Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Сирените на 2 юни - аларма в съзнанието ни за размисъл и признание



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най- заредените емоционално дни в нашия календар.

Зареден е, защото заговори ли се за Ботев, думите са силни, най- силните, които можем да кажем. Ботев е императив в литературата ни, в историята ни, в гражданското ни съзнание. Ботев се нарежда и сред малцината в света, горели като факли в думи и дела, непримирими, които не са останали дълго сред съвременниците. И за добро или лошо не са видели резултатите от делата си.

От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем със сведени глави. Имаше дискусия преди време за точно това е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата ни. Дали трябва нещо да се промени или не, това е незначително на фона на по- важния въпрос:

Ако спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?


Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог, не подлежат на сравнение. Краткият му живот е белязан с драматични събития и обрати, публицистичното му творчество е неголямо, но пък забележително – остър изобличителен език и безкомпромисност в едни бурни времена, когато много хора остават безучастни или участието им в освободителното движение остава само на думи. Публицистиката му докарва много проблеми - той е гонен, през целия си кратък живот не се задържа на едно място и изоставя много любими хора. Тя кара съвременниците да се чувстват неудобно от срам. а в чистите сърца запалва революционните огньове. Докарва читателите си до смях и сълзи, понякога в едно. Каквото всяка истинска публицистика трябва да прави - да провокира.

Поезията на Ботев е неделима част от целия му пламенен образ. Той не би писал просто любовни балади или протяжни елегии за дълбоката душевност на твореца или разривът му с епохата, не и той. Ботев е във времето, той е горд син на епохата си и дори любовната нишка в поезията му е обагрена в революция и огън, макар с лек полъх на тъга. Днес ни е малко трудно да разберем тази поезия, можем да я нищим литературоведски и да слагаме сред темите за матури, тя остава някак отвлечена, особено пък за учениците. Но ако има начин делото на Ботев да бъде разбрано, то това е той, с разбирането на поезията му. И да, нека да продължават да се учат наизуст и нека всеки знае поне 4 строфи от малкото, като количество, което Ботев е дал на литературата ни.

Това всеки би могъл да направи. А делата се виждат, за разлика от думите. Затова важно би било преди всичко на 2 юни да даваме пример на децата си. Защото, ако човек живее толкова дълго, колкото е жив в спомените и паметта на другите, то трябва да дадем възможност на героите ни да бъдат безсмъртни, като предаваме делата им напред във времето.

Може би идните поколения ще се вдъхновяват и ще претворяват в действителността си идеите на Ботев и Левски, ако ние не успяваме, затънали в делника. Дължим им го някак – и на миналите преди нас, и да идните след нас. Ако не им вярваме, ако идеите им ни звучат далечни и непознати, то може би няма да е така за децата ни. И все някъде напред във времето, Ботев, Левски ще бъдат припознати и ще получат заслуженото си преклонение от тези, заради които те са се пожертвали.
Коментари
2016-10-10 #1
Дилян
Информацията е много и има трудни думи за произнасяне иначе останалото добре
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба"
· Пристанала
· Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев
· Левски
· На тази дата е роден: Пенчо Славейков
· 13 май - Европейски ден без асансьори
· Българските будители в избрани мисли и цитати
· Народните жени будителки
· Прощалното писмо на Ботев към семейството му
· Последният голям бал в Европа - на династията Романови
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
· Щастлива Коледа, приятели!
· "Само части от нас някога ще докоснат само части от другите"
· Тома Аквински: "Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме."
· Френсис Бейкън: "Човек може толкова, колкото знае."
· "Не съм длъжен да бъда това, което искате да видите в мен."
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· g точка/9.80665
· "Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"
Сряда
29
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
„Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
Да се гмурнеш. Буквално.
Както всяка година, морските ни приключения занимават умовете и сърцата ни още от пролетта. Планирането...
Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С...
Прощалното писмо на Маркес - истина на прощаване
Дълги години в интернет пространството се разпространява текста "Прощалното писмо на Маркес". Сега,...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Да не чакаме цял живот да бъдем готови
Ако чакаме да бъдем готови, може да чакаме цял живот...
За феминизацията на мъжкия гардероб
Мъже облечени в дантели, чорапогащи и високи токове. Това не е сцена от гей парад, а обичайното облекло...
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Слънчогледът – верният спътник на слънцето
Обичам да пътувам през ранното лято. Дните все още не са толкова горещи, а окото ми се наслаждава на...
Магията на шоколада
Някои го предпочитат черен, други с лешници, трети с вкусен пълнеж – въпрос на темперамент. Защото шоколадът...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Пръстен
За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката,...
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
Жан-Пол Сартр: "Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания."
„"Аз съм свободен" - до този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла...
Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
Джейн Остин е английска писателка, чиито творби печелят мястото ѝ като един от най-четените...
Видове приятели
Попитали един мъдрец: - Колко вида приятели има? - Четири - отговорил той. Има приятели, като...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали, за да имаме живота, който заслужаваме....
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана
На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското...
Сянката на вятъра - Блага Димитрова
Ако някой понякога, поне веднъж ме е обичал заради тъгата - необяснима, неоснователна, кукувича...
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook