Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което зависи от работното време на другите – пощата, куриерите, някои магазини. Отделно голямото дете имаше последното си коледно парти, а на малкото му расте последен кучешки зъб и не ме остави нито до печката да припаря, нито до компютъра. Едва сега заспа, а моите хора бяха на омлети. Липсват ми яйцата в тази си роля – царете на аламинута са те.

След тях по бързина нареждам ориза. С вашите рецепти той се доказа като любимец на домакините, които искат бързо и вкусно ястие, което търпи и много допълнителни вариации. Признавам, той е и моят фаворит в това отношение.

След днешния ден, вечерта едва имах сили да готвя. След три сериозни омлета, запържих малко лук с гъби. Като започнаха да пускат сок, сложих две супени лъжици брашно и бързо долях с топла вода. Не е кой знае какво това ястие, но става за 15 минути и е вкусно.

Днес съм се сетила за една приятелка. В един момент от приятелството ни, тя работеше като луда, по 18 часа на ден. Изпитваше мазохистична наслада от недоспиването, от недохранването, от измъчения си външен вид. Понякога едва държеше очите си отворени. Всички я съветвахме да не си го причинява и я питахме, защо го прави. Целта й беше да отиде на екскурзия в Рим. Работеше, спестяваше, от всичко се лишаваше, само и само да събере сумата, за екскурзия през октомври. Тогава си беше наумила. Е, отиде. Отиде за седмица и се върна с покъртителни снимки. Не искаше нищо да разказва, но светлината, която струеше от снимките й, Рим е великолепен декор сам за себе си, просто беше потресаваща. И така, спомних си за нея точно сега. Когато копнея да се освободя от поста и да усетя тази чиста радост от свободата, след дълго лишение.

Днес в автобуса, спомняйки си за нея, си мислех, какво все пак означава това – постът да те води към някакво пречистване и макар да не обичам тази дума, възвишеност, за който го прави от религиозни подбуди - и към радостта от Рождеството на Сина Божи. Моят пост, пак да спомена, не е религиозен. Не съм се причестявала, изповядвала преди поста и не съм търсила одобрението и благословията на Божи служител. Не съм срещала много достойни такива през живота си и не им търся съдействието, особено за подобни неща.

Но и наблюдавам какво се случва, ден след ден, тази обедняла трапеза, лъкатушещи мисли и настроения.

И вече копнея да дойде Бъдни вечер. Но не, за да чревоугоднича и да преям с месо, а за да се освободя.


Веднага бързам да кажа, че нито за миг не съм се чувствала длъжна и съответно нещастна, в онзи смисъл, когато едно нещо, мине ли от „искам” към „трябва”, вече е омразно. Не, радвала съм се на всеки ден, освен на един или два, че постя, че споделям с вас и получавам мили думи и внимание. Свободата, за която говоря е друга.

Та нали сами налагаме най- тежките си ограничения.


Вкопчването в нещата, хората, емоциите си – сами и доброволно влизаме в тези „затвори”. В тези ограничения, откривам едно самоизтезание, един мазохизъм. Една доброволна нищета на душата, наложена с надеждата, че това мъчение ще ни изведе към нещо по- добро от нас самите, ще ни изведе от границите на съществото ти и ще ни направи, ами да, по- свободни.

Илюзорно е всичко, свързано със свободата. Тя е имагинерна величина, която е тъждествена на самотата.


Така в това самовглъбяване, в самоотделянето ни, подложени на доброволно измъчване, което никой не разбира, оставаме сами. Сами с една екзестенциална, безбрежна самота, която нищо и никой не може да запълни. Освен една миниатюрна надежда.

Тази тайна надежда, която всъщност крепи самоизмъчването ни, е, че все пак това има смисъл, цялото това страдание. И смисълът си е личен, всеки за себе си, но той е все някак катарзис, пречистване, триумф над досегашното, над познатото.


То е нещо съвсем ново, чисто и съвършено. То може да е Синът Божи, както знаем, плътското в него е нищожно – Той е въплътено Слово, Той е Любов. Може да е отваряне на третото око за макар едно мигване. Нирвана или състоянието, в което изпадат танцуващите дервиши. Може да е толкова много неща. Силата, с която насочваме новородената енергия, е толкова силна, че ослепителни ясно разбираме, че всичко това не само си е струвало, но то е ключът, то е начинът да вникваме в нещата и същевременно да се издигаме над тях. Да не се привързваме и вкопчваме, а да оставяме да преминават и да сме свободни. Макар и илюзорно да е, макар за малко.
Коментари
2013-12-22 #1
София
Поздравления за спазването на поста! Поздравления за рубриката, за размислите и за рецептите!
Тъй като рубриката се чете от голяма аудитория, си позволявам да внеса едно уточнение: постът предшества изповедта, а тя - причастието. С поста се смиряваш и изпитваш себе си и изповядваш това, което си видял недостойно и греховно в себе си. Причастието е тайнство, което те променя - усилва стремежа и силата за духовен живот, а в него свободата е пълноценна.
Колкото до свещениците - има не малко достойни. Потърсете с чисто сърце, а не с предразсъдъка, натрупан от медиите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Не задържай щастието
· Съвременните Темиди
· Цената на свободата
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Сряда
27
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си"
"О, вие, хора, които мислите или казвате, че съм злобен, твърдоглав или мизантроп, колко сте несправедливи...
Изследване на български марки масло показа тревожни резултати
Въпреки че кравето масло е много лесен за произвеждане млечен продукт, изследване на "Активни потребители"...
Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си. Шум на тънки скършени...
Четем и гледаме хиляди безплатни филми, концерти, книги (линк)
Инициативата на руското министерство на културата е по повод отменените културни събития и затворените...
"Следвайте това, което ви вдъхновява и радва в живота. На никой не му пука за вас"
"Много отдавна, когато бях на 20 се запознах с една умна, независима, креативна и силна жена, тя беше...
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
Традицията на коледните базари
Коледа е! Или поне скоро наближава. От една страна се борим със смесените чувства към една дълго отричана...
Да учиш азбуката отново
Здравей! Ти имаш ли мечта? А преследваш ли неотклонно целите си? Хайде, ще си признаеш, ако си от онези...
Шарлот Бронте: "…всяко човешко същество изпитва нужда да обича нещо."
Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре. Шарлот Бронте е английска...
Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
Стане ли дума за здравословно хранене на децата, всеки родител действа според разбиранията си. Когато...
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време....
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
"Възраст" - Евтим Евтимов
Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Завържат ли се спорове горещо, полека да...
10 любими цитата от Харуки Мураками
Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Къде живее Бог
- Дали Бог живее тъкмо в тези красиви планини наоколо? - Бог живее там, където му позволят да влезе...
Димитър Димов: "Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността."
"Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата...
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Австралийските пожарникари се съблякоха отново с благотворителна цел (видео)
Австралийските пожарникари отново приковаха погледите на всички жени по света с новия календар за 2021...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook