Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· На екзистенц минимума на душата
· Кое е секси у един мъж?
· Защо плуването се оказа "моето нещо"?
· "По-малко любов, повече добро отношение"
· Hera.bg на 8 години!
· Умирането, в което има живот
· Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
· Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
· Ода за пейкинга
Сряда
22
Август 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Детето - левичар - II
Освен левичари и десничари, съществуват и хора, които еднакво добре боравят и с двете ръце – т. нар....
Жените и бирата
В рекламния фолклор бирата е единствено мъжка привилегия, която силният пол използва не толкова по предназначение...
Животните лекуват
Вероятно сте чували или дори изпитвали върху себе си, че котките са перфектни диагностици. Те намират...
Без ум
Има моменти, в които се случва да се изгубим, из основи, доброволно или повлечени от някакво разрушително...
Елегантният чимшир е още интересна билка
Този така симпатичен градински храст - чимширът, е токсично растение. Но това не пречи той да е най-предпочитания...
Уморени криле
Умората толкова добре умее да се промъква незабелязано в ежедневието ни, че ние измисляме какви ли не...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Шумът в големия град
В течение на целия ден ние сме под въздействието на различни звуци. Всеки един от тях ни оказва влияние...
Сулфитите във виното - необходими, вредни или поредния здравословен мит?
Пиенето на бира (основно от мъжете), както и на вино от жените, в наши дни се е превърнало в нещо като...
Безопасни ли са оралните контрацептиви
Въпреки новопоявяващите се форми на контрацепция, противозачатъчните таблетки продължават да бъдат най-ефикасния...
Нов поглед към женската сексуалност
Еволюционните психолози обясняват поведението на хората с техните древни инстинкти и запазени през вековете...
Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
Как да тълкуваме знаците, които тялото ни дава, и да вникнем в същинските си емоции? Безпокойството,...
Крадци на щастие - I
Има неща, от които усмивките се скриват, настроението помътнява, а мислите стават мрачни. Колкото и да...
Следпразничен детокс
Как да помогнем да организма да се възстанови след обилното празнично похапване ? Детоксикацията на...
3 нестандартни подхода за сваляне на тегло
Повечето от нас, които имат проблем с излишните килограми, обикновено се сблъскват с трудни за спазване...
Аюрведичната билка Тулси ("свещен босилек") – как и за какво помага?
Билката Тулси (Tulsi), позната още като „свещен босилек“, идва от тропическа Азия, но днес се отглежда...
Пришки и мазоли
Какво е общото между пришките и мазолите? И двете са много разпространени неприятни изменения на кожата...
Аспержите - изтънчено удоволствие
Аспержите са били любима храна на фараоните. Римляните смятали, че те пазят от проклятия трапезата и...
Кривата на глада I
Какво различава захарта от фруктозата, типовото от бялото брашно? Отговорът е по-близо до математиката...
Бърз релакс в офиса - II
Тихичко навън Постоянното звънене на телефона и шумните разговори на колегите са едни от основните...
Утехата без думи и къде можем да я потърсим
Много често, напълно необяснимо изпадаме в дълбоки черни дупки. Без конкретна причина понякога, може...
Синдром на информационното претоварване
Толкова сме свикнали с информацията, че дори не отчитаме как тя лавинообразно превзема живота ни. Още...
Как да изчисляваме калориите - II
Нивото на физическа активност (ФА) Средно 30% от калориите, които приемаме отиват за физическа активност,...
Ментата - стръкче свежест
Тя е освежаваща, тонизираща, разхлаждаща и ухае на лято. Естествено и зимата чаят от мента се приема...
Безопасна храна през лятото
Лятото е „любимият“ сезон на бактериите - топлото време осигурява благодатни условия за техния растеж,...
Лунните фази и човешкият организъм
Още от най-дълбока древност хората забелязали влиянието на Луната върху живота на нашата планета. Тя...
Синдромът на мишката
Спомняте ли си една детска игра, наречена „Нерви”. Всички деца се нареждат на пейката и поставят ръце...
Най-голямата билка в света - бананите
Знаете ли коя е най-голямата билка в света? А кой може много бързо да ви повдигне настроението? Или пък...
Как да приготвим детоксикираща вода с плодов вкус
Детоксикиращата плодова вода е един от най-популярните инструменти за загуба на тегло, премахване на...
Голямото семейство и малките ми ритуали сутрин
Имам четиричленно семейство. Всеки е с различен график и има различни изисквания сутрин. Малката не иска...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook