Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Упоритост, но с мярка


Знаете ли кое е най-важното качество, от което се нуждаете, за да гоните целите си докрай и да не се разколебавате на първия препъни камък? Сигурно сте наясно, че ако не притежавате качества като решителност, борбеност и самоувереност, няма как да стигнете до заветната цел, пък дори и да преливате от интелект и възпитание.

Всъщност основното, което ви трябва, е упоритостта.

Ако пожелаете, може да я наречете и инат (твърде неправилно да слагате знак за равенство между тези две думи), но както и да й кажете, тя все си остава онова, без което не можем да покорим нито един връх. И така - нека си поговорим за волята да доведеш нещата докрай. Как можем да я изградим сами и дали понякога тя не е деконструктивна за нас?

Можем ли да се научим да бъдем упорити?

Отговорът е "да", ако просто започнем от там - да преразгледаме живота си и да помислим, какво не сме постигнали, а е можело и да се получи, стига да сме настоявали повече.

Да се вгледаме в настоящето и да си отговорим на въпроса, има ли част от живота ни, която искаме да променим? “Дърпа” ли ни нещо напред или просто тъпчем на едно място? Устремени ли сме или се носим по течението в очакване на нещо или някого, което никога няма да дойде, ако ние сами не пожелаем да тръгнем към него?

Постигаме ли баланс между решителността да действаме и нетърпението? Защото точно тук може да намерим своите грешки и да си дадем сметка, че нашата упоритост не действа, просто защото всеки път е стъпквана от нетърпението ни, от нежеланието ни да чакаме. Всъщност, да си упорит не изключва това - да умееш да чакаш, но малцина от нас го знаят.
Пред всичко обаче упоритостта е нещо, което идва само със самоосъзнаването ни, с вътрешната ни мотивация. По пътя към изкачването към целта обаче, нерядко се случва да установим, че твърде дълго време стоим на едно стъпало и че понякога не упоритостта като състояние на духа е водеща, а самонадеяността и желанието ни за контрол над ситуацията. А не винаги можем да контролираме всичко, нали така?

Кога упоритостта ни излиза от добрата мярка

Когато я бъркаме с ината- тогава на преден план са единствено неотстъпчивостта, твърдоглавието, безсмисленото желание да бъде “на моето”. Такъв вид упорство не приема други гледни точки и възможности и е абсолютно деконструктивно.

Когато не откриваме границата между настойчивостта и упоритостта - Замисляли ли сте се, че понякога, колкото и да се опитвате да преминете “по въже”, няма как да успеете? Но вие опитвате пак и пак. Падате, ставате и така до безкрай. Нима не си давате сметка, че за да направиш нещо, което изисква наистина големи усилия, ти трябват знания, тренировка и подготовка? Затова често не се получава просто с опитване отново и отново.
Защото в реалността една цел не е въпрос на късмет. Както е в тотото, да речем. Там може да опитвате докогато си искате, знаейки, че нищо не зависи от вас. Упоритостта действа там, където имаме реални възможности, които добре сме преценили. Казано по друг начин – не може да се вкопчиш в целта, без да имаш реална представа дали тази цел е по твоите възможности, дали имаш нужните умения, дали си израснал достатъчно, за да се целиш чак там.

Когато твърде здраво се захванем за определена идея и не помисляме за останалите възможности - За някои хора да си упорит означава да не се отказваш никога от работата, която вършиш, макар това да са десетки години, стоейки на едно място. Ако виждаш, че нещата не се променят, че не постигаш бленуваните адмирации, че не си оценен, може би е време да се откажеш и да насочиш амбицията си в друга посока. Често се въртим като в омагьосан кръг, без да правим и минимален опит да кривнем встрани и да пробваме да бъдем устремени на друг фронт.

Когато нетърпеливостта е по-силна от упорството - тогава просто насилваме ситуацията, обсебени сме от мисълта всичко да се случи по-скоро на всяка цена. Усещаме ли напрежение, не сме ли спокойни в това, което правим, тогава няма никакъв смисъл от упоритостта ни. А и не рядко такава упоритост е твърде краткотрайна, победена от невъзможността ни да чакаме.

Когато правим нещо напук - този “вариант” мисля, че дори няма защо да го коментираме. На почти всеки от нас се е случвало да каже “мислиш, че не мога ли, не съм способен, сега ще ти докажа!” Думи, които не могат да изрекат упоритите хора с несломим дух, а единствено тези, чиято цел е да натрият нечий нос. Ако възможностите ни да направим нещо се определят от мнението на околните и от непрекъснатото ни доказване пред тях, значи ние не преследваме цел, която да удовлетвори нас.

Да сме упорити, най-общо казано, означава да вървим напред. Важното е обаче не това, че го правим, а подбудите, които ни карат да крачим. Ако вървим с идеята да изпреварваме другите, никога няма да можеш да изпреварим себе си. Ако упоритостта ни обаче е с правилна мярка, целенасочена и градивна - нищо не може да ни спре по пътя към успеха.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
· Как да се справим с тираничен шеф?
· Да се насладим на живота по график
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Какво се промени за жените и момичетата за последните 25 години?
· Жените не трябва да се оправдаваме за това, което сме
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Дори незначителната липса на сън влияе на емоциите
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
Неделя
27
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бамя - древният позабравен зеленчук
В Южна Азия я наричат дамски пръсти - “ladyfinger”. В Германия могат да ви я предложат като “окра”. Аз...
Заболявания и лекарства, от които се пълнее
Често сме чували хора с наднормено тегло, да „оправдават” излишните си килограми с реални или мними заболявания....
Синдромът на нощното хранене
В съвременния забързан ритъм на живот правилното хранене е трудно постижима цел. Голяма част от хората...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Успешни и малко причудливи техники за справяне със стреса
Стрес, стрес, стрес... Чуваме думата ежедневно и сме запознати, както с позитивното, така и с негативното...
Витамини за бъдещи майки - част II
На всички е известен витамин С или аскорбиновата киселина. Основната му функция е поддържането на активна...
Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
Ябълков оцет за здраве и красота
Според Библията ябълката е символ на познанието (,което изкушило любопитната Ева), според омировата „Илиада”...
Дали не съм лесбийка?
Кратка справка в тълковния речник показва, че думата лесбийка означава жителка на остров Лесбос. А думичката...
Без ум
Има моменти, в които се случва да се изгубим, из основи, доброволно или повлечени от някакво разрушително...
Без пържени храни, повече плодове и зеленчуци за децата в детските градини
Намалява се дневният прием на калории на децата от детските заведения, забранява се консумирането на...
Лекарства „на ръба” – антибиотиците
Първият в историята антибиотик е пеницилинът. Той е открит през 1928 г. от английския учен Александър...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook