Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На тази улица никой няма да се завърне...


Опустелите села на нашето детство


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам, че

дядо Боко беше последният жив старец на нашата улица.

Всичките се споминаха, лица, гласове, пожълтели снимки над умивалника – заминаха си един след друг. Рак, инфаркт, инсулт, цироза, но диагнозата е сякаш друга – самота.

Сега къщите на село са празни и отвсякъде дъха на спарен въздух и разруха. Едно тихо, тихо отчаяние, безнадеждност, се пропиват и променят пейзажа неусетно - всичко сякаш се свлича. По дуварите растат треви и ги рушат, камъните падат, а няма дори кой да ги види и да ги сложи по местата. Дворовете са обрасли с бурен до колене, а едно време плочите се белееха – кокошките не оставяха зелена точица между тях. Перденцата по прозорците са избелели от времето и прашните паяжини умрели мухи по тях се виждат отдалеч. Дограмата им е засъхнала и олющена, никой не е проветрявал тези къщи с години. Чешмите мълчат, коритата им са сухи, а едно време не се спираше песента им. Люлките са свалени, топките спукани, деца няма.



Тъжна работа е тази, много тъжна. Не само защото част от детството ми живее с тези старци и част от него ще си отиде с тях. Така е с детството – светла диря, като опашка от комета, която избледнява с времето, но кометата все още гори някъде там в тъмнината. Преди нас е имало други, после ние сме тук, отиваме си и идват други на наше място. Но на тази улица никой няма да дойде. Децата на старците са в чужбина, по големите градове и все нямат време, "не милеят", както казваше баба ми, клатейки глава. Някои се запиляха, пропиха се, млади умряха, чужди хора ги погребаха. Никъде другаде няма да усетиш кръговрата на живота по-силно, отколкото на село. Никъде чувството за обреченост и примиреност, за нищожност, няма да е толкова силно. Неумолим е той, животът – дава, взима, и отново, и отново. И в това няма нищо тъжно, то е неизбежно.

Ясно е, че селото от нашето детство никога няма да се случи отново. Нищо от детството ни не може да бъде същото. Дори сценарият да се повтаря, защото някои неща са неизменни – носталгичните въздишки, с които е пропит споменът, изкривяват реалността на отминалите дни - правят я по-красива и величествена, отколкото може би е била. Тишината на следобедите е изпълнена с разказите на вещите – дървени кончета, пожълтели букварчета, пумпали, чергата под асмата, коритото със слънчева вода - безмълвни свидетели на изтеклото във времето щастие. То никога няма да се случи отново, дори и да възкресим предметите.

Сега майка и татко водят дъщеря ми на село – вдъхват живот на бабината къща за месец и виждам в очите на детето същото пламъче. Приключения, магия, волност, събира бъдещите си спомени и тя – лаят на кучето, което подскача край нея, ровенето под врежето, колко е пораснала динята от вчера, лястовиците под покрива. Откраднати мигове от едно детство, което децата вече нямат - ваканцията на село при баба и дядо...

Пристигаме да я прибираме към града и всичко се връща в главата ми, всичко е същото и все пак друго.

Очаквам да видя старците с бастуни, наредени по пейката, мижат срещу залязващото слънце, дали иде добитъкът и мълчат, просто мълчат – от умора, от това, че всичко вече е казано. Но ги няма. Улицата пустее.

Само една котка дреме на дувара и с примижали очи следи врабците в прашните локви по пътя. Добитъкът вече не минава по улицата и самата тя потъва във вездесъщия бурен и висока трева. Забрава, забрава отвсякъде.

Чувам обаче глъчка и песента на чука по дъските. Питам майка: „Какво ново?”. Дошъл внукът на дядо Боко, изнесъл всичките неща на старците, запалил ги на двора и сега щял да прави от къщата вила. Наел работници, накупил материал и ще строи. Вдига рамене майка ми и казва:

Това остана от живота на леля Стана и чичо Боко – купчина пепел на двора

И точно да ме стисне нещо страшно за гушата - идва детето с колелото и неизменното куче край нея и крещи: „Мамо, откъснахме първата диня, ела да ядем, мамооо...”.



Хваща ме за ръка и ме повлича към двора. Там всичко си е същото – асмата, къщата, люлката, коритото със слънчева вода, детето, кучето, изстудената диня, само баба я няма. Ето го пак нещото, дето иска да ме стисне за гушата. С усилие на волята го отпращам, макар да знам, че е там, в сенките, и само чака забравата пак да дойде. Но не сега, не и сега. Сега сме две щастливи деца на село, а динята ни чака – първата за годината и на двете ни.
Коментари
2017-03-02 #1
Анастасия
Прекрасна статия! Благодаря ви! Много истина и болка има в нея, преживяваме го всички всеки ден! Спомените с баба и на село никой не може да заличи!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ти си всичко това
· Месец на Жената в Hera.bg
· Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
· По-осъзната и щастлива да е 2019 г., приятели!
· Hera.bg на 9 години! Честит ни празник, приятели!
· На екзистенц минимума на душата
· Кое е секси у един мъж?
· Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Сряда
20
Март 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бенките - колкото безобидни, толкова и опасни
Никак не са малко онези от нас, които посещават лекар само в крайно наложителен случай. Профилактичните...
Тиквените семки
Есента е сезона на тиквата. Вероятно я обичате печена, на тиквеник или, ако имате страст към екзотичните...
Здрави и лилави: Черната боровинка
Черната боровинка е дребен листопаден храст, който расте в смесени и иглолистни гори, предимно на сенчести...
Няколко тактики преди да тръгнем на плаж
Вече е лято и започваме да се замисляме за годишната отпуска. Искаме да сменим средата, да си починем,...
Здравословното пестене
Всички искаме да спестяваме (поне малко), но не всеки успява. Да не кажем, че за някои хора това си е...
Вие ми се свят...
Зад тази реплика се крие може би едно от най-неприятните преживявания, свързани със здравето, които човек...
Пеперудените деца имат нужда от помощ
Те са истински герои. Ежедневието им е изпълнено с болка и страдание, но намират сили да се усмихват...
Чакрите - колелата на живота - I
В днешно време думата чакра присъства както в шеговити изрази от типа на: „Отиди да ти наместят чакрите!“,...
Канцерогените – какво знаем и не знаем за тях
Злокачествените туморни образувания са известни от дълбока древност, но през последния един век са се...
Хармония и стройно тяло с Аюрведа - II
Пита Описание: Това са хора с мускулеста структура, които въпреки добрия си апетит не напълняват лесно....
Цели, намерения и желания
Една от основните думи в живота ни е думата цел. В действителност целият ни живот е изтъкан от цели,...
Уроците на разбитото сърце
Разбитото сърце не е просто една метафора, то е съвсем реален физиологичен процес. Лекарите биха го нарекли...
Как да си приготвим домашна гранола?
Гранола е мюсли, но запечено с различни съставки на фурна. То е по-хрупкаво, овкусено и се усвоява по-лесно...
Сауната и здравето
Сауната е всеизвестна със своите полезни за здравето свойства. Тя е един естествен и релаксиращ начин...
"Не" на напуканите пети през лятото
Сигурно те са последната част от тялото ни, за която по принцип се сещаме. Не и когато се напукат, обаче....
Пришки и мазоли
Какво е общото между пришките и мазолите? И двете са много разпространени неприятни изменения на кожата...
Крадци на щастие - II
Сам да си отнемаш положителна енергия Казвам сам, защото вярвам че всеки е изцяло отговорен за собственото...
Какво да похапваме пред телевизора
Най- добре – нищо. Не, сериозно! След вечеря сме достатъчно сити, че да продължаваме да ядем. Освен тежестта...
Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
Музиката в ежедневието – оръжие на оптимизма?
„Музиката пряко имитира страстите и състоянията на душата. Слушаме ли музика, която изразява една определена...
Зеленчуковите сокове
Ако сте последователи на здравословното хранене най-вероятно отдавна сте заменили пакетираните сокове...
Дребните неща, които правят хората щастливи
В началото на 2018 година в социалната мрежа reddit потребител пита: "Кои са дребните неща, които ви...
Контролирате ли живота си?
Животът е като да плаваш в морето или да пилотираш самолет. Имаш предначертания курс, натрупваш умения...
Да учиш азбуката отново - II
Дончо Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Прилошаване по време на път
Ето, че идва сезонът на отпуските, почивките и на всякакви пътешествия до близо и далеч. За мнозина от...
Ефективна ли е хомеопатията
Общоприетото становище на официалната медицина е, че хомеопатията е неефективен и научно необоснован...
С каква нагласа да започнем Коледните пости
С каква нагласа ще влезем в Коледните пости е много относително. Тя зависи най-вече от мирогледа и светоусещането...
Предменструален синдром - трябва ли да се тревожим?
Изпитвате непреодолимо желание да хапнете нещо сладко. Някои сутрини се чувствате като пребити, без мотивация...
Да събудим сексуалността си
Когато стане дума за страст, секс, обикновено говорим за връзки – как да запазим страстта по-дълго, как...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook