Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Събота
27
Ноември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-странните фобии, които хората развиват
Страхът е една от най-интересните и влиятелни части на човешката природа - това е най-мощният вътрешен...
Научете детето си на ... щастие
Трудно е да се даде определение за щастие. Може би, защото всеки открива своето или защото го търсим...
"Премахнаха" ли ни смартфоните от собствения ни живот?
Обсебването ни към смартфоните днес се е сляло с действителността и никому не прави впечатление. Може...
Кривата на глада II
Гликемичният индекс (ГИ) подрежда храните в скала от 0 до 100 в зависимост от това как вдигат нивото...
Свинската мас - отново в центъра на вниманието
Свинската мас е изконна част от българския бит. Тя е била незаменима част от всички битови, лековити...
Канцерогените – какво знаем и не знаем за тях
Злокачествените туморни образувания са известни от дълбока древност, но през последния един век са се...
В плен на … тестото
Замисляли ли сте се какво чак толкова изкушаващо има в една кифла. Отговорът е много прост - леснодостъпни,...
Грижа за мазната кожа на лицето
Отстраняването на грима от мазната кожа вечер е особено важно. Мазната смаска, която е запушила порите...
"И баба ми клекна да си набере джоджен..."
В една своя статия, цитирам по памет, Георги Лозанов разделя  бабите на два вида – такива, които се разхождат...
Защо захарта потиска имунитета?
Зимата е сезонът, когато болестите ни атакуват най-безмилостно. И една лека настинка води до отслабване...
Прясното зеле - достъпно, традиционно и много полезно
Толкова сме свикнали с присъствието на прясното зеле на нашата трапеза, че далеч не обръщаме внимание...
Алкални храни за здраве през зимата
Киселинният баланс е много важен за организма. Винаги е добре средата да е леко по-алкална и алкалните...
Тялото като дневник
„Мило дневниче, Днес се чувствам ужасно. Имам страхотен зъбобол. Предполагам, че ми расте мъдрец. Дали...
В Световния ден на атопичния дерматит: около 200 000 българи боледуват
Около 200 000 възрастни в България боледуват от атопичен дерматит. В Европейския съюз вече са одобрени...
Трапезна, изворна или минерална вода - коя да изберем?
След като вече засегнахме темата за децата и водата, може би е ред на тази за възрастните и водата. Не...
Витамини за бъдещи майки - част II
На всички е известен витамин С или аскорбиновата киселина. Основната му функция е поддържането на активна...
Хиперсомния - когато сънят никога не е достатъчно
Всеки би си поспал още малко, ако има тази възможност. За повечето хора сънят е лукс и дават мило и драго...
Защо ни изоставят?
Когато ни изоставят, независимо, дали заради друг човек, или защото любовта просто си е отишла, сме убедени,...
Здравословният живот - баланс без крайности
Сигурно вече сте чували за био-магазините, фермерските пазари, за органичната храна? А за вегетарианци,...
Научихме ли житейските си уроци?
Повтарят ли се негативните сценарии в живота ви? Все ви изоставят мъжете или пък постоянно попадате в...
Да преодолеем стреса с творчество
Думичката "стрес" е навсякъде. В наши дни всеки втори обяснява колко е напрегнат и стресиран. Все по-често...
Сусамът - древната храна с доказани днес много здравословни ползи
Кой не обича сусамките, скъп спомен от детството, който не остарява и до ден днешен? А как ухае питката,...
Мазнините: добри, полезни, вредни - II
Животинските мазнини за разлика от растителните, съдържат холестерол и повече наситени мастни киселини...
Без отпуск тази година? Станете турист в собствения си град
Ако вие сте от тези щастливци, които нямат голям или никакъв годишен отпуск, трябва ви спешно идея как...
"Опасните" блюда, които повишават апетита
Когато искаме да свалим някои и друг килограм, внимателно избираме по-ниско калорични храни. Някои от...
Трупате ли ненужни вещи?
Едно от нещата, които наистина не обичам, е у дома да е разхвърляно. За мен редът е усещане са спокойствие...
Фитнес според типа фигура - II
ТИП Н Особености на фигурата – визуално ханшът е равен по ширина на раменната област, горната и долната...
Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
Първите констатации, получени в резултат на сътрудничество между Сиатълския детски изследователски институт...
Властта над житейските обстоятелства
На една жена много не й вървяло в живота, все проблеми, все грижи и се чувствала напълно безпомощна....
Живот под контрола на хормоните - I
По принцип ние жените се присещаме за хормоните веднъж месечно по време на „критическите дни”, когато...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook