Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Честит 3 март!



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере например къде да живее и кои да са му приятелите, но има и такива избори, които не правим, а определят живота ни.

Родината може да не е съдба, животът да протече другаде, но тя оставя някакъв белег в сърцето. Тя е миризмата на печени чушки, на билков чай с мед и препечена филия с масло и шарена сол. Може да е в шубраците край пътя, необлагородени, диви, без мисията да бъдат красива гледка по време на път. Може да е изгревът над плажа на Иракли или гледката когато изкачиш Рила и езерата са се ширнали пред уморения взор. Неизкореним възторг за сетивата.

Родината може да е в свободата да разбираш хората и надписите по улиците, да прочетеш и днешния вестник, и Радичков в оригинал и да разбереш всяка дума - и цинизмите, и думи като "мъртвичаво". Чувството, че си част, че принадлежиш. Един език, една история, география, култура, спорт.

Всеки може да открие и да намери своята лична България в родния си дом, в коравата десница на дядо си. В радиоточката, с която майка му припява естрадна песен от младостта. В родния си град – пейките му, тротоарите, лицата от детството, спомени за казанлъшки понички, захарен памук, топли мекици от баничарницата на ъгъла. Лунапаркът, люлките в парка, пързалките в квартала, играта пред блока до късно вечер.

Родината е и магията на първия път - първата дума, майчиното мляко. Първото стихче в детската градина, цветята за класната на първия учебен ден. Хващането за ръка от първата любов, първата целувка, шансът да чуеш "обичам те" за пръв път на роден език.

Много от нас скромно отстояват избора, който не са направили, но прегърнали, извън страната ни – чрез фолклорни клубове, неделни български училища, плетене на мартеници на другия край на земята и по- важното, където българската култура и самосъзнание са в постоянна опасност да се претопят. Тези хора дават опора на по- възрастните, останали без корен и придават чувство на род на по- младите, които не знаят накъде да насочат клоните си. Тяхната дейност, стотици анонимни българи в цял свят, е истинска мисия, достойна за преклонение.

А други пращат трудно изкараните си средства на родителите си за сметките, на децата, от които са разделени и така се явяват и най- големият спонсор на родината. Част от тях не издържат и се завръщат, макар да са наясно, какво ги очаква, защото същото то ги е прогонило. А друга част се връщат съвсем съзнателно – да помагат, да се развиват, да успяват. Те също са достойни за преклонение.

Има и такива, обаче, които не обичат да разгласяват, че са българи. Те твърдят, че обичат Майка България, но наричат държавата България - мащеха. Търсят начин да не живеят тук, Бога ми, имат по стотици причини на ден. Цели семейства се изселват, в други, в смесени бракове, не се говори дори български език. Но някой неравноделен ритъм, миризмата на баница от турския магазин, някоя забравена снимка или картичка, случайна дума или лице на улицата ги връщат към предишни времена и в душите им се настанява една тежка тъга за нещо липсващо и пропуснато.

Родолюбието, както е обичайно за любовта, познава възторга, гордостта, чувството, че не си сам на света и носиш нещо у себе извън себе си, гените на родителите, но и на поколенията преди тях. И то обича гръмки думи, обича доказателства за любовта си – чисти и спокойни улици, тихи нощи, уреденост в обществото и мисъл за децата, възрастните, болните, изоставените.

Но и като всяка друга любов, родолюбието се изпитва в трудните моменти, а не в славните. И както всяка друга любов, родолюбието е толкова съкровено чувство, че не може да бъде учено, преподавано и насила или отвън насаждано. То просто се ражда и живее в нас с малко повечко грижи. В родолюбието не може да има обвинения, кой как изразява тази любов и на какви жертви е готов за нея. Или да има измерване на любовта - кой повече и кой по- малко дава.

И понеже днес е 3- ти март, денят, в който засвидетелстваме родолюбието си – нека намерим начин да празнуваме – кой както намери за добре, без задължения, гръмки думи и обвинения, с повече толерантност и радост, защото така се заразяват и децата. А както в любовта – и тук те са най- важното.
Виж още статии за:   Празниците · Аз съм българче ·
Коментари
2018-03-03 #3
Натали Алекова Хаджиева
Честит празник!!!
2015-03-03 #2
Михаела
Само ако си го преживял можеш да го разбереш, че е така. Аз минах през това!
2014-03-04 #1
Десислава Ив. Симеонова
Благодаря, Цвети, за казаното, вярно, точно, по същество. Много, много ти благодаря.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Анна Карима - непокорният дух
· Първият български химн "Шуми Марица"
· 27 юли - Свети Панталеймон
· 12 юли - Света Вероника, покровителка на фотографията
· 7 юли - Света Неделя
Виж още статии за:   Празниците · Аз съм българче ·
Четвъртък
22
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме....
Египет и Турция. Туристически дестинации по време на криза - I част
Всички мечтаем за презокеански пътувания до далечни земи – Сейшелските острови, Перу, а защо не Доминикана....
"Защо да уча математика?"
Математиката те учи да признаваш грешките си. Не само да ги признаеш, но и да продължиш напред и да...
На пътя, някъде
Далече, в далечните слънчеви мрежи, далеко. Блуждае лятото под спуснатите клепки, димът се...
30 ноември - Андреевден
На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които...
Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."
"Мъртвите хора получават повече цветя от живите, защото разкаянието е по-силно от благодарността." "Най-доброто...
И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че...
Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
Биопроизводителите в България с електронен регистър
Обновеният Регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени...
Защо грамотността е толкова важна?
Помните ли предложението за отпадане на правилото за пълния и непълния член на съществителните имена...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър
Купон с приятели, глезотийки, спа процедури с половинката или нов чифт дънки... Чудя се какво да си подаря...
Да обичаш въпреки
Това е обичта, която поема дългия път от една страна за да измине хиляди километри до друга . Да...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook