Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да можеше да погледнем в очите на Левски



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички сме расли с образа на Левски, Ботев и още много революционери и будители. Делото им, ранната и героична смърт, трудната съдба на народа ни, който отчаяно e имал нужда от герои в мрачните години на историята си, всичко това ги поставя на пиедестал, от който те самите биха се отвърнали може би. Не че не трябва да се почитат, да носим цветя, да цитираме поезията за и от тях или да познаваме исторически делото им. Напротив – в много отношения това е една забравена традиция, която има нужда да бъде подновена.

Има обаче един нездрав момент в цялото това отдаване на почит – моментът, в който се превръща в идеализиране.

То започва едва ли не приживе. В онези времена на закърняло национално самочувствие и болезнена нужда от самоосъзнаване необходимостта от герои е отчаяна. Още Захари Стоянов започва една силно патетична линия на идеализиране, където история и факти се смесват в литературна измислица в почти приказна форма. Много изследователи днес твърдят, че Ботев и Левски никога не са се срещали, че много факти от живота му са преувеличени или направо измислени. Залавянето му също звучи малко съмнително, присъдата, обесването му и съдбата на останките му – твърде много въпросителни, липса на точни данни, или откриване на нови, които поставят под съмнение съществуващите. Затова пък литературата ни има какво да каже – биографията на Левски с автор Захари Стоянов, Епопея на забравените, самия Ботев – коя от коя творба по- патетична, по- героична. И до днес е все така – даже имаше предложение да бъде обявен за светец – повече от това накъде?

Защо е вредно да идеализираме Васил Левски?

Обожествяването на една историческа личност крие твърде много рискове от недооценяване на делата й и реалното място в историята и значението за бъдещите поколения. С Левски става точно така – той е издигнат в един такъв култ, който го откъсва от обикновения живот, от ежедневието. Пиедесталът, на който продължаваме да го слагаме, е толкова висок, че пречи да видим реално делата му. Времето е щяло да покаже доколко теоретичните постулати, които той заимства от Раковски и Каравелов, са щели да се реализират в една Следосвобожденска България чисто политически. Време, което той не е имал, за съжаление.

Не искам да омаловажавам делата на Левски, никак дори. Той е национален герой и това никой не е в състояние да промени. Но ми се иска той да ни стане по- близък, повече плът да добият идеите му днес, повече живот да им вдъхнем. Толкова интензивно го издигаме, че той става един далечен, думите му звучат кухо, не защото няма смисъл в тях, а защото неговите наследници не ги следваме с личните си дела.

Признавайки, че той е обикновен човек, с необикновени качества, роден в контекста на една епоха и действал именно в тези граници. Дори нещо повече – осмелил се да мечтае с поглед, вперен в бъдещето на народа си. Така той ще стане пример за подражание, един човек от плът и кръв, който ни е близък.

Днес същият този народ цитира думите му, на 19 февруари най- често, понякога отива и слага цветя по паметниците му, но, за да е истински жива една личност – за това говорят и делата на хората, вярващи в нейните идеи и дела. Неслучайно той поставя толкова въпросителни в прочутото му: "Народе????". Може би трябва да се изправим пред този въпрос, така сякаш Левски не е студен паметник, а стои срещу нас и ни гледа в очите.

Дали можем да отвърнем на този поглед? Държавата, за която той мечтаеше още не може да обяви официално истинската дата на кончината му. От години учени от БАН и преподаватели в университети настояват датата да е 18, а не 19 февруари. Въпрос на проста математика е да се сметне правилно разликата между стар и нов стил. Ако не може българската държава да оправи аритметиката на една дата, какво остава за идеите на Васил Левски, неговия завет?


Дигиталното изображение е взето назаем от "Изгубената България": http://www.lostbulgaria.com.
Коментари
2015-02-11 #1
викторийя сергеевна
Васил Иванов Кунчев - Левски най-великия българин
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· „Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
· "Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
· Прощалното писмо на Ботев към семейството му
· Българските будители в избрани мисли и цитати
· Народните жени будителки
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· "Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Месец на Жената в Hera.bg
· Трифон Зарезан в миналото
· 18 август - Международен ден на морските фарове
· 23 юни - Международен ден на SOS детските селища
· Лятното слънцестоене - мистична енергия
· Уилям Фокнър: „Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”
· Шатобриан: „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”
· Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
Петък
25
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Моите песни
И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но...
Величествени морски фарове в епична битка със стихиите
Морските фарове са едни от най-старите човешки конструкции, съществували от дълбока древност. Строени...
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът. Животът ще ни научи какво е семейство....
Калиграфията - поглед към красивото, поглед към себе си
Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например?...
Дневният режим на известни писатели
Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар, Марк Твен, Франц Кафка са велики...
Народните будители: Христо Ботев
"Няма "власт" над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото...
Човекът, който искам да бъда днес
Човекът, който искам да бъда днес, е по-добрата версия на самия мен вчера....
Баба и дядо
"Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото...
Любов и вино, вино и любов
Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които...
Предизвикай ограниченията си!
Не ограничавай предизвикателствата си. Предизвикай ограниченията си!...
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Коледни пости - Ден 32:
Коректив ли е колективът? Усамотението не е никакво решение.
Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската площадка, с които през изминалото лято много...
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Там, където гледаш, всеки може да гледа. Но това, което виждаш...
Там, където гледаш, всеки може да гледа. Но това, което виждаш, никой друг не може да види....
Управлявай деня си!
Или ти управляваш деня, или денят управлява теб....
Приказка за морската звезда
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа...
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича.
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича....
Етно – в дрехите, бижутата и веселбата
Думата етнос идва от гръцки език и означава народ, народност, племе. Етническите белези са всички онези...
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook