Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дневникът на мама


написан за нейните деца...


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител.

Защото няма по-страшен въпрос от този:

Ако нещо стане с мен, какво ще се случи с децата ми?


Дали ще имат втора майка, дали ще ни помнят и обичат след време? Дали някога са ни познавали истински, а разкривали ли сме се, каквато сме или ежедневието ни е повличало в безумието си и не ни е оставило възможност на децата да ни видят?

Това съм се питала много, много често, особено когато са малки и още крехки - те зависят изцяло от нас. Щастието е толкова мимолетно чувство, но любовта, тя трябва постоянно да витае около нас, майките, и нашите деца.

След време ми попадна тази книга - подарък, донесен от Щатите. Казва се "Отражения на майчиното сърце" с подзаглавие: "Твоят живот по твоите собствени думи".



Книгата започва така:

Дните отминават, сезоните се сменят...месеците преминават в години и ние стоим с поглед назад в нашия живот - детство, спомени, вълнуващи моменти, кризи и повратни точки...


И продължава с описание за целта на тази книга. Тя започва с някои лични данни - рождени дни, други дати, имена, любим парфюм, ястие, книга. Знаем понякога как най-ярките впечатления идват от детайлите. За мен най-ранният спомен за мама е ароматът й - крем за ръце с дъх на невен. На всяка страница от нея е написан въпрос, свързан с миналото, мислите, чувствата и всичко това, което ни е изградило като хора, нас, майките - книги, спомени, музика, любовни емоции, хобита, трудни моменти. Под въпроса е оставено поле за писане, а в края на книгата има празни страници за свободни записки, снимки и каквото там искаме.

Аз започнах тази книга през 2011 г. и има още за вписване. Истината е, че за някои въпроси трябва да си в подходящо настроение и състояние на духа - съзерцателно, изчистено от злободневното и най-вече - да нямаш нищо против да се поровиш малко с миналото честно, с ръка на сърцето.

Ето някои примерни въпроси от нея:

"Има ли спомен от детството си, за който предпочиташ да забравиш?"

"Какво най-често готвеше баба ти когато беше малка?"

"Коя беше любимата ти детска игра и кои бяха приятелите ти от квартала?"

"Кога се срещна с татко и какво си помисли, след като се разделихте след първата ви среща?"

Разбира се, книгата е оформена като лексикон - предварително зададени въпроси, и това улеснява попълването му.

Но смятам, че дори и да не беше тази книга, пак бих направила такъв дневник

Дневникът на мама, писан за нейните деца


Бих избрала някоя много красива тетрадка, вече има много такива на пазара. Нещо женствено или пък щуро. Тя трябва да бъде добре подвързана и да се затваря с ластик или връв, да има дебела, стабилна корица.

Бих разказала за себе си като дете, какво обичах, какво - не. Всичките ми избледнели спомени ще стават все по-бледи, затова бих се опитала да ги сграбча сега, когато дори имам родителите си до себе си. Докато те са с мен все още на тази земя, мога да ги попитам, нали? Тази възможност, замислете се, тя също може с един угаснал дъх да излети...

За бурните години на тийнейджърството, за първата ми "голяма" любов, как избягах от вкъщи заради него и как свърши всичко това. Не се боя да се разкрия пред децата ми - те ще искат да знаят И това, когато станат на 14-15 и искам в този миг да съм до тях.

Как започнах първата си работа, колко печелих с нея и какво си купих с първата заплата...

За университета и колегите, за всичките луди години, прекарани в учене, купони, пътувания...

Как се запознах с баща им, къде беше първата ни среща и как бях облечена...

Къде живяхме, къде пътувахме, за какво спорехме...

Как разбрахме за тях, как минаха бременностите ми, първото нещо, което купих за тях: чорапки за голямата и боди с меченца за малката дъщеря.

Бих им разказала за раждането, за първите дни и новите емоции на новородена мама - защото когато се ражда дете, раждат се и родителите му.

Ще сложа вътре снимки, бележки, стихчетата им от тържествата, билети от цирка, от първото пътуване с влак и още, и още...

И не знам до къде бих спряла. Край може би няма. Дано да няма.
Коментари
2014-09-07 #1
Инна Георгиева
Много хубава идея. Година и половина преди бременноста ми започнах блог, той е само с вътрешен достъп. Т.е може да го вижда този, който знае къде е и има парола. Там започнах да записвам неща, които са резултата от съзерцание и търсене, но много, много лични. После всякакви вълнения покрай бременността, първите прегледи, първата снимка и новината за туптене на сърчице на малката точка.Пишех всякакви притеснения, радост, мисли, когато имах желание. После след раждането. Чуствата. Първото зъбче, първите хапки, първото зъбче, първите крачки, първите думи, умения.. Метармофозата, която претърпява една жена, мъж, семейство. И най-често просто снимки от мигове, които никога не бихме искали да забравим. Там винаги пиша с обръщение към детето ни. Струва ми се, че това е едно наследство, което играе съществена роля в Аза. Книга, файл, защо не и видео запис. Отговор на много въпроси, които после дори и да попиташ родителите си... те не помнят
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Бременна и коронавирус? Няколко препоръки
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· В една зима... Някъде там... Да те има
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Подкрепете учителите на децата си!
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
· Благодарим ви, ценим вашия труд!
· Забравена песен
· "Не всички, които се скитат, са изгубени." - Дж. Р. Р. Толкин
· Къщата не е същата, откакто ти си тръгна
Неделя
12
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Жени срещу модата – една и съща рокля всеки ден
Твоят гардероб е пълен, имаш всичко. Може би си модерна и следваш ревностно тенденции и справочникът...
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
Вярата е...
Вярата не е човек, книга или слово. Вярата е силата, която всеки сам намира в сърцето си....
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Шарл Перо - един от бащите на вечните детски приказки
Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Сезонът е такъв...
Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът...
Мъдростта е наградата за твоето мълчание
Мъдростта е наградата, която получаваш заради това, че си оставил други да приказват, а ти си замълч...
Хелоуин - легендата разказва за тиквения Джак
Историите за произхода на хелоуинския тиквен фенер са толкова многобройни, колкото и интересни. Но всички...
Свят, пълен с цветове - картините на Педро Ролдан Молина (снимки)
От картините на Педро Ролдан Молина струи светлина и цвят. Една бликаща жизнерадост, която зарежда и...
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
Бай Каравелов, Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода",...
Не/успехът...
Неуспехът не означава, че си се провалил, а че просто все още не си успял... Неуспехът не означава,...
Хамамът – релакс от Ориента
Хамамът или известен у нас като “турска баня” е вариант на парната баня и сауната, който играе важна...
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
Редки фотографии на известни личности и моменти в историята
Те са млади, те са известни или все още не са, те са се познавали...Редки фотографии на известни личности,...
Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти
"Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и...
Искам да ти кажа: "Бъди благословена! Любима моя, истинска Сестра!"
Здравейте, ще ви разкажа за моята сестра, която е с 3 години по-малка от мен и се казва Анита. Имам...
Тихо - както вали. Тихо - както боли
Тихо - както вали. Тихо - както боли. Тихо. Тихо. Тихо - снежинките засипаха сърцето ми. Сърцето...
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
Самюел Бекет: "Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса."
Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре. Не...
„Дете, на обичане кой те научи?”
Виновният Валери Петров Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Мароко - Страната на 1001 нощ - III. Казабланка
Казабланка и джамията Хасан II. - втората по големина в света след тази в Мека Месеци по – късно,...
"Очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи"
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата...
Мария Мичъл – първата жена-астроном в Америка с голям принос за науката и историята
Мария Мичъл е астроном, библиотекар, натуралист и преподавател. Първата жена астроном в Съединените...
Анди Уорхол: "Не се натрапвай, но нека всички знаят, че си тук."
Всеки човек има право на своите 15 минути слава. Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем...
Магията на любимите сериали
Преди да сте си помислили, че става дума за т. нар. „сапунки”, си отдъхнете! Няма да говорим за тях....
"Очовечи света"
"Очовечи света" - така се казва стрийт арт проектът на българина Ваню Кръстев. Неговото изкуство се вглежда...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook