Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Hera.bg на 9 години! Честит ни празник, приятели!
· На екзистенц минимума на душата
· Кое е секси у един мъж?
· Защо плуването се оказа "моето нещо"?
· "По-малко любов, повече добро отношение"
· Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
· Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
· Ода за пейкинга
Сряда
12
Декември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ретрограден Меркурий - какво значи и как да се възползваме от негативното му влияние
От 19 май Меркурий започва ретроградното си движение и някои хора може би усещат влиянието на явлението....
Чаят от каркаде - еликсир за всички сезони
Няма начин тази зима да не сте посегнали към добиващия все по-голяма популярност чай от каркаде. Но...
Сутиенът винаги приковава вниманието
Малка част от нас са притежателки на безупречен бюст, който няма нужда от дооформяне, а и сутиенът се...
Можем ли да се предпазим от улично насилие?
Според данни на СЗО за 2012 година – всяка трета жена в света е жертва на насилие от страна на партньор...
Къпините, богати на антиоксиданти, фибри и лутеин - цяло горско съкровище
Къпината е храст, принадлежащ към семейство Розоцветни. Разпространена е в Европа, Северна Америка и...
Как да постигнем смирение?
“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”(Лука 18:14)...
Просто, вкусно и полезно...като леща
Пренебрегваме кафявата леща по куп неясни причини - не особено примамлив вънешен вид, ограничените рецепти...
Летаргия? Не, благодаря!
Летаргията е особено състояние на организма, което се изразява с умствена и физическа мудност, бездействие...
Да се учим от грешките на другите 
Казват, че мъдър е този, който успява да извлече поука дори от грешките на другите. Самите ние често...
Най-полезните растителни масла
Традиционно в българската кухня се използват две растителни масла – слънчогледовото олио за готвене и...
Прошката - съкровен акт на сърцето
Да простиш, истински и от сърце, за нанесената обида или стореното зло не е лесно, но ако се случи то...
Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява
Няма по-добър учител от живота и неговата реалност. Така бързо и своенравно ни завърта в брилянтния...
На закрито - какъв въздух дишаме?
Съгласете се, че прекарваме значително време на закрито. В офиса, където отвсякъде дебнат зиморничави...
Хламидията - коварство и любов - I
В миналото непредпазливите любовници често запазвали незабравим спомен от бурната нощ – зараза със сифилис...
Необикновените свойства на една обикновена круша
Ароматните и сладки плодове на крушата са известни още от древни времена и човечеството отдавна се възползва...
Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
Шунгитът - черният лечебни минерал от недрата на земята
Казват, че шунгитът (shungite) няма аналог по състав, структура и свойства. Твърди се, че възрастта му...
От здравия зъб до кариеса
Когато не чувстваме болка или дискомфорт в устната кухина, се чувстваме спокойни за здравето на зъбите...
Влиянието на Луната върху женското здраве - III
Преминахме през ясния и безпристрастен поглед на фоликулната фаза, насладихме се на бума на оптимизма...
Светът на силно чувствителните хора
„Тези, които танцуват, са смятани за луди от онези, които не чуват музиката" - Ницше Има много хора,...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 18
Ден 18 от Коледните пости. Ехе, почти сме ги преполовили! Все още се чудя как моето момче реши да пости,...
Полезните мазнини
В последните десетилетия човечеството е обхванато от истинска параноя към мазнините. Всички хора, загрижени...
Актрисата Ема Уотсън за красотата
“Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен или съвършените зъби. Красотата е в лицето,...
Ролите, които играе жената - II
Жената - в обществото Тук деловият вид също е част от "реквизита", с който си служите за изпълнението...
Рейки – могат ли ръцете да лекуват?
Учението Рейки е от онези съкровища на Изтока, към които ние, живеещите по на Запад, посрещаме със скептицизъм....
Настроения според сезона
Пролетна умора, последвана от летен мързел, след това есенна меланхолия, а за капак и зимна депресия...
Неочаквани ползи от тренировките
Тренировките карат тялото да отделя хормони, които повишават самочувствието ти моментално. Забрави за...
Летен детокс с диня и пъпеш
Детоксикацията на организма е процес на изчистване на тялото от натрупвания на токсини, на отпадъци от...
"На другия ден". Или как да се преборим с махмурлука
Независимо, дали младежките буйни години отдавна са отминали или не, махмурлукът е нещо, което си същестува....
Храненето и холестеролът
От толкова отдавна медиците и диетолозите спорят около холестерола, че дори споменаването на самата дума,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook