Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Остров Ломбок, Индонезия - сърфинг сред екзотиката на Югоизточна Азия



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За Ломбок чух случайно. Идеята да посетя Индонезия беше отлежала достатъчно дълго, беше се оформила и чакаше момент да я осъществя. През една хладна майска вечер в Мароко, реанимирайки след ден сърфинг, приятелката, с която деляхме стая, заяви, че този остров трябва да се посети задължително. След което описа примамваща картина на място с малко хора, неразвит туризъм, бели плажове, кристално прозрачна топла вода, чудни вълни за сърф.

Тъй като идеята ми за рай се доближаваше максимално до описаното (без острия коралов риф, над който се разбиваха вълните за сърф), по пътя обратно вече бях твърдо решила да включа Ломбок в моето пътуване до Индонезия. Ден след като пристигнах в къщи пратих мейл до единствения сърф кампус на острова и седмица по-късно престоя там беше уреден. Нямах си идея какво да очаквам, исках да оставя нещата да си се развиват около мен по техния си начин, а аз като гъба да попивам цветове, гласове, движение, ухания. Да попивам спомени.

Пътешествието ни в посока Индонезия, което се състоеше от посещение на Ломбок и Бали и надежда за чудни вълни за сърф и на двете места, започна с два коктейла Сингапур Слинг които изпих веднага след излитане с надеждата дванадесетте часа полет до Сингапур да минат по-бързо. Какво може да прави човек по време на дълъг полет с изключение на това да се налива с екзотични коктейли? Четене, писане, плетене, редактиране на снимки на айпада, взиране в тавана или в красивите, сякаш излезли от матрица стюардеси на Сингапурските авиолинии.

По принцип обичам да летя, но презокеанските полети си остават дълги и в един момент човек започва да се пита дали не се е родил в самолета. Така или иначе след няколко времеви зони кацнахме в Сингапур и почти веднага се прехвърлихме на по-малък самолет, с който само за няколко часа пристигнахме в Ломбок. Прелитайки над острова под нас, видяхме вулкана Ринджани, вторият по големина в Югоизточна Азия.

На малкото летище на което кацнахме нямаше почти нищо. Строг чичко сложи в паспорта виза за три седмици, удариха печат, взехме багажа (забравих да спомена, че пътувах с любимия) и излязохме от сградата, където ни обгърна горещина и гъмжило от хора, повечето от които - таксиметрови шофьори. Трафикът и начинът на каране в Индонезия е преживяване, за което си заслужава да се напише отделен разказ. По принцип там се кара в лявото платно. Не случайно казвам - по принцип. Много често се чудех, дали действително е така. Всеки кара по най-невъзможен зигзаг, избягвайки на милиметри превозните средства наоколо. Камиончета, моторетки, всякакви трошки и различни домашни животни - всичко се движи както и където му падне. Всеки, който има клаксон, го използва почти непрекъснато.

Пътувайки към кампуса си мислех, че с такъв стил на каране всеки шофьор в Европа не само би загубил книжката си завинаги, но и биха му треснали глоба, която да плаща с години. Потънала в подобни мисли не забелязах как таксито ни зави по прашен и неасфалтиран път, който се виеше между поляни с рехави палми и пусти малки плажове. В един момент от нищото изникна малко село - Групук. С ниски къщи приличащи по-скоро на бараки, с малки, криви и прашни улички, забързани хора облечени в традиционния саронг, весели и шумни хлапета, тичащи нагоре-надолу.



Преди още да попия всичко това, пресякохме селото и пристигнахме в кампуса. Голямата двуетажна къща бе направена изцяло от бамбук. От един хамак, опънат на терасата, чухме някой да ни приветства с: "Добре завърнали се у дома". И това точно описа как се чувствах в този момент. Все едно живеех тук от години.



В кампуса, който се оказа изключително спартански обзаведен, имаше още около 15 души, пристигнали откъде ли не. Хубавото на такива места е, че човек среща сродни души, с които дели една страст и общо взето близки интереси. Създава приятелства, които остават за дълго, понякога - завинаги. Когато делиш с някого водата си, хавлията си, когато сте блъскани и въртени заедно из вълните, когато сте дезинфекцирали един на друг охлузванията си и сте прекарали вечерите в разкази за минали и бъдещи приключения - това създава връзка, която трудно хваща ръжда.

На следващата сутрин, още сънени, се запътихме с дъските за сърф под мишница към лодките. Защо лодки? Защото пътища до там, където се разбиваха вълните, просто няма. Тук трябва да поясня нещо за вълните, които се образуват от кораловите рифове. Това обикновено са чудесни, добре оформени, като извадени от списание вълни. Вълни, които те подемат и носят като вълшебно килимче. Топли, яркосиньо-зелени вълни, които могат и да те забият в острия коралов риф, само на два-три метра под тях. Лодките пък са традиционните рибарски лодки на местното население, тесни и дълги, дървени, с две греди отстрани за баланс, именно защото са тесни. С тях се отива до средата на залива, там се закотвят, ние скачаме с дъските си във водата, а след като сме готови със сърфа, се качваме обратно (труден момент е катеренето по хлъзгава лодка когато си изморен).



Та в тази свежа утрин, леко встрани от където беше закотвена лодката, се разбиваше моята първа индо-вълна. С леко свит стомах скочих от лодката, сложих около глезена каишката на кабела - моята "пъпна връв" с дъската, метнах се върху нея и загребах към вълните. Страхът ми се оказа неоснователен и скоро беше заменен с обичайната дива еуфория.

Ломбок през октомври отдавна вече не е свеж и зелен. Хълмовете са оцветени в прегоряло жълто-кафяво, растителността е повяхнала и изсъхнала в очакване на мусона, който да донесе дъжд и свежест. Въпреки това изгревите и залезите обагряха този скучен релеф в красиви златисти и розови нюанси и го правеха да изглежда така, все едно е обработван допълнително.

Ломбок в сравнение с Бали, който е само на 20 минути разстояние със самолет, е пуст и неразработен. Често чувах да казват, че Ломбок е като Бали отпреди 30 години. И си мислех - колко ли е било хубаво на Бали когато не е имало орди от туристи, десетки хотели и ресторанти, спа и какви ли не центрове, когато не е бил комерсиализиран до неузнаваемост. Другата разлика между двата острова е, че докато на Бали населението изповядва будизма, официалното вероизповедание на Ломбок е исляма. Местните жители се наричат Сасак и, както навсякъде в Индонезия, владеят множество занаяти, свързани с текстил - тъкане (икат и сонкет), батик.



Буквално под път и над път се продаваха красиви кърпи, шалове, саронги, покривки - в ярки багри, жизнерадостни и слънчеви. Попаднал тук, човек неусетно се адаптира към средата - аз, както и други гости, на втория ден се развявах из кампуса със саронг и боса, пиех Бир Бинтанг (индо бира) и опитах палмово вино. Не особено умна постъпка, като се има предвид, че често в домашно дестилираното палмово вино се слага за икономия метилов алкохол.

Дори изпуших няколко цигари от местна марка тютюн, които бяха толкова подсладени, че нищо чудно да предизвикваха напълняване при редовна употреба. И като става дума за местни неща, не мога да не спомена чудния Сасак масаж, който една възрастна жена от селото приложи върху изтерзаното ми, покрито със синини и драскотини тяло. В една тиха топла вечер, легнала на терасата, бях покрита с мека памучна кърпа, след което всеки мускул беше внимателно разтрит, раздвижен, съживен. Час по-късно бях като чисто нова и с достатъчно енергия да се спусна по Ниагара.

В тази част на острова в която бяхме, освен малкото село Групук за което споменах, няма много населени места. Градът (Кута Ломбок) всъщност по-скоро напомня малко село с едноетажни къщи, магазинчета, ресторантчета с вълшебен изглед към океана. По пътя за летището - друго село, музей на открито - Саде. Построено много отдавна, в традиционния Сасак стил и с криви миниатюрни улички из които на всяка крачка се продаваше текстил - обикновено изработен там, боядисан с естествени багри като индиго и шафран.

По време на престоя ни за няколко дена спря токът. Не на кампуса или на селото наблизо. Токът на цялата южна част от острова спря. Което ни даде уникалния шанс да се насладим на едно вълшебно, задръстено със звезди екваториално небе. Това небе ми напомни на едно друго, много по-северно, но не по-малко вълшебно звездно небе - над едно село близо до Варна, през една точно толкова гореща лятна нощ, когато тока там също беше спрял. Странно как понякога определени неща се свързват по най-неочакван начин...

Любопитно нещо е времето. Седмицата в Ломбок бе и дълга, и къса. Спомням си всеки момент така живо, все едно е бил вчера. Когато трябваше да тръгнем (следващата спирка беше Бали), не можех да повярвам, че седем дни са минали като миг. Исках, бих дала всичко, за да остана там завинаги. Още докато събирах багажа знаех, че ще се върна при първа възможност.

Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· Орехите - полезни за мозъка, но още повече за сърцето
· На тази дата: "Изобретено" е шампанското
· Как се играе на "Котешка люлка"?
Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Събота
15
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вълшебството на Рождество
Рождество Христово е един от любимите ми празници. Специални приготовления. Градът е украсен и е целият...
Благословение
И щом по волята на силите върховни яви се и Поетът на тоя скръбен свят, към бога милостив с проклятия...
Фойерверките – зрелищен спектакъл
Какво е посрещането на Новата година без фойерверките – трудно е да си го представим. Като прибавим всички...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
Саркастични коледни пожелания
Тази Коледа реших да спестя за вино и пратих картички само на истински приятели! Друго няма да получиш...
Песни за лазарки
I Лазарчице — китчице, тропни дважди за мене, да ни станат китчици двете бузки червени! Лазарчице...
Няма лоши години
Няма лоши години. Всичките до една са различни. Съвсем като мене. Всяка с нещо е нова, и със нещо добра. И...
"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат...
Бъди (с) този, който те прави щастлив!
Бъди (с) този, който те прави щастлив!...
Птицата не се страхува, че клонът може да се счупи
Птицата не се страхува, че клонът може да се счупи. Тя разчита на крилете си....
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - II
Което ни води към една много дискутирана тема днес – за здравословното хранене. Какво е твоето отношение,...
Вижте най-възрастната гимнастичка в света и нейните невероятни умения (видео)
Неведнъж сме подчертавали, че възрастта е условно понятие, което не може да ограничи стила, способностите,...
Нещастието, което можем да си позволим
Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно...
За Любовта - Омар Хаям
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш, да спиш до друг – не значи да преспиш. Не означава да...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Жана Баре - жената, която обиколи света
Жана Баре (27 юли 1740 - 5 август 1807 г.) е член на колониалната експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил...
Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата...
Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато...
Предизвикай ограниченията си!
Не ограничавай предизвикателствата си. Предизвикай ограниченията си!...
Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш....
Победителите от детския конкурс за фотография на "National geographic"
Децата имат естествен усет към необикновеното. Те виждат онова, за което ние "тренираме окото". За възрастните...
Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали
Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали. ...
10 юни - Световен ден на ар нуво
Световният ден на стила ар нуво (World Art Nouveau Day - WAND) е събитие, посветено на този стил в изобразителното...
Топонимите – какво научаваме от тях
Топонимите могат да бъдат интригуващ източник на познание за мястото, където живеем. Имената не само...
Прошка
Подавам ти я. Ето на - прости! Протягам ти я за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което...
Извънземни кътчета от природата - I
Някои от най-красивите места в света изглеждат така, сякаш принадлежат на друга планета. Те са малко...
Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала...
Ама - търсачките на перли от Япония
Всеки знае от кръстословиците: "Японски гмуркачки за перли" с три букви и отговорът - ама. Машинално...
Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре. Не...
Ленард Коен – “Не трябва да се противопоставяте на чудото”
Навсякъде има пукнатини, през които навлиза светлината. Канадският певец и автор на песни, поет...
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
Когато някой те лъже
Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Мечти и издръжливост
Едно е да имаш мечта и да се понесеш на крилете на първоначалния ентусиазъм от нея, а съвсем друго е...
И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че...
Приказка за това кой как обича
Някой смята, че може да прави каквото си иска понеже обича; Друг смята, че може да прави каквото си...
Демон
Аз съм вихър и мъгла, владея царство без предел: че имам орлови крила и ноктете на орел. Аз...
Внимавай с кого създаваш спомени
Внимавай с кого създаваш спомени. Хората идват и си отиват, но спомените са за цял живот....
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш....
16 октомври - Световен ден на храната
Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН....
Забравяш колко пъти си падал
В мига, когато се изправяш, за да продължиш, забравяш колко пъти си падал....
"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден...
Коледа - работен ден
По това време на годината в главите на всички ни се върти едно – празници, празници и пак празници......
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Hera.bg на 8 години!
Приятели, отново празнуваме рожден ден! Hera.bg днес става на 8 години! След като оставихме първите...
Майки от всички страни - обединявайте...рецепти
Когато трябва да сготвим нещо вкусно и здравословно на детето, ние търсим съвет от други майки, питаме...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook