Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да можеше да погледнем в очите на Левски



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички сме расли с образа на Левски, Ботев и още много революционери и будители. Делото им, ранната и героична смърт, трудната съдба на народа ни, който отчаяно e имал нужда от герои в мрачните години на историята си, всичко това ги поставя на пиедестал, от който те самите биха се отвърнали може би. Не че не трябва да се почитат, да носим цветя, да цитираме поезията за и от тях или да познаваме исторически делото им. Напротив – в много отношения това е една забравена традиция, която има нужда да бъде подновена.

Има обаче един нездрав момент в цялото това отдаване на почит – моментът, в който се превръща в идеализиране.

То започва едва ли не приживе. В онези времена на закърняло национално самочувствие и болезнена нужда от самоосъзнаване необходимостта от герои е отчаяна. Още Захари Стоянов започва една силно патетична линия на идеализиране, където история и факти се смесват в литературна измислица в почти приказна форма. Много изследователи днес твърдят, че Ботев и Левски никога не са се срещали, че много факти от живота му са преувеличени или направо измислени. Залавянето му също звучи малко съмнително, присъдата, обесването му и съдбата на останките му – твърде много въпросителни, липса на точни данни, или откриване на нови, които поставят под съмнение съществуващите. Затова пък литературата ни има какво да каже – биографията на Левски с автор Захари Стоянов, Епопея на забравените, самия Ботев – коя от коя творба по- патетична, по- героична. И до днес е все така – даже имаше предложение да бъде обявен за светец – повече от това накъде?

Защо е вредно да идеализираме Васил Левски?

Обожествяването на една историческа личност крие твърде много рискове от недооценяване на делата й и реалното място в историята и значението за бъдещите поколения. С Левски става точно така – той е издигнат в един такъв култ, който го откъсва от обикновения живот, от ежедневието. Пиедесталът, на който продължаваме да го слагаме, е толкова висок, че пречи да видим реално делата му. Времето е щяло да покаже доколко теоретичните постулати, които той заимства от Раковски и Каравелов, са щели да се реализират в една Следосвобожденска България чисто политически. Време, което той не е имал, за съжаление.

Не искам да омаловажавам делата на Левски, никак дори. Той е национален герой и това никой не е в състояние да промени. Но ми се иска той да ни стане по- близък, повече плът да добият идеите му днес, повече живот да им вдъхнем. Толкова интензивно го издигаме, че той става един далечен, думите му звучат кухо, не защото няма смисъл в тях, а защото неговите наследници не ги следваме с личните си дела.

Признавайки, че той е обикновен човек, с необикновени качества, роден в контекста на една епоха и действал именно в тези граници. Дори нещо повече – осмелил се да мечтае с поглед, вперен в бъдещето на народа си. Така той ще стане пример за подражание, един човек от плът и кръв, който ни е близък.

Днес същият този народ цитира думите му, на 19 февруари най- често, понякога отива и слага цветя по паметниците му, но, за да е истински жива една личност – за това говорят и делата на хората, вярващи в нейните идеи и дела. Неслучайно той поставя толкова въпросителни в прочутото му: "Народе????". Може би трябва да се изправим пред този въпрос, така сякаш Левски не е студен паметник, а стои срещу нас и ни гледа в очите.

Дали можем да отвърнем на този поглед? Държавата, за която той мечтаеше още не може да обяви официално истинската дата на кончината му. От години учени от БАН и преподаватели в университети настояват датата да е 18, а не 19 февруари. Въпрос на проста математика е да се сметне правилно разликата между стар и нов стил. Ако не може българската държава да оправи аритметиката на една дата, какво остава за идеите на Васил Левски, неговия завет?


Дигиталното изображение е взето назаем от "Изгубената България": http://www.lostbulgaria.com.
Коментари
2015-02-11 #1
викторийя сергеевна
Васил Иванов Кунчев - Левски най-великия българин
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
· "На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
· Жените в живота на Васил Левски
· Българските будители в избрани мисли и цитати
· Народните жени будителки
· Прощалното писмо на Ботев към семейството му
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Съединението на Княжество България с Източна Румелия в документи от архива
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· 11 декември - Световен ден на тангото
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 25 ноември - Международен ден за елиминиране на насилието над жени и момичета
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
· Райко Алексиев: „Народ ли е, без демагогия не се привлича.“
· Ерика Ериксдотер - художничката, която възкресява спомена за домашните любимци
· Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
Петък
13
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Възможностите са изпускани от много хора, защото...
Възможностите са изпускани от много хора, защото са облечени в обикновени дрехи и изглеждат като раб...
Ето как можем да спестим повече време за четене
Времето е най-голямото ни богатство и най-голямата ни тревога. То никога не стига - за книги, за филми,...
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството....
1 май - Международен ден на труда
Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е един от...
Историческите възстановки съживяват миналото за нас
Историческите възстановки, набрали сила в новите времена, са странна смесица от аматьорски театър, историзъм,...
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Любовта и безразличието
- Ах, ЛЮБОВ, така мечтая да бъда, като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА, ти си много по-силна...
Доброто
Видях го вече. Зная, че е там – това, което винаги си търсил, когато си безкрайно тих и сам, и повален....
Искам да ти кажа: "В добро, в лошо...Обичам те, мамо!"
Здравейте! Нямах търпение да седна да Ви пиша, защото искам да споделя каква страхотна майка имам....
Правилата на Бенджамин Франклин
1. Въздържание. Не яж до затъпяване, пий, но не препивай! 2. Мълчание. Говори само онова, което ще...
Септември си отиде. И вали
Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива със мъгли и крие някаква...
Игликата - дискретният чар на пролетта като билка
Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение... Нашите прадеди смятали растението...
Игличка за щастие
Живеело в една гора малко таралежче. То винаги изглеждало много щастливо. Разбира се, като във всеки...
Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само...
На тази дата: Роден е Чудомир
"Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
"Спасова могила" - Елин Пелин
Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му...
Вик в тишината
Вятър иде от земята - август бавно се руши. Спят на сенките стадата със слънчасали души. Сури хребети...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook