Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Марк Твен - от просяка до принца



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Когато говорим за хора, които завинаги ще останат в историята, несъмнено Марк Твен (30 ноември 1835 г.- 21 април 1910 г.) заслужава особено внимание. Или поне усмивка. Той се отличава контрастно от редицата големи имена в световната литература и журналистика, защото създава един свят, в който без страх, директно и с хумор се говори за атеизъм, политика и робство – свят, отричан и приеман с предразсъдъци през 19-ти век.

„Неотдавна един от Мисури ми изпрати снимка на къщата,
в която съм се родил. Досега винаги съм твърдял, че тя е палат,
но занапред ще внимавам повече в приказките си.“


През 1835г., годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно всички ще нарекат Марк Твен. Той е расте в дълбочината на Американския Юг свободен и палав, заобиколен от широки полета и тесни улички. Този период от живота му е повлиял дълбоко на по-нататъшното му развитие като личност и творец. Много от детските си щуротии и пакости той включва в произведенията си, а детето в него никога на умира, въпреки превратностите в живота му.

Безгрижното детство на Марк Твен е свършва за един ден, когато баща му умира от пневмония. Едва дванадесетгодишен Твен се сбогува с безоблачното щастие и волност. Спира да ходи на училище и вместо това започва да учи за печатар при редактора и собственика на вестник „Куриър“. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и дрехи. Тъй като собственикът на вестника е бил любител на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, за да не умре от глад. Това са най- бедните му години.

Твърдо решен да излезе от този капан, той вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Тогава не е и предполагал, че това ще е повратна точка в бъдещото му развитие като журналист и писател. Именно този период от живота му, оказва най-голяма влияние върху неговото творчество. През четирите години, докато е плава по реката се среща с голям брой хора и опознава до най-малки подробности човешката същност и странности. След години в автобиографията си авторът пише, че никога не е забравил тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този период датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – Марк Твен.

Чрез израза „Марк Твeн!“, моряците се предупреждавали за понижаване нивото на водата до минимума, нужен за плаване по реката. Вероятно с първият си подпис като „Марк Твен“, той е искал да каже на света: „Хей, вижте ме! Аз идвам, ще ви покажа живота през моята призма, ще се разходите по страниците на моите мисли, ще ви настаня между редовете на моите думи и ще ги разлея в душите ви. Предупредени сте!“


На 28 годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен започва работа във вирджинския вестник „Ентърпрайз“ като репортер. Хапливият език и умението да шаржира политиците не се харесват на управляващите. Те неспирно отпращат критики и недоволство срещу неговите статии и разследвания. Но силните на деня не са подозирали каква голяма услуга му правят. В борбата с политическата цензура, Марк Твен се превръща от неизвестен прохождащ репортер във влиятелна личност. Хората го забелязват и обикват.

„Истината е ценно благо и затова
с нея трябва да се борави пестеливо.“


Той взема отношение по значими социални, обществени и политически проблеми.В негово лице обикновените, трудещи се граждани намират подкрепа. Не е сложно, дори е много простичко – чрез книгите и посланията си, Марк Твен е учил хората на свобода. Затова не е изненадващо, че в този период той е на върха на славата не само в Америка, а в почти целия свят.

„Моите книги са вода, книгите на великите гении са вино. Всички пият вода.“


Едно от първите издания на "Приключенията на Хъкълбери Фин"

Вече известен и утвърден журналист и обществена личност той написва големите си романи: „Приключенията на Том Сойер“ ( 1876), „Принцът и просякът“ ( 1881), „Животът по Мисисипи“ (1883), „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884) и “Един янки в двора на крал Артур” (1889). Тези романи са световна класика не само за деца, но и за сериозната литература. Те обхващат целия му мироглед - симпатиите му към аутсайдерите, търсенето на причудливото и невероятното, любовта към приключенията и забавата, но и дълбок хуманизъм, обществена критика, ясно откроима позиция против робството, насилието и ограничаването на свободата. Хемингуей казва за "Хък Фин": "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“. На което самият Твен би реагирал с хаплива самоирония.

Чувството за хумор на Марк Твен е гледната точка, през която пречупва живота. Иронията, самоиронията и насмешката са неговата действителност и винаги са придружавали очертаването на човешките слабости и абсурди. Ако действието се развиваше в наши дни, ироничният хумор навярно щеше да е търговската марка на Марк Твен, известна може би почти колкото най-обичаните му книги. Неговите афоризми и размисли за живота не спират да удивляват с адекватността си за всяка епоха, дори днес.

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно".

И действително, той си заминава ден след най- близката позиция на кометата до Земята - 21 април 1910 г.

Марк Твен. Трудно е да се даде определение и да се постави в рамки такава невероятна личност. Той не е просто журналист, писател, обществен деятел – защото това би било малко.... Марк Твен живее в страниците на своите книги, той е там – между редовете, сериозен със свъсените си вежди и настръхнал мустак. Но в следващия момент малкото дете от Юга не пропуска да смигне насмешливо на света.
Виж още статии за:   Любопитно · Думи за вдъхновение · Личности ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Желязната лейди и принципите й за живота, политиката, жените и мъжете
· 7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
· Десетте закона на Крикор Азарян
· Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата
· Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
· Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича.
· Петко льо, капитанине!
· 27 септември - Световен ден на туризма
· Служебни кучета-първолаци ще разтопят сърцата ви
Виж още статии за:   Любопитно · Думи за вдъхновение · Личности ·
Вторник
17
Октомври 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Замръзнали във времето: първите снимки на снежинки
Американският фермер от щата Върмонт, Уилсън Бентли става известен като Бентли “Снежинката”, защото е...
Женската зиморничавост – каприз или физиология II
Не само хормоните оказват влияние на нашия биологичен термостат. Когато сме изморени или ни се спи,...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
(Д)еволюцията на банския костюм
Дрехите са едни от белезите, които различават човека от животните. Нашите предци започнали да покриват...
Гневът и любовта
„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица...
Художникът, влюбен в българката
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и...
За да имаш приятели
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето...
Коледни пости - Ден 21:
Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.
Днес рано- рано, като заведох детето на училище се сдобих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка...
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Скоро отпразнувахме в снимки 80-годишния юбилей на една истинска италианка - София Лорен, броени дни...
Изумително изкуство от сухи листа
Омид Асади е млад английски артист от ирански произход, който се вдъхновява от нещо твърде преходно -...
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
Първият в света воден парк за деца със специални нужди отвори врати
Изумителен аква парк за деца с увреждания и специални нужди отвори врати в гр. Антонио, Тексас отвори...
Твърде много време в гледане на екрани
Мисля, че хората прекарват твърде много време в гледане на екрани и твърде малко време да пият вино,...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - I
Много хора свързват Виена с Виенското колело, Виенската опера, Виенския валс или бал, с името на великите...
Райското пръскало - II
Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като...
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
Луси Мод Монтгомъри: "Докато има живот, има надежда."
Луси Мод Монтгомъри е най-известната канадска авторка на детска литература, добила особена популярност...
От Ахтопол до Резово - II
Бързам към този нереален мираж и сякаш отгатнал намеренията ми стръмният бряг изведнъж се спускат към...
"Лошото момче" на балета - Сергей Полунин
Сергей Полунин е "черната овца" на класическия балет. Един невероятно талантлив балетист, който не се...
Коледни пости - Ден 7:
Гювечът влиза в употреба. Да постят ли децата?
Днес закръгляме първата седмица от Коледния пост – седмицата на строг пост. Вече започвам да мечтая за...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
3 ноември - Ден на българския художник
Денят на българския художник се отбелязва от 1993 г. по инициатива на Сдружението за възраждане на Софийското...
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача на гърба на вятъра и се носи по течението до самия му край и потапя крила в...
Ален Делон - един неопитомен мъж на всички времена
Ален Делон е най-известният френски актьор. Да, знам за Белмондо, Жак Габен, Депардийо, за Жан Рено или...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Радостта и Скръбта
Тогава една жена помоли: - Кажи за Радостта и Скръбта. А той в отговор й рече: - Вашата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook