Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов, сладкиш. Рецептата можете после да си запишете от тук. Сега като постим, не означава да се лишим от безценното какао!

Поводът за празник може да не изглежда нещо кой знае какво, но за мен значи много. Снощи бях на едно събиране с хора, част от които познавам добре, друга част – не чак толкова. И само един или двама знаеха изобщо за постенето и цялата история около него. Та на масата имаше предварително поръчана храна, която разбира се, не беше изобщо и на милиметър от постното или дори здравословното – пържени неща, полуфабрикатени пилешки и картофени произведения. Меснати дреболии и хапки. Това не ме впечатли особено, обикновено в бар&динър заведенията това се харесва най- много. Но не за това става дума толкова.

Още със сядането ми на масата се подметна темата, и то от близък, как аз постя и защо изобщо го правя. И тази ненужна за повода, за който се бяхме събрали, реплика „повлече крак” на цяла вълна от внимание. „Ама защо?”, „Чак толкова ли си религиозна?”, „И какво, мръвки не ядеш и сирене също?”, „Ами той поста и за леглото се отнася и там ли постиш?”. Всякакви такива реплики, които ме засипаха от всички страни.

Не вярвам да има човек, който обича да бъде нападан. Казвам именно "нападан", защото никой не ме попита с интерес, какво все пак ям, има ли вкусни неща в поста, как се чувствам физически дори, изобщо чисто любознание и желание да вникнеш, а не веднага да отхвърлиш, само защото не го разбираш. И да си призная за момент бях силно изкушена да извадя и аз бойната секира на острия ми език и да почна наред.

Но! Казвам си аз: "Защо да го правя?" Защо да се гневя на всички тях, само защото не искат да ме разберат, а напротив – опитват се да ме разубедят и дори да се надсмеят. И замълчах просто. Тогава те се развихриха. Вече ме досмешава, като си спомня. Напомних аз накрая, за какво сме се събрали – трябваше да организираме едно културно мероприятие и да се обсъдят всъщност много по– важни теми, отколкото е постенето на моята особа.

Странно беше всичко това, скоро темата вече не беше интересна, може би защото и не понечих да се защитавам, и се заловихме за работа. Но важното за мен беше лекотата с която се отказах от гнева си. В смисъл такъв, че обикновено "не си оставям магарето в калта", както се казва, и не съм оставала длъжна на никой за остри реплики, щом усещам, че съм права и трябва да защитавам нещо. А сега просто замълчах и трябва да призная на моменти се забавлявах. И макар и тази кауза да имаше нужда от защита, аз се отказах от нея. Защото е безсмислено да убеждавам десет човека едновременно, които явно са предубедени и защото поводът да се съберем не беше този, а един такъв спор би опорочило всичко.

Промяната за мен беше огромна, защото устата ми понякога наистина е голяма и в личен план изговарям много ненужни думи, за които после си давам сметка, че са наранявали дори.

Може точно в поддаването на гнева е разковничето.


Ако нечии думи предизвикат гняв в нас, първият импулс е да му се поддадем.Пак от гордост. И гневът сам по себе си завихря бесни спирали от човек на човек, докато накрая не задълбае до наистина болезнените думи, които само най- близките намираме едни за други. Които нараняват най- силно. И с всяка гневна реакция, стигаме все по- навътре и навътре в територии, които трябва да останат непознати за хора, които се обичат.

Ако не се поддадем и избягаме от гнева, потърсим друга дума, спокойна, неутрална, може би просто не отвърнем нищо, това няма да е признак на слабост. Точно обратното.


Tова показва силата, с която сме превъзмогнали гневливото дяволче, нашепващо на ушенце: „върни си ги сега, хайде, трябва последната дума да е твоята” И ако го послушаме тази последна дума ще е зла. И после всички съжаляваме за казаното.

Така в моите очи напълно заслужих този сладкиш и го споделям с вас и следобедното си кафе. Не пропускайте да се самонаграждавате за някоя вътрешна победа, макар само вие да си знаете, каква битка сте водили. Тези борби са наистина героични, а наградата е повече от заслужена.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-29 #2
Цвети
Дамм, права си, да си хапнем, какво ли ни остава)) Парадокс е, че в намалялата консумация на някои храни, особено на месо, много се изстрадва. преди сме можели да си купим еди колко си кг месо, сега еди колко си. Няма пари, обеднели сме...А като се замислиш какво месо ядем...Ами по -добре, че е намаляло, да ти кажа
2013-11-28 #1
Валентина
Оооо, това ми е много добре познато. Вегетарианка съм от около 15 години. Но избягвам да го афиширам, поради неприемането на .... айде да кажем различните. Въпреки, че това което аз ям си е лично моя работа, но ... в България има един странен пиетет към пържолката, месцето, абе да си хапнем, за какво друго живеем. А аз просто никога не съм обичала месо, просто като малка ме заставяха да ям насила и като пораснах, вече никой не може да ме накара От няколко години жевея в чубина и съм забравила, но с твоя разказ преживях всичко отново, хем ме сви сърцето, хем ми стана смешно ))
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Четвъртък
13
Декември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
"Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?"
Той, например, не можеше да разбере защо когато летеше над водата на височина, по-малка от половин размах...
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
Pro bono
Съществуват най-различни начини да помагаме на другите. В благотворителните дейности, освен с пари, дрехи...
Честита Нова Година!
Честита Нова година, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Мечтайте и бъдете смели, нека вие да сте...
Не се задоволявайте с посредственост, сияйте за себе си
Има жени, които имат в повече от всичко. Те са изключителни, изпъкват, вдъхновяват, завихрят вниманието...
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
Не позволявай дребни хора...
Не позволявай дребни хора да те убедят, че мечтите ти са твърде големи...
Как да изберем: Ски очила
Ако за първи път ще ходите на ски, то трябва да знаете, очилата са задължителен елемент и в частност...
От Ахтопол до Резово - I
Хубаво е да живееш във Варна, особено през лятото...От Южният плаж до Почивка е само пясъчна ивица, на...
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Български учени направиха бира без глутен
Български учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработиха безглутенова...
Пречат или помагат суеверията
Да чукнеш на дърво, да хвърлиш монета във фонтана, при които искаш да се върнеш отново или да търсиш...
Класическите любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
"Мъжът рядко цени както трябва жената..."
"Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата...
Лазарска песен
Лазар лазарува, Лазар весел ходи и девойки води. Всяка мома пее и по-ясно дума на трева и шума: „Цветница...
10 от най-емблематичните рокли в киното
Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook