Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да спрем да надскачаме себе си


Открай време ни е известно, че за жените е по- естествено да вършат няколко неща едновременно. Учените периодично ни убеждават в това с нови и нови проучвания по въпроса за разликите между мъжкия и женския мозък. Явно, че мъжете се чувстват доволни от себе си при завършването на една задача, върху която са работили концентрирано (като например носенето на дивеч вкъщи след тежкия лов), а жените вечно се опитват да „огреят навсякъде”, показвайки се блестящи домакини с просперираща кариера, щастливо семейство и процъфтяващ социален живот.

И ето че броят на задълженията многократно надвишава възможностите ни.

Мултитаскингът или иначе казано – правенето на много неща едновременно – обикновено започва с желанието ни да сме продуктивни, организирани и, когато теглим чертата накрая, да ни е останало и малко лично време. Това обаче се оказва нож с две остриета и след като сме се нагърбили с две задачи едновременно, често си казваме: „Тогава защо не и трета?”, докато накрая се окажем затрупани с графици, с три часа сън на денонощие и вечно недоволстващи семейство и колеги.

Защо се случва това и как така всичко тръгва надолу?

След като веднъж вдигнем летвата, няма как да я свалим. Или поне така ни се струва. След първото успешно надскачане на възможностите си най-вероятно се чувстваме пълни с хъс и способни на всичко. Дори когато се оплакваме на приятелка или колежка и изреждаме километричния си списък със задължения, ние го правим с дълбоко вътрешно удовлетворение.

Нашето оплакване е всъщност хвалене. И какво лошо има? Заслужили сме го. Едва по-късно обаче, трупайки още и още задачи в тефтерите си, започваме да се чудим как ще продължаваме да оправдаваме огромните очаквания, които и ние, и всички край нас вече имат за нашата пословична организираност. И лошото е, че ако първия път всички са впечатлени, то след десетия е нещо естествено и дори задължително ние да сме способни да се справяме с всичко.

Появява се и този нагъл мерзавец, готов да ни трови живота до гроб: страхът, че ще ни отхвърлят. Както прекрасно знаем, да угодим на всички е практически невъзможно. Въпреки това, като всички други признаци на синдрома на мултитаскинга, и този се прокрадва съвсем незабелязано, докато не окупира изцяло живота ни. Да поема смяната на колежка? Разбира се. Какво ще си помисли иначе! Да гледам детето на съседката? Естествено, не искам да смята, че се скатавам! Да сготвя вечеря за десет, вместо за трима души, понеже мъжът ми спонтанно поканил колегите вкъщи? Ами той толкова рядко кани приятели, разбира се, че ще се отзова.

Знанието, че зад всеки отказ да свършим нещо стои по едно неодобрително изражение, се превръща за нас в кошмар и желанието на всяка цена да избегнем това изражение се е вече наша втора природа. Истината е обаче, че ние не сме длъжни пред никого и че имаме свои собствени приоритети.

Да спрем най- сетне сами да надскачаме себе си

Да казваме „Не”. Организираността е качество, което включва не само умението да вършим много неща в кратък срок от време, но и да осъзнаваме кога сме стигнали предела на собствените си възможности. Чудесно е да сме продуктивни, но нашата продуктивност има граници и е глупаво да ги прекрачваме от ужас, че иначе някой ще се обиди. Време е да слезем обратно на земята и да започнем да поемаме количеството отговорности на простосмъртния човек. Нека не се лъжем – винаги има начин да обясниш човешки на някого защо не си способен да поемеш определено задължение. Пък и едно обиждане не е нито непоправимо, нито фатално.

Да преодолеем гордостта си и да кажем „Не мога”. За нас е унижение другите да ни смятат за слаби. Защо? Това е като да се притесняваме да признаем, че сме смъртни същества. Никой не разполага с неограничен капацитет и безкрайни възможности да работи. Трябва да се научим да се обичаме и да осъзнаваме стойността на всяко нещо, което вършим. Едва тогава ще се чувстваме удовлетворени, едва тогава и хората около нас ще спрат да ни третират като роботи.

Не бива да забравяме, че именно нашето собствено поведение определя начина, по който останалите се отнасят с нас. Ако се стараем да оставяме у другите впечатление, че не зачитаме по никакъв начин собственото си време и сме ужасно щастливи да свършим и тяхната работа, те разбира се ще си кажат „Какъв работлив човек!” след което примирено ще признаят пред себе си, че за нещастие те не са така инициативни. И ще оставят работенето на инициативните хора. Тяхната съвест е чиста, а ние сме свободни чувстваме гордостта, че сме се пожертвали в името на каузата.

Тайната се корени в това да не правим драма. Когато осъзнаем, че ни идва в повече, стигнали сме до момент, в който целият свят е готов да се качи на главата ни и вече не издържаме – вместо да изкарваме яда си върху близките и да натякваме как все ние правим всичко, нека спрем за момент. Единствено ние сме тези, които могат да определят какво и кога е по-важно да направим. Ние сме свободно мислещи единици. Следователно никой от околните не е виновен, че за миг сме си въобразили, че сме Супермен.

Да, най-вероятно, разглезени от поведението ни, много личности ще се изненадат неприятно, ще се обидят дори в началото, но трябва да бъдем търпеливи. Те ще свикнат с мисълта, че сме изгубили супер силите си и ще ни обичат отново такива, каквито сме. Вече знаем колко точно напрежение сме способни да поемем, което е прекрасно. Но това не значи, че трябва непрестанно да го поемаме всичкото. И най-важното: най-продуктивни сме, когато сме щастливи.
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
· Как да се справим с тираничен шеф?
· Да се насладим на живота по график
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Дори незначителната липса на сън влияе на емоциите
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Петък
30
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сложната простота на майчиното мляко
Майчиното мляко е уникална смес, която и до този момент не е изучена напълно от науката. В нея са открити...
Как да засилим нивата на „хормоните на щастието“ - ендорфините?
"От тук насетне искам да колекционирам само моменти на щастие."- Стендал Ендорфините са съединения,...
Съпричастни ли сте към живота?
Сигурно сте забелязали как изглеждат масово хората около вас? А какво ще кажете за един израз, който...
На тази улица никой няма да се завърне...
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря,...
Кога и какъв сладолед да предложим на бебето и малкото дете?
Полезен ли е сладоледът за моето бебе? От кой месец мога да дам сладолед? Какъв сладолед да дам на моето...
Интимната хигиена
Интимната зона се различава коренно от останалите части на нашето тяло. Затова трябва да полагаме специални...
Връзката между съня и тренировките – как може да доведе до по-добри резултати?
От доста време учени и специалисти в областта на спорта изследват теорията, че сънят и упражненията имат...
Децата и слънцето
Децата обичат да тичат и играят на слънце. Ако сте се опитвали да ги задържите за по-дълго на сянка или...
Липата - здраве, красота и нежен спомен от детството
Детството ми е преминало в аромат на липов чай. Спомням си студените утрини, печката бумти, а баба току-що...
Джинджифилът – подправка и лекарство
Пикантен и тръпчив, джинджифилът пробужда вкусовите усещания, напомняйки донякъде на цитрус и на бял...
7 нездравословни грешки, които допускаме всеки ден
Оптималното здраве е безкрайно пътуване, а не нещо, което може да поправите за една нощ. За него трябват...
Миризма на пържено? Да бягаме или да похапнем сладко
Пържените храни са вкусни – мазни и с хрупкава коричка, устата ни се налива със слюнка само още щом усетим...
"Жена ми не работи, тя е домакиня"
Майка и татуист, Райшел Кастълбъри (Ryshell Castleberry) от Флорида написала пост във фейсбук, хипотетичен...
Дали не съм лесбийка?
Кратка справка в тълковния речник показва, че думата лесбийка означава жителка на остров Лесбос. А думичката...
Херпесът – гостенин за цял живот
На пръв поглед мехурчетата с течност, които периодично се появяват по устните ни, изглеждат като козметичен...
Ползата от ферментиралите храни - II
Квасен хляб. Направата на хляб с квас е традиционна за много народи, включително и за нашия. При него...
Сулфитите във виното - необходими, вредни или поредния здравословен мит?
Пиенето на бира (основно от мъжете), както и на вино от жените, в наши дни се е превърнало в нещо като...
Здравословна закуска за ученика
Когато приключихме проекта "Здравословен обяд за ученика" получихме много положителни отзиви, че той...
Без отпуск тази година? Станете турист в собствения си град
Ако вие сте от тези щастливци, които нямат голям или никакъв годишен отпуск, трябва ви спешно идея как...
"От 1 януари ще..."
Типично за края на годината е следното поведение: обръщаме се поглед назад и констатираме, че някои лоши...
Фини като японки
Повечето японки са фини, слаби жени и живеят най-дълго от всички нации - за жените това е средно 86 години,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook