Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да спрем да надскачаме себе си


Открай време ни е известно, че за жените е по- естествено да вършат няколко неща едновременно. Учените периодично ни убеждават в това с нови и нови проучвания по въпроса за разликите между мъжкия и женския мозък. Явно, че мъжете се чувстват доволни от себе си при завършването на една задача, върху която са работили концентрирано (като например носенето на дивеч вкъщи след тежкия лов), а жените вечно се опитват да „огреят навсякъде”, показвайки се блестящи домакини с просперираща кариера, щастливо семейство и процъфтяващ социален живот.

И ето че броят на задълженията многократно надвишава възможностите ни.

Мултитаскингът или иначе казано – правенето на много неща едновременно – обикновено започва с желанието ни да сме продуктивни, организирани и, когато теглим чертата накрая, да ни е останало и малко лично време. Това обаче се оказва нож с две остриета и след като сме се нагърбили с две задачи едновременно, често си казваме: „Тогава защо не и трета?”, докато накрая се окажем затрупани с графици, с три часа сън на денонощие и вечно недоволстващи семейство и колеги.

Защо се случва това и как така всичко тръгва надолу?

След като веднъж вдигнем летвата, няма как да я свалим. Или поне така ни се струва. След първото успешно надскачане на възможностите си най-вероятно се чувстваме пълни с хъс и способни на всичко. Дори когато се оплакваме на приятелка или колежка и изреждаме километричния си списък със задължения, ние го правим с дълбоко вътрешно удовлетворение.

Нашето оплакване е всъщност хвалене. И какво лошо има? Заслужили сме го. Едва по-късно обаче, трупайки още и още задачи в тефтерите си, започваме да се чудим как ще продължаваме да оправдаваме огромните очаквания, които и ние, и всички край нас вече имат за нашата пословична организираност. И лошото е, че ако първия път всички са впечатлени, то след десетия е нещо естествено и дори задължително ние да сме способни да се справяме с всичко.

Появява се и този нагъл мерзавец, готов да ни трови живота до гроб: страхът, че ще ни отхвърлят. Както прекрасно знаем, да угодим на всички е практически невъзможно. Въпреки това, като всички други признаци на синдрома на мултитаскинга, и този се прокрадва съвсем незабелязано, докато не окупира изцяло живота ни. Да поема смяната на колежка? Разбира се. Какво ще си помисли иначе! Да гледам детето на съседката? Естествено, не искам да смята, че се скатавам! Да сготвя вечеря за десет, вместо за трима души, понеже мъжът ми спонтанно поканил колегите вкъщи? Ами той толкова рядко кани приятели, разбира се, че ще се отзова.

Знанието, че зад всеки отказ да свършим нещо стои по едно неодобрително изражение, се превръща за нас в кошмар и желанието на всяка цена да избегнем това изражение се е вече наша втора природа. Истината е обаче, че ние не сме длъжни пред никого и че имаме свои собствени приоритети.

Да спрем най- сетне сами да надскачаме себе си

Да казваме „Не”. Организираността е качество, което включва не само умението да вършим много неща в кратък срок от време, но и да осъзнаваме кога сме стигнали предела на собствените си възможности. Чудесно е да сме продуктивни, но нашата продуктивност има граници и е глупаво да ги прекрачваме от ужас, че иначе някой ще се обиди. Време е да слезем обратно на земята и да започнем да поемаме количеството отговорности на простосмъртния човек. Нека не се лъжем – винаги има начин да обясниш човешки на някого защо не си способен да поемеш определено задължение. Пък и едно обиждане не е нито непоправимо, нито фатално.

Да преодолеем гордостта си и да кажем „Не мога”. За нас е унижение другите да ни смятат за слаби. Защо? Това е като да се притесняваме да признаем, че сме смъртни същества. Никой не разполага с неограничен капацитет и безкрайни възможности да работи. Трябва да се научим да се обичаме и да осъзнаваме стойността на всяко нещо, което вършим. Едва тогава ще се чувстваме удовлетворени, едва тогава и хората около нас ще спрат да ни третират като роботи.

Не бива да забравяме, че именно нашето собствено поведение определя начина, по който останалите се отнасят с нас. Ако се стараем да оставяме у другите впечатление, че не зачитаме по никакъв начин собственото си време и сме ужасно щастливи да свършим и тяхната работа, те разбира се ще си кажат „Какъв работлив човек!” след което примирено ще признаят пред себе си, че за нещастие те не са така инициативни. И ще оставят работенето на инициативните хора. Тяхната съвест е чиста, а ние сме свободни чувстваме гордостта, че сме се пожертвали в името на каузата.

Тайната се корени в това да не правим драма. Когато осъзнаем, че ни идва в повече, стигнали сме до момент, в който целият свят е готов да се качи на главата ни и вече не издържаме – вместо да изкарваме яда си върху близките и да натякваме как все ние правим всичко, нека спрем за момент. Единствено ние сме тези, които могат да определят какво и кога е по-важно да направим. Ние сме свободно мислещи единици. Следователно никой от околните не е виновен, че за миг сме си въобразили, че сме Супермен.

Да, най-вероятно, разглезени от поведението ни, много личности ще се изненадат неприятно, ще се обидят дори в началото, но трябва да бъдем търпеливи. Те ще свикнат с мисълта, че сме изгубили супер силите си и ще ни обичат отново такива, каквито сме. Вече знаем колко точно напрежение сме способни да поемем, което е прекрасно. Но това не значи, че трябва непрестанно да го поемаме всичкото. И най-важното: най-продуктивни сме, когато сме щастливи.
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
· Как да се справим с тираничен шеф?
· Да се насладим на живота по график
· Въображаемите ни врагове
· Носталгията - как да се справим с нея и да я превърнем във вдъхновение?
· Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Работите вкъщи? А справяте ли се?
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Как да предпазим и подобрим съня си през лятото?
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Понеделник
26
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бързай бавно
Макар скоростта да е високо ценено качество в множество състезания, в ежедневието е добре да намалим...
Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем
Тъгата е едно такова особено чувство, от което сякаш всеки иска да избяга. Напоследък все по-усилено...
Тялото като дневник
„Мило дневниче, Днес се чувствам ужасно. Имам страхотен зъбобол. Предполагам, че ми расте мъдрец. Дали...
Как да изчисляваме калориите - II
Нивото на физическа активност (ФА) Средно 30% от калориите, които приемаме отиват за физическа активност,...
Рициново масло идва от отровно растение, но лекува
Рицинът произхожда от Източна Африка и се култивира от дълбока древност. Тази култура, позната още като...
Хармония и стройно тяло с Аюрведа - II
Пита Описание: Това са хора с мускулеста структура, които въпреки добрия си апетит не напълняват лесно....
Воинът в нас – имунната система
На прага сме на сезона на грипните щамове с животински имена, вечно течащите носове и покашляне от всички...
Маслата, които са най-близки до човешката кожа
Нима има нещо по-хубаво от това да се чувстваме здрави, красиви, работоспособни и същевременно заредени...
Най-странните фобии, които хората развиват
Страхът е една от най-интересните и влиятелни части на човешката природа - това е най-мощният вътрешен...
Най-силните женски страхове, свързани със старостта - II
Финансова нестабилност Дори и днес, когато двата пола са равноправни, мъжът обикновено е този, който...
Толкова ли е страшна самотата?
Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в...
Кои са най-добрите и най-вредни храни за зъбите?
Добрата устна хигиена и редовните посещения при зъболекар са много важни, но храната, която приемаме,...
Какво ти пречи да започнеш да тренираш?
Обикновено през пролетта се сещаме, че ето, крайно време е вече да започнем да тренираме нещо! Лятото...
Храненето при децата – рискове и последици
Пълноценното и здравословно хранене на бременните жени и на децата в кърмаческа и ранна детска възраст...
Контролирате ли живота си?
Животът е като да плаваш в морето или да пилотираш самолет. Имаш предначертания курс, натрупваш умения...
Аюрведичната билка Тулси ("свещен босилек") – как и за какво помага?
Билката Тулси (Tulsi), позната още като „свещен босилек“, идва от тропическа Азия, но днес се отглежда...
Любовта, която разрушава всичко по пътя си
Запитвали ли сте се дали има любов, която руши? Обикновено, когато се съберем с някого, ние градим, стараем...
Сурови мисли
По често отколкото си мислим сме обстрелвани от манипулативни съждения случайно или нарочно пълни с многопластови...
Стволовите клетки – резервните части на организма
В днешно време, изследванията за същността, възможностите и ползите на стволовите клетки е една от най-...
Стресът при децата - тихата заплаха
Вече толкова сме свикнали да живеем под напрежение, че често не обръщаме внимание на симптомите, приемаме...
Женският алкохолизъм
Пиян, почти в безсъзнание мъж се търкаля под пейката в парка. Към този пейзаж вече сме привикнали. Той...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook