Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Поемане на дъх
· Месец на Жената в Hera.bg
· Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
· По-осъзната и щастлива да е 2019 г., приятели!
· Ти си всичко това
· На екзистенц минимума на душата
· Кое е секси у един мъж?
Сряда
19
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Люта любов
Много хора нямат щастието да я срещнат, други я откриват късно, а трети отдавна вече живеят с нея и се...
Прясното зеле - достъпно, традиционно и много полезно
Толкова сме свикнали с присъствието на прясното зеле на нашата трапеза, че далеч не обръщаме внимание...
В търсене на истинското призвание
Обкръжението ми изобилства от примери за хора, които не спират да търсят своето призвание, сменяйки почти...
Само още 5 минути!
„Винаги закъсняваш“, „Чакам те от половин час“, „Хайде, де, какво направи?“, „Никога не си готова навреме“......
За изкуството на медицината
"Животът е кратък, пътят към изкуството - дълъг, добрият случай е мимолетен, опитът - недостатъчен, а...
Разговорът, който всяка майка трябва да проведе с дъщеря си
Една нова тема се прокрадва в живота на младите момичета. Тема, която може да окаже влияние върху него...
Малките ни бунтове
В Древен Рим имало един празник наречен Сатурналии. По време на честването му, всяка година в края на...
Упражнения за проблемните зони
Понякога се опитваме да отслабваме чрез диети, но често резултатите не са равномерни и се чудим как можем...
Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
Ходенето на къмпинг е полезно за децата, както и за цялото семейство, според австралийския сайт www.gocampingaustralia.com. На...
Настроения според сезона
Пролетна умора, последвана от летен мързел, след това есенна меланхолия, а за капак и зимна депресия...
Биопродуктите – лукс или разумна инвестиция в здравето I
Наричат ги различно – „органик” в Англия и САЩ, „био” в Швейцария, „екологични” в Германия, независимо...
Направете Коледата си различна
Омръзнала ли ви е Коледа? Сега ще си кажете "що за глупав въпрос!" Да, наистина. Как може да ни омръзне...
СПИН - страшната истина - I
До болка позната тема. И наистина много болезнена. Но няма как на този ден да я пропуснем. Или да затворим...
Мечтаеш ли да се наспиш?
Не всеки си мисли за секс, когато види прекрасно обзаведена спалня. Повечето хора асоциират тази стая...
Синьото сирене - изтънчена наслада за ценители на нетрадиционни вкусове
Синьото сирене е специфичен деликатесен вид сирене с висока хранителна стойност и висока масленост. Представлява...
Масло от борови иглички – за какво помага и как да го използваме?
Етеричното масло от борови иглички е целогодишен източник на добро здраве. То се извлича чрез процес...
Соята – идеалната храна или опасност
В последните години соята присъства в повечето продукти, които се предлагат в търговската мрежа. В някои...
Утехата без думи и къде можем да я потърсим
Много често, напълно необяснимо изпадаме в дълбоки черни дупки. Без конкретна причина понякога, може...
Пътеки между "нормалните" деца и децата със специални потребности
Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун,...
Това кошмарно главоболие
Главоболието може да ни извади от строя, да ни направи неработоспособни, агресивни към околните, но и...
Когато щастието ти зависи само от теб
За изкуството да живееш щастливо са написани стотици книги. А думата щастие за всеки от нас има различен...
Предизвикайте себе си, почувствайте се живи отново
Приличат ли си твърде много дните ви? Изпадате ли в униние, че нищо интересно не се случва и животът...
Неочаквани, но здравословни комбинации от храни
Има много продукти – плодове, зеленчуци, месо, млечни изделия, които сами по себе си са полезни и хранителни,...
Черна леща, "белуга" - богата на протеини, фибри, желязо и антиоксиданти
Черната леща е наричана още "белуга", защото зрънцата й наподобяват хайвера на тази риба. За разликата...
14 истини за нашите невидими връзки с другите
Хората сме оплетени в множество невидими нишки и колкото по-рано го разберем, толкова по-ясни и пълноценни...
Песен
Питаш кой ден сме Ние сме всичките дни Мило момиче Ние сме този живот Моя обичана Ние сме влюбени...
Тайните врагове на красивата усмивка
Всички знаем за вредата от сладкишите и газираните напитки върху нашите зъби. Чували сме също така, че...
Голямото семейство и малките ми ритуали сутрин
Имам четиричленно семейство. Всеки е с различен график и има различни изисквания сутрин. Малката не иска...
Маслото от маракуя - екзотична грижа за сухата и чувствителна кожа
Маслото от семената на тропическия плод маракуя е по-слабо известно, но за него активно се говори и се...
Причини за постоянната умора
Вече наближава пролетта, а с нея и така „любимата” ни пролетна умора. При някои от нас тя е особено осезаема,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook