Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Съпричастни ли сте към живота?


Сигурно сте забелязали как изглеждат масово хората около вас? А какво ще кажете за един израз, който не рядко чувате – “все ми е тая”? Ето това може би е нещото, което трябва наистина да ни безпокои и което не бива да подминаваме с безразличие.

Именно безразличието и безчувствието са пагубни за всички нас. А днес много хора са точно такива - затънали до уши в собствените си несгоди, себични и дребнави, подминаващи чуждите проблеми с “добре, че не се случи на мен”, неспособни да съчувстват.

Но какво всъщност е безразличието и кое го поражда? Средата, в която живеем? Разбира се, че не. Отговорът е само и единствено вътре в нас, в липсата на онзи живец, който прави живота точно такъв, какъвто сами го пожелаем.

Да ти липсва съпричастност към самия живот, да си равнодушен към всичко и всички определено е състояние, което можем да опишем като смърт за душата. Безразличието е и липса на вяра в каквото и да било, а без нея едва ли можем изобщо да си представим едно смислено съществуване. Защото не вярвайки в нищо, ние и не правим нищо или дори да правим, то не ни се получава. Някои казват, че най-големият грях към ближния е ненавистта. Други - че безразличието е още по-голямо прегрешение. Трети твърдят, че любовта прощава всичко, че тя е готова да приеме дори лъжата, обидата и предателството. Но онова, което никога не може да прости, е именно апатията, липсата на каквото и да било чувство.

Да, равнодушието определено е нещо много по-страшно, отколкото си мислим, че е. Защото, когато душите ни са като парализирани, много трудно намираме изход. И сякаш трябва да дойде някой с вълшебната пръчица и да освободи или върне емоциите в нас - емоции, потънали някъде в бездните на душите ни или просто излетели през комините на сърцата ни.

Някои го наричат просто нежелание за промяна. Други, обаче могат да ви убедят точно в обратното, определяйки безразличието като начин да се съхраним. Да съхраним онези хубави чувства, които трябва да даваме на хората, за самите себе си или за правилния момент, а може би човек. Но дали това да си спестиш една добрина, която имаш възможност да сториш, трябва да се нарича съхранение? Не е ли по-скоро егоизъм? Дали всъщност се съхраняваме, когато пазим най-дълбоките си чувства, заключени вътре в нас?

Вярно е, че не можеш да се грижиш и да обичаш всички по равно. Винаги сме най-всеотдайни и готови да помогнем по отношение на най-близките ни хора. Но дали безразличието към някого, протегнал ти ръка за стотинка на улицата, не предопределя апатията ти към всички по принцип? Защото, ако сме добри и сърдечни, просто ще бъдем такива...към всички. Няма как да си добър към детето си и да си лош към останалите деца, особено към онези, които се нуждаят от помощта ти. Да сме съпричастни към близките ни вкъщи и безразлични на улицата към останалия свят, не е ли точно това, което твърде добре сме “усвоили” напоследък? Някой беше казал, че равнодушието, с което хората по принцип се отнасят към добродетелта е по-ужасно и от най-големия грях.

Дали от отчаяние, дали от силна и продължителна болка, дали от липса на нещо или някого, дали просто от това, че ни е писнало....причини има много. И все пак- основната е една и тя се нарича липса на любов. Защото, когато обичаме, имаме желание и воля, целеустремени сме, знаем къде искаме да бъдем днес, утре и дори след години.

Всеизвестно е, че тежките енергии и емоции са в състояние да затворят сърцето ни за много дълъг период от време. Повечето от нас са препълнени с емоционални травми, които няма как да бъдат игнорирани. И дори много да искаш да забравиш и сърцето ти отново да е отворено към всичко прекрасно и светло, ти не можеш да му повлияеш с ума си. То действа по свое усмотрение и само разтваря прозорците си за слънчевите лъчи. Но и само затръшва силно вратата след себе си.

Всъщност безразличието към определен човек не е толкова страшно. Важно е никога да не оставате равнодушни към слънцето, земята, въздуха и водата...към красотата на цветята и шума на морските вълни, към магията на всичко хубаво, което е около вас.

Най-вече в онези моменти, в които се чувствате затворени в оковите на собствената си душа. Защото всеки от нас се сблъсква с дните, в които се чувства някак чужд, некомфортно му е, неуютно и мрачно...И все пак - по-добре да сте тъжни или ядосани, негативни към случващото се около вас, отколкото безразлични....Дори омразата показва, че все още умеете да изпитвате нещо.

А когато си равнодушен, как показваш, че си някой, че си там, че си жив и участваш в живота си? Как завяваш себе си пред света? Точно никак, все едно те няма. А това не е така, нали?
Коментари
2014-04-03 #1
Radoslav Malinov
Безразличието не бива да се разглежда само като отрицателна черта в индивида . Всичко зависи от нивото на интелект и разбира се от жизнения опит . Не може вечно да говориш или да действаш в положителен аспект и да няма , нито кой да те чуе , нито кой да оцени действията ти .В един момент преливаш и преставаш да се интересуваш , увеличаваш чувствително дистанцията и всъщност ставаш безразличен . В този случай става дума за активиране на \" чувството за самосъхранение \" - предпазния механизъм да не \" изпушим\" . Съвсем друг вид е безразличието на така наречените \"комплексари \" и на тези , които имат недостатъчност на душа и съответно на емоционални преживявания . При първите , осъзнаването на своята непълноценност се проявява в безразличие и враждебност , поради безсилието да се коригират определени проблеми , а безсилието се дължи на слабохарактерност или просто липса на воля .Това , обаче е по-добрия вариант , който се среща при сравнително итилигентни хора . Много по-лош е случая , ако в случая нямаме безразличие , а злоба и завист . При индивидите с първични инстинкти , обикновено реакцията е такава , но не са малко и случаите на такава реакция и от много интилигентни хора . При втората група ( с недостатъчност на душа и липса на емоции) най-често имаме душевна травма , която е била отключена най-често от негативно събитие или си е наследено , като увреждане на мозъка и няма нужда да се отключва . При този тип хора дори да разбират , че не постъпват правилно нищо в тях не трепва . При други негативизма и безразличието до такава степен не им правят впечатление , че са ги превърнали в начин на живот . \'
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хубавото на есента
· Клоунът или за думите и нещата
· Как да предпазим съня си по време на празничния сезон?
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· Причини за постоянната умора
· Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
· Отрицателните йони - какво е значението им за здравето ни?
· Всички сме свързани
· Сису – финландското изкуство за вътрешна сила и щастие
· Какво не ни достига, за да постигаме целите си?
· Зрелостта настъпва, когато...
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Въображаемите ни врагове
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
· Как идентичността ни определя нашето поведение?
· Нещата, които не можем да променим
· Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Сряда
26
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Хормоните на доброто настроение
Когато стане дума за хормони, мнозина мислят, че това е сила, която по никакъв начин не можем да управляваме....
В търсене на истинското призвание
Обкръжението ми изобилства от примери за хора, които не спират да търсят своето призвание, сменяйки почти...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Хламидията - коварство и любов - I
В миналото непредпазливите любовници често запазвали незабравим спомен от бурната нощ – зараза със сифилис...
Витамини за бъдещи майки - част I
На всички е известно, че по време на бременността, бъдещата майка трябва да обръща особено внимание на...
Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
Според направени проучвания, средностатистическият човек взима около 35, 000 решения на ден – от...
Кралицата на драмите
На нея й се случват само изключителни неща. Поне тя смята така. Разказва за тях подробно и развълнувано,...
Китайски полъх в храненето
Чували сте за фън шуй, нали? Това древнокитайско изкуство е толкова «налагано» напоследък, че все повече...
Жената алфа
"Жени алфа", "силни жени", "безсърдечни кучки" - жени, от които се възхищаваме, които презираме, които...
Растителните белтъчини
Всички знаем, че белтъчините са основната градивна единица на нашето тяло. Затова, трябва да си доставяме...
Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 32
Ден 32 от Коледните пости. По време на постите, когато човек не е свикнал с този начин на хранене, вероятно...
Вдъхновението – откъде го черпим?
То ни прави различни – по-силни, по-можещи, по-вярващи, по-устремени, по-дейни... то ни кара да правим...
Кривата на глада II
Гликемичният индекс (ГИ) подрежда храните в скала от 0 до 100 в зависимост от това как вдигат нивото...
Светлината е източник на живот и здраве
Като „социално животно“, всеки от нас е принуден да прекарва повечето време на закрито, без пряк контакт...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Рибата в детското меню
Рибата е един от основните източници на аминокиселини за човешкия организъм. Нейното месо е нежно и крехко,...
Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
Здравословно ли е веганското хранене?
Да си го кажем честно – да си веган последно време е модерно. Веганството е част от цялата мания по еко...
Електрическата четка за зъби – лукс или необходимост?
Тя е модерна, технологична, с много функции и има претенции да измива най-добре зъбите. Дали обаче е...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook