Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Колелото на поколенията


Всяко поколение се ражда от предишното и в съпротивата си към него. То има биологични родители, но те могат да бъдат емоционални, ценностни или психически врагове. Революцията на пубертета онагледява най- добре тази реакция. Бунтът срещу авторитета на родителите, търсене на мястото си в света на големите, опитите да бъдем самостоятелни и да се откъснем от семейното гнездо – всичко това може да бъде осъществено в яростни изблици и да породи емоционални проблеми, както и да премине без много сътресения, зависи от много фактори и е двустранно.

„Аз не искам да съм като теб!” това казва може би всеки тинейджър на родителите си, или поне си го мисли. Дори и да не е изречено с ярост или желание да наранят, поне част от това заричане я има у всеки млад човек. Малко от тях искат да са точно като родителите си – повечето искат да са по- добри, да постигнат повече, да нямат техния живот, да дадат повече на децата си, отколкото самите те са получили. И така поколение след поколение. Този стремеж е естествен, но начинът, по който се изразява или възприема може да отрови отношенията още съвсем рано.

А ако има съпротива, противопоставяне, щастливи хора няма. Децата, обладани от стремеж да се разграничат от родителите си, осъзнават с времето колко силно започват да приличат на тях. В собственото си семейство повтарят матрици, даже обикновени характерни фрази. В това откриват истинска трагедия:

Нима се превръщам в майка си?


Коя жена не се е питала това? Колкото по- яростен е бил бунтът в младежките години, толкова по- силно е огорчението да открият този факт. И без да искат завъртат колелото на поколенията по един мъчителен начин, който дава отражение в трудни и сложни отношения с родителите и на зряла възраст. От непоносимост, критикуване, яростни изблици, провокирани от невинни забележки до истинско отмъщение, когато родителите остареят и започнат да зависят малко или много от грижите на децата си. Тогава те с наслада ги третират със снизхождение, като малки безпомощни деца, вместо с уважение към една преклонна възраст. От своя страна има родители, които по никакъв начин не улесняват децата си в опит да поддържат дух на единство и любов между поколенията. „Трета възраст” не означава непременно "мъдър" или "надраснал" някои детски пориви и младежки недостатъци. Един възрастен родител може да е по- труден за общуване от 3 годишно дете.

Има ли начин колелото на поколенията да се завърти хармонично и всички да са щастливи през повечето време?

Всеки да се знае семейството. Когато децата създават свое семейство и имат деца на свой ред – те са отделна семейна единица. Мнението на партньора и добруването на децата става първостепенно. Би трябвало и родителите да осъзнават това. Да не се месят в отношенията на младите или възпитанието на внуците. Да помагат, ако могат, ако искат, не по задължение, без да се натрапват и да пазят чуждото пространство. Ако всяко поколение си спомни, как е било третирано от родителите си при свиването на свое гнездо, и поне малко работи в посока разбирателство – един ден този проблем ще изчезне. Защото доброто, както и лошото в отношенията има свойството да се трупа с годините.

Всеки да си знае дома. Ако преди време е било нормално децата да живеят при родителите си и три поколения да съжителстват под един покрив, този модел отдавна се е доказал като неефективен. Дали със тежък кредит, или с помощ от нечия страна, добре е младото семейство да живее само. Когато обаче родителите остареят и имат здравословни проблеми, още повече, че може и да са в друг град, тогава възниква нелекият проблем – как да се грижим за тях? Синовният дълг, ако е добре развит и идва естествено, би отсъдил: „Приюти родителите си, на тях дължиш всичко.” Но дългът като част от собствено семейство казва: „Имаш задължения и към тях”. На кого да дадем енергията си – на родители, които са ни отгледали, възпитали, дали фундамента да сме това, което сме. Или на децата си – които също трябва да получат това от нас. Един мъдър родител никога няма да постави така нещата, не би се съгласил да живее в дома на децата си, ако не е крайно наложително. Затова често се случва чужд човек да помага на възрастните родители или те биват настанени в дом за стари хора. За едно целодневно работещо семейство, да постъпи така с родителите си е единственият възможен избор, макар той често да бива осъждан у нас.

Да приемем родителите си и да им простим за това, което са и как са ни възпитали, грешките им. Да благодарим за доброто. Това приемане и опрощаване, разбиране на родителските мотиви, много естествено се случва когато сами станем родители. Начинът, по който ни гледат децата, въпросите, които ни задават, как често ни ядосват или изплашват с някоя лудория, нима не виждаме себе си като деца? Грешките, които допускаме, липсата на време за тях, избухванията ни, защото животът е труден, ние сме просто хора и се влияем от това – нима не познахме родителите си? Да приемеш, че никой не е идеален е лесно на думи, но да го разбереш като междинно звено в това колело, поколенческото, е цяло постижение. От друга страна с времето човек оценява какво е в момента, именно благодарение на обстоятелството, в какво семейство се е родил, кой го е възпитавал – дали е имало музикална среда, дали мъжете от поколения се славят със сръчността си, а жените – с усета си към ръчния труд и т.н. Да, много от сегашното ни Аз е резултат от свободните избори, които правим, но има една неотменима основа, която дължим на родителите си. Тя може да бъде и с обратен знак.

Да бъдем щедри. Чрез децата си. Може би не одобряваме начина, по който сме възпитани. Обвиняваме родителите си в много грешки от незнание, безхаберие, ниска култура и какво ли още не. Но те могат да бъдат прекрасни баба и дядо. Може би с възрастта са осъзнали тези грешки и биха дали всичко онова, което не са успяли на нас, на своите внуци. Понякога малките човечета коренно ги променят. Наистина из основи. Децата също имат нужда от баба и дядо, искат да блестят като слънца в нечий залез. Това общуване може да е пълноценно и много удовлетворително, стига да е градивно. Да не им го отнемаме, само заради поривите на егото си. Децата ни не ни принадлежат – те са ни дарени временно.

Никой не знае колко дълго е на този свят, колко време му е съдено да прекара с хората, които обича. Всеки обаче има нужда да почувства, как е част от едно цяло, как всички сме свързани в невидими нишки. Нека направим така, тези нишки да са любов, а не неприязън и отхвърляне. Колелото на поколенията така или иначе се завърта, да го направим така, че то да е за благото на всички, а не единствено на егото ни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Минимализмът и възрастта
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· Как се състаряваме преждевременно - външния вид
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
Неделя
29
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да започнем разговор с непознат?
„Страхът прави непознати хора, които биха били приятели.“ - Шърли Маклийн Да започнеш разговор...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - I
За здравословното тегло при децата и неговото поддържане се говори и пише много. Всеки знае за необходимостта...
Майката - пръв помощник на педиатъра
Да, ние не сме дипломирани доктори, но сме единствените, които могат така да помогнат на педиатъра за...
Реално за виртуалната любов
Дори най-върлите противници на виртуалната реалност не могат да отрекат – Интернет създаде нова ера в...
Прекъснатият полов акт – за и против - II
„Не в мен! – явните недостатъци ● Бременност. Най-много деца са се родили не заради осъзнатото...
Виновни или просто различни
С тях е трудно да се разговаря, особено за чувства и любовни отношения, те не са способни на вярност...
От какво се страхуват мъжките уши?
И мъжкото, и женското съзнание са способни понякога да се самоизключва. Така ако не искаме да чуем нещо,...
Плуване за бебета - здраве, тонус и забавление
Животът се е зародил във водата, човешкото тяло е изградено почти изцяло от вода и не е чудно, че водата...
Към моята зряла любов...
Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През годините исках различни връзки. Исках страст...
Нека не се заблуждаваме - понякога просто идва време за раздяла
Понякога сме в едни такива връзки, които хем знаем, че не ни дават почти нищо от онова, за което мечтаем,...
В сянката на „бившата”
Брачните клетви и обещания понякога се превръщат в непосилна задача, която изтощава, когато любовта си...
Какво ни дава власт
Животът ни се състои от низ от желания и цели. Ние сме същества, обречени да се стремим непрекъснато...
Другите промени, които стават по време на майчинството
Майчинството променя живота по един много категоричен начин – нов човек се появява на света и той зависи...
Детската любознателност - началото на самостоятелното мислене
Децата са любопитни по природа и как иначе - те имат нужда от това любопитство, за да опознаят заобикалящия...
Приятелството между мъж и жена
Голям процент от хората са на мнение, че приятелството между мъж и жена е мисия невъзможна по простата...
Родителството – избор за цял живот - II
Биологичният часовник – мит или реалност Около 23-та година женският организъм е в най-благоприятната...
Ужасът на мама – детето пак не иска да яде зеленчуци
В ерата на вредните храни - вафлички, пръчици с подаръци, близалки-играчки, кроасанчета в цветни опаковки,...
Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, независимо от отношението ни към този ден, почти всички си мислим повече за любовта....
"Бебешки" пубертет
Може да ви разсмее това понятие, „Бебешки пубертет”, но това само означава, че просто не сте се сблъскали...
Идеи за ръчно изработени подаръци
Изборът на подаръци често се оказва голямо предизвикателство – къде заради изчерпаните идеи, къде заради...
Майчинският инстинкт – митове и реалност II
Пет истини за майчинския инстинкт 1. Майчинският инстинкт не е достатъчен за правилното отглеждане...
За мъжете с любов
Не, това не е статия за мъжете. Тъкмо обратното. Може би има какво още да научим ние нежния пол. Ще се...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook