Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо плуването се оказа "моето нещо"?
· Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
· "По-малко любов, повече добро отношение"
· Hera.bg на 8 години!
· Умирането, в което има живот
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
· Ода за пейкинга
· Влюбването е онази необходимост за промяна
Сряда
20
Юни 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кокосовото масло може би не е толкова полезно за здравето, колкото смятахме
Кокосовото масло, което се добива от ядката на кокосовата палма, е короновано като универсално полезна...
Изгубени в храната
Дългият път на здравословното хранене Пътят към здравословното хранене е наистина дълъг и трънлив. Освен...
Хормоните на доброто настроение
Когато стане дума за хормони, мнозина мислят, че това е сила, която по никакъв начин не можем да управляваме....
Месечният цикъл все още е тема табу
Този период от месеца когато жената е в месечния си цикъл е обвит с митериозност и сякаш никой не говори...
Майорана - непозната билка и подправка с ароматерапевтичен ефект
Въпреки че малко прилича на ригана, това растение не е така широко употребявано като него. За някои от...
Да се справим с телефонните вампири
Ежедневието ни често е натоварено и когато ни липсва реалното време, прекарано с приятели, опитваме се...
Полезни ли са диетичните храни?
Свидетели сме на истинско наводнение от продукти с надписите „диетична храна” и „по-малко калории”. В...
Съпричастни ли сте към живота?
Сигурно сте забелязали как изглеждат масово хората около вас? А какво ще кажете за един израз, който...
Как да накараме зимата да мине по-бързо?
Всички знаем, че времето минава отновсително бързо или бавно в зависимост от това, дали сме щастливи,...
Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява
Няма по-добър учител от живота и неговата реалност. Така бързо и своенравно ни завърта в брилянтния...
С една по-осъзнатата Коледа всеки може да даде и да получи шанс
Коледа е празникът, по който харчим най-много пари. Всички го знаем, всички го очакваме. Нашите грижливо...
Изневярата като диета
Някои казват, че семейният живот е като вечеря в ресторант – доволен си от него, докато не видиш, какво...
Диетата на работното място
Всяка диета свършва в понеделник. Всичките ни добри намерения се изпаряват когато отидем на работа и...
Най-силните женски страхове, свързани със старостта - I
Вече усещате, че животът не е пред вас или с други думи, започнали сте да остарявате. Известно е, че...
Вода в коляното – проблем не само на спортистите
Чувствате коляното си някак странно... сякаш не е вашето. Имате усещането, че нещо ви дърпа всеки път,...
Котката – домашният лечител
Малка пухкава топчица, котката е не само само миловиден източник на радост, но и вещ лечител. Като благодарност...
Етеричното масло от мащерка
Кой не обича мащерката и кой не е чувал за нея!? Като подправка, за чай или като билка, това растение...
Рисковете от системното недоспиване
Някога, преди доста години, дядо ми казваше: „Сънят лекува!“ Бях малка, но се отнасях с недоверие към...
Здравословно хранене при ограничен бюджет
Много често хората мотивират нежеланието си, да се хранят здравословно с аргумента, че не им достигат...
Световен ден за борба с Паркинсон - 11 април
Световният ден за борба с Паркинсон се отбелязва всяка година на 11 април. Той е дегенеративно неврологично...
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Разходка по време на сън
Когато стане дума за сомнамбулизъм първото, което се сещам, е един френски комедиен филм - „Бонифас...
Една дъвка, моля!
Прототипът на съвременната дъвка е открит още в дълбока Древност, когато нашите предци са използвали...
Здравословна закуска за ученика
Когато приключихме проекта "Здравословен обяд за ученика" получихме много положителни отзиви, че той...
Пробиотиците - защо не можем без тях - I
Мисълта, че тялото ни е миниатюрна вселена, в която охолно живеят милиарди и милиарди микроорганизми,...
Как да предпазим очите си от влиянието на смартфоните?
Ако и вие сте сред хората, които проверяват смартфона си постоянно, шансовете очите ви да пострадат...
Непосилната лекота на килограмите - II
Всичко това, което добре знаем, заедно с индивидуалните емоционални и психологични смущения, са една...
Заболявания и лекарства, от които се пълнее
Често сме чували хора с наднормено тегло, да „оправдават” излишните си килограми с реални или мними заболявания....
Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
Какво става, когато технологиите, и то най, най-новите се съюзят с рекламния бизнес, не за поредната...
Предизвикайте себе си, почувствайте се живи отново
Приличат ли си твърде много дните ви? Изпадате ли в униние, че нищо интересно не се случва и животът...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook