Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което зависи от работното време на другите – пощата, куриерите, някои магазини. Отделно голямото дете имаше последното си коледно парти, а на малкото му расте последен кучешки зъб и не ме остави нито до печката да припаря, нито до компютъра. Едва сега заспа, а моите хора бяха на омлети. Липсват ми яйцата в тази си роля – царете на аламинута са те.

След тях по бързина нареждам ориза. С вашите рецепти той се доказа като любимец на домакините, които искат бързо и вкусно ястие, което търпи и много допълнителни вариации. Признавам, той е и моят фаворит в това отношение.

След днешния ден, вечерта едва имах сили да готвя. След три сериозни омлета, запържих малко лук с гъби. Като започнаха да пускат сок, сложих две супени лъжици брашно и бързо долях с топла вода. Не е кой знае какво това ястие, но става за 15 минути и е вкусно.

Днес съм се сетила за една приятелка. В един момент от приятелството ни, тя работеше като луда, по 18 часа на ден. Изпитваше мазохистична наслада от недоспиването, от недохранването, от измъчения си външен вид. Понякога едва държеше очите си отворени. Всички я съветвахме да не си го причинява и я питахме, защо го прави. Целта й беше да отиде на екскурзия в Рим. Работеше, спестяваше, от всичко се лишаваше, само и само да събере сумата, за екскурзия през октомври. Тогава си беше наумила. Е, отиде. Отиде за седмица и се върна с покъртителни снимки. Не искаше нищо да разказва, но светлината, която струеше от снимките й, Рим е великолепен декор сам за себе си, просто беше потресаваща. И така, спомних си за нея точно сега. Когато копнея да се освободя от поста и да усетя тази чиста радост от свободата, след дълго лишение.

Днес в автобуса, спомняйки си за нея, си мислех, какво все пак означава това – постът да те води към някакво пречистване и макар да не обичам тази дума, възвишеност, за който го прави от религиозни подбуди - и към радостта от Рождеството на Сина Божи. Моят пост, пак да спомена, не е религиозен. Не съм се причестявала, изповядвала преди поста и не съм търсила одобрението и благословията на Божи служител. Не съм срещала много достойни такива през живота си и не им търся съдействието, особено за подобни неща.

Но и наблюдавам какво се случва, ден след ден, тази обедняла трапеза, лъкатушещи мисли и настроения.

И вече копнея да дойде Бъдни вечер. Но не, за да чревоугоднича и да преям с месо, а за да се освободя.


Веднага бързам да кажа, че нито за миг не съм се чувствала длъжна и съответно нещастна, в онзи смисъл, когато едно нещо, мине ли от „искам” към „трябва”, вече е омразно. Не, радвала съм се на всеки ден, освен на един или два, че постя, че споделям с вас и получавам мили думи и внимание. Свободата, за която говоря е друга.

Та нали сами налагаме най- тежките си ограничения.


Вкопчването в нещата, хората, емоциите си – сами и доброволно влизаме в тези „затвори”. В тези ограничения, откривам едно самоизтезание, един мазохизъм. Една доброволна нищета на душата, наложена с надеждата, че това мъчение ще ни изведе към нещо по- добро от нас самите, ще ни изведе от границите на съществото ти и ще ни направи, ами да, по- свободни.

Илюзорно е всичко, свързано със свободата. Тя е имагинерна величина, която е тъждествена на самотата.


Така в това самовглъбяване, в самоотделянето ни, подложени на доброволно измъчване, което никой не разбира, оставаме сами. Сами с една екзестенциална, безбрежна самота, която нищо и никой не може да запълни. Освен една миниатюрна надежда.

Тази тайна надежда, която всъщност крепи самоизмъчването ни, е, че все пак това има смисъл, цялото това страдание. И смисълът си е личен, всеки за себе си, но той е все някак катарзис, пречистване, триумф над досегашното, над познатото.


То е нещо съвсем ново, чисто и съвършено. То може да е Синът Божи, както знаем, плътското в него е нищожно – Той е въплътено Слово, Той е Любов. Може да е отваряне на третото око за макар едно мигване. Нирвана или състоянието, в което изпадат танцуващите дервиши. Може да е толкова много неща. Силата, с която насочваме новородената енергия, е толкова силна, че ослепителни ясно разбираме, че всичко това не само си е струвало, но то е ключът, то е начинът да вникваме в нещата и същевременно да се издигаме над тях. Да не се привързваме и вкопчваме, а да оставяме да преминават и да сме свободни. Макар и илюзорно да е, макар за малко.
Коментари
2013-12-22 #1
София
Поздравления за спазването на поста! Поздравления за рубриката, за размислите и за рецептите!
Тъй като рубриката се чете от голяма аудитория, си позволявам да внеса едно уточнение: постът предшества изповедта, а тя - причастието. С поста се смиряваш и изпитваш себе си и изповядваш това, което си видял недостойно и греховно в себе си. Причастието е тайнство, което те променя - усилва стремежа и силата за духовен живот, а в него свободата е пълноценна.
Колкото до свещениците - има не малко достойни. Потърсете с чисто сърце, а не с предразсъдъка, натрупан от медиите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Не задържай щастието
· Съвременните Темиди
· Цената на свободата
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Сряда
25
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Д-р Сюс: "Защо да се вписваш, когато си роден да изпъкнеш."
Днес Ти си Ти, това е по-истинско от самата истина. Няма някой, който да е повече Теб от теб самия. Бъди...
Как биха изглеждали героите на Дисни в днешния свят
Аниматорът Джеф Хонг (Jeff Hong) от Ню Йорк е нарисувал известните герои от света на Дисни, ако те живееха...
Не искам да променя нито една секунда от живота си
Не искам да променям нито една секунда от живота си, да поправя нито една грешка, не искам да върна...
Шатобриан: „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”
„Младостта е толкова щастлива, защото не знае нищо; старостта е толкова нещастна, защото знае всичко.” „Докато...
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Пенчо Славейков в очите на Мара Белчева
Пенчо Славейков познава Мара Белчева от малка, но когато я среща отново, след поредното пътуване в чужбина,...
Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
Най-често българите са кръщавали новородените си деца през 2019 г. с имената Виктория и Александър. Миналата...
Хамамът – релакс от Ориента
Хамамът или известен у нас като “турска баня” е вариант на парната баня и сауната, който играе важна...
Мароко - Страната на 1001 нощ - III. Казабланка
Казабланка и джамията Хасан II. - втората по големина в света след тази в Мека Месеци по – късно,...
Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг
Тя беше напълно увлечена и аз я обичах, защото не се облягаше на мен и не протягаше ръка към моята, дори...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
ЗНАК!
Понякога чакаме само един знак от Вселената за да получим разбиране. И ако чакаш такъв. Това Е....
Често гледай към небето...
Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода. Сложи постелята си там, където е удобно...
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
Ерих Кестнер и няколко думи за детството
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето...
"Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?"
Днес едно дете ме попита: "Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?" Аз отговорих:...
Искам да ти кажа: "Господ ми я прати, за да ни научи на любов"
Здравейте, изпращам Ви горните редове по повод прекрасната идея да благодарим, да разкажем за вдъхновилите...
"С всичките си сили ненавиждам моето време. В него човекът умира от жажда"
...Болен съм. Тежко. Заради моето поколение, което е изпразнено от всякакво човешко съдържание. Поколение,...
Брюксел извън европейските институции
Като кажем Брюксел, първо си мислим за Европейския парламент и другите евроинституции, та дори за щабквартирата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook