Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 6:
Налага се обяд "на крак". Сблъсъци с изкушенията.


Днешният ден е особено труден ден за мен. Налага се да изляза по разни задачи и обедът ме сварва в центъра на града неподготвена. Ако знаех, че ще се забавя толкова, щях все нещо да си взема от постното ми меню. Уви!

Започвам да се оглеждам за нещо набързо да хапна и започват трудностите – пиците са изключени на момента – колкото и „вегетариански да са, пак имат отгоре кашкавал, или поне негово подобие. От закуските единствено кифлите и гевреците стават, но на мен ми се яде нещо солено, а геврекът си е чист хляб. Все пак, търся и нещо здравословно, по възможност, дори и в джънк фууд-а...Отивам до може би най- хубавите дюнери в града и се започва с абсурдната ми поръчка.

На въпроса какво има без месо, момичето, с ръце бързи като светкавица и почти толкова бърза уста, кратко заявява:

„Вегетариански хамбургер или дюнер”.

Разбирай – питка обикновена или арабска. Но какво се крие в този вегетариански хамбургер или дюнер – кашкавал, яйце и млечен сос. Много вегетарианско, дума да няма! Не става отново. Едно по едно ги отказвам всичките.

„Ами какво тогава - само салата и пържени картофи ли?!” Тя е просто изумена
„И без сосче, и без кетчуп и лютичко?!!”
„Ами да, без!”


Тук тя придобива внезапно вътрешно озарение и на лицето и се разлива доволство:

„Не, не, ще ти сложа кашкавал, три парчета, даже ще ти сложа!”
„Ама нали...”


Не успявам да довърша, защото тя се надвесва съзаклятнически над витрината с ръка на устата, да не чуят от нетърпеливата вече опашка:

„Спокойно, той кашкавалът ни е растителен, на нива е расъл”

Тя избухва в заразителен смях от собственото си остроумие и няма как да не се засмея и аз. С три светкавични движения, с ритуална тържественост почти – моят дюнер е готов.

Дюнер с кюфтенца от булгур, просо и елда, чудесна алтернатива на фаст фууд- а
В крайна сметка си го изяждам дюнера, въпреки резервите ми за кашкавала, дето е расъл на нивата, и мислено си отбелязвам да ви напомня, че Хера има много хубав истински вегетариански дюнер, ето тук.
Арабската питка е прекрасно изобретение, не случайно е оцеляла векове наред. В нея уютно можеш да се загърне абсолютно всичко – и постни кюфтенца със всякакви салатки и добавки, и сосове. Всичко. Докато съм в дюнерджийницата старателно отбягвам да поглеждам огромната планина пилешки пържоли, набучени на внушителен шиш. Но не и подозирам, как това е само началото на ден, пълен с изкушения.

Никога не съм била почитателка на месото, така че стръвно да му налитам, както прави мъжа ми, примерно. Обичам някои неща, но не страстно. Има обаче месни неща, които носят в себе си безкрайно сантиментално очарование. Първото ме среща в автобуса на път към дома. Засичам се с една позната, на която мимоходом разказвам за начинанието си.
„Ох!”, обяснява ми тя, „Не съм и аз по месата, но като бях бременна, много ми се доядоха пръжки. Свински пресни пръжки. И казвам: "Мъжо, търси ми пръжки, ама хрупкави, сочни, както трябва"...”спирам да я слушам какво става по- нататък, дали е намерил пръжките мъжа й насред април. Не обичам аз пръжки, но по начина, по който говори за тях...ами, доядоха ми се!

После на прибиране вървя по улицата, и ме застига ароматът на домашни кюфтета. Точно както ги обичам. Спомням си когато аз ядох най- вкусните си кюфтета – на гара Царева Ливада, където се прави връзката за Трявна, с моите колеги на път към абсолвентската ни вечер. Нищо и никаква гара, но понеже е стратегическа, има всичко – бира, скара, вестници, кафе. Та там на скара се печаха ей- такива домашни кюфтенца, точно с този аромат – с лук, магданоз, чушка, хляб и яйце. Бях и бременна тогава и всичко ми се услаждаше много, но този вкус никога няма да забравя, въпреки всички кюфтенца, които страстно унищожих след това.

Докато забързвам крачка и преглъщам, си мисля, дали привързаността ни към някои определени ястия не е породена от емоциите, с които ги свързваме.

Пръжките за Креми и това, как мъжът и скочил да ги търси на момента, моите кюфтета от Царева Ливада и краят на студентските ми години, ознаменуван с появата на Дара, тиквеникът ми от вчера.

Тази неизменна любов към пържолите, дали не е закономерност примерно от ритуала по коленето на прасето, което събираше едно време целия род и бе повод на семейно сплотяване? Мекиците, бухтите, тутманичетата, милинките – символ на безгрижното детство под крилото на баба...

Изкушенията понякога са толкова непреодолими именно заради емоциите, които пораждат в нас, не толкова заради това, дали е силна волята или не. Защото понякога и най- силната воля доброволно сваля гарда за няколко минутки сантиментално щастие. В този ред на мисли, постите разгръщат още едно значение за мен – да не се поддаваш на изкушението, да, но и да преодолееш част от себе си, на която всъщност копнееш да се отдадеш. Само заради спомена, че някога си бил щастлив.

Но хубавото на спомените е, че постоянно се градят. Едно време мога да помня как баба е правила мекици и това е да е част от моето детство. Но, надвесени с дъщеря ми над покълващите семенца, да градим спомените и на нейното детство.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Коментари
2013-11-21 #3
Цвети
Мннного добре, напомни ми, че леща не съм правила още...
2013-11-21 #2
teodora
p.s. при нас, "При Арабите" има супа от леща с кимион. Супер е!
2013-11-21 #1
teodora
За да не попадам в такива безпомощни ситуации и да трябва да "избирам" в чантата винаги имам вода, орехи, ябълка, от известно време чиа. :) Малко е странно, щото ходя с раница, но пък е удобно. Чиата засища много мощно Иначе емоционалния глад какво го засища, наистина, интересно ... май когато не си си в твоя ритъм - нищо
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хумус с цвекло
· Арабски мини пици с кладница
· Вегетариански дюнер
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
· Пита от многолистно тесто с аспержи, лук, синьо сирене, сметана и мащерка
· Пикантни чили догс
· Как да направим плато сирена?
· Салата с леща белуга и семена от нар
· "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
· Смисълът на християнските пости
· Гриловани патладжани с леща и ароматни подправки на фурна
· Патладжанена разядка
· Любими есенни супи с тиква
Петък
3
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - Ден 24:
Банички с праз и гъби. Храненето през студентските години.
Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен ден. Всички казват, че е ден за отмора....
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
Сър Никълъс Уинтън - дълго пазената тайна на доброто
Втората световна война е свързана с много насилие и ужаси, но и с много прояви на героизъм и доброта....
Най-иконичните бански костюми от киното, телевизията и поп културата
Банските костюми имат дълга история, преминават през много модификации и може да се каже, че са отражения...
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
Ще танцуваме ли...латино? - I
В горещите латино ритми винаги се е крила една екзотична симфония от страст, мелодичност и темперамент....
Когато пешеходните зебри стават мостове
Българският артист Христо Гелов направи шеметния Мадрид още по-цветен и щур. Той артистично "допълни"...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
Не ми подхожда никак грубостта
Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които аз, най-тихата жена, на пръсти...
И любовта се насъбра в любов, цялата - безумие
Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада, ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи....
Пазарлъкът – традиция, игра, взаимна изгода
Започвам с това, че не ненавиждам пазарлъка. Случвало ми се е да съм страната и на купувача, и на продавача....
Ресторант в Австралия, в който не се допускат деца под 7 г., бележи рекордни печалби
Вечеря навън. Облекли сте красива рокля и отивате на среща с привлекателен мъж или на важна бизнес среща....
"Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?"
Как писмото на 8-годишната Вирджиния О'Хенлън се превръща в най-препечатваната вестникарска статия до...
Универсалният магазин и жената в него - пред и зад щанда
През втората половина на 19 век в Европа тече т. нар. Втора индустриална революция. Тя е свързана с масовото...
„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”
„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“ „Никой...
Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
Джейн Остин е английска писателка, чиито творби печелят мястото ѝ като един от най-четените...
Любов и вино, вино и любов
Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които...
Египетски загадки
Религиозният пантеон на древните египтяни бил изключително богат. Природни стихии, чувства, животни или...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Отвъд книгата
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен...
Сняг
И пак потъвам в тишината на малкия сънуващ град. Снежинките край мен се мятат, затрупват моя...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook