Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· Да храниш птиците... и любовта
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
Сряда
21
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Лагом - шведската философия за балансиран и щастлив живот
Lagom [la-gom] е шведски термин, който означава „просто достатъчно“ - да имаме точно нужното количество...
Кривата на глада I
Какво различава захарта от фруктозата, типовото от бялото брашно? Отговорът е по-близо до математиката...
Криворазбраната духовност
Преди близо двадесет години бях заобиколена от атеисти. Разпитвах хората дали вярват в Бог и поглъщах...
Как да се възстановим от мъчителна връзка?
Едно от най-трудните неща в живота на много хора, в повечето случаи - жени, е да сложат край на нездравословна,...
Инфлуцид и Шуслерова сол №3 - изпитаните решения за защита от вируси
Епидемиолозите вече алармираха, че все повече деца се заразяват и боледуват от COVID-19. А това налага...
Как се състаряваме преждевременно - нагласата
След външния вид и облеклото нека надникнем и в мислите, които издават нашата нагласа и ни състаряват. Като...
С каква нагласа да започнем Коледните пости
С каква нагласа ще влезем в Коледните пости е много относително. Тя зависи най-вече от мирогледа и светоусещането...
Скучно ми е...
„Скучно ми е...„ е оплакване, което доста често може да бъде чуто в днешно време, за жалост, повече от...
Кърмаческа стачка
Кърмаческа стачка е термин, който се отнася най-общо за бебе, което е под годинка и внезапно отказва...
Как да почиваме пълноценно
Понякога, улисани в работа, забързани в служебни дела и ангажименти, дори по време на отпуска продължаваме...
Ечемикът - простичко зрънце, а толкова много приложения и ползи
Ечемикът е растение, което е с човечеството от хилядолетия заради високата си хранителна стойност, но...
Тъмните кръгове под очите – как да се избавим от тези „украшения”?
Тъмните кръгове под очите могат да състарят лицето ви с няколко години. Не стига това, ами изпод тях...
Най-важната работа на децата - играта
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
Ябълков оцет за здраве и красота
Според Библията ябълката е символ на познанието (,което изкушило любопитната Ева), според омировата „Илиада”...
Как да се храним умерено и здравословно в празничния сезон?
Коледните и новогодишни празници са все по-близо, а с наближаването им започваме да плануваме...
Споменът - бягство в/от него
Никой не бяга от хубавото. Затова и към „виртуалното пространство“ на хубавите спомени бягаме, когато...
Любовта започва от нас
Повечето хора вярват, че любовта е въпрос на случайност – нещо, което се случва ако имаш късмет. Често...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Хламидията - коварство и любов - I
В миналото непредпазливите любовници често запазвали незабравим спомен от бурната нощ – зараза със сифилис...
Полезните продукти, които могат да ни навредят
Засиленото внимание към това, което слагаме в чиниите си през последните години доведе до анатемосването...
Необикновената обикновена леска
Обикновената леска е един от най-разпрострените храстовидни видове в България. Освен че плодовете и са...
Вечният цистит
Дойдат ли студените зимни дни, започват настинките, а с тях и досадните превантивни мерки, които взимаме,...
За(Пре)хранване след Великденския пост
Великденските пости са най-дългите и същевременно най-строгите в православния календар. Ако сте решили...
Просто, вкусно и полезно...като леща
Пренебрегваме кафявата леща по куп неясни причини - не особено примамлив вънешен вид, ограничените рецепти...
Не се отказвайте от закуската по време на пости
Закуската по време на пости е първото предизвикателство, с което се сблъскваме. Особено за тези, които...
Депресията - спиралата на безнадежността
Често чуваме от околните или самите ние го повтаряме: „Нещо съм депресиран тези дни” Неприятно събитие...
Фитнес режим за мозъка
Мозъкът също има нужда от грижа и упражнения – точно като останалите части на човешкото тяло. Всъщност,...
Как да избегнем стресa през бременността
Бременността е период, изпълнен с очакване и надежда, особено когато е планирана и дълго очаквана. Бъдещите...
Воденето на дневник като eжедневна терапия
„Споделената мъка е половин мъка“, е казал някога народът. В това спор няма, но колко от нас имат до...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook