Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Социалните контакти на най-малките


Нека не ги подценяваме


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Свикнали сме да приемаме бебетата като същества, чиито живот ние дирижираме. Децата до годинката може би са такива, зависят изцяло от нас, още ги кърмим, захранваме, сменяме пелени, все още спят доста дълго. Повечето от тях нямат нищо против да седят в кошарка и да изследват кутия от бисквити или да дъвчат лигавничето си. Социалният им свят се изчерпва с мама, с тати и с останалия свят, гледан от висотата на количката или слинга. Претенции особени нямат.

Дечицата между 1 и 2 години обаче са нещо съвсем различно. Повечето от тях ходят или усилено пълзят, харесват музиката, познават някои животни и звуците, които издават, „разгръщат” ( обикновено със зъби ) първите си гумени книжки и обожават детската площадка. С това и социалният им свят рязко се променя. Дори и от едно водене на детска консултация ще откриете, как децата се заглеждат едни други, бърборят си нещо, посягат едно към друго. Това трябва да ви подскаже, че вашето бебе вече не е бебе, а малко човече, което има нужда от своя среда с връстници.

Социалните контакти в най- ранна възраст са много подценявани, да не кажа, направо игнорирани, от страна на родители. Понякога самите те не са толкова общителни, но в повечето случаи просто не осъзнават, колко важно е общуването за детето. За тези, които все пак го правят – има родителски центрове, където бебетата и майките се срещат и се устройват различни мероприятия – музикални занимални, танци. Детската площадка също е голямо поле за социална изява – там се сблъскват възрасти, темпераменти, контактите са необуздаеми.

Защо е важно да срещаме децата с връстници:

Детето има нужда да разбере мястото си в големия свят. То осъзнава смътно, че той не се изчерпва с мама, а е много по- необятен. Ако отрано го срещаме с деца, ще разбере, че светът е пълен с подобни на него, с които се общува лесно, но и много вълнуващо. Така се преодолява срамежливостта, детето става инициативно, контактно. Социализацията в ранна възраст има значение за целия по- нататъшен живот на детето, защото е коренчето, от което растат уменията за общуване. По- лесно се преодолява и стреса в яслата и детската градина, в първи клас.

Първи приятелства. Как избирате вие приятелите си? Сред всички хора на света срещате някой и усещате, как е по- различен и всичко в него ви импонира, мислите почти еднакво, усещате почти еднакво и това се развива и задълбочава с времето. И държите на приятелите си, нали? Искате да ги виждате често и да имате време да се наприказвате и посмеете. С децата е по- същия начин. За да намерят някой, с който да се сближат и играят занапред, те трябва да срещнат възможно най- много деца. Да се сблъскат с възможно най- много характери и конфликти, за да останат само две- три. Майките също могат да намерят ново приятелство в лицето на майката на другото дете.

Коригиране на поведението. Децата са като попивателни, това всички го повтаряме. Но както се учат от нас в ежедневието, така се учат и едно от друго. И за игра, и за навици, и за способности. Те може да не са кой знае какво, но все отнякъде се почва. По- напредналите демонстрират неволно на все още затрудняващите се. Умения, като приучаването на гърне, пиенето от чашка. Игри като ритане на топка, хващане на хорце. Навици, като духането на нослето, миенето на ръце – видяното при друго човече се овладява далеч по- лесно и бързо, от всички думи, казани от нас.


А някои деца отрано започват да изразяват и по- силни чувства.


Какво да правим ние, за да поощряваме детската контактност в ранна възраст?

Ако имам възможност и желание да гледаме детето до 2 годишна възраст, нека го извеждаме поне веднъж дневно на площадката или в парка. А не да ходим на кафе или да обикаляме с количката из града, само защото все още можем и то не протестира общо взето. Ако държим то да има истинска приятелска среда, би трябвало да се задържим на едно място и така да се запознаем с децата, които също често ходят там. Това е началото на една мини общност.

Да „събираме” децата с насърчение. Да насочваме вниманието към другите деца, да ги увличаме според желанието и настроението им, разбира се, в общи игри, в размяна на играчки, хващане за ръчичка, да им показваме как да бъдат мили едно с друго. Много често посягат и уцелват оченце, удрят се или се бутат едно друго – това не е непременно агресия, те просто не знаят как става този вид общуване. Че някой друг, освен мама, също може да бъде гушкан.

Да намерим среда на детето си, понякога въпреки нашите предпочитания. Ние, родителите трябва да превъзмогнем личните си чувства към друг родител, ако децата се разбират. Да ставаме привидно дори близки с непознати в името на детските контакти не е признак на лицемерие, напротив, то показва, че сме склонни да направим компромис и да преодолеем егото си заради детето.

Дали ще е ясла, родителски център, кооператив, съседи или случайни познати в парка – нека търсим и подкрепяме тази мини общност. Чистотата на това ранно общуване е толкова заразителна, че неволно и ние малко или много се променяме, забравяме някои предразсъдъци и задръжки - едно от многото неща, които можем да научим от децата си.

Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Лятната семейна почивка с богата културна програма - как всички да са доволни?
· Нестандартни начини за забавление на малки деца
· Домашното коледно парти за малки деца - как да го организираме?
· Как чрез думите сами си причиняваме нещастие и болести?
· Как емоциите влияят върху усещането ни за време?
· Да се научим да разтоварваме емоционалния си багаж
· Как едно пътуване може да се превърне в тест за приятелство?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
· Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
· За една по-спокойна почивка
· На кого принадлежи крайното решение?
Вторник
23
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Как да победим страха от раждането?
Износването и раждане на дете е естествен процес, предопределен от самата природа. За съжаление подобен...
Тъгата като необходимост
От всички негативни емоции тъгата най-трудно може да се опише – тя не е остра болка или пристъп на страх,...
Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Честит първи учебен ден!
Първият учебен ден и цветя за класната - този път от бабината градинка... Тази година с класната и...
Любов като на война
Виждали ли сте двойки, които никога не са на едно мнение и около тях винаги всичко е огън и жупел? Спорят...
"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"
Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на...
Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
Професиите, които не същестуват
Отваряне на асансьора, нареждане на букви в печатница, писане на пишеща машина на пелюр, пълнене на дюшеци...
Защо спрях да се питам дали съм добра майка?
Откакто се роди второто ни момиче, не се питам дали съм добра майка. Не че не ми е важно да бъда или...
Семеен кодекс
Всяка двойка има своя собствена система от правила, независимо дали те са били установени още в самото...
Докосването - общуване, близост, доверие
„Докосването предшества зрението, предшества и речта. Това е първият език и той не лъже.” - Маргарет...
Заекването при децата - тревоги и решения
Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото...
Приятелството между мъж и жена
Голям процент от хората са на мнение, че приятелството между мъж и жена е мисия невъзможна по простата...
Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"
Екхарт Толе (р. 16 февруари 1948 г. в Германия като Улрих Толе, но гражданин на Канада) е наричан "един...
Интуицията – нашият вътрешен компас
Сигурно не веднъж ви се е налагало да вземате важно решение, чийто последствия са трудно предвидими....
Как вземането на куче може да провери връзката ви
Хората обичаме да планираме. Подреждаме приоритети. Обмисляме следващите си стъпки и преживяваме съответно...
В нашата връзка важните сме само ние
Една от основните теми, които ни интересуват на всяка възраст, е била тази за любовните връзки. Сега,...
Парти в чест на бъдещото бебе
Ние българите сме суеверен народ. От поколение на поколение се предават всякакви ритуали и заклинания...
Да изтрезнеем...от любов
В началото на всяка връзка винаги сме окрилени и готови на всичко за Него. Влюбването определено ни кара...
Как да пазаруваме, без да има детски сълзи? - II
Предварително си направете списък с покупки, изпълнете го бързо и право към касите. Колкото повече се...
За какво се чудят децата?
„За всичко!“ ще кажете. Да, да, така е, обаче как го правят, по кой път минават? Защото никого, дори...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook