Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов, сладкиш. Рецептата можете после да си запишете от тук. Сега като постим, не означава да се лишим от безценното какао!

Поводът за празник може да не изглежда нещо кой знае какво, но за мен значи много. Снощи бях на едно събиране с хора, част от които познавам добре, друга част – не чак толкова. И само един или двама знаеха изобщо за постенето и цялата история около него. Та на масата имаше предварително поръчана храна, която разбира се, не беше изобщо и на милиметър от постното или дори здравословното – пържени неща, полуфабрикатени пилешки и картофени произведения. Меснати дреболии и хапки. Това не ме впечатли особено, обикновено в бар&динър заведенията това се харесва най- много. Но не за това става дума толкова.

Още със сядането ми на масата се подметна темата, и то от близък, как аз постя и защо изобщо го правя. И тази ненужна за повода, за който се бяхме събрали, реплика „повлече крак” на цяла вълна от внимание. „Ама защо?”, „Чак толкова ли си религиозна?”, „И какво, мръвки не ядеш и сирене също?”, „Ами той поста и за леглото се отнася и там ли постиш?”. Всякакви такива реплики, които ме засипаха от всички страни.

Не вярвам да има човек, който обича да бъде нападан. Казвам именно "нападан", защото никой не ме попита с интерес, какво все пак ям, има ли вкусни неща в поста, как се чувствам физически дори, изобщо чисто любознание и желание да вникнеш, а не веднага да отхвърлиш, само защото не го разбираш. И да си призная за момент бях силно изкушена да извадя и аз бойната секира на острия ми език и да почна наред.

Но! Казвам си аз: "Защо да го правя?" Защо да се гневя на всички тях, само защото не искат да ме разберат, а напротив – опитват се да ме разубедят и дори да се надсмеят. И замълчах просто. Тогава те се развихриха. Вече ме досмешава, като си спомня. Напомних аз накрая, за какво сме се събрали – трябваше да организираме едно културно мероприятие и да се обсъдят всъщност много по– важни теми, отколкото е постенето на моята особа.

Странно беше всичко това, скоро темата вече не беше интересна, може би защото и не понечих да се защитавам, и се заловихме за работа. Но важното за мен беше лекотата с която се отказах от гнева си. В смисъл такъв, че обикновено "не си оставям магарето в калта", както се казва, и не съм оставала длъжна на никой за остри реплики, щом усещам, че съм права и трябва да защитавам нещо. А сега просто замълчах и трябва да призная на моменти се забавлявах. И макар и тази кауза да имаше нужда от защита, аз се отказах от нея. Защото е безсмислено да убеждавам десет човека едновременно, които явно са предубедени и защото поводът да се съберем не беше този, а един такъв спор би опорочило всичко.

Промяната за мен беше огромна, защото устата ми понякога наистина е голяма и в личен план изговарям много ненужни думи, за които после си давам сметка, че са наранявали дори.

Може точно в поддаването на гнева е разковничето.


Ако нечии думи предизвикат гняв в нас, първият импулс е да му се поддадем.Пак от гордост. И гневът сам по себе си завихря бесни спирали от човек на човек, докато накрая не задълбае до наистина болезнените думи, които само най- близките намираме едни за други. Които нараняват най- силно. И с всяка гневна реакция, стигаме все по- навътре и навътре в територии, които трябва да останат непознати за хора, които се обичат.

Ако не се поддадем и избягаме от гнева, потърсим друга дума, спокойна, неутрална, може би просто не отвърнем нищо, това няма да е признак на слабост. Точно обратното.


Tова показва силата, с която сме превъзмогнали гневливото дяволче, нашепващо на ушенце: „върни си ги сега, хайде, трябва последната дума да е твоята” И ако го послушаме тази последна дума ще е зла. И после всички съжаляваме за казаното.

Така в моите очи напълно заслужих този сладкиш и го споделям с вас и следобедното си кафе. Не пропускайте да се самонаграждавате за някоя вътрешна победа, макар само вие да си знаете, каква битка сте водили. Тези борби са наистина героични, а наградата е повече от заслужена.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-29 #2
Цвети
Дамм, права си, да си хапнем, какво ли ни остава)) Парадокс е, че в намалялата консумация на някои храни, особено на месо, много се изстрадва. преди сме можели да си купим еди колко си кг месо, сега еди колко си. Няма пари, обеднели сме...А като се замислиш какво месо ядем...Ами по -добре, че е намаляло, да ти кажа
2013-11-28 #1
Валентина
Оооо, това ми е много добре познато. Вегетарианка съм от около 15 години. Но избягвам да го афиширам, поради неприемането на .... айде да кажем различните. Въпреки, че това което аз ям си е лично моя работа, но ... в България има един странен пиетет към пържолката, месцето, абе да си хапнем, за какво друго живеем. А аз просто никога не съм обичала месо, просто като малка ме заставяха да ям насила и като пораснах, вече никой не може да ме накара От няколко години жевея в чубина и съм забравила, но с твоя разказ преживях всичко отново, хем ме сви сърцето, хем ми стана смешно ))
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Понеделник
22
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Набуко" - историята на една велика опера
Историята около създаването и триумфа на операта “Набуко” е една от най-вълнуващите страници не само...
Игличка за щастие
Живеело в една гора малко таралежче. То винаги изглеждало много щастливо. Разбира се, като във всеки...
Коледни пости - Ден 7:
Гювечът влиза в употреба. Да постят ли децата?
Днес закръгляме първата седмица от Коледния пост – седмицата на строг пост. Вече започвам да мечтая за...
216 години от рождението на Анна Аткинс - първата жена-фотограф
Анна Аткинс (1799 - 1871) е първата жена-фотограф в историята, ботаник и естествоизпитател, пионер в...
Чарлз Дикенс: "Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си!"
Чарлз Дикенс е един от най-известните и талантливи разказвачи на английската и световна литература....
Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
Хората са различни. Има хора...
Има хора - Библиотеки От тях винаги може да се научи нещо ново, те винаги са отворени към нови хоризонти...
Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
"Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Бъди този приятел
Бъди приятелят, за когото си мечтал като дете. ...
Какво мислят майките за себе си?
"Определено има дни, в които се съмнявам в моите способности на майка" "Иска ми се да съм по- уверена...
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
Странните места за „велики“ идеи
Забелязали ли сте, че ако ви проблесне дълго търсено решение или ви се удаде да уловите вдъхновяваща...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
Най-очакваната фотографска изложба на годината у нас - Вивиан Майер
Над 100 цветни и черно бели фотографии на една от най-забележителните жени в световната фотография -...
Отпадат Е-тата от етикетите на храните
От декември 2014 година и в България ще бъде задължително да се изписва целите наименования на вложените...
Магьосникът Грегъри Колберт
Когато за пръв път видях творбите на Грегъри Колберт ( Gregory Calbert ), няма да преувеличавам, затаих...
Едно магическо лято без технологии
Изчезна ли вече детството без телефони и таблети? Могат ли децата да бъдат истински щастливи и волни...
Август - с поезията на Борис Христов
С прах в душата и прах по нозете, с непоносимото слънце на рамото аз съм тръгнал да стигна морето, но...
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва....
Колко дълго може да издържите в най-тихата стая в света?
След тежкият работен ден и множеството телефонни разговори, които сте провели днес, не се ли нуждаете...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook