Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Моят ватикански хляб


Как го приготвих - ден по ден


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Когато разбрах за този „ритуал” не бях особено екзалтирана, дори си помислих, че това е поредното суеверие, от което е по-добре да избягам. В последствие реших да проверя какво ще ми каже интернет по темата.

Ватиканският хляб е в основата на стара италианска легенда и там го наричат "Веригата на сан Антонио". Всеки човек трябвало поне веднъж през живота си да направи такъв хляб, със заготовка, която му е дарена от близък. Когато измине седмицата в приготвяне на хляба, получената накрая смес се разделя на четири и трите части се раздават на свой ред, а с четвъртата се пече собствения хляб. Когато човек изпече своя Ватикански хляб, той има силата да сбъдва желания и да носи любов в дома. Информацията ми се стори интересна, а и става въпрос за нещо съвсем лесно, се съгласих да се захвана.

Получих сместа и реших да започна да готвя заедно с вас. Да направим заедно Ватикански хляб. И понеже знам, че „рецептата” ще ви се стори може би странна, ще започна от тук - опитах от приготвения вече хляб, преди да получа тестото за него. Беше уникално вкусен. Затова - не умувайте дълго, а се осмелете да станете част от ритуала и да сбъднете съкровеното си желание.

Приготвянето на тестото трае една седмица. Всеки ден се добавя по една основна суровина. По състав наподобява най-обикновен кекс, макар че на мен лично вкусът му ми се стори малко по-различен. Ще видим моят как ще се получи. Единственото, което трябва да направите, когато получите тестото, е да си намислите едно съкровено желание и да започнете с...готвенето, а то както казах вече, е повече от елементарно. Взимайки тестото, трябва да получите и лист с указанията - какво трябва да правите ден по ден.

Добре е да започнете от понеделник.

Да, днес е понеделник. За пореден път се взирам в получената смес и си заповядвам да не мисля колко неприятно мирише (на вкиснато). И все пак...взимам голяма стъклена купа (или керамична, ако нямате стъклена, но не е препоръчително да се доверявате да пластмасовата такава), изсипвам тестото в нея и отгоре добавям 250 грама захар. Не разбърквам. Покривам купата с найлоново фолио и оставям на закритата ми тераса. Не бива да съхранявате в хладилник- температурата трябва да е около 20 градуса. Това е всичко, което трябваше да свърша днес.

Вторник. Единственото, което правя днес, е да добавя към сместа 250 грама прясно мляко- предварително сварено и добре охладено. Отново не бъркам. Добре е да спазвате приблизително един и същи час на добавяне на съответния продукт.

Сряда. Отново е около 13 ч. и аз отново се занимавам с хляба. „Занимавката” е просто да изсипя 250 грама брашно в стъклената купа. Минават ми разни мисли през главата от сорта на „това след като стои толкова дни тук, дали ще се осмеля да го ям”, но все пак си припомням, че вече съм го опитвала и е било вкусно.

Четвъртък. Днес вадя миксера и разбърквам тази „странност”. В указанията не пише как да разбъркам. Някъде четох, че е добре да разбъркате с дървена лъжица и след това да си намислите желание. Аз пробвам, но се отказвам. Не смятам, че всичко това може да се разбие добре без помощта на миксер. А и не правя този хляб от суеверие, а просто, защото ми е любопитно как ще се получи. Пак ми мирише неприятно, но вече не мисля над това. В крайна сметка желанието си заслужава!

Петък. В предпоследния ден добавям повече продукти, отново без да разбърквам - 250 грама захар плюс 250 грама прясно мляко и още толкова брашно.

Събота. Днес разбърквам добре - отново ползвам миксера. След това разделям сместа на четири равни части- според указанията едната остава за мен, а другите три трябва да раздам на близки и приятели. Започвам вече да умувам на кого да дам. Всъщност, идеята не е просто да дадете, а и да е на някой близък на душата ви човек, който да го приеме от сърце.

Макар че, ако сте добронамерени дори към непознатия, това е основателна причина да му дадете тесто. Важното е да правите всичко с желание и вяра. Както вече споменах, на повечето хора сякаш не им се занимава и не вярват в подобни ритуали. По-добре не давайте тесто на такъв човек. Насила нищо не става, знаем, че всичко зависи от нагласата, нали? Е, моята е налице и сега започвам да майсторя същинския хляб.

В неделя ще пека. Към моята част добавям отново 250 грама брашно, сипвам и 250 мл олио. След това слагам три яйца, шепа орехи, около три шепи стафиди, едно пакетче ванилия и по половин чаена лъжичка от содата, канелата и бакпулвера. Накрая прибавям и един шоколад, начупен на малки парченца. Може също така да го рендосате или да го заместите с шоколадови пръчици. Разбърквам- отново с миксера. Прехвърлям в любимата си форма за печене, печката е загрята на 180 градуса, и след около 45 минути се сдобивам с готов Ватикански хляб!



Резултатът - всички вкъщи много го харесаха, тригодишната ми дъщеря най-вече. Сега започвам да умувам на кого да предложа тесто. Разбира се, без притеснения дали ще успея да го раздам на трима човека. При Ватиканския хляб не съществуват негативни мисли от сорта на „ако не успея да го раздам, ще ми се случи нещо лошо”. Дори да не откриете трима приятели или близки, на които им се занимава, в това няма нищо страшно. И на двама да дадете, и дори никого да не успеете да „навиете”, няма за какво да мислите.



Този хляб носи добро. Приемете го така. Не като суеверие. Не като задължение. А като нещо вкусно, което може да си приготвите съвсем лесно и след това да го похапнете с най-близките си хора. А вярвайки в магическата му сила, можем само да си доставим приятни емоции, нали така? Защо да отхвърляме нещо, което само по себе си носи положителен заряд? Затова - насладете се на вкуса и ...магията, която всъщност е единствено в нашите сърца! Няма ли я там, няма да я намерите и в хляба!
Коментари
2019-12-02 #39
Detelina Yordanova
От къде мога за си взема квас за да си напрамя хляб
2018-09-20 #38
Supermag
Благодаря!
2016-11-20 #37
Диди
Разтърсих се из италианските сайтове. Това не е хляб, а торта или сладкиш. Хляб на сант Антонио е наистина хляб, по точно питки и се прави на 13 юни.
Рецептата е позната като торта на сант Антонио или на Падре Пио.
или торта за приятелство когато се раздава.
Не трябва да се бърка с нищо метално, с миксер или с ръце, а само с дървена лъжица. Съдовете също не трябва да са метални или пластмасови. Ако няма подарена смес се прави, но процеса е 10 дни.
В рецептата има пропуснати съставки.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Обръщана баница с праз, тиквички, овче сирене и пресен джоджен
· Пита от многолистно тесто с аспержи, лук, синьо сирене, сметана и мащерка
· Торта със стар козунак без печене
· Домашен сметанов сладолед с орехов крокан
· Любимите сладки на Hera.bg
· 5 любими десерта с ябълки
· Салата от пшеница, гулия и сушени череши
· Tелешки кюфтенца с тиквички и магданоз в доматен сос
· Гриловани патладжани с леща и ароматни подправки на фурна
· Малко познатата история на "V for Victory"
· Кой е най-модерният цвят през 2021 година
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
Сряда
27
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Шоколадови трюфели
Знам, че в Hera.bg има сериозни почитателки на шоколада и то натуралния! С поздрав към всички вас и благодарност...
Кисело зеле по добруджански с месо и наденички
Както разказах в тази публикация, рецептата за Кисело зеле по добруджански научих не от някой сайт, не...
Японската кухня - I
Японската кухня не прилича на никоя друга. Жителите на страната на изгряващото слънце считат, че всяко...
Кокосовото брашно - здравословна алтернатива без глутен
На пазара има голямо разнообразие от всякакви видове брашна, подходящи за всеки вкус и нужда – бяло брашно,...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 3
Снощи хапнахме Супа от коприва и пащърнак. Когато e сезон, се снабдявам с по-голямо количество коприва,...
Хелоуин: Буболечки
Ето едно много лесно хелоуинско предложение. Добавени дори върху най-обикновено изглеждаща храна, тези...
Предястие с пушена скумрия
за 2 порции 250 г филе от пушена скумрия /или друга риба/ 150 гр заквасена сметана 1 стрък зелен...
Петел яхния
Петел яхния е характерно ястие за трапезата на Димитровден 1 петел /или кокошка/ 1 кг лук 1-2 ...
Постни сарми от манголд и булгур от спелта
Манголдът е растение в роднинска връзка с киноата, спанака, червеното цвекло - подобно на тях той има...
Празът - полезният братовчед на лука
Често пренебрегваме праза поради миризмата му. Но още по-често се налага да пием различни медикаменти...
Кюфтета от булгур, просо и елда
Тази година половинката реши, че ще се включи в постите и това е причина да приготвям някакви осреднени...
Гьобечки
Отраснала съм в Родопите. Коренът ни е от Добруджа и Русе. Историята е малко сложна, леко военна и ненужно...
Изгубени в храната
Дългият път на здравословното хранене Пътят към здравословното хранене е наистина дълъг и трънлив. Освен...
Как да: Замразим зелен боб
Вярно е, че най-добре е да консумираме зеленчуците пресни, но при замразяването им съвсем не се губят...
Японската кухня - II
Месо Като цяло месните блюда не са характерни за японската кухня. Домашни животни тук никога не са отглеждани,...
Супа с тиква, целина и овес
Имах останала печена тиква, а също и две малки тиквички. Затова реших да ги комбинирам в топла пъстра...
Мини "Руло Стефани"
Имайки предвид, че сме свикнали ако има сварено яйце в кайма да го оприличаваме на "Руло Стефани", реших...
Индийска крем супа с нахут
Здравейте всички, аз съм Дарина от Червен бряг. Пращам една от най- любимите си рецепти, за да направите...
С аромат на печени чушки
Дойде ли септември, миризмата на печени чушки се разнася почти от всеки блок, ясен знак за началото на...
Какво да сложим на трапезата за Бъдни вечер
Бъдни вечер е не само последният ден от великите пости, а навечерието изпълнено с трепетно очакване да...
Домашно сорбе с кайсии и касис
Откакто прочетох рецептата за сорбе само с две съставки, наумих си просто да я направя! Набавих си страхотно...
Постни арменски сармички
Ако са ви омръзнали обичайните рецепти за лозови сърми и искате да опитате нещо ново и все пак традиционно...
Лимецът и спелтата - II
СПЕЛТАТА Историята на спелтата е на близо 7 хиляди години. Това е една от първите култури използвана...
Супа с резене, коприва и левурда
Резенето, известно с доброто си антибактериално свойство, можете да срещнете с различни имена. Като мореч...
Аранчини - италиански оризови топки
Симпатичните аранчини са много характерни за сицилианската кухня. Оризовите топки се пълнят с различни...
Свински филенца с левурда и каперси
За тази рецепта използвах свинско филе, но вие можете да изберете прясно, свинско месо без много мазнина....
Сос "Болонезе"
Ragu alla Bolognese (в превод: рагу по болонски), както наричат този сос в Италия, е един от най-често...
Гроздето – сладкият дар на есента
Кога и къде за пръв път е култивирана лозата, остава неизвестно. За нея обаче четем още в старозаветните...
Как да си направим: Пилешки бульон
Често когато обезкостяваме пилето остават парченца, кости и други. Но дори да не е така, в магазинната...
Портокаловите корички - безвреден аромат за сладкиши
Вече всички знаем, че в по-голяма част от опакованите сладкиши се крие значително количество химия. Овкусителите,...
Сладко от сини сливи
Печеното сладко от сини сливи е едно от ония прегрешения, които човек може да си позволи да хапне, в...
Оризови нудъли със зеленчуци
Сварих оризовите нудъли, трябва им малко време общо взето. Запържих чесън с моркови, добавих гъби...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook