Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Съпричастни ли сте към живота?


Сигурно сте забелязали как изглеждат масово хората около вас? А какво ще кажете за един израз, който не рядко чувате – “все ми е тая”? Ето това може би е нещото, което трябва наистина да ни безпокои и което не бива да подминаваме с безразличие.

Именно безразличието и безчувствието са пагубни за всички нас. А днес много хора са точно такива - затънали до уши в собствените си несгоди, себични и дребнави, подминаващи чуждите проблеми с “добре, че не се случи на мен”, неспособни да съчувстват.

Но какво всъщност е безразличието и кое го поражда? Средата, в която живеем? Разбира се, че не. Отговорът е само и единствено вътре в нас, в липсата на онзи живец, който прави живота точно такъв, какъвто сами го пожелаем.

Да ти липсва съпричастност към самия живот, да си равнодушен към всичко и всички определено е състояние, което можем да опишем като смърт за душата. Безразличието е и липса на вяра в каквото и да било, а без нея едва ли можем изобщо да си представим едно смислено съществуване. Защото не вярвайки в нищо, ние и не правим нищо или дори да правим, то не ни се получава. Някои казват, че най-големият грях към ближния е ненавистта. Други - че безразличието е още по-голямо прегрешение. Трети твърдят, че любовта прощава всичко, че тя е готова да приеме дори лъжата, обидата и предателството. Но онова, което никога не може да прости, е именно апатията, липсата на каквото и да било чувство.

Да, равнодушието определено е нещо много по-страшно, отколкото си мислим, че е. Защото, когато душите ни са като парализирани, много трудно намираме изход. И сякаш трябва да дойде някой с вълшебната пръчица и да освободи или върне емоциите в нас - емоции, потънали някъде в бездните на душите ни или просто излетели през комините на сърцата ни.

Някои го наричат просто нежелание за промяна. Други, обаче могат да ви убедят точно в обратното, определяйки безразличието като начин да се съхраним. Да съхраним онези хубави чувства, които трябва да даваме на хората, за самите себе си или за правилния момент, а може би човек. Но дали това да си спестиш една добрина, която имаш възможност да сториш, трябва да се нарича съхранение? Не е ли по-скоро егоизъм? Дали всъщност се съхраняваме, когато пазим най-дълбоките си чувства, заключени вътре в нас?

Вярно е, че не можеш да се грижиш и да обичаш всички по равно. Винаги сме най-всеотдайни и готови да помогнем по отношение на най-близките ни хора. Но дали безразличието към някого, протегнал ти ръка за стотинка на улицата, не предопределя апатията ти към всички по принцип? Защото, ако сме добри и сърдечни, просто ще бъдем такива...към всички. Няма как да си добър към детето си и да си лош към останалите деца, особено към онези, които се нуждаят от помощта ти. Да сме съпричастни към близките ни вкъщи и безразлични на улицата към останалия свят, не е ли точно това, което твърде добре сме “усвоили” напоследък? Някой беше казал, че равнодушието, с което хората по принцип се отнасят към добродетелта е по-ужасно и от най-големия грях.

Дали от отчаяние, дали от силна и продължителна болка, дали от липса на нещо или някого, дали просто от това, че ни е писнало....причини има много. И все пак- основната е една и тя се нарича липса на любов. Защото, когато обичаме, имаме желание и воля, целеустремени сме, знаем къде искаме да бъдем днес, утре и дори след години.

Всеизвестно е, че тежките енергии и емоции са в състояние да затворят сърцето ни за много дълъг период от време. Повечето от нас са препълнени с емоционални травми, които няма как да бъдат игнорирани. И дори много да искаш да забравиш и сърцето ти отново да е отворено към всичко прекрасно и светло, ти не можеш да му повлияеш с ума си. То действа по свое усмотрение и само разтваря прозорците си за слънчевите лъчи. Но и само затръшва силно вратата след себе си.

Всъщност безразличието към определен човек не е толкова страшно. Важно е никога да не оставате равнодушни към слънцето, земята, въздуха и водата...към красотата на цветята и шума на морските вълни, към магията на всичко хубаво, което е около вас.

Най-вече в онези моменти, в които се чувствате затворени в оковите на собствената си душа. Защото всеки от нас се сблъсква с дните, в които се чувства някак чужд, некомфортно му е, неуютно и мрачно...И все пак - по-добре да сте тъжни или ядосани, негативни към случващото се около вас, отколкото безразлични....Дори омразата показва, че все още умеете да изпитвате нещо.

А когато си равнодушен, как показваш, че си някой, че си там, че си жив и участваш в живота си? Как завяваш себе си пред света? Точно никак, все едно те няма. А това не е така, нали?
Коментари
2014-04-03 #1
Radoslav Malinov
Безразличието не бива да се разглежда само като отрицателна черта в индивида . Всичко зависи от нивото на интелект и разбира се от жизнения опит . Не може вечно да говориш или да действаш в положителен аспект и да няма , нито кой да те чуе , нито кой да оцени действията ти .В един момент преливаш и преставаш да се интересуваш , увеличаваш чувствително дистанцията и всъщност ставаш безразличен . В този случай става дума за активиране на \" чувството за самосъхранение \" - предпазния механизъм да не \" изпушим\" . Съвсем друг вид е безразличието на така наречените \"комплексари \" и на тези , които имат недостатъчност на душа и съответно на емоционални преживявания . При първите , осъзнаването на своята непълноценност се проявява в безразличие и враждебност , поради безсилието да се коригират определени проблеми , а безсилието се дължи на слабохарактерност или просто липса на воля .Това , обаче е по-добрия вариант , който се среща при сравнително итилигентни хора . Много по-лош е случая , ако в случая нямаме безразличие , а злоба и завист . При индивидите с първични инстинкти , обикновено реакцията е такава , но не са малко и случаите на такава реакция и от много интилигентни хора . При втората група ( с недостатъчност на душа и липса на емоции) най-често имаме душевна травма , която е била отключена най-често от негативно събитие или си е наследено , като увреждане на мозъка и няма нужда да се отключва . При този тип хора дори да разбират , че не постъпват правилно нищо в тях не трепва . При други негативизма и безразличието до такава степен не им правят впечатление , че са ги превърнали в начин на живот . \'
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хубавото на есента
· Клоунът или за думите и нещата
· Как да предпазим съня си по време на празничния сезон?
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· Причини за постоянната умора
· Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
· Отрицателните йони - какво е значението им за здравето ни?
· Всички сме свързани
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Съзидателната сила на несигурността и как да я открием
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· "Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб"
· Въображаемите ни врагове
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Нунчи – корейската концепция за щастие и успех
Вторник
31
Март 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Безопасни ли са оралните контрацептиви
Въпреки новопоявяващите се форми на контрацепция, противозачатъчните таблетки продължават да бъдат най-ефикасния...
Спанакът - шампионът на пролетта
Спокойно можем да кажем, че спанакът е истински шампион на богатото зеленчуково царство и точно през...
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Семената от чиа - суперхрана без глутен
Любителите на здравословното хранене и начин на живот, фитнес натурите и всички, занимаващи се активно...
В сезона на подаръците подарете нещо и на себе си
"Най-големият дар, който можеш да дадеш на себе си, е малко от собственото си внимание." - Антъни Дж....
Психологически причини за напълняване
За никой не е тайна, че хранителните разстройства като анорексия, орторексия и булимия, се дължат на...
Физическата активност по време на бременността
Често на бъдещите майки им се втълпява убеждението, че са едва ли не болници – трябва само да си почиват,...
Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
Почти всеки от нас го е изпитвал. Чувството на безпомощност, съпроводено с непреодолим яд и огромно количество...
Мисия "Детски имунитет" II
Храненето. Едва ли за първи път чувате думите на Хипократ: „И нека храната бъде вашето лекарство и вашето...
Глобална седмица на ООН за безопасност на пътя - 4-11 май 2015 г.
Седмицата 4-11 май е обявена от ООН за Глобална седмица за безопасност на пътищата, като тази е третата...
Кои са причините за бавен метаболизъм?
Много често, когато се опитваме да отслабнем, оправдаваме неуспеха с бавния си метаболизъм. Дали, обаче...
Как да се храним по време на летните жеги
Високите летни температури са истинско изпитание за нашия организъм. Особено нетърпими са жегите в големи...
Активни потребители: Баничката няма сирене, а палмова мазнина от 26 до 80%
От 15 анализирани проби „баници със сирене“ в нито една не открихме сирене – в 1 не открихме пълнеж,...
Дафиновият лист - много приложения и лесно отглеждане
Благородният лавър е декоративно зелено дърво с много отличителен аромат от семейство Лаврови, което...
Глобалната храна
Глобализацията е неотменим факт, чиито блага вече отдавна ползваме в много отношения. Знаем какво става...
Пачули - аромат и здраве
Известно е, че първото впечатление, което правим на хората зависи от дрехите, обувките, цялостната ни...
Страхът от бели престилки
С термина “страх от бели престилки” е обозначен проблем изключително мъчителен за родителите - когато...
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
С дъх на… чесън
За чесъна и вампирите всички знаем. За чесъна и бацилите обаче някак все забравяме и то не случайно....
Кога да посетим своя гинеколог
Откровено казано посещението на гинеколог не е най-приятното занимание. Но дори да нямаме никакви оплаквания,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook