Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Очаквания срещу реалност в първи клас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше с какво да го запомним, а напротив - беше твърде интензивно преживяване. Едва сега мога да направя някаква равносметка, защото когато ме питаха всички: "Е, как е в първи клас?", аз нищо не можех да кажа. Имах очаквания, имах предположения и от всички се оправдаха само две - правилният избор на училище и на класен ръководител.

Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото положение трябва да се справят родителите му. Защото всеизвестно е, че децата се адаптират много по- добре, отколкото възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо съвсем различно. И за да се сдобием за правилна представа (с уговорката, че всяко училище е различно, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим неволно детската, трябва да забравим всичко, което знаем, и да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 човека, да сме топ търговците на фирмите си и да въртим огромни суми пари, но на родителската среща сядаме чинно и записваме всичко, което трябва, както се казва от класния ръководител. И нека премълчим празните приказки, остроумията, безцелните критики и суетенето. Наистина, в училище може и без тях.

Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано едва ли не майчински. Преходът при всички случаи ще е плавен, но това е училище и в него учат ученици, а не се гледат деца. С други думи отношенията не са подобие на майка-дете, отношенията начален учител-родител не са същите като учител в детска градина-родител. От децата се изисква да са много по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да придобиват навици, които са съвсем различни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с впечатлението, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, но децата трябва да могат да се справят сами в много отношения.

Приемете, че отпускате контрола все повече и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, но тук е много по-решително. Вие не знаете колко яде точно, защото никой не може да накара едно 7-годишно дете да се храни, ако то не иска и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието - дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в това време учителят е ангажиран с друго – подготвя идния час, общува с преподаватели, ръководство или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си говорят, ходи ли често до тоалетна, пие ли вода – това е вече решение на детето. И повярвайте - децата обожават това на тази възраст. Внимавайте да не спъвате този естествен процес на самостоятелност с непрестанни обаждания по телефона и досаждане в посока учителя.

Мама тук не знае най-добре - доверете се на учителя. Когато сте записвали детето,
може би сте имали възможността да изберете началния учител. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният учител е невероятен образ – той е педагог и професионалист, но е чувствителен, има развит усет към душичките на децата и ако е наистина добър – те се учат на много неща, не само на педагогическия заложен минимум. Общувайте с уважение с него, особено пред децата, демонстрирайте това почтително отношение и вкъщи, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – учител завършва кръга отношения в първи клас и го прави една позитивна и хармонична цялост.

Парадоксът: "Детето ми е първокласник (вече е голямо), но за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате изведнъж детето си като голямо в едно отношение, но в друго – да се държите детински с него. То има ново поле на изява и гради нов тип самооценка. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време вкъщи да го натоварите с куп задължения, защото „вече е първокласник” е несправедливо. Отнасяйте се с него като с пораснало, защото поне в техните си очи са такива, но ако иска да бъде гушкано, не му отказвайте – следете неговите сигнали, а не вашите емоционални пориви.

Преглътнете, че детето ви е уникално точно толкова, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало досега, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което смята до 20, а вашето „генийче” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, но не е задължително и не е нужно да бъде притискано. Много често родителите са тези, които не могат да се справят с това – да приемат децата си, такива каквито са. С това те насаждат и някаква неудовлетвореност и у тях, за които до този момент всичко е било нормално. Но през погледа на мама или тати те вече не се стараят достатъчно, не могат достатъчно, нямат достатъчно успехи. Не пренасяйте своя състезателен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.

Отгледай уверено дете

Тънкият момент в първи клас – изявата на талантите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител, е правилният избор на битки. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и съответно - от битки. Смятате, че е детето ви е добро по математика, сигурно нямате търпение и веднага го записвате за училищно състезание. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на състезания по математика или че с всяко състезание се калява състезателния му дух, уменията да се справя с провала и да знае къде да съсредоточи силите си. В този смисъл е много важно децата да взимат участие в колкото се може повече конкурси и състезания, стига да искат, разбира се. Но и вие трябва заедно да "обработвате" резултатите – как се е справило, могло ли е повече, успехът повод за гордост ли е и до каква степен. На какво се дължат грешките, какво ще промени следващия път, има ли смисъл от следващ път.

Да си първокласник – това не е шега. Нито за децата, нито за родителите им. Много често децата си взаимодействат отлично едно с друго и с началния учител като ръководител на тази пъстра и шумна група, но родителите постоянно се намесват и сякаш развалят тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е важно не заради друго, а защото с него се дава тон на всичко оттук нататък. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наравно и един от друг.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
· Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Наистина ли децата са невъзпитани, когато правят така?
· Още ползи на "Златния корен" за здравето
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
Понеделник
20
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да простиш на някого, който не иска прошка
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама...
Семеен кодекс
Всяка двойка има своя собствена система от правила, независимо дали те са били установени още в самото...
Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
Хората „без емоции“
Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до...
Какво да правим, докато губим време в пътуване от работа до вкъщи и обратно
Ако живеете в голям град, то вероятно сте приели тази драма - дългото придвижване по трасето към работа...
Среща със сина ми
Аз и той се срещнахме някъде по пътя. Ще извървим много крачки заедно. Аз и той ще се разделим...
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи - II
Малко преди годинката детето вече осъзнава, че говорът има своето значение, а с това започва формиране...
Да посрещнем студената есен с топлина в душата
Безспорно в живота на всеки от нас има наистина ужасяващи моменти. Няма как да избегнем трудностите и...
Как да станем по-добър събеседник и да подобрим общуването?
Днес комуникацията е всичко. За малко време да изразиш максимално, да направиш впечатление, да бъдеш...
Закъснялата любов
В любовта хората постоянно се разминават. Дори и в щастливите отношения единия обича повече, а другият...
Грешките, които (не бива да) допускаме с бившия
Отнело ни е доста време да го „забравим”. В миналото той е значел много за нас… трудно ни е било да си...
Майката - пръв помощник на педиатъра
Да, ние не сме дипломирани доктори, но сме единствените, които могат така да помогнат на педиатъра за...
Педофилия в интернет
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
Флирт не е безобидна игра
Изследвания твърдят, че мъжете флиртуват повече от жените. Истината обаче е, че голяма част от тях нямат...
За женското приятелство....с любов!
Много е говорено и писано за мъжкото приятелство – как мъжете умеят без много приказки и обяснения да...
Митът за блондинките - I част
По правило смятаме русокоските за детско-палави, нежни, женствени, привлекателни или за...пълни глупачки....
"Здравословен обяд за ученика" - авокадо, тахан и едно странно смути
Това е ден осми от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Съществува ли виртуална изневяра?
Независимо от необятните възможности, които предоставя Интернет, болшинството потребители използват мрежата...
Как да развием устойчивостта си, за да бъдем по-успешни?
„Животът не става по-лек или по-опростен, ние ставаме по-силни и по-устойчиви.“ - Стив Мараболи ...
Комплименти, които нямат нищо общо с външния вид
Интелигентните хора правят комплименти, защото знаят, че това ще направи другия щастлив. Хората с добра...
В разгара на пролетта, в разгара на любовта
Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта...
Да, вечерям сама
Случвало ли ви се е да излезете на вечеря или в бар и да видите на масата сама жена? "Вероятно е на среща...
Лошите навици, които прехвърляме на децата
Ще започна тази статия така: Смятах, че дъщеря ми е твърде малка и не разбира още нищо, докато не стана...
Думи към моята тийнейджърка
Често чувам от дъщеря си, която е на 15: „Какво знаеш ти за днешните времена? Вие сте живели в друга...
"Детето ми се срамува от мен"
Не е нужно да ви го казва, но вие го знаете. Начинът, по който ви игнорира пред приятелите си, как не...
Кърмене на поискване
Когато чуят за кърмене на поискване, все още много хора, в това число майки и баби, недоумяват: “Кърмене...
Как да се възстановим от мъчителна връзка?
Едно от най-трудните неща в живота на много хора, в повечето случаи - жени, е да сложат край на нездравословна,...
Да наказваме ли децата - I част
Вашето малко същество идва в света на хората без понятие за социалните условности. То не знае какво е...
Децата творят Коледа с нас: Коледен венец
Когато закачих нашия коледен венец преди седмица на външната врата, децата настояха и те да има свой...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook