиди – нали съм решила да ги инвестирам във всякакви сладкиши. Настъргвам и кората на един лимон, за повече богатство на вкуса. Нареждам навитите кори по дължината им, рулце до рулце. Както ви е удобно, може и вит, може и наложен тиквеник. Печем си до златисто и по желание поръсваме с пудра захар – аз лично не обичам и оставям така.

Веднага щом изстине, го дегустирам с чаша чай. Дегустирам общо четири пъти, вкусът е все така страхотен…

Съвет, не правете като мен: Ако имате възможност, помолете мъжа си да настърже тиквата вместо вас. На мен лично ръката ми изтръпна. Защо да си хабим силите за подобно нещо, те и без това ще бъдат поласкани да се видят в ролята си на рицаря с ренде в силната си десница, който спасява отрудената домакиня. Да не им откажем това удоволствие. Ние си знаем, че можем, но нека им позволяваме от време на време да са силни и закрилящи.

Запазвам една четвърт от тиквата за една супа, която ще приготвя тези дни – крем супа с цвекло и тиква.

Днес ми хрумна също така, че неотдавна приятелки ми бяха подарили съоръжение за покълване на семена и ми е останала една готова смес – репичка, люцерна и златно ленено семе. Така че решавам да кълня – няма спомен каква беше реколтата от тази смес, но трябва да си припомня явно. Кълновете са изключително полезни, за зимната трапеза особено. Те са превъзходен източник на белтъчини и имат още много полезни свойства, но повечко - ето тук.

Напомням си, че трябва да промивам кълновете сутрин и вечер под течаща вода, за да не мухлясат. Трябват им, зависи от семената, между 3 – 5 дни. Някои ги предпочитат с едва покарали връхчета, други хапват и зеленките листенца. Въпрос на вкус.

Докато станат, ще си потърся някоя рецепта за салата, примерно. Ако някой е пробвал нещо интересно и постно, може да я сподели с мен, ще се постарая да я приготвя.

Докато правех тиквеника си мислех, че не съм била права онзи ден, като казах, че няма значение какво слагаме на масата, стига да сме заедно. Тоест, не съвсем. Много е важно това, което приготвяме, да е с мисъл за хората, за които е предвидено. Не бива да забравяме, че влагаме много от себе си в готвенето, от личната си енергия. Настроението ни се предава на вкуса, да не говорим, че подсъзнателно избираме рецепти, подправки според моментното си настроение. Ако сме ядосани, повечко пипер, ако сме щастливи, наблягаме на сладкото. Хубаво е, когато готвим да мислим с добро за хората, за които готвим. Семейството, приятелите, важни гости. Какво харесваме у тях, какво впечатление искаме да направим, какви хубави спомени имаме заедно. Енергията се предава и този, който опитва ястието ще я усети непременно.

И така, надвесена над тиквеника, си спомних за моето детство. За ръчно точените кори на прабаба ми и как тази крехка старческа ръка можеше да настърже цяла бяла тиква за нула време. Правеше домашно масло, задушаваше тиквата в него и редеше с корите ( "петури" им казваме по нашия край ). Печката бумтеше и съвсем скоро в малката й кухничка вече ухаеше на тиквеник. После баба ми го правеше с точено тесто и вече слагаше канела. Майка ми ползва пък фини точени кори и лимонена кора. Но както и да е приготвен, този вкус ме съпровожда през целия ми живот. Някаква прастара женска приемственост на една рецепта, която броди из поколенията с покоряващия си дъх на родно, топло и свое…Затова никой не отказва тиквеник вкъщи, защото чувството на общност ни обзема непреодолимо. Дано успея да предам това усещане и на дъщерите си.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Петък
23
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Голата душа
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи. - Какво да...
Красиви макове пазят сянка на гражданите на Йерусалим
Израелски архитекти са създали изключително ефектна придобивка за гражданите на Йерусалим. Гигантски...
Суеверията днес
От древни времена хората се опитват да „разчетат“ значението и посланията на предмети, действия или природни...
Емил Чоран: Човек забравя болката, но никога унижението
"Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам...
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред....
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
Тайните на гейшите
"В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра", четем в "Последната гейша" на Сайо...
Хорхе Луис Борхес: „Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината“
„Винаги съм си представял, че раят е библиотека“. „Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм...
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
1. "Мечта, която мечтаеш сам, е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност." 2. "Не се...
Обяснение в любов
Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света не съм. Аз съм...
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето....
Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
ЕС ще ограничи употребата на канела
ЕС може да ограничи употребата на канела на килограм тесто, съобщава вестник The Telegraph. Всъщност...
Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
Искам да правя с кънките това, което Фред Астер прави с танците. Соня Хени е норвежка състезателка...
Интервю: Здравка Кокалова от кулинарния блог I love our dreams
Списание Hera.bg подкрепя преди всичко баланса в храненето - традиция и тенденции, здравословнa, но и...
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно магазинче със две полички , бих продавал ... познайте какво ? - Надежда ! Надежда...
Тихо
Елена Биларева е родена в гр. Гоце Делчев. Има 3 издадени поетични книги: "Чувства под прикритие", "Среднощно...
„Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.”
„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“ „Ревността...
Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес
„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook