Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Колелото на поколенията


Всяко поколение се ражда от предишното и в съпротивата си към него. То има биологични родители, но те могат да бъдат емоционални, ценностни или психически врагове. Революцията на пубертета онагледява най- добре тази реакция. Бунтът срещу авторитета на родителите, търсене на мястото си в света на големите, опитите да бъдем самостоятелни и да се откъснем от семейното гнездо – всичко това може да бъде осъществено в яростни изблици и да породи емоционални проблеми, както и да премине без много сътресения, зависи от много фактори и е двустранно.

„Аз не искам да съм като теб!” това казва може би всеки тинейджър на родителите си, или поне си го мисли. Дори и да не е изречено с ярост или желание да наранят, поне част от това заричане я има у всеки млад човек. Малко от тях искат да са точно като родителите си – повечето искат да са по- добри, да постигнат повече, да нямат техния живот, да дадат повече на децата си, отколкото самите те са получили. И така поколение след поколение. Този стремеж е естествен, но начинът, по който се изразява или възприема може да отрови отношенията още съвсем рано.

А ако има съпротива, противопоставяне, щастливи хора няма. Децата, обладани от стремеж да се разграничат от родителите си, осъзнават с времето колко силно започват да приличат на тях. В собственото си семейство повтарят матрици, даже обикновени характерни фрази. В това откриват истинска трагедия:

Нима се превръщам в майка си?


Коя жена не се е питала това? Колкото по- яростен е бил бунтът в младежките години, толкова по- силно е огорчението да открият този факт. И без да искат завъртат колелото на поколенията по един мъчителен начин, който дава отражение в трудни и сложни отношения с родителите и на зряла възраст. От непоносимост, критикуване, яростни изблици, провокирани от невинни забележки до истинско отмъщение, когато родителите остареят и започнат да зависят малко или много от грижите на децата си. Тогава те с наслада ги третират със снизхождение, като малки безпомощни деца, вместо с уважение към една преклонна възраст. От своя страна има родители, които по никакъв начин не улесняват децата си в опит да поддържат дух на единство и любов между поколенията. „Трета възраст” не означава непременно "мъдър" или "надраснал" някои детски пориви и младежки недостатъци. Един възрастен родител може да е по- труден за общуване от 3 годишно дете.

Има ли начин колелото на поколенията да се завърти хармонично и всички да са щастливи през повечето време?

Всеки да се знае семейството. Когато децата създават свое семейство и имат деца на свой ред – те са отделна семейна единица. Мнението на партньора и добруването на децата става първостепенно. Би трябвало и родителите да осъзнават това. Да не се месят в отношенията на младите или възпитанието на внуците. Да помагат, ако могат, ако искат, не по задължение, без да се натрапват и да пазят чуждото пространство. Ако всяко поколение си спомни, как е било третирано от родителите си при свиването на свое гнездо, и поне малко работи в посока разбирателство – един ден този проблем ще изчезне. Защото доброто, както и лошото в отношенията има свойството да се трупа с годините.

Всеки да си знае дома. Ако преди време е било нормално децата да живеят при родителите си и три поколения да съжителстват под един покрив, този модел отдавна се е доказал като неефективен. Дали със тежък кредит, или с помощ от нечия страна, добре е младото семейство да живее само. Когато обаче родителите остареят и имат здравословни проблеми, още повече, че може и да са в друг град, тогава възниква нелекият проблем – как да се грижим за тях? Синовният дълг, ако е добре развит и идва естествено, би отсъдил: „Приюти родителите си, на тях дължиш всичко.” Но дългът като част от собствено семейство казва: „Имаш задължения и към тях”. На кого да дадем енергията си – на родители, които са ни отгледали, възпитали, дали фундамента да сме това, което сме. Или на децата си – които също трябва да получат това от нас. Един мъдър родител никога няма да постави така нещата, не би се съгласил да живее в дома на децата си, ако не е крайно наложително. Затова често се случва чужд човек да помага на възрастните родители или те биват настанени в дом за стари хора. За едно целодневно работещо семейство, да постъпи така с родителите си е единственият възможен избор, макар той често да бива осъждан у нас.

Да приемем родителите си и да им простим за това, което са и как са ни възпитали, грешките им. Да благодарим за доброто. Това приемане и опрощаване, разбиране на родителските мотиви, много естествено се случва когато сами станем родители. Начинът, по който ни гледат децата, въпросите, които ни задават, как често ни ядосват или изплашват с някоя лудория, нима не виждаме себе си като деца? Грешките, които допускаме, липсата на време за тях, избухванията ни, защото животът е труден, ние сме просто хора и се влияем от това – нима не познахме родителите си? Да приемеш, че никой не е идеален е лесно на думи, но да го разбереш като междинно звено в това колело, поколенческото, е цяло постижение. От друга страна с времето човек оценява какво е в момента, именно благодарение на обстоятелството, в какво семейство се е родил, кой го е възпитавал – дали е имало музикална среда, дали мъжете от поколения се славят със сръчността си, а жените – с усета си към ръчния труд и т.н. Да, много от сегашното ни Аз е резултат от свободните избори, които правим, но има една неотменима основа, която дължим на родителите си. Тя може да бъде и с обратен знак.

Да бъдем щедри. Чрез децата си. Може би не одобряваме начина, по който сме възпитани. Обвиняваме родителите си в много грешки от незнание, безхаберие, ниска култура и какво ли още не. Но те могат да бъдат прекрасни баба и дядо. Може би с възрастта са осъзнали тези грешки и биха дали всичко онова, което не са успяли на нас, на своите внуци. Понякога малките човечета коренно ги променят. Наистина из основи. Децата също имат нужда от баба и дядо, искат да блестят като слънца в нечий залез. Това общуване може да е пълноценно и много удовлетворително, стига да е градивно. Да не им го отнемаме, само заради поривите на егото си. Децата ни не ни принадлежат – те са ни дарени временно.

Никой не знае колко дълго е на този свят, колко време му е съдено да прекара с хората, които обича. Всеки обаче има нужда да почувства, как е част от едно цяло, как всички сме свързани в невидими нишки. Нека направим така, тези нишки да са любов, а не неприязън и отхвърляне. Колелото на поколенията така или иначе се завърта, да го направим така, че то да е за благото на всички, а не единствено на егото ни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Минимализмът и възрастта
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· Как се състаряваме преждевременно - външния вид
· Обсебени ли сте от връзката си?
· Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Приятелките в нашия живот
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Да извикаме интуицията на помощ
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· Как неправилното хранене застрашава децата през 21 век?
Вторник
12
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Деца на свобода
Никога не мога да разбера, как родители извеждат децата на площадката "да поиграе на свобода", а не спират...
Как да научим детето да казва „Благодаря!”
Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване по главата и целувка, за да мине ожуленото...
Как да преодолеем загубата на близък?
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта...
Второто дете – дали и кога?
Едно българско семейство средно има 1.4 деца. Статистика. Оказва се, че да имаш второ дете е едно нелеко...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Детето предпочита баба си
"Не просто баба си! Свекърва ми!!!" С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен...
От нас зависи децата да са в безопасност на улицата
„Ако светлината е червена, Да се движат — забранено, Зеленият цвят говори: Минете – пътят е отворен.“ Децата...
Детето - левичар - II
Освен левичари и десничари, съществуват и хора, които еднакво добре боравят и с двете ръце – т. нар....
Мъжете, които си тръгват без обяснение
До преди няколко месеца си мислех, че колкото и да е некоректен даден мъж във взаимоотношенията си с...
Познавате ли онлайн живота на децата си?
С напредъка на технологиите и днешният динамично развиващ се начин на живот, пада и възрастовата граница...
Как се става... татко - I
Напоследък чувам оттук- оттам, по градинки и форуми едни и същи оплаквания от страна на майките – „Той...
"Здравословен обяд за ученика" - палачинки с лапад и домашни сусамки
Това е ден последен от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Най-щастливият ужас - родителството
На въпроса „кой е най-хубавият ден от живота ви?“, по-голямата част от жените с деца биха ви отговорили...
Да бъда майка и да бъда себе си
Тази почти шекспирова дилема, започна да ме измъчва с наближаването на 30-те. Една по една моите близки...
Обещанието - думите като договор
Обещанието е договор, подписан със силата на думите. Поне така го възприемат хората, които се чувстват...
На палатки – какво да вземем - II
Необходими неща за готвене и хранене: • Газов котлон с резервна бутилка ( спазвайте безопасност за...
5 типа приятели, от които да се отървем незабавно
Намирането на добър приятел е като влюбването. Душа, с която да се свържеш. Душа, която е близка до твоята,...
Модерният татко
Преди години, когато ние бяхме деца, гледката на баща, бутащ бебешка количка, беше такава рядкост, че...
С деца на заведение - мисия възможна
Когато се роди дете, животът ни сякаш започва отначало. Всичко е прекрасно, разбира се, но всеки от нас...
Дневник за вашето семейство
Семейният живот е изпълнен с досадни битови подробности, които никой не си прави труда да помни, но в...
Йога и за деца
Според някои изследвания и теории ние се раждаме с много умения и способности, които с времето закърняват...
Моминското парти
Моминското парти вече е неделима част от всяка сватба. Дори да сте избрали традицията с всичките й ритуали,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook