Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Циганското лято на живота ни
· Всеки разговор с някого е важен
· Ироничното усещане да си родител днес
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Месец на Жената в Hera.bg
· Лятото - това безкрайно зреене на мига
· Ти си всичко това
· На екзистенц минимума на душата
Сряда
23
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Чакрите - колелата на живота - II
Четвърта чакра Нарича се още сърдечната чакра или чакрата на любовта. Пулсира в областта на сърцето...
Световен ден на динята - 3 август
Световният ден на динята се отбелязва на 3 август, но се празнува предимно в САЩ. На този ден се организират...
Липсва ви енергия? Вероятните причини
Забелязали ли сте, че има дни, в които може да сте десет часа на работа и после още пет да шетате из...
Шуслеровите соли - химията в услуга на здравето
Tерапията на немският лекар и хомеопат д-р Шуслер с т. нар. Шуслерови соли не спира да бъде все по- популярна,...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
Стайните растения, които са най-полезни за нашето здраве
Колкото и да е трудно за вярване, шансът въздухът в затворени помещения да е по-лош, е по-голям, отколкото...
През целия месец юни можем да сменим личния си лекар
НЗОК напомня, че целият месец юни е периодът, в който можем да сменим личния си лекар, респективно -...
Защо е важно как храним децата си? Видео против затлъстяването ще ви замисли
Хранителните навици се формират много рано и могат да траят цял живот. Мислим си, че когато сме гладни,...
Най-фертилните храни - I
Какво да ядем, за да забременеем...Звучи ви смешно? Но за влиянието на определени хранителни продукти...
Смелостта, без която не можем
Замисляте ли се как живеят по-голямата част от хората след една определена възраст? Сякаш в един момент...
Канцерогените – какво знаем и не знаем за тях
Злокачествените туморни образувания са известни от дълбока древност, но през последния един век са се...
Връзки от ново поколение - "Да се обичаме разделени"
Всички ние имаме в главата си сценарий за щастливите отношения между мъжа и жената и част от този сценарий...
Революционерът Джейми Оливър
Джейми Оливър – световноизвестният готвач, публична фигура и активист за здравословно хранене, е инициатор...
Може ли телевизията да е полезна за децата?
Силно вярвам в това, че твърде дългото стоене пред телевизора не е от полза на децата. Много сме говорили...
Как да победим страха от раждането?
Износването и раждане на дете е естествен процес, предопределен от самата природа. За съжаление подобен...
Тялото като дневник
„Мило дневниче, Днес се чувствам ужасно. Имам страхотен зъбобол. Предполагам, че ми расте мъдрец. Дали...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 32
Ден 32 от Коледните пости. По време на постите, когато човек не е свикнал с този начин на хранене, вероятно...
Какво да избягваме веднага след хранене?
Важно е да поддържаме добър начин на живот, да се грижим за тялото и ума си, за да бъдем пълноценни...
Защо и как да организираме почивка в чужбина без агенция
Ако сте от онази порода пътешественици, които не обичат да се разхождат с огромна група туристи, водени...
Предменструален синдром - трябва ли да се тревожим?
Изпитвате непреодолимо желание да хапнете нещо сладко. Някои сутрини се чувствате като пребити, без мотивация...
На 19 март отбелязваме Световния ден на съня
Липсата на здрав сън води до сериозни здравословни усложнения - високо кръвно, диабет, белодробни проблеми....
Как силовите тренировки оформят мускулатурата и повишават тонуса - ползи и съвети
За силовите тренировки има изписано и изговорено много и въпреки всичко, често хората остават в заблуда...
Спортни летни занимания на открито
Всяка година чакаме с нетърпение времето за слънце и море, за да помързелуваме на воля и „да заредим...
Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
Иланг-иланг - уханието на любовта
Използвате ли благоуханни масла? Знаете ли кое е едно от най-често срещаните в ароматерапията и парфюмерията?...
Децата в големия град
Замисляли ли сте как живее вашия малчуган в големия град? Днешното поколение се ражда и расте в асфалтови...
Болки в гръбнака - причини и как да се справим с тях
Причините за болките в гръбнака могат да бъдат много – от вродена особеност на скелета до прекарани заболявания...
Вътрешният покой, а не материалните придобивки, е истинският критерий за успех
До неотдавна мерило за успеха на хората бяха материалните им придобивки. Учиш, за да да учиш повече....
Ниско кръвно - как да го нормализираме?
Ако ушите ви пищят всеки път, щом станете рязко, олюлявате се за момент, виждате размазано, чувствате...
Да бъдеш безупречен
Водовъртеж. Когато липсва осъзнатост живеем в света на другите, свят, който смятаме за перфектен. Потопили...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook