Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Упоритост, но с мярка


Знаете ли кое е най-важното качество, от което се нуждаете, за да гоните целите си докрай и да не се разколебавате на първия препъни камък? Сигурно сте наясно, че ако не притежавате качества като решителност, борбеност и самоувереност, няма как да стигнете до заветната цел, пък дори и да преливате от интелект и възпитание.

Всъщност основното, което ви трябва, е упоритостта.

Ако пожелаете, може да я наречете и инат (твърде неправилно да слагате знак за равенство между тези две думи), но както и да й кажете, тя все си остава онова, без което не можем да покорим нито един връх. И така - нека си поговорим за волята да доведеш нещата докрай. Как можем да я изградим сами и дали понякога тя не е деконструктивна за нас?

Можем ли да се научим да бъдем упорити?

Отговорът е "да", ако просто започнем от там - да преразгледаме живота си и да помислим, какво не сме постигнали, а е можело и да се получи, стига да сме настоявали повече.

Да се вгледаме в настоящето и да си отговорим на въпроса, има ли част от живота ни, която искаме да променим? “Дърпа” ли ни нещо напред или просто тъпчем на едно място? Устремени ли сме или се носим по течението в очакване на нещо или някого, което никога няма да дойде, ако ние сами не пожелаем да тръгнем към него?

Постигаме ли баланс между решителността да действаме и нетърпението? Защото точно тук може да намерим своите грешки и да си дадем сметка, че нашата упоритост не действа, просто защото всеки път е стъпквана от нетърпението ни, от нежеланието ни да чакаме. Всъщност, да си упорит не изключва това - да умееш да чакаш, но малцина от нас го знаят.
Пред всичко обаче упоритостта е нещо, което идва само със самоосъзнаването ни, с вътрешната ни мотивация. По пътя към изкачването към целта обаче, нерядко се случва да установим, че твърде дълго време стоим на едно стъпало и че понякога не упоритостта като състояние на духа е водеща, а самонадеяността и желанието ни за контрол над ситуацията. А не винаги можем да контролираме всичко, нали така?

Кога упоритостта ни излиза от добрата мярка

Когато я бъркаме с ината- тогава на преден план са единствено неотстъпчивостта, твърдоглавието, безсмисленото желание да бъде “на моето”. Такъв вид упорство не приема други гледни точки и възможности и е абсолютно деконструктивно.

Когато не откриваме границата между настойчивостта и упоритостта - Замисляли ли сте се, че понякога, колкото и да се опитвате да преминете “по въже”, няма как да успеете? Но вие опитвате пак и пак. Падате, ставате и така до безкрай. Нима не си давате сметка, че за да направиш нещо, което изисква наистина големи усилия, ти трябват знания, тренировка и подготовка? Затова често не се получава просто с опитване отново и отново.
Защото в реалността една цел не е въпрос на късмет. Както е в тотото, да речем. Там може да опитвате докогато си искате, знаейки, че нищо не зависи от вас. Упоритостта действа там, където имаме реални възможности, които добре сме преценили. Казано по друг начин – не може да се вкопчиш в целта, без да имаш реална представа дали тази цел е по твоите възможности, дали имаш нужните умения, дали си израснал достатъчно, за да се целиш чак там.

Когато твърде здраво се захванем за определена идея и не помисляме за останалите възможности - За някои хора да си упорит означава да не се отказваш никога от работата, която вършиш, макар това да са десетки години, стоейки на едно място. Ако виждаш, че нещата не се променят, че не постигаш бленуваните адмирации, че не си оценен, може би е време да се откажеш и да насочиш амбицията си в друга посока. Често се въртим като в омагьосан кръг, без да правим и минимален опит да кривнем встрани и да пробваме да бъдем устремени на друг фронт.

Когато нетърпеливостта е по-силна от упорството - тогава просто насилваме ситуацията, обсебени сме от мисълта всичко да се случи по-скоро на всяка цена. Усещаме ли напрежение, не сме ли спокойни в това, което правим, тогава няма никакъв смисъл от упоритостта ни. А и не рядко такава упоритост е твърде краткотрайна, победена от невъзможността ни да чакаме.

Когато правим нещо напук - този “вариант” мисля, че дори няма защо да го коментираме. На почти всеки от нас се е случвало да каже “мислиш, че не мога ли, не съм способен, сега ще ти докажа!” Думи, които не могат да изрекат упоритите хора с несломим дух, а единствено тези, чиято цел е да натрият нечий нос. Ако възможностите ни да направим нещо се определят от мнението на околните и от непрекъснатото ни доказване пред тях, значи ние не преследваме цел, която да удовлетвори нас.

Да сме упорити, най-общо казано, означава да вървим напред. Важното е обаче не това, че го правим, а подбудите, които ни карат да крачим. Ако вървим с идеята да изпреварваме другите, никога няма да можеш да изпреварим себе си. Ако упоритостта ни обаче е с правилна мярка, целенасочена и градивна - нищо не може да ни спре по пътя към успеха.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
· Как да се справим с тираничен шеф?
· Да се насладим на живота по график
· Циганското лято на живота ни
· 10 съвета за жената над 35
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Въображаемите ни врагове
· Сърцето ти е направено много по-силно от хората или нещата, които са го разбивали
· Носталгията - как да се справим с нея и да я превърнем във вдъхновение?
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Работите вкъщи? А справяте ли се?
· Как да осъзнаем и използваме пълния си потенциал?
· На тази дата: 10 октомври - Световен ден на психичното здраве
· Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
Четвъртък
17
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Стига вече компромиси
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как...
Псамотерапията – лечение по време на лятната отпуска
Безспорно морето е най-предпочитаното място за прекарване на лятната отпуска. Там се отдаваме на безметежни...
Как идентичността ни определя нашето поведение?
В основата на нашата идентичност е това как сами виждаме себе си или как вярваме, че другите ни...
17 май - Световен ден на хипертонията
Отбелязването на Световния ден на хипертонията е глобална инициатива, ръководена от Международната асоциация...
Есенно пречистване на организма със сезонни храни
През есента природата навлиза във фаза на оттегляне, жизнените сокове на растенията се връщат обратно...
Ски упражнения - Да подготвим ръцете - I
Специфичността на техниката на скаране на ски изисква подготовка на тялото със специфични упражнения....
Искате да сте по-малко зависими от телефона? Тренирайте се да скучаете
Днес е много популярно да се разграничават поколенията, като тези, най-новите Поколение Z са обособени...
Подарете си здраве с червено цвекло
Хапването на червено цвекло в преходния период между различните сезони подпомага поддържането на добро...
Е-е-е, и замирисва на… свобода. Монокините
Личният избор и това да си готов на всичко свързано с него са важни. Както се казва в една руска поговорка...
Кривата на глада I
Какво различава захарта от фруктозата, типовото от бялото брашно? Отговорът е по-близо до математиката...
Бял трън за детокс на черния дроб и още ползи за здравето
Белият трън е билка, която има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, обикновено се използва...
Пролетта дойде. А сега накъде?
Пролетта - толкова красива, свежа, благоуханна и така дълго чакана. След пъстрата, но меланхолична есен,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook