Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих пресни домати, а консервиран доматен сок, заедно с онзи домашен доматен сос за паста, помните ли? Стана сладко, вкусно. Много харесвам бахар в доматени ястия, придават един остър вкус, който се комбинира чудесно със сладостта на лука и морковите. Щом малката изяде почти докрай половин риба, значи е било успешно. Те са моят ветропоказател в кухнята. А ако не опитат дори и хапка от нещо сладко, тихомълком си го изяждам и не повтарям рецептата.

Причината да правя риба на вчерашната дата е, че тогава е родена баба.


Щеше да навърши 84 години, ако преди 10 години не беше загинала в пътен инцидент на улица, която пресича всеки ден...

Всеки има скъп спомен от баба и дядо, убедена съм. Дори и да не са имали идилично детство на село, като моето, пак все нещо има, което да пази топъл спомен от тях. Някоя рецепта, някоя дреха, думи, аромат. Моята баба, единствената ми, други си нямам, е истински герой не само на собствения си живот, но и на живота на другите хора, които са я познавали.

Като млада мома била обречена на един момък от село, ходела да работи вече в неговата къща, на неговата нива. Но като видяла дядо ми една привечер, как в пилотската униформа напето се задавал по улицата, забравила всичко и развалила железния оброк за годежа. Оженили се въпреки всички, но скоро им простили, защото били невероятна двойка. Дядо починал обаче много млад. Мама вече била на почти 3 години, когато той, летец- изпитател на съветски самолети, един обикновен ден, просто избухнал във въздуха.

Самолетът не издържал изпитанието. За разлика от баба.


Тя съумяла да се грижи за мама, да работи в Плевен и гледа застаряващите й родители на село. Цял живот сама. Себеотрицание и стоманен характер. Пример и вдъхновение за всички. Сила, което не съм срещала никога. До последния си дъх – работа в самота и любов към нас. Нося името й и бих била щастлива, ако е вярно, че с името се пренасят качества.

Почина малко преди Цветница... Тогава бях студентка първи курс и завръщайки се от погребението й на село, в Търново ме заварва поздравителна телеграма за имения ни ден, пусната ден преди смъртта й...

Мъчно става, много мъчно, когато губим хора, а времето минава и те сякаш все още са сред нас, толкова живи са в спомените ни. Не искаме и да ги пуснем, вкопчваме се в спомена за тях и за нас, каквито сме били тогава. Помня колко груба беше ръката й от работа, помня очите й зад очилата, отдавна загубили нежно синьото си в сълзите по дядо, тя така и не проговори за него. Тялото й прегърбено, дребно, но жилаво като дренковица, върви по улицата с ръце на гърба, в мъжки панталони и военна шапка.

А защо риба, може би е въпросът?


Майка ми се обажда в края на ноември и казва, че е праща риба и други неща за децата по автобуса. Сънувала баба и тя й казала аз да й приготвя риба за рождения ден, защото много й се прияло. Може би не толкова рядко се сънуват мъртви роднини, но рядко те искат нещо конкретно от теб. Грях е да не изпълниш заръката им.

Зачетох се аз за тълкувания на такива сънища и пишеше из интернет, че да сънуваш мъртви роднини е знак, че някой ти готви нещо лошо зад гърба и по този начин те предупреждават. Ако щете вярвайте, но скоро след това майка ми затъна в невероятни служебни неприятности, които едва сега, месец след съня, започват да отшумяват. И да не го бях чела някъде това, мога ли да не изпълня заръката на моята баба?

Хапнахме снощи рибка, преляхме я с глътка ракийка за „Бог да я прости” и така. Извадих покривките, които тя като мома е везала чеиз. Мисля, спомням, поплаквам. Винаги съм се питала, за каквото и да е било, „А какво би казала баба?”. Сега, за това начинание, което върви към своя край, направо я чувам как казва: „Е то хубаво, ама внимавай да не се разболееш, каквато си слабичка. Ама пък я се виж, лицето ти какво хубаво е станало, на добро е, ще знаеш”.

И аз така, то хубаво, вече 33 дни си постя, къде по- леко, къде с повече трудности. Някой по пътя те пази, някой не те разбира, а и не иска. Някой пък иска да те вкара в калъпа на очакванията си, друг ти се радва и те подкрепя. Не само за постите, за всичко.

Но има някой, все и такъв ще се намери, като пътеводна светлина в живота ти. Ярка звезда огрява пътя ти и те грее в дългото му следване. Щастлива съм, че за мен това беше и остава да бъде баба.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-12-17 #1
Инна Георгиева
Сигурна съм, че баба ти е много горда с теб Цвети.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Събота
19
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вълшебство
На заника червената черта зад пролетните хълмове изтлява и среща ни часът на нежността и сяда с нас...
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
Вечното коледно вдъхновение на "Лешникотрошачката"
Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малко момиче не спира да вдъхновява и вълнува поколения...
"Глупаците" на Доньо Донев
„Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно,...
Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад. Пърл Сидънстрайкър...
Порнографията – от зората на човечеството до днес
Дългата история на порнографията доказва, че тя е процъфтявала далеч преди ерата на телевизията и Интернет....
Между истерията и депресията: Нова Година
„Къде ще бъдеш на Нова Година?”, „А с кого?”… Това са най- омразните въпроси в края на годината, особено...
9 декември - Зимна св. Анна
Денят е известен още и като Анино/Янино зачатие, защото това е денят, в който е зачената Дева Мария. Според...
Мисли от Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Вик в тишината
Вятър иде от земята - август бавно се руши. Спят на сенките стадата със слънчасали души. Сури хребети...
Любов
Любов. Няма нужда от повече думи...
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Рецепта за ден
Когато много бързам да се съмне, сама си ставам слънцето дори. Във снежнобяло утро се превърнах. А...
Помощта
Дзен учителят обичаше да прекарва с часове в грижа за своята оризова нива. Често казваше, че тук сред...
Рибарски живот - Никола Вапцаров
Ти виждаш: издути платна, луна на небето излезла, и мислиш: живот е това, живот преизпълнен с поезия. Отгоре...
Неверница - Яна Язова
Когато след пладне приседна на прага и чакам си стария мъж, плета си чорапите вълнени, що ги и лятос...
Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook