Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 38:
Кога семейният кръговрат се завърта. Коледа - крайно необходима.



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вече сме в очакване на Коледа. Уговаряме се с роднини, кой кога пристига, кой какво ще донесе за Бъдни вечер. Подаръците са под елхата и във въздуха, у нас поне, се носи дъх на меденки и на кекс с лимонови корички.

Над вчерашните си гъби правя списък за последни покупки преди изготвянето на менюто. Като спец по сармите, те ще са от мен, от майка ми тиквеника, от свекървата пълнените чушки, тя ще омеси и питката. Не успях аз да хвана квас...Ще опитвам пак и пак, докато завъдя тази живинка и у нас. Другото се нарежда само – сушените плодове, ядките, останала символика на трапезата.

След днешното чистене и подреждане, еуфорията започва да ме изоставя бавно, но неумолимо.


Минаха коледните партита и цялата лудница, мина гласенето на тоалети, скъсаните чорапогащници, придвижването между училище, ясла и разни зали за мероприятия. Време е за почивка и тишина.

Тази година ще се постарая да свърша всичко необходимо по- рано и да усетя Коледа напълно. Не искам да бързам и припирам, искам спокойствие и мир. Винаги нещо може да се обърка в последния момент, но докато сме здрави, на два крака и с разума си – какво толкова лошо може да се случи.

Вчера гледах, в магазина продават готови сарми, чушки, ошав, с две думи, всичко традиционно за Бъдни вечер. Нагласено в кутийки, оразмерено в правилни разфасовки. Като за един човек, една порция. Това е много тъжно, а щом пазарът го предлага, значи някой все някъде го търси. Можете ли да си представите Коледа, далеч от дома, от близките, сами нейде, без топла храна. Да си купите една ето такава порция и да я изядете сами в нощта преди Коледа. Аз не мога.

И не е пак въпросът в храната, а в споделянето й.


Колко тъжни са тези сърми и чушки, колко самотни изглеждат в пластмасовата си опаковка. А не – дъхащи от фурната, топли и цялата къща да е изпълнена от аромата им. Децата да се мотаят в краката ти, да се сдърпват за курабийка. Някоя леля да дава съвети от сорта: „Те твоите хубави станали, ама чакай да ти кажа, как стават по- хубави”.

Това е Коледа за мен – семейството.


И доброто, и лошо, което върви с него. И радостта от това, че ни има един за друг, и болката, която си причиняваме с думи и жестове понякога. Да гледаш как растат децата и се отдалечават от теб, стават самостоятелни и можещи сами, и в същото време да усещаш ка се доближаваш до родителите си, започваш да ги разбираш и дори - харесваш. Чувството за семейна цялост не бива да се случва само около празниците, когато от нас се очаква да се събираме и търсим, „защото така е редно”. То трябва да е ежедневно присъствие около нас, една аура, породена от простия факт, че не си сам на този свят, имаш някой зад гърба си и някой, в чиито вени тече твоята кръв. Място, където винаги можеш да се върнеш и място, което да създаваш за следващите след теб.

И нека им простим.


Да им простим недостатъците и грешките, необмислените думи и непохватните изрази на привързаност. Никога не можем да сме сигурни какво се крие зад тях, никога не можем да знаем под безобидните на пръв поглед неща, какви героични битки са се водили, какви демони са прогонвани. Да простим на порасналите си деца, за това, че се мислят за безсмъртни в младостта си. Че ни отблъскват и тръшват врати пред лицето ни. Те са млади, като всички преди тях – и те ще научат уроците си и ще разберат какво е да си родител.

Да простим и на себе си.


Че не се обаждаме по- често на родителите си. Че сме груби и искаме понякога да ни оставят на мира. Да си простим заради нямането на време за собствените си деца, че ги пренебрегваме в името на неща, които те не могат да разберат още. Но един ден ще го направят и ще застанат на нашето място. А кръговратът ще направи още едно завъртане.

Коледа е крайно необходима за всеки човек, колкото и да го отричаме понякога.


За едни – да усетят могъществото на семейния кръговрат, за други – да си пожелаят над пластмасова кутия с постни сарми да не бъдат сами на Коледа. А нима желанията на Коледа не се сбъдват?

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Понеделник
19
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?" "Всеки човек, който не работи, е негодник." "Мъжете всякога...
20 цитата от Джейн Остин
1. Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали...
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
Коледни пости - Ден 8:
Постни сарми с атмосфера и миг семейно щастие. Виждаме ли поличбите?
Дано сте имали прекрасна вечер с любимите хора. Хапнали сте вкусно, обсъдили сте нещата от деня и живота,...
И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че...
"1984": "Лотарията беше тяхното удоволствие, безразсъдство..."
"За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят...
Тази вечер си простих
“Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш...
Вдъхновение: Женственост
Не ми е нужна спалня, за да докажа своята женственост. Мога да бъда също толкова сексапилна, берейки...
Жените и спортът
Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен...
Не ми подхожда никак грубостта
Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които аз, най-тихата жена, на пръсти...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook