Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дневникът на мама


написан за нейните деца...


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител.

Защото няма по-страшен въпрос от този:

Ако нещо стане с мен, какво ще се случи с децата ми?


Дали ще имат втора майка, дали ще ни помнят и обичат след време? Дали някога са ни познавали истински, а разкривали ли сме се, каквато сме или ежедневието ни е повличало в безумието си и не ни е оставило възможност на децата да ни видят?

Това съм се питала много, много често, особено когато са малки и още крехки - те зависят изцяло от нас. Щастието е толкова мимолетно чувство, но любовта, тя трябва постоянно да витае около нас, майките, и нашите деца.

След време ми попадна тази книга - подарък, донесен от Щатите. Казва се "Отражения на майчиното сърце" с подзаглавие: "Твоят живот по твоите собствени думи".



Книгата започва така:

Дните отминават, сезоните се сменят...месеците преминават в години и ние стоим с поглед назад в нашия живот - детство, спомени, вълнуващи моменти, кризи и повратни точки...


И продължава с описание за целта на тази книга. Тя започва с някои лични данни - рождени дни, други дати, имена, любим парфюм, ястие, книга. Знаем понякога как най-ярките впечатления идват от детайлите. За мен най-ранният спомен за мама е ароматът й - крем за ръце с дъх на невен. На всяка страница от нея е написан въпрос, свързан с миналото, мислите, чувствата и всичко това, което ни е изградило като хора, нас, майките - книги, спомени, музика, любовни емоции, хобита, трудни моменти. Под въпроса е оставено поле за писане, а в края на книгата има празни страници за свободни записки, снимки и каквото там искаме.

Аз започнах тази книга през 2011 г. и има още за вписване. Истината е, че за някои въпроси трябва да си в подходящо настроение и състояние на духа - съзерцателно, изчистено от злободневното и най-вече - да нямаш нищо против да се поровиш малко с миналото честно, с ръка на сърцето.

Ето някои примерни въпроси от нея:

"Има ли спомен от детството си, за който предпочиташ да забравиш?"

"Какво най-често готвеше баба ти когато беше малка?"

"Коя беше любимата ти детска игра и кои бяха приятелите ти от квартала?"

"Кога се срещна с татко и какво си помисли, след като се разделихте след първата ви среща?"

Разбира се, книгата е оформена като лексикон - предварително зададени въпроси, и това улеснява попълването му.

Но смятам, че дори и да не беше тази книга, пак бих направила такъв дневник

Дневникът на мама, писан за нейните деца


Бих избрала някоя много красива тетрадка, вече има много такива на пазара. Нещо женствено или пък щуро. Тя трябва да бъде добре подвързана и да се затваря с ластик или връв, да има дебела, стабилна корица.

Бих разказала за себе си като дете, какво обичах, какво - не. Всичките ми избледнели спомени ще стават все по-бледи, затова бих се опитала да ги сграбча сега, когато дори имам родителите си до себе си. Докато те са с мен все още на тази земя, мога да ги попитам, нали? Тази възможност, замислете се, тя също може с един угаснал дъх да излети...

За бурните години на тийнейджърството, за първата ми "голяма" любов, как избягах от вкъщи заради него и как свърши всичко това. Не се боя да се разкрия пред децата ми - те ще искат да знаят И това, когато станат на 14-15 и искам в този миг да съм до тях.

Как започнах първата си работа, колко печелих с нея и какво си купих с първата заплата...

За университета и колегите, за всичките луди години, прекарани в учене, купони, пътувания...

Как се запознах с баща им, къде беше първата ни среща и как бях облечена...

Къде живяхме, къде пътувахме, за какво спорехме...

Как разбрахме за тях, как минаха бременностите ми, първото нещо, което купих за тях: чорапки за голямата и боди с меченца за малката дъщеря.

Бих им разказала за раждането, за първите дни и новите емоции на новородена мама - защото когато се ражда дете, раждат се и родителите му.

Ще сложа вътре снимки, бележки, стихчетата им от тържествата, билети от цирка, от първото пътуване с влак и още, и още...

И не знам до къде бих спряла. Край може би няма. Дано да няма.
Коментари
2014-09-07 #1
Инна Георгиева
Много хубава идея. Година и половина преди бременноста ми започнах блог, той е само с вътрешен достъп. Т.е може да го вижда този, който знае къде е и има парола. Там започнах да записвам неща, които са резултата от съзерцание и търсене, но много, много лични. После всякакви вълнения покрай бременността, първите прегледи, първата снимка и новината за туптене на сърчице на малката точка.Пишех всякакви притеснения, радост, мисли, когато имах желание. После след раждането. Чуствата. Първото зъбче, първите хапки, първото зъбче, първите крачки, първите думи, умения.. Метармофозата, която претърпява една жена, мъж, семейство. И най-често просто снимки от мигове, които никога не бихме искали да забравим. Там винаги пиша с обръщение към детето ни. Струва ми се, че това е едно наследство, което играе съществена роля в Аза. Книга, файл, защо не и видео запис. Отговор на много въпроси, които после дори и да попиташ родителите си... те не помнят
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Еко съвети в очакване на бебето
· Имате тийнейджър и се чувствате самотни? Има причина за това
· Исторически снимки, в които кърменето на открито е напълно нормално
· В една зима... Някъде там... Да те има
· "Само части от нас някога ще докоснат само части от другите"
· Циганското лято на живота ни
· Ироничното усещане да си родител днес
· Всеки разговор с някого е важен
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Лятото - това безкрайно зреене на мига
· Ти си всичко това
· На екзистенц минимума на душата
· Да четеш въпросителни
· Да си представиш
· Не, сега не е за поезия
Неделя
15
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес....
Амстердам
Маршрутът Варна - София - Шарлероа - Брюксел - Амстердам изминавам за някакви си 15 часа и благодарение...
Жеравна. Магическо минало -III
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се...
Знаменитите жени в българската история
Когато говорим за знаменити българки, в представите ни изплуват най-често онези смели и героични жени...
Астрид Линдгрен разказва за себе си
Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от...
Двубой
Обичам крехкото приятелство Между жена и мъж: В подмолите на мозъка Помръдват перки гъвкави желания;...
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
Бай Каравелов, Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода",...
Ви(в)а Адриатика – III: Будва и остров „Св. Стефан”
Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни за нашето Черноморие с множеството...
"Защо е това бясно препускане и пропиляване на живота?"
Отидох в гората, защото исках да живея по своя воля, да виждам само същината на живота и да се опитам...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Какво мислят майките за себе си?
"Определено има дни, в които се съмнявам в моите способности на майка" "Иска ми се да съм по- уверена...
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо. ...
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал. ...
Бриджит Макрон - ролеви модел, от който жените имат нужда
Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите...
Не запушвай тази врата...
"Но аз наистина го обичах. — Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало?...
Прочети за новия проект на списание Hera.bg - "Здравословен обяд за ученика”
Знаем, че понякога всеки изпитва затруднение да приготви здравословен обяд за своя ученик. Списание Hera.bg...
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
Да нарисуваш птица
/На Елза Енрике/ Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай...
"Това са моите деца" - Януш Корчак
"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто...
10 от най-емблематичните рокли в киното
Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова...
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме....
5 минути в главата на Айнщайн
Няма човек, на когото името на Айнщайн да не му говори нищо. То е първата ни асоциация с думата "гений"....
Пътят към Сантяго
Известният Ел Камино – Пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници,...
Вирджиния Улф: "Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи."
"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите." "Когато въпросът е силно...
10 начина да използваме тефтер с бели страници
В този свръхдигитален век хартията и писането на ръка все повече губят вниманието на хората. Всичко може...
Hera.bg на 6 години!
Днес 08.10.2015 г. Списание Hera.bg навършва 6 години! Често сте ни казвали, че сме различни, че...
За всяка минута гняв...
За всяка минута гняв губим 60 секунди щастие....
Сянката на вятъра - Блага Димитрова
Ако някой понякога, поне веднъж ме е обичал заради тъгата - необяснима, неоснователна, кукувича...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - I
Турция – страна на два континента и четири морета. С богата и колоритна дълговековна история. Мост между...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook