Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Изкуството на превода



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с поглед книгите - колко много преводна литература! Засега българската литература има превес в книгоиздаването, но се замислете колко от хитовете на пазара, колко от класиците - все книги, които ни дефинират и като личности, не биха били достъпни без труда на преводача.

Преводаческият труд е много неблагодарен. За да е наистина добър един превод, той трябва максимално добре да отразява всички аспекти на два езика. Смислови, културологични, всички нюанси на думите, шеги, обиди. Когато един преводач се старае да бъде съвестен към езика и автора, както и към читателя, той може да стигне до такива дълбочини на познание в определени сфери, че сам да стане специалист в тях. А наградата му в най- добрия случай е чувството у читателя, че разбира всичко написано в преведения текст, и не само – той е покорен и вдъхновен, ядосан или трогнат - това, което е намерението на автора. Тоест, трудът на преводача на финала трябва е напълно невидим, за да е качествен. А защо неблагодарен? Защото постоянно цитираме, постоянно публикуваме чужди думи, без да си направим труда да проверим и да проявим уважението да споменем, кой ги е превел за нас.

Ако си мислите, че няколко добри речника могат да направят едва ли не от всеки добър преводач - много, ама много, се лъжете. В лингвистичните среди надълго и нашироко се е размишлявало за ролята и образа на преводача. Дали той самият трябва да е писател или поет,
или е достатъчно само да има усет към литературата и да познава перфектно два езика. А има и такива, които приемат и двете за верни. В крайна сметка всички признават, че самото естество на работата прави от преводача автор. За тези, които не са чели произведението в оригинал, той Е самият автор. Те не биха могли да познаят друго, освен това, което той им преведе. Ако не знаеш немски език и харесваш поезията на Хайне, за теб Венцеслав Константинов става Хайне, защото той е превел много от стиховете му. В този ред на мисли, преводачът е авторът, но освен това, той е и негов тълкувател и познавач, негов едва ли не психоаналитик. Защото как да избереш най-точната дума, ако поне малко не си влязъл в главата на автора, не познаваш живота му и по усета си не намериш из тъмнините на таланта му единствената, неповторимата дума.

И ако художественият превод е въпрос на тълкуване и известна доза литературен талант на самия преводач, то техническият превод е истинска точна наука. Представете си всички лекарства, електроуреди без точен превод. Екзактността, прякото значение на всяка една дума, които в повечето случаи са и термини, прави превода добър. Но не само. Заради факта, че понякога човешки живот зависи от една точна дума или цифра, той е много отговорен. Данни като стойностите на токово напрежение, активно вещество в състава на лекарството. Понякога загубата на много пари също може да се дължи на превода. И така към книгите в книжарницата, добавете всички стоки, които идват от чужбина. Зад всички тях стои поне една инструкция за употреба. Прибавете шивашкото производство на ишлеме, например, което зависи от подробните инструкции за изработка. Преводаческият труд е огромно дело!

Устният превод има друга степен на трудност, заради бързината, с която се осъществява. Тоест, всички тези фактори на художествения, с неговата образност, техническия, с неговата безупречна точност се събират накуп със самия образ на преводача – лицето, което осъществява превода, присъства на живо, в реално време.

При симултанния превод, когато трите страни са рамо до рамо, един добър, опитен оратор се съобразява с преводача и прави паузи на подходящи места, за да може той да преформулира думите максимално точно. Затова и в този вид превод се издържа по- дълго време, преводачът има възможност да схване тезата на говорещия в няколко изречения и пак в толкова може спокойно да я предаде. Той има присъствие - трябва да е облечен подходящо, за да не привлича внимание към себе си, да знае кога да се усмихне. Но с това свършва личното му участие - преводът трябва да е в пълно съответствие с изходната реч. Нито една пауза в повече или по- малко, никакво вдигане на вежди - всичко това е строго против етиката.

Така изглеждат конферентните преводачи в процес на работа. Двама преводачи се застъпват, за да осъществят смисловата връзка при смяната си.
Конферентен превод можете да видите единствено само в слушалките на видните личности. В малки кабинки извън залата стоят десетки понякога стотици хора (Общите събрания на ООН), тихо мълвят думи в ушите на политици, които в този момент може би решават съдбата на света. По правило преводачът не бива да извършва конферентен превод за повече от 20 минути. След това време мозъкът му блокира, а никой от говорещите не се съобразява с това - речта е нескончаема. Затова в кабинките преводачите се сменят на определен период от време да си почиват от напрежението. Това е много отговорен труд.


Куриози толкова много могат да се случат от неправилно употребена дума, създават се международни казуси, дори съдебни дела. Неслучайно професионалният преводач се заклева като такъв – той заявява подписа си пред нотариус, с който подпис ще подписва преведените документи. С името и думите си, с този подпис, той носи съдебна отговорност и може да бъде приведен като свидетел или дори обвиняем в дело. Това вече се е случвало многократно.

Заради творбите на някой автор се случва да се свиква преводаческа конференция, за да изяснят преводачите помежду си някои казуси. На снимката - Гюнтер Грас с преводача си от тайландски език. От български език един от най-трудните автори за превод е Йордан Радичков, заради неологизмите му. Но също и някои автори с остарели думи. А има думи в езика, които никога не могат да бъдат преведени с дума или фраза. Думи като "Бог", "Дявол", които отразяват цяла култура.

При цялата тази преводна литература, която ежедневно минава през очите ни, трябва да се замислим за този вид труд с уважение и преклонение. И не само заради труда на Валери Петров, който за 4 години превежда пълните съчинения на Шекспир на български, а и за всеки цитат, който си разменяме в интернет, който ползваме в текстовете си – заради всеки именит или анонимен преводач – трябва да отдадем заслуженото на преводачите и техния невидим труд.
Виж още статии за:   Любопитно · Изкуството ·
Коментари
2014-04-24 #2
Цвети
Благодаря Винаги личността на преводача се отразява. Той е винаги отчасти автор, дори и ако превежда протокол от медицинска операция ))) Аз съм превеждала по всички начини и най- трудно ми е било да се абстрахирам от думите, които чувам и трябва да преведа. На такива глупости съм се наслушала - хората отсреща чак се чудят дали превеждам правилно, защото не биха си помислили, че нещо такова наистина може да бъде казано. Явно това е професионализъм, който с времето и практиката се усвояват....Страхотна професия е това, препоръчвам филма "Преводачката", единствените камери, които някога са влизали в ООН. Страхотен филм
2014-04-24 #1
Десислава Ив. Симеонова
Цвети, уловила си детайлите, хареса ми материала. Аз не съм професионален преводач, но ми се налага да превеждам. Разбира се, симултанният превод е далеч по-различен от останалите; той е и изключителна школа за себевладеенето и действителното опознаване нюансите на дадения чужд език. Интересен факт е, че ако двама души превеждат писмено един документ, примерно съдържащ юридическа терминология (т.е. имащ строго професионално съдържание и лексика) ще е видно коя част на документа е превеждана от единия и коя - от другия преводач; мисълта ми е, че личността на преводача неминуемо се "отразява" в превода. За мен винаги е било любопитно - след като да речем съм прочела в оригинал даден разказ, да го прочета и преведен на български (същото важи и за филмите, рабира се); обикновено чувството ми е възторжено: имаме невероятни майстори-преводачи. Когато четем преводна литература, гледаме филми и/ли спектакли е наистина добре да обръщаме внимание и на делото на преводача (в този смисъл - и на сценариста и режисьора); до голяма степен качествата на отделните видове "чуждо" и родно изкуство се предопределят именно от човека в сянка (преводача, оператора, художника...).
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Юрума – магьосникът с пиано
· Ярослав Вешин - чешкият художник, който обикна България
· Житейски уроци от децата
· Кафенето, в което вали...захар
· Когато чуваш музиката в цвят
Виж още статии за:   Любопитно · Изкуството ·
Сряда
19
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко....
Асен Разцветников - "Тръгнал кос" и други произведения за деца
Тръгнал кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупнал с крак - так-так-так, като...
Колко дълго може да издържите в най-тихата стая в света?
След тежкият работен ден и множеството телефонни разговори, които сте провели днес, не се ли нуждаете...
1 октомври - почитаме св. Йоан Кукузел
Св. Йоан Кукузел, наричан още Ангелогласния, е приет у нас за покровител на певците, музикантите и всички,...
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия...
Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С...
Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
Сбъднатата мечта на едно малко момиченце - кът за...четене
Всяко дете с развинтена фантазия иска магическа стая. Пиратите мечтаят за кораби и мачти, магьосниците...
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици...
Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
Щастлива и здрава да е новата 2017 година, приятели!
Още една година оставяме зад гърба си...Мислено се връщаме към стъпките, по които минахме през нея. Успяхме...
Имените дни
Зимните месеци са времето, наситено с най-много именни дни. И това е естествено за някогашния живот на...
Жени срещу модата – една и съща рокля всеки ден
Твоят гардероб е пълен, имаш всичко. Може би си модерна и следваш ревностно тенденции и справочникът...
От Ахтопол до Резово - I
Хубаво е да живееш във Варна, особено през лятото...От Южният плаж до Почивка е само пясъчна ивица, на...
Ученик от Добрич спечели престижно кулинарно състезание
Ученик от ПГ по туризъм "П. К. Яворов" в Добрич е истинска изгряваща звезда на небосклона на кулинарията....
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
Обучение и послушание - Ошо
"Обучението е една необходимост за оцеляването, но ние превръщаме тази необходимост да се оцелее в извинение...
Жена
Как тревожно е да си Жена... Красота и усмивка да бъдеш сред всекидневния сив кръговрат, вярност...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook