Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което зависи от работното време на другите – пощата, куриерите, някои магазини. Отделно голямото дете имаше последното си коледно парти, а на малкото му расте последен кучешки зъб и не ме остави нито до печката да припаря, нито до компютъра. Едва сега заспа, а моите хора бяха на омлети. Липсват ми яйцата в тази си роля – царете на аламинута са те.

След тях по бързина нареждам ориза. С вашите рецепти той се доказа като любимец на домакините, които искат бързо и вкусно ястие, което търпи и много допълнителни вариации. Признавам, той е и моят фаворит в това отношение.

След днешния ден, вечерта едва имах сили да готвя. След три сериозни омлета, запържих малко лук с гъби. Като започнаха да пускат сок, сложих две супени лъжици брашно и бързо долях с топла вода. Не е кой знае какво това ястие, но става за 15 минути и е вкусно.

Днес съм се сетила за една приятелка. В един момент от приятелството ни, тя работеше като луда, по 18 часа на ден. Изпитваше мазохистична наслада от недоспиването, от недохранването, от измъчения си външен вид. Понякога едва държеше очите си отворени. Всички я съветвахме да не си го причинява и я питахме, защо го прави. Целта й беше да отиде на екскурзия в Рим. Работеше, спестяваше, от всичко се лишаваше, само и само да събере сумата, за екскурзия през октомври. Тогава си беше наумила. Е, отиде. Отиде за седмица и се върна с покъртителни снимки. Не искаше нищо да разказва, но светлината, която струеше от снимките й, Рим е великолепен декор сам за себе си, просто беше потресаваща. И така, спомних си за нея точно сега. Когато копнея да се освободя от поста и да усетя тази чиста радост от свободата, след дълго лишение.

Днес в автобуса, спомняйки си за нея, си мислех, какво все пак означава това – постът да те води към някакво пречистване и макар да не обичам тази дума, възвишеност, за който го прави от религиозни подбуди - и към радостта от Рождеството на Сина Божи. Моят пост, пак да спомена, не е религиозен. Не съм се причестявала, изповядвала преди поста и не съм търсила одобрението и благословията на Божи служител. Не съм срещала много достойни такива през живота си и не им търся съдействието, особено за подобни неща.

Но и наблюдавам какво се случва, ден след ден, тази обедняла трапеза, лъкатушещи мисли и настроения.

И вече копнея да дойде Бъдни вечер. Но не, за да чревоугоднича и да преям с месо, а за да се освободя.


Веднага бързам да кажа, че нито за миг не съм се чувствала длъжна и съответно нещастна, в онзи смисъл, когато едно нещо, мине ли от „искам” към „трябва”, вече е омразно. Не, радвала съм се на всеки ден, освен на един или два, че постя, че споделям с вас и получавам мили думи и внимание. Свободата, за която говоря е друга.

Та нали сами налагаме най- тежките си ограничения.


Вкопчването в нещата, хората, емоциите си – сами и доброволно влизаме в тези „затвори”. В тези ограничения, откривам едно самоизтезание, един мазохизъм. Една доброволна нищета на душата, наложена с надеждата, че това мъчение ще ни изведе към нещо по- добро от нас самите, ще ни изведе от границите на съществото ти и ще ни направи, ами да, по- свободни.

Илюзорно е всичко, свързано със свободата. Тя е имагинерна величина, която е тъждествена на самотата.


Така в това самовглъбяване, в самоотделянето ни, подложени на доброволно измъчване, което никой не разбира, оставаме сами. Сами с една екзестенциална, безбрежна самота, която нищо и никой не може да запълни. Освен една миниатюрна надежда.

Тази тайна надежда, която всъщност крепи самоизмъчването ни, е, че все пак това има смисъл, цялото това страдание. И смисълът си е личен, всеки за себе си, но той е все някак катарзис, пречистване, триумф над досегашното, над познатото.


То е нещо съвсем ново, чисто и съвършено. То може да е Синът Божи, както знаем, плътското в него е нищожно – Той е въплътено Слово, Той е Любов. Може да е отваряне на третото око за макар едно мигване. Нирвана или състоянието, в което изпадат танцуващите дервиши. Може да е толкова много неща. Силата, с която насочваме новородената енергия, е толкова силна, че ослепителни ясно разбираме, че всичко това не само си е струвало, но то е ключът, то е начинът да вникваме в нещата и същевременно да се издигаме над тях. Да не се привързваме и вкопчваме, а да оставяме да преминават и да сме свободни. Макар и илюзорно да е, макар за малко.
Коментари
2013-12-22 #1
София
Поздравления за спазването на поста! Поздравления за рубриката, за размислите и за рецептите!
Тъй като рубриката се чете от голяма аудитория, си позволявам да внеса едно уточнение: постът предшества изповедта, а тя - причастието. С поста се смиряваш и изпитваш себе си и изповядваш това, което си видял недостойно и греховно в себе си. Причастието е тайнство, което те променя - усилва стремежа и силата за духовен живот, а в него свободата е пълноценна.
Колкото до свещениците - има не малко достойни. Потърсете с чисто сърце, а не с предразсъдъка, натрупан от медиите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Не задържай щастието
· Съвременните Темиди
· Цената на свободата
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Сряда
17
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
g точка/9.80665
ще те притисна към леглото малко повече от земното привличане за да свържа всичките ти лунички като...
Умира бавно този...
Умира бавно този, който не пътува, и този, който не чете, и който музика не слуша, и който...
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Суровата, магична красота на зимата
Зимата е любим сезон на не много хора - тя е студена, мокра, ограничава ни, а и денят е толкова къс....
Чудото на Благодатния огън
Чудесата са именно такива, защото нямат обяснение на разума. Те се случват, за да докажат, че невъзможното...
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите....
Присъда: „Стара мома” - II
И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50,...
В света на децата жените не се удрят. А в света на големите?
Кампания в Италия срещу насилието към жените ни показвa, че да си възрастен не означава непременно да...
"Пролет с Hera.bg"
В Hera.bg започва новo предизвикателство. Отново ще творим и готвим заедно, отново читателите ще имат...
На тази дата: Роден е Пейо Яворов
Желание Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ; мъгла в душата уморена като в настъпилата...
Предаденото доверие е....
Предаденото доверие е като счупено огледало - можеш да го залепиш, но пукнатините винаги ще си личат...
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Усмивката - няколко причини да се усмихваме
Често се усмихваме без да се замисляме, защото усмивката е естествена реакция да споделим щастието си...
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото....
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Котката – домашният лечител
Малка пухкава топчица, котката е не само само миловиден източник на радост, но и вещ лечител. Като благодарност...
И всичко пак е вечно
Голямото е в малките ни дни, понякога съвсем обикновени. Една тревичка, спряла отстрани, улавя думите...
Щастието не се крие в липсата на проблеми, а в умението да ги преодоляваш
Щастието не се крие в липсата на проблеми, а в умението да ги преодоляваш....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook