Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Всеки разговор с някого е важен
· Лятото - това безкрайно зреене на мига
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Месец на Жената в Hera.bg
· Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
· Ти си всичко това
· На екзистенц минимума на душата
· Кое е секси у един мъж?
Четвъртък
22
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кафяв ориз - диамантът на зърнените храни
Наричат го хляб за всеки човек и диамантът на зърнените храни. Достатъчни са ни около 100 грама от него,...
Какво причинява плоскостъпието и как може да бъде спряно?
Дюстабанът е вродена или придобита деформация на надлъжния свод на ходилото. Ако изобщо се появи - то...
Винаги ще съм тук за теб...
Емили Макдауъл (Emily McDowell) е артист и жена, преборила се с рака. Посланията в нейните "Емпатични...
По какъв начин любовта оказва влияние върху личността ни?
"Да бъдеш силно обичан от някого ти дава сила. Да обичаш силно някого ти дава кураж!" - Лао Дзъ ...
Синапът - броня на доброто здраве
Подобно на резкия и наситен вкус на истинската (домашна) горчица, направена с току-що смлени синапени...
Богинята в нас
В митологията на повечето древни народи от Азия, Африка, Америка и Европа се среща образа на Жената Богиня....
Властта над житейските обстоятелства
На една жена много не й вървяло в живота, все проблеми, все грижи и се чувствала напълно безпомощна....
Vacu Activ - Революционните комбинирани уреди за отслабване и оформяне на тялото
Когато се запознах с иновацията на технологията, която се крие зад уредите на полския бранд Vacu аctivus,...
Какво не ни достига, за да постигаме целите си?
Способността да поставите себе си изцяло във всяка област на живота си е ключът към големия успех...
В капана на идеализираните представи за нас самите
"Във всеки циничен човек има един разочарован идеалист" Джордж Карлин Идеята да се примиряваме с...
Йогалатес - най-доброто от йога и пилатес в едно
Йогалатес е вид комбинация от упражнения, вдъхновени от йога и метода „Пилатес“, както подсказва...
Ползите от тренировките в студено време
За повечето хора зимата е неактивен сезон или ако държат да запазят форма, предпочитат да трвнират на...
В плен на емоциите
Докато покупката на нова дреха е в състояние да ни изстреля за минути в небесата и да се сбогуваме с...
Ехинацеята – допинг за имунната система
Макар, че понякога човешкото здраве изглежда изключително крехко, в нашия организъм се крият огромни...
Обичаш ли да опитваш нови неща?
Обичаш ли да опитваш нови неща? Да експериментираш със себе си, да пробваш нови вкусове, цветове, да...
Силата на водата
Всички знам, че водата стои в основата на живота. Дори би могло да се каже, че организмите представляват...
Не влизайте в капана на пасивната агресия
Гневът и недоволството са емоции, които всеки човек изпитва, но в съвременното “цивилизовано” общество...
Чакрите - колелата на живота - I
В днешно време думата чакра присъства както в шеговити изрази от типа на: „Отиди да ти наместят чакрите!“,...
Умеем ли да се "продаваме"?
Странни са времената, в които живеем…Обществото ни е меркантилно, силно ориентирано към материалните...
Кога да посетим своя гинеколог - II
Избор на контрацептиви Противозачатъчните таблетки са хормонални препарати, които оказват влияние върху...
Неочаквани ползи от тренировките
Тренировките карат тялото да отделя хормони, които повишават самочувствието ти моментално. Забрави за...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Лептинът - "хормонът на отслабването"
За голямо съжаление, броят на хората с наднормено тегло в нашата страна все повече се увеличава. Знаем,...
Емоционалното ни здраве зависи само от нас - I
Емоционално здравите хора са тези, които разпознават и канализират емоциите си, съвземат се от стреса...
Можем да се справим с горещите вълни
Неприятните горещи вълни са далечни за по-младите жени и те може би не разбират какво толкова около тях...
3 вида храни, които да имаме вкъщи, докато постим
Когато решим да постим, трябва да сме сигурни, че приемаме достатъчно пълноценна храна. Без месото, млякото...
Цели, намерения и желания
Една от основните думи в живота ни е думата цел. В действителност целият ни живот е изтъкан от цели,...
Боб мунг (папуда) - още един здравословен избор
Добре познатият ни фасул се появява около края на 15 век. Но преди него разпространен и широко отглеждан...
Здравословното пестене
Всички искаме да спестяваме (поне малко), но не всеки успява. Да не кажем, че за някои хора това си е...
Полезно от природата
Много пъти сме чували, че яденето на плодове и зеленчуци в суров вид е най-сигурният начин да извлечем...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook