Коледни пости - Ден 39 и 40:
Край на Коледните пости. Равносметката.

Днес е последният ден от Коледните пости. Съвсем умишлено не писах нищо вчера. Исках малко да се откъсна от тази мисъл, за ежедневното „трябва” писане и да помисля малко върху нещата, за да мога да направя обобщение за изминалите дни. Започвам от най- очевидните неща, но и с едно много належащо уточнение:

Моят Коледен пост не е религиозен. Правя го преди Коледа, защото за нашия народ е такава традицията. Не съм религиозна, в какво вярвам си е лично моя работа, но вярвам в това, че можем да приемем чуждото, различното, неразбираемото за нас. Да не го вкарваме в догми и съответно първи да хвърляме камъни. Този експеримент е главно с цел да помогнем на читатели, които постят, независимо от подбудите им, в разнообразяване на ежедневното им меню. Съвсем междувременно споделям с вас, какви мисли ме вълнуват и доколко постите могат да влияят на човек духовно и емоционално. Нямам претенциите за нищо повече от това. Старала съм се преди всичко да съм полезна.

Какво разбрах аз през тези 40 дни за себе си?

Постите действат очистително на организма. И изключение на един ден, в който се преядох с топла питка, нито за миг не съм чувствала подуване и тежест.

Тялото ми се събужда бързо, намира лесно енергия още със ставането от сън. Метаболизмът явно се оптимизира. Преоткрих закуската с ядки, семена, сушени плодове и мед.

Изпитвам физическа лекота. Не спортувам, но усещам спокойна енергия, когато се движа, не се изморявам бързо. Това се доказа в ежеседмичното основно чистене на дома.

Неоспорим факт – за 40 дни не ми излезе нито една пъпка. Това е моята лична грижа, що се отнася до външния вид и това е едно от най- хубавите неща, които ми се случиха.

Обогатих менюто си значително. Благодарение на играта, „Помагам на Цвети от Hera.bg”, получих много предложения. Срещам ги и в социалната мрежа, в коментари под статиите. За всичко това – Благодаря!

Обърнах поглед към чуждите кухни. Открих за себе си продукти като нахут, лимец, гъби кладница. Готвихме заедно с вас арабска, италианска, гръцка, китайска кухня.

Разбрах, че пости не означава да се изолираш от семейното меню, а напротив – да го допълваш и разнообразяваш.

Да се пости е много здравословно. Заради изключването на млечните и месните храни, се налага да прибягваме до техни заместители от растителен произход, които са много по- здравословни.

Да се пости не е скъпо. Ако купуваме сезонни зеленчуци и плодове, ако готвим с обичайните продукти, но променяме рецептите, пак бихме се вписали в семейния бюджет. Месото, сиренето и кашкавала са едни от най- скъпите продукти на пазара.

Колкото до самото готвене, трябва да кажа, че не станах по- добра готвачка, но с някои горчиви разочарования, разбрах, че добър се става, не след щури импровизации, а със следване на рецептите. Неслучайно те съществуват.

Разбуних духовете. Това оценявам много високо. Само споменаването "пости" сред познати и непознати предизвиква противоречиви отзиви, коментари, въпроси, от които за мен станаха ясни някои неща, които важат, явно и тайно, и за живота въобще:

Можеш да срещнеш подкрепа понякога повече у непознати, отколкото сред близките си.

Не очаквай разбиране от хора, които не разбират подбудите ти, целите ти и тебе самия. Прости им това.

Не подценявай факта, че хората винаги ще продължават да отхвърлят това, което не разбират и което е различно от тях. Това не бива да те дразни, приемаш го и продължаваш напред.

Вярвай в себе си, поне заради един човек, който вярва в теб. Дължиш му го.



Религиозен или не, просто диета или не, независимо от мотивите ни, те променят нещо в нас. Може би с всеки следващ става по- различно, може би те водят по някакъв път. Аз, единствено за себе си, разбрах, преживях, оцених и споделих някои неща:

Освободих се от страстите, в които ме хвърляше егото. Да съм напред, да не оставям никому длъжна, да отвръщам, защото егото ми просто не ме оставя безучастна. Имам дар слово и знам с кои думи как и по кого да целя. Но нужно ли е всичко това?



Мисля, че ако поне двама човека мислят така в един и същ момент, това е пълната ми представа за мира. Световният, ако щете.

Егото ми даде и някои много добри уроци – как да смирявам гордостта, да избягвам суетата. Макар бях обвинена именно в такова нещо. Че правя всичко това от суета да се покажа и да бъда четена. Оттогава си мисля, че единствено споделянето, от сърце на сърце, е единият от двата начина да се борим с зловредните пориви на егото. Другият е любовта.

Като цяло мога смело да кажа, че през постите сетивата се изострят. Размислите се зачестяват и издигат все по- нависоко, без това да те прави изолиран от ежедневието и да те вкарва в поза. Оттук нататък какво ще се случи – никой не може да знае. Как ще изживеете вие постите, това си знаете само вие.

Накрая, бих искала да ви благодаря!

Че ни четяхте тези 40 дни. Че споделяхте с нас мислите си, рецептите си. Усещахме как ви ангажираме и замисляме, а от това по- ценно за нас няма.

Бих искала лично аз да благодаря на екипа, който стои зад Hera.bg – за идеите, за подкрепата, за хубавите снимки и оформление, за играта „Помогни на Цвети от Hera.bg”. Невероятни сте, а следващия пост е ваш ред. Великият пост трае седем седмици, мислете му:)

Не забравяйте, че играта продължава и утре включително, т.е. можете да готвите за Бъдни вечер и да снимате с табелчица "Аз помагам на Цвети от Hera.bg". Повече за играта, прочетете тук

Бих искала да ви пожелая за Коледа само и единствено здраве и любов. Когато сме здрави, нищо не може да е толкова страшно, колкото изглежда. Освен липсата на любов. Мирни и щастливи Бъдни вечер и Коледа!