 сн. Елица Гунчева |
|
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - I
Може ли сбъдването на мечти да е професия
 Изпрати
Виргиния Казарина е щастлив човек. Тя е сбъднала детската си мечта и е станала балерина. Танцува от 5 годишнa, а класическо професионално обучение започва още в 4 клас на самото Държавно Хореографско училище в София. Конкуренцията е жестока. Приемат се около 40 деца за една учебна година след тридневен изпит, завършват едва 15. Продължава образованието си в Московския държавен университет на културата и изкуствата, специалност Хореография, където се докосва до голямото наследство на Руската балетна школа. Сега на свой ред обучава балерини на различна възраст в собствена школа.
Дали сбъдването на мечти може да бъде професия и за какво продължава да мечтае самата тя, ще разберем от интервюто, което тя даде за Hera.bg, малко след Международния ден на балета – 29 април. Попитахме я всичко, за което се сетихме - за балета като изкуство, за най- малките и за големите в него, за трудностите и радостите на нейната работа...
Да бъде балерина е една от най- съкровените мечти на всяко момиче, това ли беше твоята детска мечта? Как започна, някой подтикна ли те?
- Голямата заслуга е на майка ми. Тя е тази, която ме запозна с балетното изкуство. От малка ме е закърмила с любов към класическата музика, водила ме е на балетен спектакъл на знаменитата Алисия Алонсо, още преди да навърша 5 години. Много малка съм била, но още помня как бях завладяна от красотата, елегантността, изяществото на целия спектакъл. Майка ми се е постарала да осигури билет на първи ред, за да може нейното момиченце да попие всичко.
Майка ми ме е записала на балет по препоръка на ортопед. По- късно, навършвайки 8 години, аз съм разбрала, че съществува балетно училище и една година само това съм повтаряла: „ Искам да постъпя в балетното училище!” Била съм много настоятелна и по разказите на майка ми тя не е имала избор, освен да ме заведе на приемните изпити в София в единственото тогава в страната Държавно Хореографско училище. Три дена комисия тестваше, оглеждаше, изпитваше способностите на всеки кандидат. Аз минах и трите тура, станах една от избраните.
С учителката си в Държавното балетно училище легендата Красимира Колдамова. Виргиния е в най- ляво.
Балетното училище изигра значителна роля в определянето на съдбата ми занапред. Бях категорична, че няма да се откажа, въпреки трудностите на едно провинциално 10 годишно момиченце в столицата и станах още по- упорита и всеотдайна. Научих се да бъда последователна и целеустремена, научих се как да постигам мечтите си. Влюбих се в балета, не само в танца, не само в спектакъла, но и в балета като средство за тренинг и възпитание.
Коя е най- подходящата възраст за децата да започнат и според теб балетът само за момиченца ли е? Какви качества изгражда той у едно дете на ранна възраст?
- Смятам, че танцът е в детето още от самото раждане. Някои са по- музикални, по- ритмични, други не чак толкова и това са качества, които могат или да се развиват, или да се занемарят и загубят. Затова по преценка на родители и по моя, приемам и 3- 4 годишни деца. В момента имам 3 момиченца в школата на тази възраст, които са толкова музикални, толкова гъвкави, толкова внимателни, че се справят по- добре от някои 6 годишни. Така че колкото по- рано се обърне внимание на тези заложби в детето, толкова е по- голям шансът те да се развият, шлифоват и да има резултат. Възпитанието, което балетът дава на момчета и момчета, си струва! В балетната зала децата трябва да се държат различно от ежедневието си. Имаме строги правила. Аз трябва да съм твърда, постоянна и упорита, докато тези правила станат част от тях и тяхното поведение. Балерините се отличават не само с походката си, не само с начина, по който си държат гърба и главата – те са дисциплинирани и растат силни личности.
Когато чуем класически балет си представяме изящни тела, бляскави тоалети, съвършени движения. Слава и красота. В крайна сметка – скъпо ли е да се обучаваш в това изкуство, толкова ли е елитно, колкото изглежда, изисква ли жертви?
- Разбира се! Това е друг свят. Свят на елегантност, където всичко е премерено, има строги правила. Елитно е. Но е достъпно за всеки, който иска да му се отдаде. Всичката тази красота, събрана в един спектакъл, в един танц или в една балерина изисква много. Много време подготовка, много постоянство, търпение, последователност, упоритост, лишения и жертви, целеустременост. Това е много скъпо изкуство – в двата смисъла, и във финансов, и в личен план жертвите са много. С времето изискванията към професионалното облекло например растат, и това не е изкуствено наложено, а се налага заради натоварването – професионални чорапогащници, клинове, защото са по- издържливи на сцената, туфли, а не цвички, защото са по- удобни. Всички разходи ги поемат родителите, спонсори няма. Костюмите са колкото красиви, толкова и скъпи, но всеки танц е роля, а всяка роля иска костюм, както е в киното, театъра.
Но цената си заслужава! Смятам, че балетното изкуство възпитава децата ни многостранно. Те слушат друг вид музика, въвлечени са в нещо голямо, ангажирани са, нямат време за пилеене и глупости. Моите възпитанички нямат време дори за телевизия. А това за много млади хора е вече жертва. Участието на балетната ни школа в фестивали, конкурси и академии на изкуствата дава възможност на децата да осъществяват контакт с техни връстници от други градове и от други страни, това разширява мирогледа им не само в сферата на танцовото изкуство, но и въобще.
Зачетох се в биографията, която ни даде в предварителния разговор. Направи ми впечатление, че част от образованието ти е Балетна педагогика, която си завършила в Москва. Става ли от всяка бивша или настояща балерина добър учител? Какви качества са нужни според теб, особено що се отнася до балет за деца?
- Мисля, че не всеки може да работи с деца. Не от всяка балерина може да се получи педагог. И това не е недостатък. Всеки трябва да знае къде му е силата. Моята се оказа в работата с децата. Обичам ги, обожавам ги! Това трябва да е водещо за всеки педагог. Ако подходим с любов още в началото, всичко друго се учи по- лесно. Считам тази професия за голяма привилегия! Осъзнавам отпечатъка който ние, педагозите, оставяме в децата за цял живот.
Каква е реализацията на децата от балетните школи като твоята, извън Държавното училище. Може ли у нас професия „балерина” да бъде достойна и бляскава, както е по света?
- Това е друга моя мечта! Искам чрез това изкуство да възпитаме едно различно поколение на младите, на деца със стил и ценности. Това се конфронтира с балкански модели и манталитети. Но имаме успехи! Когато се върнах във Велико Търново, след почти 10 годишно отсъствие и живот в две европейски столици, бях поразена от погазването на традициите в културата и по- специално - театър, балет. Бях заобиколена от младежи, които седят на стълбите пред блока или в парка и плюят семки на земята и слушат чалга. Никой в това време не се интересуваше от това да отиде на спектакъл, пък и нивото беше също толкова ниско, колкото изискванията на публиката. Минаха 20 години от тогава и виждам много голямо развитие. Балетната школа се напълни с деца. Успехи имат и децата, които не посещават Държавното училище, но в основата на всичко е класическият екзерсиз в балета – стъпки, положения на ръцете, главата, това е просто стандарт.
През последните години се възродиха традиции в културния живот. Има публика, има претенции към сцената, защото и тя се разнообрази и обогати. В този смисъл „балерина”, класическа, отново звучи престижно и бляскаво. Да, има дистанция, защото балетът е елитно изкуство, но като професия стана по- достъпна, конкуренцията - по- силна, а това ражда още по- високо ниво. Да е прима балерина винаги ще бъде мечта на всяка малка или по- голяма балерина, която взима това изкуство на сериозно. |
|
|
Сряда 20 Януари 2021 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото....
  Извънземни кътчета от природата - II
Националният монумент Девилс Постпайл се намира се в планината Мамот в окръг Мейдера, Калифорния. Като...
  Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не...
  Коледни пости - Ден 31: Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
  Котката – домашният лечител
Малка пухкава топчица, котката е не само само миловиден източник на радост, но и вещ лечител. Като благодарност...
  Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
 Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
 Добруджа някога
"Някога, преди да се яви плугът и преди да се построят железници и пристанища, Добруджа е била обработено...
  Египет и Турция. Туристически дестинации по време на криза - I част
Всички мечтаем за презокеански пътувания до далечни земи – Сейшелските острови, Перу, а защо не Доминикана....
  Дълбоката жена
Колкото по-дълбока си, толкова по-трудно става да намериш някой, който да иска да има връзка с теб. Можеш...
 Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
 Всичко за щастливата домакиня
Признавам, не съм най-щастливата домакиня на света :) ...
 Кърт Вонегът в някои от най-известните си цитати
"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал...
 Яснота
Не всички думи. Чувам
но усещам. Полъха
в тишината. На шумните
разлистващи се. Дървета
пият...
 "Стигни толкова далече, че да спреш да се страхуваш, че няма да се върнеш."
Ето какво ще ти казват:
Намери си мъж
Търси защита
Светът е страшно място
Не излизай
Ти си слаба
Не...
 На тази дата: на 6 януари е роден Христо Ботев
На днешната дата през 1848 г. е роден Христо Ботев. Като пламък е животът му - кратък и бурен. Нека си...
 Годишнина от рождението на Дамян Дамянов
Защо ни е вълшебен, чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна,...
 Да ти рипне сърцето - задължително чуй тази версия на Хайдушка ръченица
Прекрасното на музиката е, че може да обединява хората и без думи. Усещане в сърцето, което те кара да...
 Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
  Големите нехристиянски празници по света
Свикнали сме с Коледа, тя е като част от нас. Когато завали първият сняг, няма нищо по- естествено от...
 Български учени направиха бира без глутен
Български учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработиха безглутенова...
 15 февруари - Международен ден в подкрепа на децата, болни от рак
Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 г. от...
 "Лятото, което никога в бъдеще нямаше да се повтори"
Всички слънчеви дни край морето, с чайки, които се бялват във висината, бяха Ан Стантън. Но аз не знаех...
 Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно.
...
 11 юли - Световен ден на населението
На 11 юли ООН отбелязва Световния ден на населението (World population day), иницииран през 1989 г. Повод...
 И една усмивка - Пол Елюар
Нощта не трае никога безкрай
А има – щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на...
  Когато някой е уязвим, а другият не се възползва
Доверие се гради тогава, когато някой е уязвим, а другият не се възползва от слабостта му....
 Не, сега не е за поезия
Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно...
  Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
 Всяка празна бутилка вино...
Всяка празна бутилка вино е пълна с интересни истории.
Усмивки с Hera.bg...
  Чудото на Благодатния огън
Чудесата са именно такива, защото нямат обяснение на разума. Те се случват, за да докажат, че невъзможното...
 "Суета на суетите, всичко е суета!"
Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а...
|