Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дневникът на мама


написан за нейните деца...


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител.

Защото няма по-страшен въпрос от този:

Ако нещо стане с мен, какво ще се случи с децата ми?


Дали ще имат втора майка, дали ще ни помнят и обичат след време? Дали някога са ни познавали истински, а разкривали ли сме се, каквато сме или ежедневието ни е повличало в безумието си и не ни е оставило възможност на децата да ни видят?

Това съм се питала много, много често, особено когато са малки и още крехки - те зависят изцяло от нас. Щастието е толкова мимолетно чувство, но любовта, тя трябва постоянно да витае около нас, майките, и нашите деца.

След време ми попадна тази книга - подарък, донесен от Щатите. Казва се "Отражения на майчиното сърце" с подзаглавие: "Твоят живот по твоите собствени думи".



Книгата започва така:

Дните отминават, сезоните се сменят...месеците преминават в години и ние стоим с поглед назад в нашия живот - детство, спомени, вълнуващи моменти, кризи и повратни точки...


И продължава с описание за целта на тази книга. Тя започва с някои лични данни - рождени дни, други дати, имена, любим парфюм, ястие, книга. Знаем понякога как най-ярките впечатления идват от детайлите. За мен най-ранният спомен за мама е ароматът й - крем за ръце с дъх на невен. На всяка страница от нея е написан въпрос, свързан с миналото, мислите, чувствата и всичко това, което ни е изградило като хора, нас, майките - книги, спомени, музика, любовни емоции, хобита, трудни моменти. Под въпроса е оставено поле за писане, а в края на книгата има празни страници за свободни записки, снимки и каквото там искаме.

Аз започнах тази книга през 2011 г. и има още за вписване. Истината е, че за някои въпроси трябва да си в подходящо настроение и състояние на духа - съзерцателно, изчистено от злободневното и най-вече - да нямаш нищо против да се поровиш малко с миналото честно, с ръка на сърцето.

Ето някои примерни въпроси от нея:

"Има ли спомен от детството си, за който предпочиташ да забравиш?"

"Какво най-често готвеше баба ти когато беше малка?"

"Коя беше любимата ти детска игра и кои бяха приятелите ти от квартала?"

"Кога се срещна с татко и какво си помисли, след като се разделихте след първата ви среща?"

Разбира се, книгата е оформена като лексикон - предварително зададени въпроси, и това улеснява попълването му.

Но смятам, че дори и да не беше тази книга, пак бих направила такъв дневник

Дневникът на мама, писан за нейните деца


Бих избрала някоя много красива тетрадка, вече има много такива на пазара. Нещо женствено или пък щуро. Тя трябва да бъде добре подвързана и да се затваря с ластик или връв, да има дебела, стабилна корица.

Бих разказала за себе си като дете, какво обичах, какво - не. Всичките ми избледнели спомени ще стават все по-бледи, затова бих се опитала да ги сграбча сега, когато дори имам родителите си до себе си. Докато те са с мен все още на тази земя, мога да ги попитам, нали? Тази възможност, замислете се, тя също може с един угаснал дъх да излети...

За бурните години на тийнейджърството, за първата ми "голяма" любов, как избягах от вкъщи заради него и как свърши всичко това. Не се боя да се разкрия пред децата ми - те ще искат да знаят И това, когато станат на 14-15 и искам в този миг да съм до тях.

Как започнах първата си работа, колко печелих с нея и какво си купих с първата заплата...

За университета и колегите, за всичките луди години, прекарани в учене, купони, пътувания...

Как се запознах с баща им, къде беше първата ни среща и как бях облечена...

Къде живяхме, къде пътувахме, за какво спорехме...

Как разбрахме за тях, как минаха бременностите ми, първото нещо, което купих за тях: чорапки за голямата и боди с меченца за малката дъщеря.

Бих им разказала за раждането, за първите дни и новите емоции на новородена мама - защото когато се ражда дете, раждат се и родителите му.

Ще сложа вътре снимки, бележки, стихчетата им от тържествата, билети от цирка, от първото пътуване с влак и още, и още...

И не знам до къде бих спряла. Край може би няма. Дано да няма.
Коментари
2014-09-07 #1
Инна Георгиева
Много хубава идея. Година и половина преди бременноста ми започнах блог, той е само с вътрешен достъп. Т.е може да го вижда този, който знае къде е и има парола. Там започнах да записвам неща, които са резултата от съзерцание и търсене, но много, много лични. После всякакви вълнения покрай бременността, първите прегледи, първата снимка и новината за туптене на сърчице на малката точка.Пишех всякакви притеснения, радост, мисли, когато имах желание. После след раждането. Чуствата. Първото зъбче, първите хапки, първото зъбче, първите крачки, първите думи, умения.. Метармофозата, която претърпява една жена, мъж, семейство. И най-често просто снимки от мигове, които никога не бихме искали да забравим. Там винаги пиша с обръщение към детето ни. Струва ми се, че това е едно наследство, което играе съществена роля в Аза. Книга, файл, защо не и видео запис. Отговор на много въпроси, които после дори и да попиташ родителите си... те не помнят
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Бременна и коронавирус? Няколко препоръки
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Задушница - живот в града на мъртвите
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Праведниците
Събота
28
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вълшебството на Рождество
Рождество Христово е един от любимите ми празници. Специални приготовления. Градът е украсен и е целият...
Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Египет и Турция. Туристически дестинации по време на криза - I част
Всички мечтаем за презокеански пътувания до далечни земи – Сейшелските острови, Перу, а защо не Доминикана....
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Тайланд. Туристически дестинации по време на криза - IV част
Добрата новина е, че дори по време на криза екзотиката не съвсем далечна, непостижима мечта. Вярно е,...
"На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее...
11 декември - Международен ден на планините
Международният ден на планините се отбелязва от 2003 г. с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН...
Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*
Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър...
Коледни пости - Ден 32:
Коректив ли е колективът? Усамотението не е никакво решение.
Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската площадка, с които през изминалото лято много...
И от зениците ми заваля
Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и само...
Лятното слънцестоене - мистична енергия
Всички очакваме лятото. Или поне началото му. Ние го чакаме с нетърпение, метеоролозите го отбелязват...
Който е смел да почука на вратата
Вратата се отваря само за този, който е достатъчно смел, за да почука на нея....
30 ноември - Андреевден
На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които...
Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
Искам да правя с кънките това, което Фред Астер прави с танците. Соня Хени е норвежка състезателка...
"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба"
"...Пейов! Ние не сме направили и стотната част от онова, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу,...
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
Как изглежда градът без реклами?
Можем ли все оше да си представим свят без реклами? Не ни ли ограбиха от чувството за градска естетика,...
Из Цари Мали град
На приблизително час път от София се намира село Белчин, разположено в пределите на самоковската околия,...
Водите на март
Тик-так, тик-так! – настоява капчука. Пролетта ще е тука след петнайсет минути! Сред виелици люти вече...
Ден на българския лекар – 19 октомври
Днес почитаме паметта на Св. Йоан Рилски – Чудотворец, посветил себе си на хората, изцелявал ги от недъзи...
"Да, имало по света такива жени. Тя е една от тях."
Рут заговори бързо и с лекота по подхвърлената тема. Той се почувствува по-свободно и се премести малко...
За какво служи силата
Силните хора не използват силата си да тъпчат другите, а да им помагат да се изправят....
"Да би могъл оня да ме погледне с такива очи, а не тоя!"
„...А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва преди всичко достойнствата. С...
Мария Мичъл – първата жена-астроном в Америка с голям принос за науката и историята
Мария Мичъл е астроном, библиотекар, натуралист и преподавател. Първата жена астроном в Съединените...
Отдалечаване на въздуха
Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани - звук след звук от невидими църкви и вървяхме из дългия...
Не за печат
Не, не трябва да се пише за това. Нека жив човек да не узнае как лежи омразният товар - дрехите -...
"...Бъди на себе си във всичко верен"
“Не давай глас на зрелите си мисли, а на незрелите не давай ход. Естествено се дръж, но не простей! В...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook