Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Подкрепете учителите на децата си!
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
· Благодарим ви, ценим вашия труд!
Понеделник
6
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пирамида на здравословното хранене
Храни се правилно и здравословно! Именно храната е източника на енергия за нашето тяло. Всички хранителни...
Принуждаването на децата да пазят диета може да навреди на здравето им
Родителите искат най-доброто за децата си - да се хранят и да спят добре, да извършват физически упражнения....
Масло от мента за облекчаване на алергии и за повече енергия
Маслото от мента е едно от най-универсалните етерични масла. Може да се използва за ароматерапия,...
Бързай бавно
Макар скоростта да е високо ценено качество в множество състезания, в ежедневието е добре да намалим...
Как да накараме зимата да мине по-бързо?
Всички знаем, че времето минава относително бързо или бавно в зависимост от това, дали сме щастливи,...
Прополисът - пчелният антибиотик
Пчелите са едни от най-удивителните създания на нашата планета. Като истински вълшебници, те събират...
Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
Пестицидите и химикалите, забавящи горенето, влияят върху умственото развитие на децата. До този извод...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Помощ, изневеряват ми!
Ако току-що сте разбрали, че любимият ви изневерява вероятно ушите ви бучат и не сте в състояние да мислите....
Кивито е с повече витамин С от цитрусите
Кивито е сред плодовете, които имат най-голямо количество витамин С, a съдържанието на полезните фитонутриенти...
Пробиотиците - защо не можем без тях - II
Важно е не само да приемаме достатъчно полезни бактерии, но и да им осигуряваме оптимална среда за развитие...
Как да се научим да се доверяваме на интуицията си?
Позната е с различни имена – шесто чувство, вътрешен глас, предчувствие, инстинкт. Петър Дънов я нарича...
Зеленчуковите сокове - II
Сокът от цвекло без преувеличение може да се нарече универсална панацея. Той стимулира образуването на...
Меню за красива кожа
Какво ли не използваме, за да съхраним красотата и младостта на своята кожа – кремове, маски, серуми,...
Есенно пречистване на организма със сезонни храни
През есента природата навлиза във фаза на оттегляне, жизнените сокове на растенията се връщат обратно...
Твърде много информация, твърде много тревоги
Да си информиран днес не е привилегия и право. Днес това е цяло проклятие. Знаем повече от всякога, можем...
Размърдай зъбките. Алайнер
Някои казват, че хората, имащи разстояние между зъбите били щастливци, но дали те самите мислят така?...
Черна леща, "белуга" - богата на протеини, фибри, желязо и антиоксиданти
Черната леща е наричана още "белуга", защото зрънцата й наподобяват хайвера на тази риба. За разликата...
Грабни момента и го изживей!
Всеки ден сякаш нищо не се променя, а като погледнеш назад нищо не е същото. Измина още една година....
Скучно ми е...
„Скучно ми е...„ е оплакване, което доста често може да бъде чуто в днешно време, за жалост, повече от...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 28
Коледни пости, ден 28. През уикенда сварих червен боб, като идеята ми бе да го превърнем в яхния. Честно...
Лагом - шведската философия за балансиран и щастлив живот
Lagom [la-gom] е шведски термин, който означава „просто достатъчно“ - да имаме точно нужното количество...
Зеленият боб е храна, която не трябва да пренебрегваме
Зеленият боб е една от най-полезните храни, които човечеството познава. Днес на фона на разнообразието,...
Филтърът за мисли и рутината
Той решава върху кои от общо 8-те млн. бита информация, които текат през мозъка ни да се концентрираме....
Суровите какаови зърна - кафявото злато на боговете
Родината на какаото е Централна Америка, където през 14 век ацтеките откриват ценните му качества и буквално...
Сироп от смокинови листа
Сиропът от смокинови листа е много обичан в моето семейство. Той носи лек дъх на смокиня, на лято и южна...
Въображаемите ни врагове
Често виждаме в другите онова, от което се плашим в себе си, но рядко си го признаваме. Не е лесно да...
Порасни косице!
Косата често става жертва на внезапно обладалото ни желание за кардинална промяна. Защото какво по-бързо...
Хроничната болка се определя и от емоциите
Ново проучване установява, че емоциите могат да бъдат причината за продължителната хронична болка при...
Празът - полезният братовчед на лука
Често пренебрегваме праза поради миризмата му. Но още по-често се налага да пием различни медикаменти...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook