Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.


До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната. Не ми прави впечатление, освен на хората около мен, които не спират да ми задават провокативни въпроси от сорта: „Защо пиеш бира, като постиш?”. Срещнах и коментар, защо съм гледала филм, беше една събота, след като трябва да се пречиствам духовно и не било правилно...
Трети пък защо съм постила, а не съм се изповядала и причестила преди това, защо не ходя на църква и не се моля.

Не знам какво се очаква от постите, явно всеки влага различно нещо в цялата идея. Може би като свърши поста ще се опитам да обмисля всичко, което се или не се случи за тези 40 дни и дали оправдах очакванията си и тези на другите за постите и духовните промени, които евентуално се случват.

Смятам преди всичко, че, за да решиш да постиш винаги трябва да има лична причина, а не „защото е редно” или „е по канон”. Това автоматично те отървава от задълженията да изпълниш религиозните очаквания, с които постът е натоварен. Човек използва това време да се отърве от страстите и да се пречисти от тяхната обсебваща сила. За някой – това е свинската пържола, за друг – яденето без мярка, лакомията. За някои постите може да е повод да се откаже от алкохола или цигарите, да се помири със себе си. Някои, съвсем по правилата, се опитват да се докоснат до Бог и да се настроят на една честота по- близо до Божественото. Други се интересуват, дали ще свалят някой килограм. Може би със всеки следващ пост, става по- ясно кои са личните каузи и дали това е начинът да се пребориш със себе си заради тях.

Може би аз не съм готова да стигна до пълната цел на поста.


Може би има много фактори, които ме отклоняват и ги чувствам като свое задължение повече от себесъзерцанието и медитацията над шепа орехи на ден. Да съм майка на малко дете е преживяване, което без малко ме оставя без дъх. И да ми се иска не мога да се откъсна духом от него и да се насоча взор само към моята душа. Другото дете иска социализация, има среда, която още не може да овладее само. Нима можеш да спреш радиото с най новите хитове, на които дъщеря ти обожава да танцува, да отклониш покана за рожден ден или бебешко коледно парти? Да кажеш може би: "Съжалявам, но постът не ми позволява".

Това е поза. Това е позата на духовното превъзходство, на суетата на душата.


Или да прехвърлиш някому другиму тези отговорности, за да можеш да се откъснеш и да разсъждаваш върху духовните промени в себе си, да ги наблюдаваш как се случват и това да е преди всичко останало.

Аз не мога. Това няма да успея да сторя.


И затова си мисля, че пълната идея на поста е много трудна за реализация. Което го прави и истинско изпитание. И може би с тези пости няма да успея. За да имаш всички предпоставки, трябва да можеш да се усамотиш. Трябва да има повече тишина и спокойствие, да владееш обстановката. Неслучайно дори и в Библията се казва „в пост и усамотение” и светите хора ходят в пустинята или в пещера, стоят на стълб или отиват в гората. Отдалечаваш се от света и съблазните му. От хората и големите им усти, от всичко що е суета и гордост.

Усамотението е първото наказание за егото, защото го лишаваш от публика и то, само на себе си, без да има какво да го храни, започва да линее и да се гърчи в самотата. Неусетно влиянието му става толкова слабо, че започваш да чуваш собствената си душа, тънкото гласче, дълго задушавано и потискано. Сега се чува и по- приказен звук едва ли може да има ( освен бебешкото гукане, може би ).

Тя ще ти разкаже откъде е тръгнала, как малка капка се е откъснала от Бога, Божественото, Вселената, Силата, Богинята майка или там в каквото вярваш. Как тя е донесла със себе си цялото Знание и то е в нея, то е в тебе. И как би ти го споделила, ако си правиш усилието да пренебрегнеш егото си и да я послушаш за малко.

Така си мисля, че трябва да се случи когато постиш. Може, разбира се, в чисто християнски план да ти се случи да пречистиш душата си от страстите на тялото, както Христос е бил чист, и да усетиш цялата радост от Рождеството му. Вероятно постът има и много по- дълбока християнска натовареност. За мен той не е част от религията, а част от разбирането, да, личното, на Вселената. Пост има и в мюсюлманствoто, в будизма – също има лишения в определен период от време с цел пречистване.

Какво очаквах аз от този пост, може би няма да разбера, защото то няма да се случи. Факт е, че се чувствам физически добре и особено лека. Факт е, че съм много по- добронамерена и търпелива със семейството си. Факт е, че се освободих от някои страсти мои лични. Факт е, че днес направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна.

Зелето на фурна и духовните промени може да нямат нищо общо. Може много хора да са се почувствали разочаровани, защото са очаквали друго да четат през тези мои откровени дни пред вас. Но те трябва да знаят, че и в едно просто зеле някой може да намери смисъл за себе си.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-12-17 #4
teodora
Радвам се. За мини сърмите - ммм, добре
2013-12-16 #3
Цвети
хех, тути, разсмя ме де) това с печеното зеле е защото аз всъщност МРАЗЯ зеле на фурна. Но си казах, я да видя тъз зелка тука не може ли да стане на зеле на фурна и да ми се услади. И така стана.
Другото вече е забавено. Освен арменските сармички, чакам ги аз!
2013-12-16 #2
teodora
Цвети, не знам кои са тези много хора, които са очаквали, каквото са очаквали, но аз искам да прочета точно това, за веселото кисело зеле.

Постите са най-прекрасното нещо, което човек може да даде на организма си и общата памет не случайно ги пази в календарите си (както отбелязваш )

Много ми харесва начинанието ти и ми е малко болно като чета, че се чувстваш несигурна. "Съдниците" са огледало на несигурностите в нас. Не знам постна рецепта, с която образът им изчезва.

Да си призная аз гледам на твоето начинание като "съ-преживяване" и супер интересен експеримент. Не търся и не очаквам усамотение по време на пости, през които всекидневно създаваш текст и показваш какво става.

Ейнц, сега се сетих за постните сърмички, арменски, които бях обещала. Виж как не спазих. Обаче това е весело, защото знам, че ти ще ми разбереш и винаги когато искам ще ти дам рецептата. Защото красивите хора са тези, които дават и не очакват в замяна.

Понеже аз често чувам неща, за които съм писала, за други не, много искам да направя ръководство за справяне с весели въпроси. Сега искам да отговоря на твоите:

„Защо пиеш бира, като постиш?” - защото иначе алкохолният тремор не се понася
защо съм гледала филм, след като трябва да се пречиствам духовно - защото искам да се мъча

Не са ми много смешни, но просто искам по някакъв начин да те насоча към същински важния акорд в случващото се (с теб, с мен, която те чета, благодаря ти!): "Факт е, че днес направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна. "
2013-12-15 #1
Инна Георгиева
В прекалените очаквания, често се изгаря. И в прибързаността. Противопоставянето. Не се концентрирай в това как не може и не става, концентрирай се в желанието, човешкото да се оправдаеш. В нетърпението. Единствено се иска да се самонаблюдаваш. Това, което можем да видим, е достатъчно Усамотението е и душевно състояние, а ония дето ходят в горите тилилейски имат съвсем по-възвишени идеи от нас )
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Вторник
1
Декември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
Ние сме онова, което прави от нас любовта
Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе?...
"Няколко думи за писателката Леда Милева" - от Ангел Каралийчев
Леда Милева казва, че няма спомени за родната си къща, защото бащин дом не е имала, а нейният баща —...
Каква зодия си?
Каква зодия си? Този популярен въпрос е известен дори и на невярващите в астрологията. Ако те не го задават...
Мечтата става реалност с труд, упоритост и...щипка лудост
Мечтата става реалност с труд, упоритост и...щипка лудост....
Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
Херман Хесе e немско-швейцарски поет, романист и художник. През 1946 г. получава престижната Нобелова...
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове....
От трудностите днес се ражда силата, която ще ни потрябва утре
От трудностите днес се ражда силата, която ще ни потрябва утре....
Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
По време на социалната изолация хората прекарват толкова време у дома, както никога до сега. Всяка вещ,...
Непримиримите
Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към...
Носната кърпичка – атрибут с много превъплъщения
Носната кърпичка е атрибут от тоалета, претърпял много превъплъщения. Този малък къс плат се е използвал...
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Мистериозната красота на албиносите
Албинизъм - тази странна генна мутация...толкова мистериозна, заковаваща дъха, несравнима с нищо друга...
През какво да преминем избира Съдбата
През какво да преминем избира Съдбата. Но как да преминем избираме Ние....
Милиардерът Онасис – фаталният мъж в живота на Мария Калас - II част
След като се завръщат от пътешествието Мария подава молба за развод, а Онасис я отвежда със себе си в...
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
Предаденото доверие е....
Предаденото доверие е като счупено огледало - можеш да го залепиш, но пукнатините винаги ще си личат...
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!...
Айзък Азимов: "Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг."
"Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си ѝ благодарен." "Колкото...
Бети Смит – едно от големите имена на американската литература
Елизабет Лилиан Уинер, по-известна като Бети Смит, е американски автор, драматург и новелист. Своята...
2012 – забележителната година на Водния Дракон
Нашата Нова година си я посрещнахме, тя си дойде шумно и весело, както всяка година. Но китайската още...
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Коледни пости - Ден 15:
Бърз ориз на крак. Време за ръчен труд и творчество.
След вчерашния възторжен ден, обилно полят с какао, днес настроението все още лети нагоре. Сутринта обиколих...
Самотата е основната реалност, обществото е нещо случайно
Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата...
Свърши се лятото
Свърши се лятото. Тънки мъгли бавно се решат с гребена на гората. Тънък, бездомен вятър цялата...
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Казанлък- град с аромат на гюл - III
За да бъде задоволен интереса на всеки посетил красивият Казанлък Историческият музей „Искра“ предлага...
Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите Джек Лондон е американски романист,...
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook