Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.


До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната. Не ми прави впечатление, освен на хората около мен, които не спират да ми задават провокативни въпроси от сорта: „Защо пиеш бира, като постиш?”. Срещнах и коментар, защо съм гледала филм, беше една събота, след като трябва да се пречиствам духовно и не било правилно...
Трети пък защо съм постила, а не съм се изповядала и причестила преди това, защо не ходя на църква и не се моля.

Не знам какво се очаква от постите, явно всеки влага различно нещо в цялата идея. Може би като свърши поста ще се опитам да обмисля всичко, което се или не се случи за тези 40 дни и дали оправдах очакванията си и тези на другите за постите и духовните промени, които евентуално се случват.

Смятам преди всичко, че, за да решиш да постиш винаги трябва да има лична причина, а не „защото е редно” или „е по канон”. Това автоматично те отървава от задълженията да изпълниш религиозните очаквания, с които постът е натоварен. Човек използва това време да се отърве от страстите и да се пречисти от тяхната обсебваща сила. За някой – това е свинската пържола, за друг – яденето без мярка, лакомията. За някои постите може да е повод да се откаже от алкохола или цигарите, да се помири със себе си. Някои, съвсем по правилата, се опитват да се докоснат до Бог и да се настроят на една честота по- близо до Божественото. Други се интересуват, дали ще свалят някой килограм. Може би със всеки следващ пост, става по- ясно кои са личните каузи и дали това е начинът да се пребориш със себе си заради тях.

Може би аз не съм готова да стигна до пълната цел на поста.


Може би има много фактори, които ме отклоняват и ги чувствам като свое задължение повече от себесъзерцанието и медитацията над шепа орехи на ден. Да съм майка на малко дете е преживяване, което без малко ме оставя без дъх. И да ми се иска не мога да се откъсна духом от него и да се насоча взор само към моята душа. Другото дете иска социализация, има среда, която още не може да овладее само. Нима можеш да спреш радиото с най новите хитове, на които дъщеря ти обожава да танцува, да отклониш покана за рожден ден или бебешко коледно парти? Да кажеш може би: "Съжалявам, но постът не ми позволява".

Това е поза. Това е позата на духовното превъзходство, на суетата на душата.


Или да прехвърлиш някому другиму тези отговорности, за да можеш да се откъснеш и да разсъждаваш върху духовните промени в себе си, да ги наблюдаваш как се случват и това да е преди всичко останало.

Аз не мога. Това няма да успея да сторя.


И затова си мисля, че пълната идея на поста е много трудна за реализация. Което го прави и истинско изпитание. И може би с тези пости няма да успея. За да имаш всички предпоставки, трябва да можеш да се усамотиш. Трябва да има повече тишина и спокойствие, да владееш обстановката. Неслучайно дори и в Библията се казва „в пост и усамотение” и светите хора ходят в пустинята или в пещера, стоят на стълб или отиват в гората. Отдалечаваш се от света и съблазните му. От хората и големите им усти, от всичко що е суета и гордост.

Усамотението е първото наказание за егото, защото го лишаваш от публика и то, само на себе си, без да има какво да го храни, започва да линее и да се гърчи в самотата. Неусетно влиянието му става толкова слабо, че започваш да чуваш собствената си душа, тънкото гласче, дълго задушавано и потискано. Сега се чува и по- приказен звук едва ли може да има ( освен бебешкото гукане, може би ).

Тя ще ти разкаже откъде е тръгнала, как малка капка се е откъснала от Бога, Божественото, Вселената, Силата, Богинята майка или там в каквото вярваш. Как тя е донесла със себе си цялото Знание и то е в нея, то е в тебе. И как би ти го споделила, ако си правиш усилието да пренебрегнеш егото си и да я послушаш за малко.

Така си мисля, че трябва да се случи когато постиш. Може, разбира се, в чисто християнски план да ти се случи да пречистиш душата си от страстите на тялото, както Христос е бил чист, и да усетиш цялата радост от Рождеството му. Вероятно постът има и много по- дълбока християнска натовареност. За мен той не е част от религията, а част от разбирането, да, личното, на Вселената. Пост има и в мюсюлманствoто, в будизма – също има лишения в определен период от време с цел пречистване.

Какво очаквах аз от този пост, може би няма да разбера, защото то няма да се случи. Факт е, че се чувствам физически добре и особено лека. Факт е, че съм много по- добронамерена и търпелива със семейството си. Факт е, че се освободих от някои страсти мои лични. Факт е, че днес направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна.

Зелето на фурна и духовните промени може да нямат нищо общо. Може много хора да са се почувствали разочаровани, защото са очаквали друго да четат през тези мои откровени дни пред вас. Но те трябва да знаят, че и в едно просто зеле някой може да намери смисъл за себе си.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-12-17 #4
teodora
Радвам се. За мини сърмите - ммм, добре
2013-12-16 #3
Цвети
хех, тути, разсмя ме де) това с печеното зеле е защото аз всъщност МРАЗЯ зеле на фурна. Но си казах, я да видя тъз зелка тука не може ли да стане на зеле на фурна и да ми се услади. И така стана.
Другото вече е забавено. Освен арменските сармички, чакам ги аз!
2013-12-16 #2
teodora
Цвети, не знам кои са тези много хора, които са очаквали, каквото са очаквали, но аз искам да прочета точно това, за веселото кисело зеле.

Постите са най-прекрасното нещо, което човек може да даде на организма си и общата памет не случайно ги пази в календарите си (както отбелязваш )

Много ми харесва начинанието ти и ми е малко болно като чета, че се чувстваш несигурна. "Съдниците" са огледало на несигурностите в нас. Не знам постна рецепта, с която образът им изчезва.

Да си призная аз гледам на твоето начинание като "съ-преживяване" и супер интересен експеримент. Не търся и не очаквам усамотение по време на пости, през които всекидневно създаваш текст и показваш какво става.

Ейнц, сега се сетих за постните сърмички, арменски, които бях обещала. Виж как не спазих. Обаче това е весело, защото знам, че ти ще ми разбереш и винаги когато искам ще ти дам рецептата. Защото красивите хора са тези, които дават и не очакват в замяна.

Понеже аз често чувам неща, за които съм писала, за други не, много искам да направя ръководство за справяне с весели въпроси. Сега искам да отговоря на твоите:

„Защо пиеш бира, като постиш?” - защото иначе алкохолният тремор не се понася
защо съм гледала филм, след като трябва да се пречиствам духовно - защото искам да се мъча

Не са ми много смешни, но просто искам по някакъв начин да те насоча към същински важния акорд в случващото се (с теб, с мен, която те чета, благодаря ти!): "Факт е, че днес направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна. "
2013-12-15 #1
Инна Георгиева
В прекалените очаквания, често се изгаря. И в прибързаността. Противопоставянето. Не се концентрирай в това как не може и не става, концентрирай се в желанието, човешкото да се оправдаеш. В нетърпението. Единствено се иска да се самонаблюдаваш. Това, което можем да видим, е достатъчно Усамотението е и душевно състояние, а ония дето ходят в горите тилилейски имат съвсем по-възвишени идеи от нас )
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Неделя
23
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ресторант за интроверти е хит в Япония и вече - в Ню Йорк
Японският ресторант "Ichiran", в който се предлага прословутата супа рамен - оригинална и тайна домашна...
Мисли за децата, родителите и дома от Ерма Бомбек
Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато...
Купчината тор
Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите...
11 февруари - Международен ден на жените и момичетата в науката
На 15 декември 2015 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция, с която обявява 11 февруари за Международен...
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Октомври
Октомври е. И вече ставам златна. В прегръдките на есента притихвам. Танцува вятърът ми листопадно. А...
За градските символи
Всеки от нас е „отнякъде”, като невинаги рожденото място съвпада с мястото, където сме израснали, а още...
Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Вторият ден започва с огромно предизвикателство – закуската. Свикнали сме у дома да закусваме филийки,...
Ако харесваш Hera.bg подкрепи ни!
Мили приятели, съвсем наскоро, вашето любимо списание празнува първата си година. Година,...
22 септември - за празника и за националното съзнание
Става дума за начина, по който приемаме празниците, не персоналните – а националните и официалните. Склонни...
Хера.бг на 4 години
Мили момичета, а и момчета, днес празнуваме 4-ти рожден ден! От третата до четвъртата си година...
30 септември - Международен ден на преводача
Целта на учредяване на Международен ден на преводача е да се признае значението на тази професия за междуличностното...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
2016 г. - годината на Огнената маймуна
Първата асоциация с думата „маймуна”? Интелигентна, пъргава, непостоянна. Такива са и представителите...
Димитър Димов: "Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността."
"Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата...
След зимното слънцестоене денят започва да нараства
Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият....
Джейн Адамс - първата американка с Нобелова награда за мир
Джейн Адамс е американска социална реформаторка и пацифистка, най-известна като съосновател на институцията...
Забравените илюстрации на Салвадор Дали към "Алиса в страната на чудесата"
Салвадор Дали, известен и вече любимец на арт средите художник, се съгласява към края на 60-те да илюстрира...
Щастлива и здрава да е новата 2017 година, приятели!
Още една година оставяме зад гърба си...Мислено се връщаме към стъпките, по които минахме през нея. Успяхме...
На второ четене...
Ако на първо четене някой няма нужда от теб, на второ четене вероятно и ти нямаш нужда от нег...
Любовта над материята. Архангелова задушница е...
Архангелова задушница е... казват, че видиш ли днес пеперудка, мушица да зажужи около теб, то това е...
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Лакрица - бонбони като никои други
Знаете ли кое е общото между билката сладък корен, по-известна като женско биле, и Пипи дългото чорапче?...
Най-достойните винаги са сами
Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно...
Жените-пионери в историята
Елена Лукреция Корнаро Пископия е първата жена с академична титла. Тя се дипломира като доктор в университета...
Древната душа на виното
Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното...
Поезията на Мара Белчева
Простряло е зад глухата алея… Простряло е зад глухата алея мълчанието тъмните си двори. Висока порта...
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача на гърба на вятъра и се носи по течението до самия му край и потапя крила в...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook