Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Подкрепете учителите на децата си!
Събота
24
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пулпитът
Зъбоболът е едно от най-неприятните усещания, при които посещението на стоматолог е неизбежно. Има много...
Морковите – позната "супер храна"
В последните години все повече се говори за т.н. „супер храни”, в които има висока концентрация на витамини,...
Бодро утро
Ако вечер кипите от енергия, не можете да си легнете часове след полунощ, а сутрин ставате с усещането,...
Лимоново масло за хубава кожа и добро храносмилане
Лимоните и етеричното масло, което се произвежда от тях, се използват за подпомагащо лечение на...
14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Международният ден на кръводарителя - 14 юни, е ден, в който световната общественост изразява своята...
Здравословното мюсли
Миксът от зърнени култури, сушени плодове и ядки се появява в началото на XX век, „изобретява го” швейцарският...
Законите на съдбата
Вярвате ли в съдбата или сте привърженици на твърдението, че само ние отговаряме за собствените си решения...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Защо негативните модели в живота ни се повтарят?
Размишлявали ли сте върху това колко много си приличат партньорите ви? Че едни и същи проблеми са ви...
Порасни косице!
Косата често става жертва на внезапно обладалото ни желание за кардинална промяна. Защото какво по-бързо...
Да учиш азбуката отново - II
Дончо Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
Любовта, която разрушава всичко по пътя си
Запитвали ли сте се дали има любов, която руши? Обикновено, когато се съберем с някого, ние градим, стараем...
Непосилната монотонност на ежедневието
Отново понеделник. Ставам и тръгвам на работа. Дългото пътуване в автобуса. На отиване и връщане. Време...
Болки в гръбнака - причини и как да се справим с тях
Причините за болките в гръбнака могат да бъдат много – от вродена особеност на скелета до прекарани заболявания...
Как да приготвим слънчев чай?
Макар лятото да се свързва с парещо слънце, високи температури и разхладителни напитки, много хора продължават...
Любимите рецепти с тиквички на Hera.bg
Пържени, печени, задушени, на студена лятна супа, в кюфтенца, дори сурови на салата, тиквичките имат...
Нещата, които щастливите хора правят различно
Има хора край нас, които нямат сякаш толкова основания да са в добро настроение, усмихнати, добронамерени...
Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
Общоприето е схващането, че човек остарява щастливо, ако има щастливо семеен живот. Но две скорошни изследвания...
В добра форма и зад бюрото
Прекарваме голяма част от живота си на работа. Някои хора изкарват прехраната си на гъвкаво работно време,...
Вътрешният покой, а не материалните придобивки, е истинският критерий за успех
До неотдавна мерило за успеха на хората бяха материалните им придобивки. Учиш, за да да учиш повече....
Прошката - съкровен акт на сърцето
Да простиш, истински и от сърце, за нанесената обида или стореното зло не е лесно, но ако се случи то...
Ябълков оцет за здраве и красота - II
Заради всички тези полезни вещества в народната медицина ябълковия оцет се използва за детоксикация,...
Как изживяваме смяната на времето?
Пролет е. Предполага се, че светлината и топлото време трябва да ни вдъхнат нови свежи сили, настроение...
13 май - Европейски ден без асансьори
Европейската инициатива Ден без асансьори ще се проведе за втора поредна година на 13 май 2016 г.. Проектът...
Червена детелина за женско здраве
Червената детелина е разпространено ливадно цвете, което пчелите много обичат. И неслучайно. Освен сладките...
Нова година - да се погрижим за настроението
Ето, след броени дни е Нова Година. Вярваме или не, че какъвто си на Нова Година, така ще ти върви годината,...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 35
Коледни пости ден 35. Миналия петък, както ви споделих, се наложи да опитам разни недотам постни неща...
Пътеки между "нормалните" деца и децата със специални потребности
Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун,...
В сезона на подаръците подарете нещо и на себе си
"Най-големият дар, който можеш да дадеш на себе си, е малко от собственото си внимание." - Антъни Дж....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook