Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 6:
Налага се обяд "на крак". Сблъсъци с изкушенията.


Днешният ден е особено труден ден за мен. Налага се да изляза по разни задачи и обедът ме сварва в центъра на града неподготвена. Ако знаех, че ще се забавя толкова, щях все нещо да си взема от постното ми меню. Уви!

Започвам да се оглеждам за нещо набързо да хапна и започват трудностите – пиците са изключени на момента – колкото и „вегетариански да са, пак имат отгоре кашкавал, или поне негово подобие. От закуските единствено кифлите и гевреците стават, но на мен ми се яде нещо солено, а геврекът си е чист хляб. Все пак, търся и нещо здравословно, по възможност, дори и в джънк фууд-а...Отивам до може би най- хубавите дюнери в града и се започва с абсурдната ми поръчка.

На въпроса какво има без месо, момичето, с ръце бързи като светкавица и почти толкова бърза уста, кратко заявява:

„Вегетариански хамбургер или дюнер”.

Разбирай – питка обикновена или арабска. Но какво се крие в този вегетариански хамбургер или дюнер – кашкавал, яйце и млечен сос. Много вегетарианско, дума да няма! Не става отново. Едно по едно ги отказвам всичките.

„Ами какво тогава - само салата и пържени картофи ли?!” Тя е просто изумена
„И без сосче, и без кетчуп и лютичко?!!”
„Ами да, без!”


Тук тя придобива внезапно вътрешно озарение и на лицето и се разлива доволство:

„Не, не, ще ти сложа кашкавал, три парчета, даже ще ти сложа!”
„Ама нали...”


Не успявам да довърша, защото тя се надвесва съзаклятнически над витрината с ръка на устата, да не чуят от нетърпеливата вече опашка:

„Спокойно, той кашкавалът ни е растителен, на нива е расъл”

Тя избухва в заразителен смях от собственото си остроумие и няма как да не се засмея и аз. С три светкавични движения, с ритуална тържественост почти – моят дюнер е готов.

Дюнер с кюфтенца от булгур, просо и елда, чудесна алтернатива на фаст фууд- а
В крайна сметка си го изяждам дюнера, въпреки резервите ми за кашкавала, дето е расъл на нивата, и мислено си отбелязвам да ви напомня, че Хера има много хубав истински вегетариански дюнер, ето тук.
Арабската питка е прекрасно изобретение, не случайно е оцеляла векове наред. В нея уютно можеш да се загърне абсолютно всичко – и постни кюфтенца със всякакви салатки и добавки, и сосове. Всичко. Докато съм в дюнерджийницата старателно отбягвам да поглеждам огромната планина пилешки пържоли, набучени на внушителен шиш. Но не и подозирам, как това е само началото на ден, пълен с изкушения.

Никога не съм била почитателка на месото, така че стръвно да му налитам, както прави мъжа ми, примерно. Обичам някои неща, но не страстно. Има обаче месни неща, които носят в себе си безкрайно сантиментално очарование. Първото ме среща в автобуса на път към дома. Засичам се с една позната, на която мимоходом разказвам за начинанието си.
„Ох!”, обяснява ми тя, „Не съм и аз по месата, но като бях бременна, много ми се доядоха пръжки. Свински пресни пръжки. И казвам: "Мъжо, търси ми пръжки, ама хрупкави, сочни, както трябва"...”спирам да я слушам какво става по- нататък, дали е намерил пръжките мъжа й насред април. Не обичам аз пръжки, но по начина, по който говори за тях...ами, доядоха ми се!

После на прибиране вървя по улицата, и ме застига ароматът на домашни кюфтета. Точно както ги обичам. Спомням си когато аз ядох най- вкусните си кюфтета – на гара Царева Ливада, където се прави връзката за Трявна, с моите колеги на път към абсолвентската ни вечер. Нищо и никаква гара, но понеже е стратегическа, има всичко – бира, скара, вестници, кафе. Та там на скара се печаха ей- такива домашни кюфтенца, точно с този аромат – с лук, магданоз, чушка, хляб и яйце. Бях и бременна тогава и всичко ми се услаждаше много, но този вкус никога няма да забравя, въпреки всички кюфтенца, които страстно унищожих след това.

Докато забързвам крачка и преглъщам, си мисля, дали привързаността ни към някои определени ястия не е породена от емоциите, с които ги свързваме.

Пръжките за Креми и това, как мъжът и скочил да ги търси на момента, моите кюфтета от Царева Ливада и краят на студентските ми години, ознаменуван с появата на Дара, тиквеникът ми от вчера.

Тази неизменна любов към пържолите, дали не е закономерност примерно от ритуала по коленето на прасето, което събираше едно време целия род и бе повод на семейно сплотяване? Мекиците, бухтите, тутманичетата, милинките – символ на безгрижното детство под крилото на баба...

Изкушенията понякога са толкова непреодолими именно заради емоциите, които пораждат в нас, не толкова заради това, дали е силна волята или не. Защото понякога и най- силната воля доброволно сваля гарда за няколко минутки сантиментално щастие. В този ред на мисли, постите разгръщат още едно значение за мен – да не се поддаваш на изкушението, да, но и да преодолееш част от себе си, на която всъщност копнееш да се отдадеш. Само заради спомена, че някога си бил щастлив.

Но хубавото на спомените е, че постоянно се градят. Едно време мога да помня как баба е правила мекици и това е да е част от моето детство. Но, надвесени с дъщеря ми над покълващите семенца, да градим спомените и на нейното детство.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Коментари
2013-11-21 #3
Цвети
Мннного добре, напомни ми, че леща не съм правила още...
2013-11-21 #2
teodora
p.s. при нас, "При Арабите" има супа от леща с кимион. Супер е!
2013-11-21 #1
teodora
За да не попадам в такива безпомощни ситуации и да трябва да "избирам" в чантата винаги имам вода, орехи, ябълка, от известно време чиа. :) Малко е странно, щото ходя с раница, но пък е удобно. Чиата засища много мощно Иначе емоционалния глад какво го засища, наистина, интересно ... май когато не си си в твоя ритъм - нищо
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хумус с цвекло
· Арабски мини пици с кладница
· Вегетариански дюнер
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
· Пикантни чили догс
· Как да направим плато сирена?
· Изкуството на късната лятна вечеря
· "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
· Смисълът на християнските пости
· Голяма задушница преди Великия пост
· Патладжанена разядка
· Любими есенни супи с тиква
· Вкусни десерти с тиква
Неделя
5
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Хамбург забрани кафето в капсули заради екологичната им вреда
Германският град Хамбург е първият в света, който забрани в институциите на федерален бюджет да се ползва...
Игличка за щастие
Живеело в една гора малко таралежче. То винаги изглеждало много щастливо. Разбира се, като във всеки...
Всеки човек дава на другите само онова... - притча за богатия и бедния
Богаташът излезе от дома си, държейки торба с боклук. Вместо да изхвърли торбата в контейнера, той я...
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
На пътя, някъде
Далече, в далечните слънчеви мрежи, далеко. Блуждае лятото под спуснатите клепки, димът се...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
Любовно дълголетие
Преди да притъмнея от обида. Преди да озверееш от безсилие. Събирам честност - за да си отида. И конят...
Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена...
На тази дата: 8 май - Ден на Червения кръст и на Червения полумесец
През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан (роден на 8 май...
Каква зодия си?
Каква зодия си? Този популярен въпрос е известен дори и на невярващите в астрологията. Ако те не го задават...
Когато започнах да се обичам...
Вероятно много от нас се сещат само за комедийния образ, който прекрасните филми на Чарли Чаплин е оставил...
Защо се интересуваме от живота на известните?
Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните....
Магията на българското хоро
"Последвай стъпките на българските народни хорá" е уникална изложба на открито, която всеки може...
На ухо
Не на друг, единствено на всеки тебе искам да ти кажа нещо неотложно винаги, врящо до ръба. Сън...
Канела 5
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,...
Всичко, което е истинско
Всичко, което е истинско,... може да бъде тихо. Тихо зреят плодовете. Листата падат леко. Безмълвно...
"Набуко" - историята на една велика опера
Историята около създаването и триумфа на операта “Набуко” е една от най-вълнуващите страници не само...
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си....
Ода за блондинките
Вечната тема. Почти като тази за яйцето и кокошката. И макар никой учен все още да не се е произнесъл...
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Предизвикай ограниченията си!
Не ограничавай предизвикателствата си. Предизвикай ограниченията си!...
Ако харесваш Hera.bg подкрепи ни!
Мили приятели, съвсем наскоро, вашето любимо списание празнува първата си година. Година,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook