Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да спрем да надскачаме себе си


Открай време ни е известно, че за жените е по- естествено да вършат няколко неща едновременно. Учените периодично ни убеждават в това с нови и нови проучвания по въпроса за разликите между мъжкия и женския мозък. Явно, че мъжете се чувстват доволни от себе си при завършването на една задача, върху която са работили концентрирано (като например носенето на дивеч вкъщи след тежкия лов), а жените вечно се опитват да „огреят навсякъде”, показвайки се блестящи домакини с просперираща кариера, щастливо семейство и процъфтяващ социален живот.

И ето че броят на задълженията многократно надвишава възможностите ни.

Мултитаскингът или иначе казано – правенето на много неща едновременно – обикновено започва с желанието ни да сме продуктивни, организирани и, когато теглим чертата накрая, да ни е останало и малко лично време. Това обаче се оказва нож с две остриета и след като сме се нагърбили с две задачи едновременно, често си казваме: „Тогава защо не и трета?”, докато накрая се окажем затрупани с графици, с три часа сън на денонощие и вечно недоволстващи семейство и колеги.

Защо се случва това и как така всичко тръгва надолу?

След като веднъж вдигнем летвата, няма как да я свалим. Или поне така ни се струва. След първото успешно надскачане на възможностите си най-вероятно се чувстваме пълни с хъс и способни на всичко. Дори когато се оплакваме на приятелка или колежка и изреждаме километричния си списък със задължения, ние го правим с дълбоко вътрешно удовлетворение.

Нашето оплакване е всъщност хвалене. И какво лошо има? Заслужили сме го. Едва по-късно обаче, трупайки още и още задачи в тефтерите си, започваме да се чудим как ще продължаваме да оправдаваме огромните очаквания, които и ние, и всички край нас вече имат за нашата пословична организираност. И лошото е, че ако първия път всички са впечатлени, то след десетия е нещо естествено и дори задължително ние да сме способни да се справяме с всичко.

Появява се и този нагъл мерзавец, готов да ни трови живота до гроб: страхът, че ще ни отхвърлят. Както прекрасно знаем, да угодим на всички е практически невъзможно. Въпреки това, като всички други признаци на синдрома на мултитаскинга, и този се прокрадва съвсем незабелязано, докато не окупира изцяло живота ни. Да поема смяната на колежка? Разбира се. Какво ще си помисли иначе! Да гледам детето на съседката? Естествено, не искам да смята, че се скатавам! Да сготвя вечеря за десет, вместо за трима души, понеже мъжът ми спонтанно поканил колегите вкъщи? Ами той толкова рядко кани приятели, разбира се, че ще се отзова.

Знанието, че зад всеки отказ да свършим нещо стои по едно неодобрително изражение, се превръща за нас в кошмар и желанието на всяка цена да избегнем това изражение се е вече наша втора природа. Истината е обаче, че ние не сме длъжни пред никого и че имаме свои собствени приоритети.

Да спрем най- сетне сами да надскачаме себе си

Да казваме „Не”. Организираността е качество, което включва не само умението да вършим много неща в кратък срок от време, но и да осъзнаваме кога сме стигнали предела на собствените си възможности. Чудесно е да сме продуктивни, но нашата продуктивност има граници и е глупаво да ги прекрачваме от ужас, че иначе някой ще се обиди. Време е да слезем обратно на земята и да започнем да поемаме количеството отговорности на простосмъртния човек. Нека не се лъжем – винаги има начин да обясниш човешки на някого защо не си способен да поемеш определено задължение. Пък и едно обиждане не е нито непоправимо, нито фатално.

Да преодолеем гордостта си и да кажем „Не мога”. За нас е унижение другите да ни смятат за слаби. Защо? Това е като да се притесняваме да признаем, че сме смъртни същества. Никой не разполага с неограничен капацитет и безкрайни възможности да работи. Трябва да се научим да се обичаме и да осъзнаваме стойността на всяко нещо, което вършим. Едва тогава ще се чувстваме удовлетворени, едва тогава и хората около нас ще спрат да ни третират като роботи.

Не бива да забравяме, че именно нашето собствено поведение определя начина, по който останалите се отнасят с нас. Ако се стараем да оставяме у другите впечатление, че не зачитаме по никакъв начин собственото си време и сме ужасно щастливи да свършим и тяхната работа, те разбира се ще си кажат „Какъв работлив човек!” след което примирено ще признаят пред себе си, че за нещастие те не са така инициативни. И ще оставят работенето на инициативните хора. Тяхната съвест е чиста, а ние сме свободни чувстваме гордостта, че сме се пожертвали в името на каузата.

Тайната се корени в това да не правим драма. Когато осъзнаем, че ни идва в повече, стигнали сме до момент, в който целият свят е готов да се качи на главата ни и вече не издържаме – вместо да изкарваме яда си върху близките и да натякваме как все ние правим всичко, нека спрем за момент. Единствено ние сме тези, които могат да определят какво и кога е по-важно да направим. Ние сме свободно мислещи единици. Следователно никой от околните не е виновен, че за миг сме си въобразили, че сме Супермен.

Да, най-вероятно, разглезени от поведението ни, много личности ще се изненадат неприятно, ще се обидят дори в началото, но трябва да бъдем търпеливи. Те ще свикнат с мисълта, че сме изгубили супер силите си и ще ни обичат отново такива, каквито сме. Вече знаем колко точно напрежение сме способни да поемем, което е прекрасно. Но това не значи, че трябва непрестанно да го поемаме всичкото. И най-важното: най-продуктивни сме, когато сме щастливи.
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
· Как да се справим с тираничен шеф?
· Да се насладим на живота по график
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Четвъртък
6
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Зимната почивка в планината - добра алтернатива за спорт и релакс
Макар че повечето хора имат афинитет към топлите летни дни и нощи и забавленията, които предлага хубавото...
Лагом - шведската философия за балансиран и щастлив живот
Lagom [la-gom] е шведски термин, който означава „просто достатъчно“ - да имаме точно нужното количество...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Магнезият - баланс за женската психика и здраве
Раздразнителност, честа смяна на настроенията, изтощение и необяснима депресия. Обикновено приписваме...
Как да се справим със задържането на вода в организма?
Водата е от решаващо значение за здравето и представлява много голяма част от тялото ни. Всъщност, човешкото...
Песен
Питаш кой ден сме Ние сме всичките дни Мило момиче Ние сме този живот Моя обичана Ние сме влюбени...
Ново изследване установява, че физическото обездвижване става все по-опасно
Ново европейско проучване посочва каква е цената на обездвижването – бомба със закъснител, която убива...
Невъзможното щастие в обещанието за още нещо
Изкуството е това - то съдържа ключета. Малки и тайни, големи и категорични, обемни и грапави или изплъзващи...
Неволните драсканици - навик или нещо повече
Наскоро открих стар тефтер на майка ми и си припомних колко много обичах да драскам като тийнейджърка...
Вредни награди
Понякога вярата в собствените ни сили и убеждения се замъглява. Kакто през прашно, напетнено стъкло виждаме...
Редът не е всичко или опит да оправдаем разпиляността
Вероятно, като родители не веднъж сте се ядосвали на разхвърляната стая на детето си или на разпилeните...
Невенът – цяла аптека в едно съцветие
Жизнерадостно оранжевите цветчета на невена, които щедро разпръскват балсамов аромат през цялото лято,...
Витамин D – място под слънцето
Чести простуди, умора, безсъние... Може би обичайна реакция на организма в тази част на годината? Или...
Болки в гърлото
Рязък спад на температурите, ветровито и дъждовно време – това са клопките на иначе красивата и щедра...
Трудностите, с които се сблъскваме по празниците - как да ги преодолеем?
Какви са плановете ви за предстоящите празници? Очаквате ли ги с нетърпение или по-скоро имате притеснения...
Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
Пестицидите и химикалите, забавящи горенето, влияят върху умственото развитие на децата. До този извод...
Заекването при децата - тревоги и решения
Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото...
Тайната на нормалния живот
Попитали веднъж Мъдреца: - Каква е твоята тайна? Той отговорил: - Аз живея нормален живот – това...
Капаните на щастието
Звучи абсурдно, че щастието може да крие някакви капани. Та нали всеки мечтае да е щастлив?! Но не става...
Щастието – избор или следствие?
Една вечер в колата, моят приятел ме попита, какъв е смисълът на живота според мен? Да си щастлив – казах...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook