Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи само от това, което направим днес.“

Ърнест Хемингуей е един от малцината хора на изкуството, чиито живот е може би много по-обсъждан от творчеството му. Не защото книгите му не са вълнуващи, напротив, а защото неговата личност е толкова ярка, че не би могла да премине през живота тихомълком, в унес над пишещата машина и белия лист. Той е шумен, бохем, винаги в центъра на събитието и, разбира се, с чашка в ръка.

Роден на 21 юли 1899 г. в епохата на т. нар. "Изгубеното поколение" между двете Световни войни и Голямата депресия. От малък Хемингуей има афинитет към спорта, лова, риболова. Той нерядко се подлага на рискове, като на младини е бил известен повече с избухливия си и горд нрав, както ис ъс склонността си да украсява подвизите си, отколкото с творбите си. След краткотрайна кариера като репортер Хемингуей се записва доброволец в Първата световна война и е разпределен в Италия, където е ранен и получава за подвиг на бойното поле медал за храброст. В болницата започва романът му с медицинската сестра Агнес, любовна история, основа на "Сбогом на оръжията" - 1929 г.

„Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.“

През 1920 г. се жени за Елизабет Ричардсън, която споделя любовта му към пътуванията, приключенията и бохемския живот. Двамата заминават за Париж и се установяват в центъра на интелектуален кръг - Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Ф. С. Фитцджералд и други представители на "изгубеното поколение" американски автори. Тази дружба повлиява много на стила му, макар след време да се изпокарва с всичките.


Преди корида в Памплона

През 1926 г. излиза първият му голям роман - "И изгрява слънце". Там ясно личи любовта му към Испания и културата й, особено борбите с бикове. Романът печели голям успех, защото налага нов стил на писане и е блестящо изобличаване на "изгубеното поколение" - отчаянието, безсмислието, невъзможността цяло поколение "повредени" от войната хора да обичат, разочарованието от следвоенния свят. Тема, с което тупти сърцето на Америка по това време.

„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“

Следва установяване в Кий Уест, САЩ, развод и нов брак, а през 1929 г. излиза "Сбогом на оръжията". В Кий Уест той пише няколко книги: "Смърт след пладне” - 1932 г, , Зелените хълмове на Африка” - 1935 г., ( от която е цитатът: “Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...” ), “Да имаш и да нямаш” - 1937 г.


Винаги в центъра на събитията

Хемингуей е силно впечатлен от Испанската гражданска война, както много интелектуалци и заради любовта си към Испания и бикоборството, преживява тази война много силно. Става военен кореспондент в Мадрид, жени се отново и написва "За кого бие камбаната" - 1940 г. - нов връх в кариерата му.

„Всичко, което е далече от морето, е провинция.“

В тази година се ражда нова любов у Хемингуей - Куба и дълбоководния риболов. Купува къща там, но не е щастлив - пие все повече, писането не му върви и се развежда за трети път. През 1944 г се жени за четвъртата си жена, но спадът в кариерата му е очевиден.


През 1952 г. написва "Старецът и морето" - романът, донесъл му Пулицър и неоспоримо място във върховете на световната литература. Макар фабулата да не е особено богата - един моряк, една лодка, океанът, той е квинтесенция на стила на Хемингуей и всичко, в което вярва. След Пулицър, през 1954 г. той печели и Нобеловата награда за литература. По това време той самият е с диагноза чернодробна цироза и лекарите не дават оптимистични прогнози.

„Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“

След лекуване на депресия с електрошокове, самолетна катастрофа в Африка, очевиден алкохолизъм, Ърнест Хемингуей се самоубива с ловната си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо на 2 юли 1961 г.

Противоречива личност, живот, белязан с много драми, върхове и спадове - това е Ърнест Хемингуей. Славата и безспорният му талант му носят 4 брака, алкохолизъм, който пък белязва живота и на двама му сина, единият също алкохолик, а другият наркоманизиран травестит, умира в затвора. Внучката му Марго Хемингуей също се самоубива през 1996 г. Говори се дори за "проклятие Хемингуей", от което сякаш всеки наследник на великия писател или трагично намира смъртта си, или не може да се измъкне изцяло от миналото и има сериозни лични проблеми.

„Човек може да бъде унищожен, но не и победен.“

Това, което отличава Хемингуей от много велики автори, освен всичко друго, е единството между живот и творчество. Всеки един герой сякаш е самият той или някой, който е могъл да бъде, но реалността го оставя верен на себе си докрай. И в най- дълбоките си кризи и развалени любови и приятелства, той пише със симпатия за човешката същност - с тъжно озлобление за несъвършенствата й, с привидно примирение към съдбата и нищожността ни пред нея, но винаги с някаква скрита енергия, че все нещо още предстои и то може би ще е не добро, но поне поносимо. Всичко това изразено с неповторимия му стил на писане - лаконичен, пестелив, с толкова много недоизказано, което кара читателя сам да рови в душата си и да попълва каквото липсва. Той оставя тежко наследство на децата си, но светло и незабравимо на милионите си читатели.
Виж още статии за:   Личности · На тази дата... ·
Коментари
2015-07-21 #2
Нели Миланова
\"Емоционално незрял\" може да се използва за всеки велик творец, който изпада в крайности по време на своите търсения. Емоцията, силната страст към живота и жестокото отчаяние от него са присъщи на творците създали едни от най-великите произведения в човешката история.
2015-05-09 #1
Марулка
Може и да е гениален писател, но оставам с впечатление че е емоционално незрял човек- алкохол, постоянно търсене на тръпка и адреналин (породено от вътрешна скука, празнота и безсмислие), самоубийство.

Не мога да си представя че интелигентен човек ще е нещастен и недоволен постоянно. Приемането на света, виждането на голямата картина, да не се приемат нещастията лично съвсем не е характерно за глупавия човек.

Но пък във времена на война се изисква по- голяма морална сила за да остане надеждата жива.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 17 ноември - Международен ден на студентите
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· 3 ноември - Ден на българския художник
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
· „Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Виж още статии за:   Личности · На тази дата... ·
Неделя
17
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Радостта и Скръбта
Тогава една жена помоли: - Кажи за Радостта и Скръбта. А той в отговор й рече: - Вашата...
Мисловни карти
Не само сградите имат строителен план. Ние, като главни архитекти на решенията, плановете и действията...
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
Приказен сюрреализъм във фотографиите на Маргарита Карева
Маргарита Карева е руска фотографка, която създава изумителни творби, сякаш извадени от приказките. Тя...
За късмета и неговите лица
Вярвате ли в петък 13-ти? А замисляли ли сте се дали имате късмет? Дали сте сред онези, които отивайки...
Пръстен
За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката,...
Димчо Дебелянов и неговата най- силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов ( 28 март 1887 - 2 октомври 1916 ), е твърде отдалечена...
Преброих годините си и открих...
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Вече...
„Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
Сняг
И пак потъвам в тишината на малкия сънуващ град. Снежинките край мен се мятат, затрупват моя...
Да можеше да погледнем в очите на Левски
Всички сме расли с образа на Левски, Ботев и още много революционери и будители. Делото им, ранната и...
3 иновации за по-удобен живот
Бъдещето е на една ръка разстояние. Но за изобретатели, за дизайнери и за практичните хора на науката...
Български хайдутки, възпяти в народните ни песни
Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание. Тя е била учителка...
Честит рожден ден, Шаде Аду!
Има ли някой, който не остава смълчан от кадифения й глас? Дори тези, които не харесват соул или джаз,...
Защо грамотността е толкова важна?
Помните ли предложението за отпадане на правилото за пълния и непълния член на съществителните имена...
ЕС ще ограничи употребата на канела
ЕС може да ограничи употребата на канела на килограм тесто, съобщава вестник The Telegraph. Всъщност...
Левски
-Бате, кой е тоя синеок герой ? -Левски, мило братче, се нарича той. В робство и неволя, беден...
В света на децата жените не се удрят. А в света на големите?
Кампания в Италия срещу насилието към жените ни показвa, че да си възрастен не означава непременно да...
Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - I
Много хора свързват Виена с Виенското колело, Виенската опера, Виенския валс или бал, с името на великите...
Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
5 страхотни коледни плейлисти
За повече настроение в празничния сезон ви предлагаме няколко плейлисти с коледни песни в различни стилове....
Истинският морален тест е пред тези, които зависят от твоята милост
Истинският морален тест за човечеството, неговият основен изпит, се състои в отношението му към тези,...
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
"Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
Търся я с поглед, за да я приближа към мене. Сърцето ми я търси, а нея я няма. В такава нощ дървесата...
Изобретяването на синьото
Синият цвят има дълга и сложна история - от наметалата на ренесансовите мадони до обикновените докерски...
Гюстав Флобер: "Всичко се износва, дори мъката."
“Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.” Кой е Гюстав Флобер? “Основно достойнство...
Жени, които имат някое килце в повече, живеят по-дълго
Последните научни изследвания показват, че жени, които имат някое килце в повече - живеят по-дълго...от...
Ако се чудиш за бъдещето си...
Ако се чудиш какво ще е бъдещето - започни сам да го създаваш и ще знаеш...
Български учени направиха бира без глутен
Български учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработиха безглутенова...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Усмивката е най-малкото добро
Усмивката е най-малкото добро. После всичко е по-лесно....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook