Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 11:
Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
В неделя ме бе обзело безумно вдъхновение за кулинарстване. Разочарована бях от постния кекс, който сама си изядох безславно ( виновна бе май предварително сварената тиква и кексът стана глетлив ). И реших, че трябва да се представя на ниво. А и нали щяхме да измолим Св. Екатерина да е блага с Бояна, която все още е изложена на варицела в яслата. Знам, че е хубаво да се изкара, когато е малко детето, но никога не пречи да се подсладим и да я изкара възможно най- леко.

И Св. Екатерина би трябвало да е много милостива, защото стана питка за чудо и приказ. Обещавам си следващия път да поработя върху дизайна и повечко, като знам какви шедьоври могат се правят.

Имахме салата от цвекло, червен лук, моркови и марулка, посипана с ленено семе и сусам, полята със лимонов сок и зехтин. Признавам че една малка ракийка я придружи за здраве. Знам, че постенето не върви с алкохол. Но знам също, че всичко е въпрос на мярка и съзнание. Една ракийка, ако е изпита с радост и за наздраве, не би навредила на постите. Проблем е злоупотребата, прекаляването с каквото и да е.

Което не беше лошо да запомня и за по- късно.

Направих и така любимите домашни кюфтенца за останалите с постна гарнитура за мен. Имахме и тази чудна питка с медец. Човек, колкото и да е сит, замирише ли му на топъл хляб – мигом забравя всичко. Така стана и с нас – половината питка беше унищожена за нула време заедно с една паница мед. Малките най- силно се представиха, но и аз наравно с тях. Увлечена от кулинарния успех, от миризмата на топъл хляб и гордостта от признанието в очите на децата, направо преядох. Брутално и крайно.

После топлият хляб ми причини подут стомах, спазми и тежест. Чувствах се ужасно. Цялата лекота, която изпитвах дотук се срина за един час. И за какво – за една пуста лакомия! Това е изцяло против смисъла на поста, това е всичко, на което той противостои. Просто не мога да ви опиша колко зле ми беше физически и душевно. Имах чувството, че съм предала нещо...

Много лошо откъдето и да го погледнеш – егото победи, гордостта надделя над скромността на поста.


Което, естествено, изби и във физическо страдание. Какво да обяснявам после за смисълът на поста, след като аз така грубо го поругах, макар и с постна храна? Ракийката ми сега ми се струва толкова безобидна на фона на огромното количество хляб, който излапах...

Разбрах също така, че егото и гордостта, суетата и тщеславието – с тях трябва да се преборим през поста, а и не само. Колко е лесно да се подхлъзнем, колко измамни са те. В коварството си приемат примамливи форми – благодарността на децата от вкусния хляб, самият той – лъснал, изпечен, дъхав....Фуках се в социалната мрежа и получих и там признание, пак суета. Не съжалявам, че изпекох такава вкусна питка, съжалявам, че я възприех с толкова гордост и лакомия.

И така, имам чувството, че не съм и на крачка напред отпреди 10 дни...Огорчена съм сама от себе си и днес съм почти само на вода и за обяд довършвам салатката от вчера. Знам, че крайностите също не са удачни, но от днес ще съм много по- смирена. Днес няма да готвя нищо за лично наказание – ще ям ядки и плодове. И ще се разкайвам.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-26 #4
Цвети
Ех, Зори...Пуста лакомия Ама и ти, доста оскъдно го даваш с поста, браво!
2013-11-26 #3
Зори
И на мен ми се случи същото. Чувствам се прекрасно, ям по 1 чиния постна манджа, 1 ябълка и 1 фреш за деня, като след 15ч. не кусвам нищо освен вода. Миналата вечер бяхме навън, позволих си малко вино и сувлаки без месо и то около 21ч. Не мога да опиша как не съм спала от болки и после целият ми следващ ден беше съсипан. Но това ми беше за един хубав урок. Иначе пека всеки ден хляб в пекарната за семейството и дори не ми прави впечатление.
2013-11-25 #2
Цвети
Ами на фона на всичко, което се случва, нали сетивата са изострени и тялото реагира бързо- бързо. След вечеря изпих литри вода - ефектът на топлия хляб и стана, каквато стана...
2013-11-25 #1
Инна Георгиева
Колко хубав урок. Самият дявол е ангел на светлината )
Понякога лошото наистина се крие зад привидно хубави, добронамерени неща, някои от които даже нямат такава бърза обратна връзка )
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Събота
25
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Изкуство с цветя, каквото не сте си представяли
Лим Зи Уей е артистка от Сингапур, Малайзия и твори изумителните си изделия от цветя под псевдонима Limzy....
Мери Шели - „Началото е винаги днес“
Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него ...
Лятната семейна почивка с богата културна програма - как всички да са доволни?
Дойде ли летният отпуск, хората се разграничаваме на две основни групи - едната половина си представят...
Клинт Ийстууд в 5 емблематични роли
Клинт Ийстууд (роден на 31 май 1930 г.) е една от най-великите фигури на американското и световно кино....
Фридрих Ницше: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен."
"Две неща иска истинският мъж: опасност и игра. Затова и търси жената като най-опасната играчка." "Човекът...
Бумът на семейната фотография
Напоследък сме свидетели на истински бум на детската фотография. Било като подарък за някого или сами...
Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
Уличният музикант - саундтракът на града
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Пътят, по който не поех
Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна по двата. Бях пътник единствен, там дълго...
Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят.
Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят....
Гневът и любовта
„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица...
За да имаш приятели
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето...
Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!
„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко...
Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?" "Всеки човек, който не работи, е негодник." "Мъжете всякога...
Тихо
Елена Биларева е родена в гр. Гоце Делчев. Има 3 издадени поетични книги: "Чувства под прикритие", "Среднощно...
Бриджит Макрон - ролеви модел, от който жените имат нужда
Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите...
Вече знаем кой е цветът на 2019 г.
Както всяка година през декември, институтът Пантон обяви цвета, който ще властва през идващата година....
Анна Карима - непокорният дух
“Под думата равноправие днес се подразбира едно: извоюване граждански и политически права за жената –...
Без любов
Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам...
Купчината тор
Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите...
Пазарлъкът – традиция, игра, взаимна изгода
Започвам с това, че не ненавиждам пазарлъка. Случвало ми се е да съм страната и на купувача, и на продавача....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook