Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Saudade


Южни гласове, копнеж и фадо


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове. И то не просто моето име, а мен самата. Защото съм имала много имена може би, преди това "тук и сега". Може да съм била някоя Луиза или Магдалена, някоя Ана или Беатрис, поредната необикновена Мария.

Дръпвам стола назад и затварям очи, натрупали толкова електронна умора, и пускам душата си да поскита. Да се върне може би, там където гласът я зове. Мъжки глас ли е, детски? Дали е някой любовен смях или смехът на дете, което гъделичкам под лъчите на слънцето...

Сякаш съм имала и друг живот, някъде много далеч.


Където се говори испански, италиански, португалски. Да, португалски е. Дали е пъстрата Бразилия или обляната в слънце Португалия...не знам. Предавам се на зова и тръгвам след него.

Виждам калдаръмени улички с пъстро пране от двете страни на фасадите. Тесни коридори, обсипани с керемидени саксии с ярки цветя и пчели около тях. От отворения прозорец ветрецът кани на танц едно ефирно перде и двамата танцуват в сутрешната крехка свежест. От радиото се чува фадо. Вдъхвам въздуха - мирис на море, цветя, на събуждащ се град.

Португалия, отгатва сърцето ми.


Минавам покрай задния двор на тухлена къща с маслинови дръвчета. На червен олющен стол е седнало момиче с невинното излъчване на онези родени красавици, които не подозират, че са такива. Току- що се е окъпала и реше косата си на слънцето. Около нея се носи аромат на цветя от шампоана й, но и на нещо остро, нещо от буйната кръв на младостта й, нещо настоятелно и нетърпеливо да излезе на показ. Ваканция е, няма я строгата посивяла учителка с безкрайните й забележки. Може би си мисли за довечера, когато ще иде с приятелките в малкото ресторантче на площада и ще срещне Него. Чуди се коя рокля да си облече. Синята, която тя харесва или бялата, за която Той й каза веднъж, че много й отива този цвят. Дали да вдигне косата си или да я остави пусната... Женски глас я извиква рязко и тя скоква сепната, засрамена малко, сякаш майка й е прочела не много пристойните й мисли.

Продължавам, гласът ме води по малък площад с масички и столове от ковано желязо. На тях са накацали бели възглавнички и малки вази с цветя, които домакинята на ресторанта е откъснала рано сутринта и накичила с най- голяма любов към нейното "тук и сега". И към този ресторант, който върти с мъжа си от 20 години, в който тя готви всичко и рецептите й нямат начало във времето. Тя ме кани безмълвно да ме почерпи чаша ледена вода с лимони. Маха с ръка: „Ела, жега е”. Но аз бързам, защото гласът ме води напред и напред, а тя се усмихва разбиращо. И тя е дошла, водена от този глас, той е кръстил ресторанта на нея, а нощем тихо й шепне в тъмното:

Querida...
.

Вече чувам съвсем близо крясъка на чайките, лъхва ме аромата на огряна от слънцето гора и морски бриз – ето го пред мен морето. Опънало се, слива се с небето, златисти усмивки ми пуска то и намига: „Аз съм тук, винаги ще бъда, но ти сега върви, той те вика.” Изчервявам се чак от това заговорническо намигане. Гласът е по- силен, отличавам думите, макар да не ги разбирам.

Привечер е, а от двора на запуснатото училище на проскърцващ грамофон се чува отново фадо. Децата ги няма, ваканция е, но дежурната учителка с посивели коси стои на прозореца и си спомня младостта. Онзи бар с приглушена светлина, ръцете на плота, държащи столчетата на чаши ром. Жени с ветрило в преминала младост, отегчени до смърт, но не изпускащи от поглед нищо в бара. Самотната певица, подпряла длани на коленете, в черна рокля, и пее ли пее това страшно фадо, извива глас, от косите й пада цветето и изчезва в тъмнината на сцената. Ето я и самата учителка, млада, красива, нетърпелива, дошла да търси баща си, а среща смуглия поглед на китариста и потъва завинаги в него. Животът й преминал в опит да задържи този поглед върху себе си, но той е така немирен и не се подчинява на нищо.

Повелята на фадо е неумолима.


Гласът ме води през здрача, през аромата на билки и зехтин, на вечеря, прибори тракат, чува се смях от отворените прозорци. Носи се онзи неповторим мирис на лятната привечер – толкова познат и скъп, толкова пълен със стаена магия и очакване. На края на уличката има малък фонтан, а зад него стълби, водещи кой знае ли къде. Там, в сянката на къщата, седнал на стълбите, е мъжът зад моя глас.

Не виждам лицето му в здрача, но когато ме вижда и се изправя, вече чувам гласа с ушите си, не само с душата си. Зове ме, приласкава тихо, неотменимо, като като молитва са тихите му думи, като заповед са те за безволевите ми крака. Всичко е омекнало в мен, освен стомахът, стиснат на стоманен възел, който пеперуди се мъчат да разплетат в див танц.

Протяга той ръка и излиза от сянката. Тогава го познавам, как няма, та нали винаги съм го познавала. Той е закодиран в сърцето ми, кожата ми познава ръцете му, очите ми – пламъчетата в неговите, усмивката му отразява моята.

Чакал ме е, аз дойдох.


Тръгваме, а той посяга към стълбите, където, само миг преди да дойда, е оставил фадо китарата.

А другите от този "тук и сега" са чакали обедната почивка. Сепвам се от токчета, местене на столове, ципове, чанти, папки, последно клик и ентер. "Не, вървете без мен на обяд, взела съм от къщи."

Излизат, а в тишината на офиса, немирната клавиатура вече пее на Гугъла в ритъма на фадо: „Самолетни билети до Лисабон”



*Saudade е непреводима португалска дума. Едно сравнително точно описание дава А. Ф. Бел: "Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга."
Коментари
2014-04-05 #1
Ирина Вълчева
Уникално и вълшебно, браво, Цвети! Явно от там се познаваме
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Циганското лято на живота ни
· Всеки разговор с някого е важен
· Ироничното усещане да си родител днес
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Месец на Жената в Hera.bg
· Лятото - това безкрайно зреене на мига
· Ти си всичко това
· На екзистенц минимума на душата
· Научете децата си
· 10 съвета за жената над 35
· Интимността е свързана с истината
Сряда
18
Септември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Народните жени будителки
Когато честваме народните будители, мислим почти изцяло за смели, начетени, неспокойни и непримирими...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
Не човекът прави пътуването, а пътуването прави човека
Не човекът прави пътуването, а пътуването прави човека....
През април
Над долини и гори лей се мир и благодат, нежно-меден аромат и бленувани зари. Там, край злачни...
Из малка част от Югозападна България - I
Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални...
Няколко перца от ангелски крила
„Да чуеш глас на ангел”, „да намериш ангелско перце” или „пърхането на ангелски крила” са фрази с близко...
Поезията на Мара Белчева
Простряло е зад глухата алея… Простряло е зад глухата алея мълчанието тъмните си двори. Висока порта...
Ето как можем да спестим повече време за четене
Времето е най-голямото ни богатство и най-голямата ни тревога. То никога не стига - за книги, за филми,...
Анна Карима - непокорният дух
“Под думата равноправие днес се подразбира едно: извоюване граждански и политически права за жената –...
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата....
На тази дата: Родена е Стоянка Мутафова
Едва ли има по-обичана от нея. По-неуморна, жизнерадостна. Стоянка Мутафова е неизчерпаем източник на...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана - II
В Априлци се състоят и немалко ежегодни празници. На Тодоровден в местността „Маринска” се провеждат...
Любимите ни цитати от Роалд Дал
„Малко глупости от време на време са наслада и за най-мъдрия човек” „В крайна сметка, гледай с отворени...
Човекът не е остров...
За кого бие камбаната Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той...
Десетте закона на Крикор Азарян
1. Бъди в мир със себе си. 2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш. 3. Да си на сцената...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - I
Виргиния Казарина е щастлив човек. Тя е сбъднала детската си мечта и е станала балерина. Танцува от 5...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
Електронната или класическата книга
Безспорно най-яркият белег за прогреса на едно общество е четенето на книги, защото то води до по-големите...
Откровени цитати на Чък Паланюк за днешния живот, за свободата и за нас самите
“Въображаемото е по-силно от истинското, защото нищо не е толкова съвършено, колкото е във въображението” “Едва...
Коледни пости - Ден 4:
Можем ли да постим в офиса?
Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като гледам сънените ми деца и хората по спирките,...
Коледни пости - Ден 21:
Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.
Днес рано- рано, като заведох детето на училище се сдобих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка...
Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
"Здравейте, пиша през сълзи, защото картичката-послание от Ваня Бухлева бе до мен-аз съм по-малката сестра....
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
14 януари - Василица ( Банго Васил )
За ромите, тяхната волна душа, пищна и еклектична култура може да се каже наистина много. Техните празници,...
Непубликувани снимки от архивите на "Нешънъл Джиографик"
Списание "Нешънъл Джиографик" отваря архивите. Непубликувани снимки от секцията на списанието "Снимка...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook