Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Съпричастни ли сте към живота?


Сигурно сте забелязали как изглеждат масово хората около вас? А какво ще кажете за един израз, който не рядко чувате – “все ми е тая”? Ето това може би е нещото, което трябва наистина да ни безпокои и което не бива да подминаваме с безразличие.

Именно безразличието и безчувствието са пагубни за всички нас. А днес много хора са точно такива - затънали до уши в собствените си несгоди, себични и дребнави, подминаващи чуждите проблеми с “добре, че не се случи на мен”, неспособни да съчувстват.

Но какво всъщност е безразличието и кое го поражда? Средата, в която живеем? Разбира се, че не. Отговорът е само и единствено вътре в нас, в липсата на онзи живец, който прави живота точно такъв, какъвто сами го пожелаем.

Да ти липсва съпричастност към самия живот, да си равнодушен към всичко и всички определено е състояние, което можем да опишем като смърт за душата. Безразличието е и липса на вяра в каквото и да било, а без нея едва ли можем изобщо да си представим едно смислено съществуване. Защото не вярвайки в нищо, ние и не правим нищо или дори да правим, то не ни се получава. Някои казват, че най-големият грях към ближния е ненавистта. Други - че безразличието е още по-голямо прегрешение. Трети твърдят, че любовта прощава всичко, че тя е готова да приеме дори лъжата, обидата и предателството. Но онова, което никога не може да прости, е именно апатията, липсата на каквото и да било чувство.

Да, равнодушието определено е нещо много по-страшно, отколкото си мислим, че е. Защото, когато душите ни са като парализирани, много трудно намираме изход. И сякаш трябва да дойде някой с вълшебната пръчица и да освободи или върне емоциите в нас - емоции, потънали някъде в бездните на душите ни или просто излетели през комините на сърцата ни.

Някои го наричат просто нежелание за промяна. Други, обаче могат да ви убедят точно в обратното, определяйки безразличието като начин да се съхраним. Да съхраним онези хубави чувства, които трябва да даваме на хората, за самите себе си или за правилния момент, а може би човек. Но дали това да си спестиш една добрина, която имаш възможност да сториш, трябва да се нарича съхранение? Не е ли по-скоро егоизъм? Дали всъщност се съхраняваме, когато пазим най-дълбоките си чувства, заключени вътре в нас?

Вярно е, че не можеш да се грижиш и да обичаш всички по равно. Винаги сме най-всеотдайни и готови да помогнем по отношение на най-близките ни хора. Но дали безразличието към някого, протегнал ти ръка за стотинка на улицата, не предопределя апатията ти към всички по принцип? Защото, ако сме добри и сърдечни, просто ще бъдем такива...към всички. Няма как да си добър към детето си и да си лош към останалите деца, особено към онези, които се нуждаят от помощта ти. Да сме съпричастни към близките ни вкъщи и безразлични на улицата към останалия свят, не е ли точно това, което твърде добре сме “усвоили” напоследък? Някой беше казал, че равнодушието, с което хората по принцип се отнасят към добродетелта е по-ужасно и от най-големия грях.

Дали от отчаяние, дали от силна и продължителна болка, дали от липса на нещо или някого, дали просто от това, че ни е писнало....причини има много. И все пак- основната е една и тя се нарича липса на любов. Защото, когато обичаме, имаме желание и воля, целеустремени сме, знаем къде искаме да бъдем днес, утре и дори след години.

Всеизвестно е, че тежките енергии и емоции са в състояние да затворят сърцето ни за много дълъг период от време. Повечето от нас са препълнени с емоционални травми, които няма как да бъдат игнорирани. И дори много да искаш да забравиш и сърцето ти отново да е отворено към всичко прекрасно и светло, ти не можеш да му повлияеш с ума си. То действа по свое усмотрение и само разтваря прозорците си за слънчевите лъчи. Но и само затръшва силно вратата след себе си.

Всъщност безразличието към определен човек не е толкова страшно. Важно е никога да не оставате равнодушни към слънцето, земята, въздуха и водата...към красотата на цветята и шума на морските вълни, към магията на всичко хубаво, което е около вас.

Най-вече в онези моменти, в които се чувствате затворени в оковите на собствената си душа. Защото всеки от нас се сблъсква с дните, в които се чувства някак чужд, некомфортно му е, неуютно и мрачно...И все пак - по-добре да сте тъжни или ядосани, негативни към случващото се около вас, отколкото безразлични....Дори омразата показва, че все още умеете да изпитвате нещо.

А когато си равнодушен, как показваш, че си някой, че си там, че си жив и участваш в живота си? Как завяваш себе си пред света? Точно никак, все едно те няма. А това не е така, нали?
Коментари
2014-04-03 #1
Radoslav Malinov
Безразличието не бива да се разглежда само като отрицателна черта в индивида . Всичко зависи от нивото на интелект и разбира се от жизнения опит . Не може вечно да говориш или да действаш в положителен аспект и да няма , нито кой да те чуе , нито кой да оцени действията ти .В един момент преливаш и преставаш да се интересуваш , увеличаваш чувствително дистанцията и всъщност ставаш безразличен . В този случай става дума за активиране на \" чувството за самосъхранение \" - предпазния механизъм да не \" изпушим\" . Съвсем друг вид е безразличието на така наречените \"комплексари \" и на тези , които имат недостатъчност на душа и съответно на емоционални преживявания . При първите , осъзнаването на своята непълноценност се проявява в безразличие и враждебност , поради безсилието да се коригират определени проблеми , а безсилието се дължи на слабохарактерност или просто липса на воля .Това , обаче е по-добрия вариант , който се среща при сравнително итилигентни хора . Много по-лош е случая , ако в случая нямаме безразличие , а злоба и завист . При индивидите с първични инстинкти , обикновено реакцията е такава , но не са малко и случаите на такава реакция и от много интилигентни хора . При втората група ( с недостатъчност на душа и липса на емоции) най-често имаме душевна травма , която е била отключена най-често от негативно събитие или си е наследено , като увреждане на мозъка и няма нужда да се отключва . При този тип хора дори да разбират , че не постъпват правилно нищо в тях не трепва . При други негативизма и безразличието до такава степен не им правят впечатление , че са ги превърнали в начин на живот . \'
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хубавото на есента
· Клоунът или за думите и нещата
· Как да предпазим съня си по време на празничния сезон?
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· Причини за постоянната умора
· Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
· Отрицателните йони - какво е значението им за здравето ни?
· Всички сме свързани
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Типове поведение, които вредят на увереността
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Да храниш птиците... и любовта
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Въображаемите ни врагове
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· Съзидателната сила на несигурността и как да я открием
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
· Класация: Златни хитове, песни които ни правят щастливи
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
Неделя
18
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да се научим да се доверяваме на интуицията си?
Позната е с различни имена – шесто чувство, вътрешен глас, предчувствие, инстинкт. Петър Дънов я нарича...
Коледни пости - седмица 1
Началото винаги е предизвикателство – трудно, вълнуващо, пълно със съмнения. Хората сме измислили механизми...
Сенната хрема – причини и профилактика
Сенната хрема е една от най-разпространените алергии. Името й идва от сено, тъй като се причинява от...
Суровите какаови зърна - кафявото злато на боговете
Родината на какаото е Централна Америка, където през 14 век ацтеките откриват ценните му качества и буквално...
Уморена ли е душата ви?
Можем ли да кажем, че душата се е уморила? Не можем. Този вид умора е такъв, че остава незабелязан. Ден...
Глобалната храна
Глобализацията е неотменим факт, чиито блага вече отдавна ползваме в много отношения. Знаем какво става...
Съществува ли безусловната любов и в какво се изразява същността ѝ?
„Вярвам, че невъоръжената истина и безусловната любов ще имат последната дума.“ - Мартин Лутър Кинг-младши ...
Посрещане на септември
Подобаващо посрещане на септември в градината. Събиране и на жълтата ни праскова. Следва да ги превърна...
Трудно ли се разбуждате сутрин?
Будилникът звъни за четвърти път и някъде изпод пелената на съня успяваме да натиснем за пореден път...
12 скрити прояви на емоционалния тормоз
Тормозът има много измерения, само едно то които е сексуалният. Емоционално, психически, ден след ден...
Вдъхновяващите неща, на които сме способни
Всеки ден от годината е вдъхновяващ, всеки ден от годината е безценен дар. Ако смятаме, че живеем напразно,...
8 съвета - Как да се справяме по-лесно по време на пандемията
Новите мерки означават, че отново има ограничен достъп до приятели и семейство, за няколко седмици хората...
Бодро утро
Ако вечер кипите от енергия, не можете да си легнете часове след полунощ, а сутрин ставате с усещането,...
Кошмарните женски дни
Когато наближат едни определени дати от месеца, направо ми се реве. Буквално! И често се случва – при...
На тази улица никой няма да се завърне...
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря,...
25 ноември - Международен ден за елиминиране на насилието над жени и момичета
По данни на ООН, всяка трета жена или момиче по света е страдала от насилие през живота си, половината...
8 храни за по-добра концентрация
Независимо от възрастта и нивото на заетост, поддържането на високо ниво на концентрация през деня, може...
Прекомерното окосмяване като тревожен симптом
Тъмните, твърди и на необичайни места косми, колкото и странно да звучи, съвсем не са безопасни за своята...
Синдромът на мишката
Спомняте ли си една детска игра, наречена „Нерви”. Всички деца се нареждат на пейката и поставят ръце...
С една по-осъзнатата Коледа всеки може да даде и да получи шанс
Коледа е празникът, по който харчим най-много пари. Всички го знаем, всички го очакваме. Нашите грижливо...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook