Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Изчезват ли занаятите?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Преди време една баба от нашия блок ме помоли следното: „ Ти си младо, ходиш насам- натам, я виж, дали има още някой да ми поправи чадъра?” Понеже знам, че има ниска пенсия, не й казах: „Защо не си купиш нов?”, но признавам, това е първото, което му хрумна. И се сетих, че преди време имаше един човек, който носеше кашон, на който опъваше спици на чадъри и чакаше клиенти на малкото си трикрако столче. Отдавна не съм го виждала...

Замислих се, изчезват ли занаятите от този вид?

Поправка на чадъри, шапкари, часовникари, обущари, ваксаджии. Тези дребни, бих казала дори градски, занаятчии вече почти не се срещат. Цунамито от евтини китайски стоки заля поголовно света и ние не правим изключение. Щом от Китай се внасят мартеници и български детски книжки на половин цена, какво повече остава да добавим. Евтината стока печели. Дори и да имаме желание да стимулираме местните занаяти, цената си казва думата. Но смятам също така, че има все още хора, които държат на старите си часовници и качествени обувки. Може би вече няма кой да им ги лъсне на улицата, но поне ще ги дадат на ремонт при някой обущар. Градът по правило се развива много по- бързо. Новото, евтиното, лъскавото - то винаги ще бъде предпочетено.

Ами традиционните занаяти?

И те ли са изчезващ вид? Една разходка из Етъра, Троян, Трявна или Самоводската чаршия във Велико Търново ще ни убеди в противното. Дюкяните са пълни, всички гледат, снимат, разпитват. И то с искрен интерес и страхопочитание към майсторлъка. Но рядко купуват. Може би чужденците правят изключение и в тях са надеждите на занаятчиите.

Но ако се замислим, за спомен ще си купим малка дърворезба или чан, може би тъкана чанта, но кой ще си купи седло, котел, ще иде на точилар за кухненските си ножове? Някои занаяти просто са архаични. Създадени според нуждите на бита на българите преди сто- двеста години – сега същият този бит ги унищожава. Да, тези занаяти са почти на изчезване.

„Занаят не се учи, той се краде”

Пазарът толкова се е свил, че занаятчиите дори вече не обучават калфи. Страх ги е, че младите само се домогват до тяхното „ноу-хау” и бързо ще го превърнат с изобретателността на младостта в печеливша стратегия, в която губещите ще са старите майстори. Надяват се само да запалят по занаятчийството децата и внуците си. Успеваемостта им е толкова висока, колкото успешна е всяка приемственост в поколенията.



За щастие, напоследък се забелязва своеобразен ренесанс на ръчно правените уникати. Готвенето в глинени съдове отново печели приятели, както декоративната керамика, тъкачеството – заради новата вълна етно мода. Дърворезбата е скъп, но много предпочитан подарък. Ръчно тъканите губер са непреходна красота за всеки дом, колкото и революционни и евтини материи да излизат. Интересът сред младите хора е силен. Още повече, че напоследък има и много семейни хотелчета или къщи за гости, които разчитат на старовремския уют и го внасят именно със занаятчийските изделия. Има хоризонти пред традиционните занаяти, определено. Но тук е историческия момент за занаятчиите да се огледат малко по- внимателно в модерния свят.

Нищо не умира, ако променя формата си.

Ако се върнем на ръчно тъканите губери – освен, че всеки е уникален и неповторим, той е и един грандиозен труд, който не всеки иска да заплати. Факт. Но ето, че по- малките пъстри килимчета за пред банята са много търсени. Със сигурност във всеки занаят се крие ключът към неговото оцеляване. Нещо, което е нетрадиционно като продукт или техника, може да се окаже печелившата стратегия. Дърворезбарят може да прави дървени играчки, например – предпочитани сред много майки пред съмнителните пластмасови.

Както за всеки бизнес, и тук важат няколко принципа – обща визия за бъдещето, перспективи за развитие, инвестиция в иновациите и качествените материали, обновяване на асортимента, според пазарните нужди. И малко повече реклама и помощ от държавата. Една кампания, повече от кухото „Изберете българското”, може да възроди занаятите, да ги модернизира и популяризира не само сред чужденците, а и сред младите. Да спрем, без да се замисляме, да купуваме китайските стоки, а обърнем поглед към нашите си продукти. Става дума все пак за традиции и българщина, които трябва да пазим и предаваме напред. Залогът не е малък.
Виж още статии за:   Традициите · бъдещето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Нова година - без равносметки, без обещания
· Хипермаркетът срещу кварталното магазинче
· Стволовите клетки – резервните части на организма
· Българска гордост: Високото пеене от селата Долен и Сатовча в списъка на ЮНЕСКО (видео)
· 1 май - Ирминден
· Житото - в самите корени на живота
Виж още статии за:   Традициите · бъдещето ·
Вторник
25
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Вълшебството на Рождество
Рождество Христово е един от любимите ми празници. Специални приготовления. Градът е украсен и е целият...
Който не знае къде отива, отива другаде
Който не знае къде отива, отива другаде....
Майки от всички страни - обединявайте...рецепти
Когато трябва да сготвим нещо вкусно и здравословно на детето, ние търсим съвет от други майки, питаме...
Коледни пости - Ден 20:
Постите за по- хубава кожа. За обяд една екзотична супа
Днес е ден 20, тоест, преполовихме поста...Макар да е минало половината време, нямам чувството, че нещо...
Джеръм К. Джеръм: "Да се обичаме един друг с най-обикновена, човешка, действена любов"
Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея. Не можеш да се наслаждаваш истински...
Етно – в дрехите, бижутата и веселбата
Думата етнос идва от гръцки език и означава народ, народност, племе. Етническите белези са всички онези...
Какво усещаме с езика си
Човек познава множество вкусове. Но когато казваме, че нещо е вкусно, всъщност говорим по-скоро за неговия...
Благи думи за Благовещение: "За да има добро в света, трябва да е жива любовта"
Здравейте, Инна и Цвети! Честит Благовец! Нека идат все повече благи вести! Да сме живи и здрави! На...
Несравнимите афоризми на Станислав Йежи Лец
Станислав Йежи Лец (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) е полски поет, писател, сатирик и...адвокат. Роден...
Успех е, когато работим за нещо повече, отколкото мечтаем за него
Успех е, когато работим за нещо повече, отколкото мечтаем за него....
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието,...
Голямата ти сестра е най-важният човек в живота ти. Ето защо!
Искрено вярвам, че колкото и голяма (или малка) да е разликата между две сестри, те инстинктивно се стремят...
13 февруари - Световен ден на радиото
На 13 февруари през 1946 година е създадено Радиото на ООН, затова датата е приета за отбелязване на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook