Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да се справим с телефонните вампири


Ежедневието ни често е натоварено и когато ни липсва реалното време, прекарано с приятели, опитваме се да наваксаме поне малко с неангажиращи телефонни разговори – кой как е, как си прекарва деня, как е семейството, къде ще се ходи през уикенда.

Често обаче имаме по повече от един такъв приятел. Преди да се усетим, времето, прекарано с телефон в ръка се увеличава главоломно. Резултатът? Развиваме удивителното умение да вършим ежедневните си задачи с телефон между рамото и ухото, следейки минимум две линии на действие едновременно. Едва ли сами забелязваме странния репертоар от заучени отговори, които пазим за случаите, в които вниманието ни е съсредоточено върху нещо друго, а не върху разговора. „Ужасно”, „Чудесно”, „Разбира се” и още няколко такива се редуват на случаен принцип, в зависимост единствено от интонацията, която ни се подава отсреща.

Случаите, в които не успеем да вдигнем телефона, често означават цупене и мърморене от отсрещната страна. Ние обаче знаем, че подобен тип многочасови разговори са знак за нашата близост и разбирателство и правим всичко възможно да не прекъсваме тази задушевна връзка.

Само че не сме прави.

Подобен тип отношения са не само деградивни и за двете страни, но и ни отклоняват от вниманието, което близостта предполага да обръщаме на скъпите за нас хора. Всяко човешко същество заслужава пълноценно общуване със себеподобните си, което ние с времето започваме единствено да симулираме. Мозъкът ни сякаш изключва и между смяната на линиите и събеседниците си успяваме да запомним единствено кой след кого е бил на опашката. Често, когато наистина се видим с тези хора, дори не сме сигурни какво точно да си кажем. Пространството помежду ни се оказва запълнено с празни приказки, които не оставят място за стойностен диалог и качествено общуване.

В много от случаите, разбира се, човекът отсреща и не търси стойностни отношения. Той просто има нужда да „си чеше езика” – и това е случаят, в който трябва да се замислим защо точно подхранваме подобен тип връзка. Най-често телефонният вампир не се ограничава само до една жертва – той има цял дневен ред от слушатели, които сменя според заетостта им и капацитета им на поемане на информация.

И този вид „телефонни” вампири, също като вампирите-кръвопийци от легендите, бавно изпиват енергията ни и ни превръщат в същото като себе си. Най-добре е да се откажем от празните си диалози с вампира, преди да сме започнали на свой ред да търсим събеседник след събеседник, с когото нищо не си казваме.

Как да се справим с телефонния вампир?

Да пресеем хората, които общуваме. Нека бавно се завърнем към истински качествените отношения, като внимателно отстраняваме от пътя си онези познати, които отказват да ни последват. Пресяването отнема време, става постепенно и изисква да се откажем от страха си „да не бъдем отхвърлени”. Именно този страх ни кара често да задържаме в живота си личности, които реално ни действат единствено негативно.

Като за начало да опитаме да намалим трайността на разговора, като се стараем да вложим в него само онова, което наистина ни се иска да споделим. Сложете си граници: да кажем петнадесет минути, в които трябва да привършите разговора. Още при вдигането на телефона предупредете събеседника си, че имате работа и времето ви притиска. Опитайте се в тези петнадесет минути да кажете всичко, което ви се иска да кажете. Това ще помогне и на двама ви да пресеете информацията и да повишите качеството на водения разговор.

Да започнем да звъним и да вдигаме телефона единствено когато наистина можем да отделим внимание на събеседника си. Възможно е в началото той да се сърди, тъй като навикът да прекарва по три часа на телефона с вас го е разглезил. С времето, обаче, или ще свикне и ще започне да оценява вече по-пълноценното общуване помежду ви, или, ако става въпрос за нашия телефонен вампир, просто ще си намери друг събеседник и всичко ще се върне към нормалното.

Да откажем да бъдем кошче за душевни отпадъци. Всеки човек понякога има нужда да сподели. При жените това желание е просто генетично заложено. Когато обаче вече няколко месеца слушаме анализи и възстановки на една и съща драма,
чийто автор отказва я да придвижи към развръзка, но пък изглежда чувства удоволствие от това да я предъвква до втръсване, явно е време да му съобщим, че не желаем повече да слушаме. Преразказването на един и същи проблем милиони пъти дава на разказвача илюзията, че той прави нещо по въпроса. Истината е, че тъпче на едно място и ние ставаме волни или неволни съучастници в това тъпчене. Дори да ни се струва грубо или жестоко да отказваме съпричастност, понякога това е единственото действие, с което можем да помогнем. В противен случай просто измъчваме себе си и помагаме на човека отсреща да се самозалъгва. Общуването би следвало да разтоварва и да ражда креативност, а не да подхранва безсмислени илюзии и симулации за усещания.

Да се откажем от паразитното „общуване”, което предизвикваме само, защото „нямаме какво да правим”. Ако не изпитваме конкретното желание да чуем един определен човек, а просто искаме да си запълним времето, със сигурност има и по-креативни начини. Изчистете праха, прочетете тази книга, която се каните да прочетете от няколко години вече, потърсете информация на интригуваща тема, по която винаги ви се е искало да сте по-компетентни, научете се да медитирате - отделяйте време да общувате преди всичко със себе си. Умеете ли това, то със сигурност ще се справите със задачата да общувате правилно и с всички останали.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
· Дори незначителната липса на сън влияе на емоциите
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Нунчи – корейската концепция за щастие и успех
Неделя
25
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Хармония и стройно тяло с Аюрведа - II
Пита Описание: Това са хора с мускулеста структура, които въпреки добрия си апетит не напълняват лесно....
Как да постигнем смирение?
“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”(Лука 18:14)...
Пъпешът и изненадващите му ползи за здравето
Пъпешът е сред любимите аромати и вкусове на лятото. Има над 500 сорта, познати в Европа, а сред най-популярните...
Техники за запаметяване
Както тялото може да се тренира физически, така може и дори трябва да тренираме ума си, за да ни служи...
Камелия - една истинска източна красавица
Всяка от нас има своите ежедневни ритуали за красота, които общо взето не особено често променяме. Често...
Съвършенство под път и над път
Има едно нещо, в което никога не сте вярвали. Може би, защото никога не сте го виждали. Не, не говоря...
Мислите, от които не бива да се боим
Имате ли от онези дни, в които си мислите, че полудявате или че вече сте полудели? В които времето не...
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
Хипохондрията - или когато грижата за здравето е прекалена
Хипохондрията е заболяване, при което човек вярва, че е болен или по-точно, въобразява си, че има симптомите...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 7
Ден 7 от Коледните пости продължава. През уикенда у дома гостуваше Цвети, но и двете бяхме по задачки....
Лимоново масло за хубава кожа и добро храносмилане
Лимоните и етеричното масло, което се произвежда от тях, се използват за подпомагащо лечение на...
Психосоматиката – болестта като изход
Моя близка е тежко болен човек. Тя има исхемична болест на сърцето, хипертония, ревматизъм, колит, бъбречна...
Кошмарните женски дни
Когато наближат едни определени дати от месеца, направо ми се реве. Буквално! И често се случва – при...
Тайната на дългата младост
Всъщност някаква супер тайна няма, но има няколко важни неща, които са от първостепенно значение. Някои...
Ако само знаеше...
В деня за борба срещу СПИН, нека се замислим за тези носители на вируса ХИВ, които нищо не подозират....
Трябва ли да се тревожим от прекалено ниската телесна температура?
На всеки се е случвало да се почувства внезапно отпаднал, изнемощял, дискомфортно по отношение на телесната...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Бременност на квадрат - II
Или въпреки всичко един Случват се и обратната ситуация – т.н. Синдром на изчезналия близнак, когато...
Да живееш естествено = да живееш истински
Да живееш истински, значи да живееш естествено. Това обаче го разбрах по-късно, когато сама се изненадах...
Световен ден за борба с Паркинсон - 11 април
Световният ден за борба с Паркинсон се отбелязва всяка година на 11 април. Той е дегенеративно неврологично...
Бактериите, моите приятели
Рядко мислим за бактериите като нещо добро, особено когато става дума за тялото ни. По-скоро сме склонни...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook