Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Остров Ломбок, Индонезия - сърфинг сред екзотиката на Югоизточна Азия



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За Ломбок чух случайно. Идеята да посетя Индонезия беше отлежала достатъчно дълго, беше се оформила и чакаше момент да я осъществя. През една хладна майска вечер в Мароко, реанимирайки след ден сърфинг, приятелката, с която деляхме стая, заяви, че този остров трябва да се посети задължително. След което описа примамваща картина на място с малко хора, неразвит туризъм, бели плажове, кристално прозрачна топла вода, чудни вълни за сърф.

Тъй като идеята ми за рай се доближаваше максимално до описаното (без острия коралов риф, над който се разбиваха вълните за сърф), по пътя обратно вече бях твърдо решила да включа Ломбок в моето пътуване до Индонезия. Ден след като пристигнах в къщи пратих мейл до единствения сърф кампус на острова и седмица по-късно престоя там беше уреден. Нямах си идея какво да очаквам, исках да оставя нещата да си се развиват около мен по техния си начин, а аз като гъба да попивам цветове, гласове, движение, ухания. Да попивам спомени.

Пътешествието ни в посока Индонезия, което се състоеше от посещение на Ломбок и Бали и надежда за чудни вълни за сърф и на двете места, започна с два коктейла Сингапур Слинг които изпих веднага след излитане с надеждата дванадесетте часа полет до Сингапур да минат по-бързо. Какво може да прави човек по време на дълъг полет с изключение на това да се налива с екзотични коктейли? Четене, писане, плетене, редактиране на снимки на айпада, взиране в тавана или в красивите, сякаш излезли от матрица стюардеси на Сингапурските авиолинии.

По принцип обичам да летя, но презокеанските полети си остават дълги и в един момент човек започва да се пита дали не се е родил в самолета. Така или иначе след няколко времеви зони кацнахме в Сингапур и почти веднага се прехвърлихме на по-малък самолет, с който само за няколко часа пристигнахме в Ломбок. Прелитайки над острова под нас, видяхме вулкана Ринджани, вторият по големина в Югоизточна Азия.

На малкото летище на което кацнахме нямаше почти нищо. Строг чичко сложи в паспорта виза за три седмици, удариха печат, взехме багажа (забравих да спомена, че пътувах с любимия) и излязохме от сградата, където ни обгърна горещина и гъмжило от хора, повечето от които - таксиметрови шофьори. Трафикът и начинът на каране в Индонезия е преживяване, за което си заслужава да се напише отделен разказ. По принцип там се кара в лявото платно. Не случайно казвам - по принцип. Много често се чудех, дали действително е така. Всеки кара по най-невъзможен зигзаг, избягвайки на милиметри превозните средства наоколо. Камиончета, моторетки, всякакви трошки и различни домашни животни - всичко се движи както и където му падне. Всеки, който има клаксон, го използва почти непрекъснато.

Пътувайки към кампуса си мислех, че с такъв стил на каране всеки шофьор в Европа не само би загубил книжката си завинаги, но и биха му треснали глоба, която да плаща с години. Потънала в подобни мисли не забелязах как таксито ни зави по прашен и неасфалтиран път, който се виеше между поляни с рехави палми и пусти малки плажове. В един момент от нищото изникна малко село - Групук. С ниски къщи приличащи по-скоро на бараки, с малки, криви и прашни улички, забързани хора облечени в традиционния саронг, весели и шумни хлапета, тичащи нагоре-надолу.



Преди още да попия всичко това, пресякохме селото и пристигнахме в кампуса. Голямата двуетажна къща бе направена изцяло от бамбук. От един хамак, опънат на терасата, чухме някой да ни приветства с: "Добре завърнали се у дома". И това точно описа как се чувствах в този момент. Все едно живеех тук от години.



В кампуса, който се оказа изключително спартански обзаведен, имаше още около 15 души, пристигнали откъде ли не. Хубавото на такива места е, че човек среща сродни души, с които дели една страст и общо взето близки интереси. Създава приятелства, които остават за дълго, понякога - завинаги. Когато делиш с някого водата си, хавлията си, когато сте блъскани и въртени заедно из вълните, когато сте дезинфекцирали един на друг охлузванията си и сте прекарали вечерите в разкази за минали и бъдещи приключения - това създава връзка, която трудно хваща ръжда.

На следващата сутрин, още сънени, се запътихме с дъските за сърф под мишница към лодките. Защо лодки? Защото пътища до там, където се разбиваха вълните, просто няма. Тук трябва да поясня нещо за вълните, които се образуват от кораловите рифове. Това обикновено са чудесни, добре оформени, като извадени от списание вълни. Вълни, които те подемат и носят като вълшебно килимче. Топли, яркосиньо-зелени вълни, които могат и да те забият в острия коралов риф, само на два-три метра под тях. Лодките пък са традиционните рибарски лодки на местното население, тесни и дълги, дървени, с две греди отстрани за баланс, именно защото са тесни. С тях се отива до средата на залива, там се закотвят, ние скачаме с дъските си във водата, а след като сме готови със сърфа, се качваме обратно (труден момент е катеренето по хлъзгава лодка когато си изморен).



Та в тази свежа утрин, леко встрани от където беше закотвена лодката, се разбиваше моята първа индо-вълна. С леко свит стомах скочих от лодката, сложих около глезена каишката на кабела - моята "пъпна връв" с дъската, метнах се върху нея и загребах към вълните. Страхът ми се оказа неоснователен и скоро беше заменен с обичайната дива еуфория.

Ломбок през октомври отдавна вече не е свеж и зелен. Хълмовете са оцветени в прегоряло жълто-кафяво, растителността е повяхнала и изсъхнала в очакване на мусона, който да донесе дъжд и свежест. Въпреки това изгревите и залезите обагряха този скучен релеф в красиви златисти и розови нюанси и го правеха да изглежда така, все едно е обработван допълнително.

Ломбок в сравнение с Бали, който е само на 20 минути разстояние със самолет, е пуст и неразработен. Често чувах да казват, че Ломбок е като Бали отпреди 30 години. И си мислех - колко ли е било хубаво на Бали когато не е имало орди от туристи, десетки хотели и ресторанти, спа и какви ли не центрове, когато не е бил комерсиализиран до неузнаваемост. Другата разлика между двата острова е, че докато на Бали населението изповядва будизма, официалното вероизповедание на Ломбок е исляма. Местните жители се наричат Сасак и, както навсякъде в Индонезия, владеят множество занаяти, свързани с текстил - тъкане (икат и сонкет), батик.



Буквално под път и над път се продаваха красиви кърпи, шалове, саронги, покривки - в ярки багри, жизнерадостни и слънчеви. Попаднал тук, човек неусетно се адаптира към средата - аз, както и други гости, на втория ден се развявах из кампуса със саронг и боса, пиех Бир Бинтанг (индо бира) и опитах палмово вино. Не особено умна постъпка, като се има предвид, че често в домашно дестилираното палмово вино се слага за икономия метилов алкохол.

Дори изпуших няколко цигари от местна марка тютюн, които бяха толкова подсладени, че нищо чудно да предизвикваха напълняване при редовна употреба. И като става дума за местни неща, не мога да не спомена чудния Сасак масаж, който една възрастна жена от селото приложи върху изтерзаното ми, покрито със синини и драскотини тяло. В една тиха топла вечер, легнала на терасата, бях покрита с мека памучна кърпа, след което всеки мускул беше внимателно разтрит, раздвижен, съживен. Час по-късно бях като чисто нова и с достатъчно енергия да се спусна по Ниагара.

В тази част на острова в която бяхме, освен малкото село Групук за което споменах, няма много населени места. Градът (Кута Ломбок) всъщност по-скоро напомня малко село с едноетажни къщи, магазинчета, ресторантчета с вълшебен изглед към океана. По пътя за летището - друго село, музей на открито - Саде. Построено много отдавна, в традиционния Сасак стил и с криви миниатюрни улички из които на всяка крачка се продаваше текстил - обикновено изработен там, боядисан с естествени багри като индиго и шафран.

По време на престоя ни за няколко дена спря токът. Не на кампуса или на селото наблизо. Токът на цялата южна част от острова спря. Което ни даде уникалния шанс да се насладим на едно вълшебно, задръстено със звезди екваториално небе. Това небе ми напомни на едно друго, много по-северно, но не по-малко вълшебно звездно небе - над едно село близо до Варна, през една точно толкова гореща лятна нощ, когато тока там също беше спрял. Странно как понякога определени неща се свързват по най-неочакван начин...

Любопитно нещо е времето. Седмицата в Ломбок бе и дълга, и къса. Спомням си всеки момент така живо, все едно е бил вчера. Когато трябваше да тръгнем (следващата спирка беше Бали), не можех да повярвам, че седем дни са минали като миг. Исках, бих дала всичко, за да остана там завинаги. Още докато събирах багажа знаех, че ще се върна при първа възможност.

Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· Известните червенокоски в изкуството
· Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
· Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Понеделник
20
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Шопенхауер: "Който не обича самотата – той не обича и свободата."
"Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите. "Всичко почива...
Думите, които не могат да бъдат преведени, а усетени
Има думи, с които и най-добрият преводач не може да се справи. Те пресъздават чувство, преходен миг,...
Дневният режим на известни писатели
Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар, Марк Твен, Франц Кафка са велики...
Изкуството да чакаш на опашка
Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти, без да те карат да се връщаш в миналото си....
Ти избираш, дали да видиш доброто в човека
Ти избираш, дали да видиш цветето в пъпката, песента - в птичката, доброто - в човека...
Пожелай си на Новолуние….
Без да знаем накъде сме тръгнали трудно бихме стигнали до място, което искаме. Без ясно намерение да...
Бриджит Макрон - ролеви модел, от който жените имат нужда
Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите...
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!...
Пъзелът
Ако се опиташ да видиш едно дърво от близо, да речем праскова, би се затруднила. Погледът се фокусира...
Познаваме ли законите?
За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят...
На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е един от най-нежните български поети. Роден с името Динчо на 28 март 1887 година в Копривщица,...
Халед Хосейни: "Има начин да бъдеш добър отново."
"Такава е работата с хората, които мислят всичко, което казват. Те смятат, че и другите го правят." "Бракът...
Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата,...
И замириса на планина - II
Да влезем във форма и да проявим приключенския си дух Ако това глезене и лежане насам- натам не ви...
Имените дни
Зимните месеци са времето, наситено с най-много именни дни. И това е естествено за някогашния живот на...
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами....
Лесен фън шуй за всеки
Никога не съм криела, че съм привърженик на китайското изкуство Фън шуй. Даже напротив – давала съм съвети...
„Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта."
„Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки жени с чисти лица. Познавам силни хора, които са ридаели...
Преброих годините си и открих...
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Вече...
30 септември - Международен ден на преводача
Целта на учредяване на Международен ден на преводача е да се признае значението на тази професия за междуличностното...
Тълкуване на сънищата – бабини деветинини или път към себепознанието
В древността се смятало, че сънищата са послания от боговете, изпълнени с пророчества и предупреждения...
Коледни пости - Ден 6:
Налага се обяд "на крак". Сблъсъци с изкушенията.
Днешният ден е особено труден ден за мен. Налага се да изляза по разни задачи и обедът ме сварва в центъра...
"Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
За мое собствено добро искам да общувам с хора, които се стремят да открият какво би било да бъдат живи...
Неповторимата Прага
„Прага – майка на градовете” – този надпис може да видите на много места в Чешката столица. Това съвсем...
"1984": "Лотарията беше тяхното удоволствие, безразсъдство..."
"За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят...
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
На открито
"Студено ли ти е?" - попита и във прегръдка ме зави. До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла... И...
Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
„Синята кръв” не е метафора
„Синя кръв” е един от най-разпространените изрази, използван от векове в целия западен свят. Замисляли...
"Паднали принцеси" - фотосесия на Dina Goldstein
"И заживели щастливо" , така завършват всички приказки за принцове и принцеси, сякаш всякакви трудности,...
Интервю с Юлиян Попов, автор на романа "Камък от любов"
Днес разговаряме с един изключително интересен мъж. Юлиян Попов е автор на наскоро излязлия любовен фентъзи...
Не се опитвай да задържиш щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж свободата да не бъдеш нещастен....
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва....
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността. ...
Сирените на 2 юни - аларма в съзнанието ни за размисъл и признание
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от...
Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
Кой може да се забрави присвития поглед, пурата между стиснатите устни, тези високи, обветрени скули...
Англичанките и техните шапки
Всяка нация има своята емблематична шапка. В Русия това са ушанките, във Франция-баретите, а в Англия,...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
Всички сме свързани
Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме...
Намалете скоростта, преди да е твърде късно
"Отиде твърде бързо, замина си твърде рано." Това е най- новата кампания, която приканва шофьорите...
Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за така наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са...
Думата на 2015 година според "Оксфорд прес" не е дори дума...а емотикон
Всяка година авторитетното издателство "Оксфорд прес" определя дума на годината. Тя трябва да отговаря...
Казанлък- град с аромат на гюл - III
За да бъде задоволен интереса на всеки посетил красивият Казанлък Историческият музей „Искра“ предлага...
30 април - Международен ден на джаза
"Ако се налага да попиташ какво е джаз, никога няма да разбереш" - Луис Армстронг Международният ден...
Поприкрий си сърцето
Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook