Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Съпричастни ли сте към живота?


Сигурно сте забелязали как изглеждат масово хората около вас? А какво ще кажете за един израз, който не рядко чувате – “все ми е тая”? Ето това може би е нещото, което трябва наистина да ни безпокои и което не бива да подминаваме с безразличие.

Именно безразличието и безчувствието са пагубни за всички нас. А днес много хора са точно такива - затънали до уши в собствените си несгоди, себични и дребнави, подминаващи чуждите проблеми с “добре, че не се случи на мен”, неспособни да съчувстват.

Но какво всъщност е безразличието и кое го поражда? Средата, в която живеем? Разбира се, че не. Отговорът е само и единствено вътре в нас, в липсата на онзи живец, който прави живота точно такъв, какъвто сами го пожелаем.

Да ти липсва съпричастност към самия живот, да си равнодушен към всичко и всички определено е състояние, което можем да опишем като смърт за душата. Безразличието е и липса на вяра в каквото и да било, а без нея едва ли можем изобщо да си представим едно смислено съществуване. Защото не вярвайки в нищо, ние и не правим нищо или дори да правим, то не ни се получава. Някои казват, че най-големият грях към ближния е ненавистта. Други - че безразличието е още по-голямо прегрешение. Трети твърдят, че любовта прощава всичко, че тя е готова да приеме дори лъжата, обидата и предателството. Но онова, което никога не може да прости, е именно апатията, липсата на каквото и да било чувство.

Да, равнодушието определено е нещо много по-страшно, отколкото си мислим, че е. Защото, когато душите ни са като парализирани, много трудно намираме изход. И сякаш трябва да дойде някой с вълшебната пръчица и да освободи или върне емоциите в нас - емоции, потънали някъде в бездните на душите ни или просто излетели през комините на сърцата ни.

Някои го наричат просто нежелание за промяна. Други, обаче могат да ви убедят точно в обратното, определяйки безразличието като начин да се съхраним. Да съхраним онези хубави чувства, които трябва да даваме на хората, за самите себе си или за правилния момент, а може би човек. Но дали това да си спестиш една добрина, която имаш възможност да сториш, трябва да се нарича съхранение? Не е ли по-скоро егоизъм? Дали всъщност се съхраняваме, когато пазим най-дълбоките си чувства, заключени вътре в нас?

Вярно е, че не можеш да се грижиш и да обичаш всички по равно. Винаги сме най-всеотдайни и готови да помогнем по отношение на най-близките ни хора. Но дали безразличието към някого, протегнал ти ръка за стотинка на улицата, не предопределя апатията ти към всички по принцип? Защото, ако сме добри и сърдечни, просто ще бъдем такива...към всички. Няма как да си добър към детето си и да си лош към останалите деца, особено към онези, които се нуждаят от помощта ти. Да сме съпричастни към близките ни вкъщи и безразлични на улицата към останалия свят, не е ли точно това, което твърде добре сме “усвоили” напоследък? Някой беше казал, че равнодушието, с което хората по принцип се отнасят към добродетелта е по-ужасно и от най-големия грях.

Дали от отчаяние, дали от силна и продължителна болка, дали от липса на нещо или някого, дали просто от това, че ни е писнало....причини има много. И все пак- основната е една и тя се нарича липса на любов. Защото, когато обичаме, имаме желание и воля, целеустремени сме, знаем къде искаме да бъдем днес, утре и дори след години.

Всеизвестно е, че тежките енергии и емоции са в състояние да затворят сърцето ни за много дълъг период от време. Повечето от нас са препълнени с емоционални травми, които няма как да бъдат игнорирани. И дори много да искаш да забравиш и сърцето ти отново да е отворено към всичко прекрасно и светло, ти не можеш да му повлияеш с ума си. То действа по свое усмотрение и само разтваря прозорците си за слънчевите лъчи. Но и само затръшва силно вратата след себе си.

Всъщност безразличието към определен човек не е толкова страшно. Важно е никога да не оставате равнодушни към слънцето, земята, въздуха и водата...към красотата на цветята и шума на морските вълни, към магията на всичко хубаво, което е около вас.

Най-вече в онези моменти, в които се чувствате затворени в оковите на собствената си душа. Защото всеки от нас се сблъсква с дните, в които се чувства някак чужд, некомфортно му е, неуютно и мрачно...И все пак - по-добре да сте тъжни или ядосани, негативни към случващото се около вас, отколкото безразлични....Дори омразата показва, че все още умеете да изпитвате нещо.

А когато си равнодушен, как показваш, че си някой, че си там, че си жив и участваш в живота си? Как завяваш себе си пред света? Точно никак, все едно те няма. А това не е така, нали?
Коментари
2014-04-03 #1
Radoslav Malinov
Безразличието не бива да се разглежда само като отрицателна черта в индивида . Всичко зависи от нивото на интелект и разбира се от жизнения опит . Не може вечно да говориш или да действаш в положителен аспект и да няма , нито кой да те чуе , нито кой да оцени действията ти .В един момент преливаш и преставаш да се интересуваш , увеличаваш чувствително дистанцията и всъщност ставаш безразличен . В този случай става дума за активиране на \" чувството за самосъхранение \" - предпазния механизъм да не \" изпушим\" . Съвсем друг вид е безразличието на така наречените \"комплексари \" и на тези , които имат недостатъчност на душа и съответно на емоционални преживявания . При първите , осъзнаването на своята непълноценност се проявява в безразличие и враждебност , поради безсилието да се коригират определени проблеми , а безсилието се дължи на слабохарактерност или просто липса на воля .Това , обаче е по-добрия вариант , който се среща при сравнително итилигентни хора . Много по-лош е случая , ако в случая нямаме безразличие , а злоба и завист . При индивидите с първични инстинкти , обикновено реакцията е такава , но не са малко и случаите на такава реакция и от много интилигентни хора . При втората група ( с недостатъчност на душа и липса на емоции) най-често имаме душевна травма , която е била отключена най-често от негативно събитие или си е наследено , като увреждане на мозъка и няма нужда да се отключва . При този тип хора дори да разбират , че не постъпват правилно нищо в тях не трепва . При други негативизма и безразличието до такава степен не им правят впечатление , че са ги превърнали в начин на живот . \'
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хубавото на есента
· Клоунът или за думите и нещата
· Как да предпазим съня си по време на празничния сезон?
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· Причини за постоянната умора
· Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
· Отрицателните йони - какво е значението им за здравето ни?
· Всички сме свързани
· Носталгията - как да се справим с нея и да я превърнем във вдъхновение?
· Ако имате късмет...
· Сису – финландското изкуство за вътрешна сила и щастие
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Въображаемите ни врагове
· Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
· Как чрез думите сами си причиняваме нещастие и болести?
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Как да предпазим и подобрим съня си през лятото?
Понеделник
26
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Синьото сирене - изтънчена наслада за ценители на нетрадиционни вкусове
Синьото сирене е специфичен деликатесен вид сирене с висока хранителна стойност и висока масленост. Представлява...
Сок от нар за здраво сърце и добра памет
Сокът от нар, който се добива от малките семена на екзотичния плод, е определян за един от най-здравословните...
Кехлибарът - камъкът на щастието
Бижутата, изработени от кехлибар, излъчват топла, екзотична красота. Цветът на камъка варира от светло...
Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
Как да се храним по време на летните жеги
Високите летни температури са истинско изпитание за нашия организъм. Особено нетърпими са жегите в големи...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Споделеният начин на живот
Думата „споделям” днес е придобила съвсем ново значение. Това не е вече онзи съкровен акт да се разкриеш...
Актрисата Ема Уотсън за красотата
“Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен или съвършените зъби. Красотата е в лицето,...
Хиперсомния - когато сънят никога не е достатъчно
Всеки би си поспал още малко, ако има тази възможност. За повечето хора сънят е лукс и дават мило и драго...
Размърдай зъбките. Алайнер
Някои казват, че хората, имащи разстояние между зъбите били щастливци, но дали те самите мислят така?...
Тревожността
Тревоженето може да е от полза, когато ни подтиква към реакция и навременни действия при решаването на...
Естествено... като дишането
Поемането на дъх, издишването му, това е най- дълбоко вкорененият човешки инстинкт. От вдишването на...
Ройбосът
Ройбосът често е наричан червен чай, но в действителност има малко общо с черния, зеления и белия, които...
Егоизмът няма място в спалнята
Сексът несъмнено е важна част от всяка връзка и не би трябвало да се срамуваме да говорим открито за...
Орехови листа за цяр
Безспорно орехът е една от най-ценните ядки. Като един от чудодейните дарове на природата, той ни е доказал...
Наопаки
Мисленето в точно определени рамки ни помага да се справяме по-лесно, машинално, с ежедневните задачи....
Киноа – свещената храна на инките
Опитах я, защото педиатърката ми я препоръча да я включа в менюто на малката ми дъщеря, наравно с елдата,...
Херпесът – гостенин за цял живот
На пръв поглед мехурчетата с течност, които периодично се появяват по устните ни, изглеждат като козметичен...
Чувството, че си неудачник
Чувството, че си неудачник, е именно чувство – може наистина да си такъв, а може и да не си. Независимо...
Как да горим повече калории по време на тренировка
Колко калории горим по време на тренировка? Може ли да са повече и така тя да е по-ефективна. Можете...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook