Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да спрем да надскачаме себе си


Открай време ни е известно, че за жените е по- естествено да вършат няколко неща едновременно. Учените периодично ни убеждават в това с нови и нови проучвания по въпроса за разликите между мъжкия и женския мозък. Явно, че мъжете се чувстват доволни от себе си при завършването на една задача, върху която са работили концентрирано (като например носенето на дивеч вкъщи след тежкия лов), а жените вечно се опитват да „огреят навсякъде”, показвайки се блестящи домакини с просперираща кариера, щастливо семейство и процъфтяващ социален живот.

И ето че броят на задълженията многократно надвишава възможностите ни.

Мултитаскингът или иначе казано – правенето на много неща едновременно – обикновено започва с желанието ни да сме продуктивни, организирани и, когато теглим чертата накрая, да ни е останало и малко лично време. Това обаче се оказва нож с две остриета и след като сме се нагърбили с две задачи едновременно, често си казваме: „Тогава защо не и трета?”, докато накрая се окажем затрупани с графици, с три часа сън на денонощие и вечно недоволстващи семейство и колеги.

Защо се случва това и как така всичко тръгва надолу?

След като веднъж вдигнем летвата, няма как да я свалим. Или поне така ни се струва. След първото успешно надскачане на възможностите си най-вероятно се чувстваме пълни с хъс и способни на всичко. Дори когато се оплакваме на приятелка или колежка и изреждаме километричния си списък със задължения, ние го правим с дълбоко вътрешно удовлетворение.

Нашето оплакване е всъщност хвалене. И какво лошо има? Заслужили сме го. Едва по-късно обаче, трупайки още и още задачи в тефтерите си, започваме да се чудим как ще продължаваме да оправдаваме огромните очаквания, които и ние, и всички край нас вече имат за нашата пословична организираност. И лошото е, че ако първия път всички са впечатлени, то след десетия е нещо естествено и дори задължително ние да сме способни да се справяме с всичко.

Появява се и този нагъл мерзавец, готов да ни трови живота до гроб: страхът, че ще ни отхвърлят. Както прекрасно знаем, да угодим на всички е практически невъзможно. Въпреки това, като всички други признаци на синдрома на мултитаскинга, и този се прокрадва съвсем незабелязано, докато не окупира изцяло живота ни. Да поема смяната на колежка? Разбира се. Какво ще си помисли иначе! Да гледам детето на съседката? Естествено, не искам да смята, че се скатавам! Да сготвя вечеря за десет, вместо за трима души, понеже мъжът ми спонтанно поканил колегите вкъщи? Ами той толкова рядко кани приятели, разбира се, че ще се отзова.

Знанието, че зад всеки отказ да свършим нещо стои по едно неодобрително изражение, се превръща за нас в кошмар и желанието на всяка цена да избегнем това изражение се е вече наша втора природа. Истината е обаче, че ние не сме длъжни пред никого и че имаме свои собствени приоритети.

Да спрем най- сетне сами да надскачаме себе си

Да казваме „Не”. Организираността е качество, което включва не само умението да вършим много неща в кратък срок от време, но и да осъзнаваме кога сме стигнали предела на собствените си възможности. Чудесно е да сме продуктивни, но нашата продуктивност има граници и е глупаво да ги прекрачваме от ужас, че иначе някой ще се обиди. Време е да слезем обратно на земята и да започнем да поемаме количеството отговорности на простосмъртния човек. Нека не се лъжем – винаги има начин да обясниш човешки на някого защо не си способен да поемеш определено задължение. Пък и едно обиждане не е нито непоправимо, нито фатално.

Да преодолеем гордостта си и да кажем „Не мога”. За нас е унижение другите да ни смятат за слаби. Защо? Това е като да се притесняваме да признаем, че сме смъртни същества. Никой не разполага с неограничен капацитет и безкрайни възможности да работи. Трябва да се научим да се обичаме и да осъзнаваме стойността на всяко нещо, което вършим. Едва тогава ще се чувстваме удовлетворени, едва тогава и хората около нас ще спрат да ни третират като роботи.

Не бива да забравяме, че именно нашето собствено поведение определя начина, по който останалите се отнасят с нас. Ако се стараем да оставяме у другите впечатление, че не зачитаме по никакъв начин собственото си време и сме ужасно щастливи да свършим и тяхната работа, те разбира се ще си кажат „Какъв работлив човек!” след което примирено ще признаят пред себе си, че за нещастие те не са така инициативни. И ще оставят работенето на инициативните хора. Тяхната съвест е чиста, а ние сме свободни чувстваме гордостта, че сме се пожертвали в името на каузата.

Тайната се корени в това да не правим драма. Когато осъзнаем, че ни идва в повече, стигнали сме до момент, в който целият свят е готов да се качи на главата ни и вече не издържаме – вместо да изкарваме яда си върху близките и да натякваме как все ние правим всичко, нека спрем за момент. Единствено ние сме тези, които могат да определят какво и кога е по-важно да направим. Ние сме свободно мислещи единици. Следователно никой от околните не е виновен, че за миг сме си въобразили, че сме Супермен.

Да, най-вероятно, разглезени от поведението ни, много личности ще се изненадат неприятно, ще се обидят дори в началото, но трябва да бъдем търпеливи. Те ще свикнат с мисълта, че сме изгубили супер силите си и ще ни обичат отново такива, каквито сме. Вече знаем колко точно напрежение сме способни да поемем, което е прекрасно. Но това не значи, че трябва непрестанно да го поемаме всичкото. И най-важното: най-продуктивни сме, когато сме щастливи.
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
· Как да се справим с тираничен шеф?
· Да се насладим на живота по график
· Въображаемите ни врагове
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Даването и получаването като големи житейски уроци
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Понеделник
24
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Малкото голямо хапче
Когато посягаме към противозачатъчното хапче всеки ден и решаваме проблема за безопасния секс, не се...
Свободните радикали и как да спрем окислителните процеси в организма
Чували сме много за тях, къде истини, къде митове. Свободните радикали са във всяка реклама на козметичен...
Класическата музика като лекарство
Слушането на класическа музика често е предписвано като спомагателно средство при жени, желаещи да забременеят....
Кошмарният образ на победителя
Класическият образ на победителя е едно много отракано момче или момиче, изпълнено със страшен хъс. То...
Фурмите - сладкият и здравословен дар на Ориента
Фурмите са изключително ценен и полезен плод, един от най-древните, познати на човечеството. Корените...
Хамамелис в помощ на кожата
Наричат хамамелиса "златното съкровище на билките". Името в превод означава „заедно с плода”, което название...
Пулпитът
Зъбоболът е едно от най-неприятните усещания, при които посещението на стоматолог е неизбежно. Има много...
Новите зависимости
Старите, до болка познати зависимости, са всеизвестни – алкохол, цигари, наркотици, хазарт. В основата...
Покой на ума или как най-накрая да заживеем в настоящето
Ако сте от хората, които се интересуват от вътрешния свят и хармония на човека, то няма начин да не...
Кое ни прави добри?
Някой беше казал, че не се сеща за друг признак на превъзходство, освен за добротата. Всъщност, дали...
Газираните напитки – за утоляване или разпалване на жаждата
Навън вече е топло. Ние се радваме на галещите лъчи на слънцето, стараем да прекарваме повече време в...
3 юли - Международен ден без найлонови торбички
Найлоновата торбичка от полиетилен е нещо незначително за всяко домакинство. Те буквално са навсякъде,...
Вашият начин да влезете във форма -II
Тенис Ако физическата ви подготовка е слаба, не се насочвайте директно към този спорт, защото съществува...
Хранителните добавки - здраве в капсула?
Модата на добавките към храната отдавна се вихри, а на пазара се предлага какво ли не разнообразие от...
Активни потребители: Баничката няма сирене, а палмова мазнина от 26 до 80%
От 15 анализирани проби „баници със сирене“ в нито една не открихме сирене – в 1 не открихме пълнеж,...
Лошият дъх – една неудобна тема
Без преувеличение лошият дъх може да разруши приятелство, любовна връзка, служебни отношения. И то без...
Сафлоровото масло концентрира важни мазнини и витамини
До скоро почти никой не беше запознат със сафлоровото масло, но постепенно започна да добива все по-голяма...
Дафиновият лист - много приложения и лесно отглеждане
Благородният лавър е декоративно зелено дърво с много отличителен аромат от семейство Лаврови, което...
"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"
Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на...
Привързаното родителство - следвай родителския си инстинкт
Както много актуални тенденции в днешно време, привързаното родителство е уж нещо ново, но всъщност е...
Световен ден на динята - 3 август
Световният ден на динята се отбелязва на 3 август, но се празнува предимно в САЩ. На този ден се организират...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook