Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи само от това, което направим днес.“

Ърнест Хемингуей е един от малцината хора на изкуството, чиито живот е може би много по-обсъждан от творчеството му. Не защото книгите му не са вълнуващи, напротив, а защото неговата личност е толкова ярка, че не би могла да премине през живота тихомълком, в унес над пишещата машина и белия лист. Той е шумен, бохем, винаги в центъра на събитието и, разбира се, с чашка в ръка.

Роден на 21 юли 1899 г. в епохата на т. нар. "Изгубеното поколение" между двете Световни войни и Голямата депресия. От малък Хемингуей има афинитет към спорта, лова, риболова. Той нерядко се подлага на рискове, като на младини е бил известен повече с избухливия си и горд нрав, както ис ъс склонността си да украсява подвизите си, отколкото с творбите си. След краткотрайна кариера като репортер Хемингуей се записва доброволец в Първата световна война и е разпределен в Италия, където е ранен и получава за подвиг на бойното поле медал за храброст. В болницата започва романът му с медицинската сестра Агнес, любовна история, основа на "Сбогом на оръжията" - 1929 г.

„Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.“

През 1920 г. се жени за Елизабет Ричардсън, която споделя любовта му към пътуванията, приключенията и бохемския живот. Двамата заминават за Париж и се установяват в центъра на интелектуален кръг - Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Ф. С. Фитцджералд и други представители на "изгубеното поколение" американски автори. Тази дружба повлиява много на стила му, макар след време да се изпокарва с всичките.


Преди корида в Памплона

През 1926 г. излиза първият му голям роман - "И изгрява слънце". Там ясно личи любовта му към Испания и културата й, особено борбите с бикове. Романът печели голям успех, защото налага нов стил на писане и е блестящо изобличаване на "изгубеното поколение" - отчаянието, безсмислието, невъзможността цяло поколение "повредени" от войната хора да обичат, разочарованието от следвоенния свят. Тема, с което тупти сърцето на Америка по това време.

„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“

Следва установяване в Кий Уест, САЩ, развод и нов брак, а през 1929 г. излиза "Сбогом на оръжията". В Кий Уест той пише няколко книги: "Смърт след пладне” - 1932 г, , Зелените хълмове на Африка” - 1935 г., ( от която е цитатът: “Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...” ), “Да имаш и да нямаш” - 1937 г.


Винаги в центъра на събитията

Хемингуей е силно впечатлен от Испанската гражданска война, както много интелектуалци и заради любовта си към Испания и бикоборството, преживява тази война много силно. Става военен кореспондент в Мадрид, жени се отново и написва "За кого бие камбаната" - 1940 г. - нов връх в кариерата му.

„Всичко, което е далече от морето, е провинция.“

В тази година се ражда нова любов у Хемингуей - Куба и дълбоководния риболов. Купува къща там, но не е щастлив - пие все повече, писането не му върви и се развежда за трети път. През 1944 г се жени за четвъртата си жена, но спадът в кариерата му е очевиден.


През 1952 г. написва "Старецът и морето" - романът, донесъл му Пулицър и неоспоримо място във върховете на световната литература. Макар фабулата да не е особено богата - един моряк, една лодка, океанът, той е квинтесенция на стила на Хемингуей и всичко, в което вярва. След Пулицър, през 1954 г. той печели и Нобеловата награда за литература. По това време той самият е с диагноза чернодробна цироза и лекарите не дават оптимистични прогнози.

„Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“

След лекуване на депресия с електрошокове, самолетна катастрофа в Африка, очевиден алкохолизъм, Ърнест Хемингуей се самоубива с ловната си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо на 2 юли 1961 г.

Противоречива личност, живот, белязан с много драми, върхове и спадове - това е Ърнест Хемингуей. Славата и безспорният му талант му носят 4 брака, алкохолизъм, който пък белязва живота и на двама му сина, единият също алкохолик, а другият наркоманизиран травестит, умира в затвора. Внучката му Марго Хемингуей също се самоубива през 1996 г. Говори се дори за "проклятие Хемингуей", от което сякаш всеки наследник на великия писател или трагично намира смъртта си, или не може да се измъкне изцяло от миналото и има сериозни лични проблеми.

„Човек може да бъде унищожен, но не и победен.“

Това, което отличава Хемингуей от много велики автори, освен всичко друго, е единството между живот и творчество. Всеки един герой сякаш е самият той или някой, който е могъл да бъде, но реалността го оставя верен на себе си докрай. И в най- дълбоките си кризи и развалени любови и приятелства, той пише със симпатия за човешката същност - с тъжно озлобление за несъвършенствата й, с привидно примирение към съдбата и нищожността ни пред нея, но винаги с някаква скрита енергия, че все нещо още предстои и то може би ще е не добро, но поне поносимо. Всичко това изразено с неповторимия му стил на писане - лаконичен, пестелив, с толкова много недоизказано, което кара читателя сам да рови в душата си и да попълва каквото липсва. Той оставя тежко наследство на децата си, но светло и незабравимо на милионите си читатели.
Виж още статии за:   Личности · На тази дата... ·
Коментари
2015-07-21 #2
Нели Миланова
\"Емоционално незрял\" може да се използва за всеки велик творец, който изпада в крайности по време на своите търсения. Емоцията, силната страст към живота и жестокото отчаяние от него са присъщи на творците създали едни от най-великите произведения в човешката история.
2015-05-09 #1
Марулка
Може и да е гениален писател, но оставам с впечатление че е емоционално незрял човек- алкохол, постоянно търсене на тръпка и адреналин (породено от вътрешна скука, празнота и безсмислие), самоубийство.

Не мога да си представя че интелигентен човек ще е нещастен и недоволен постоянно. Приемането на света, виждането на голямата картина, да не се приемат нещастията лично съвсем не е характерно за глупавия човек.

Но пък във времена на война се изисква по- голяма морална сила за да остане надеждата жива.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
· 28 май - Национален ден на парковете
· 22 май - Международен ден на биоразнообразието
· Александър Пушкин: „Там, където няма любов, не е забавно.”
· Джун Алмейда - историята на жената, която откри коронавируса
· Дафни дю Морие - „Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс”
Виж още статии за:   Личности · На тази дата... ·
Събота
6
Юни 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Законите на Мърфи
„Ако нещо може да се обърка, то се обърква” – това казва някой си Мърфи и полага основите на цяла идеология....
Карел Чапек: "Книгата трябва да създава читателя"
„Представете си само каква тишина щеше да настане, ако хората говореха само това, което знаят.“ „Едно...
Каква зодия си?
Каква зодия си? Този популярен въпрос е известен дори и на невярващите в астрологията. Ако те не го задават...
Коледни пости - Ден 10:
Притча за трите сита.
В ден 10 от постите няма да ви занимавам с готвене, а ще ви дам тема за размисъл. Постите са безсмислени,...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
Пикасо в акварели: цвят, изщество, лекота
Масовата публика, че дори и любителите на изобразителното изкуство, са свикнали да свързват Пабло Пикасо...
Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад. Пърл Сидънстрайкър...
Първите фотографии в света
Днес имаме чувството, че фотографията е неделима част от живота ни. С всичките технологии, начини на...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Коледни пости - Ден 38:
Кога семейният кръговрат се завърта. Коледа - крайно необходима.
Вече сме в очакване на Коледа. Уговаряме се с роднини, кой кога пристига, кой какво ще донесе за Бъдни...
Гениалната Камий Клодел, която променя света на изкуството
Камий Клодел e френска скулпторка, известна най-вече с бронзовите си и мраморни фигури в мрачен, но чувствен...
Хера.бг на 4 години
Мили момичета, а и момчета, днес празнуваме 4-ти рожден ден! От третата до четвъртата си година...
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
На ухо
Не на друг, единствено на всеки тебе искам да ти кажа нещо неотложно винаги, врящо до ръба. Сън...
Заслужават ли си скъпите удоволствия
В живота си човек има най-често обикновени планове – да порасне, за да носи дрехите на мама или на тате,...
Жената дете
Структурата на жените от различните континенти и раси е различна. Различни са дори и тези на близките...
5 декември - Международен ден на доброволеца
Днес отбелязваме Международния ден на доброволеца. За първи път той се чества през 1985 г. по инициатива...
Истинската и огледалната Алиса
Безспорно най-известната Алиса в света е приказната героиня на Луис Карол. Нейните премеждия в Страната...
На тази дата: Роден е Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален; ...
Искам да ти кажа: "Ти си моето вдъхновение да бъда добър човек"
"Провокирахте ме да напиша най-хубавите думи, които идват от сърцето ми, за да ви представя една невероятна...
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
Когато започнах да се обичам...
Вероятно много от нас се сещат само за комедийния образ, който прекрасните филми на Чарли Чаплин е оставил...
Интервю: Антония Карова - хранене и душевно равновесие
В нашето предишно интервю с Тони от ,"Tony's Happy Kitchen" говорихме за здравословната кухня, веган...
2018 - годината на Жълтото земно куче
Новата година по китайския календар започва на 16 февруари и ще продължи до 4 февруари 2019 и ще бъде...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път. ...
18 октомври - Ден за борба с трафика на хора
Всяка година на хиляди жени се обещава кариера като танцьорки в Западна Европа. За съжаление, те свършват...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
На 20 април 1984г., около 18.30, Христо Проданов стига сам на Еверест и с това става първият българин,...
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята. ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook