Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Очаквания срещу реалност в първи клас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше с какво да го запомним, а напротив - беше твърде интензивно преживяване. Едва сега мога да направя някаква равносметка, защото когато ме питаха всички: "Е, как е в първи клас?", аз нищо не можех да кажа. Имах очаквания, имах предположения и от всички се оправдаха само две - правилният избор на училище и на класен ръководител.

Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото положение трябва да се справят родителите му. Защото всеизвестно е, че децата се адаптират много по- добре, отколкото възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо съвсем различно. И за да се сдобием за правилна представа (с уговорката, че всяко училище е различно, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим неволно детската, трябва да забравим всичко, което знаем, и да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 човека, да сме топ търговците на фирмите си и да въртим огромни суми пари, но на родителската среща сядаме чинно и записваме всичко, което трябва, както се казва от класния ръководител. И нека премълчим празните приказки, остроумията, безцелните критики и суетенето. Наистина, в училище може и без тях.

Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано едва ли не майчински. Преходът при всички случаи ще е плавен, но това е училище и в него учат ученици, а не се гледат деца. С други думи отношенията не са подобие на майка-дете, отношенията начален учител-родител не са същите като учител в детска градина-родител. От децата се изисква да са много по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да придобиват навици, които са съвсем различни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с впечатлението, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, но децата трябва да могат да се справят сами в много отношения.

Приемете, че отпускате контрола все повече и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, но тук е много по-решително. Вие не знаете колко яде точно, защото никой не може да накара едно 7-годишно дете да се храни, ако то не иска и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието - дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в това време учителят е ангажиран с друго – подготвя идния час, общува с преподаватели, ръководство или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си говорят, ходи ли често до тоалетна, пие ли вода – това е вече решение на детето. И повярвайте - децата обожават това на тази възраст. Внимавайте да не спъвате този естествен процес на самостоятелност с непрестанни обаждания по телефона и досаждане в посока учителя.

Мама тук не знае най-добре - доверете се на учителя. Когато сте записвали детето,
може би сте имали възможността да изберете началния учител. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният учител е невероятен образ – той е педагог и професионалист, но е чувствителен, има развит усет към душичките на децата и ако е наистина добър – те се учат на много неща, не само на педагогическия заложен минимум. Общувайте с уважение с него, особено пред децата, демонстрирайте това почтително отношение и вкъщи, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – учител завършва кръга отношения в първи клас и го прави една позитивна и хармонична цялост.

Парадоксът: "Детето ми е първокласник (вече е голямо), но за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате изведнъж детето си като голямо в едно отношение, но в друго – да се държите детински с него. То има ново поле на изява и гради нов тип самооценка. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време вкъщи да го натоварите с куп задължения, защото „вече е първокласник” е несправедливо. Отнасяйте се с него като с пораснало, защото поне в техните си очи са такива, но ако иска да бъде гушкано, не му отказвайте – следете неговите сигнали, а не вашите емоционални пориви.

Преглътнете, че детето ви е уникално точно толкова, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало досега, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което смята до 20, а вашето „генийче” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, но не е задължително и не е нужно да бъде притискано. Много често родителите са тези, които не могат да се справят с това – да приемат децата си, такива каквито са. С това те насаждат и някаква неудовлетвореност и у тях, за които до този момент всичко е било нормално. Но през погледа на мама или тати те вече не се стараят достатъчно, не могат достатъчно, нямат достатъчно успехи. Не пренасяйте своя състезателен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.

Отгледай уверено дете

Тънкият момент в първи клас – изявата на талантите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител, е правилният избор на битки. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и съответно - от битки. Смятате, че е детето ви е добро по математика, сигурно нямате търпение и веднага го записвате за училищно състезание. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на състезания по математика или че с всяко състезание се калява състезателния му дух, уменията да се справя с провала и да знае къде да съсредоточи силите си. В този смисъл е много важно децата да взимат участие в колкото се може повече конкурси и състезания, стига да искат, разбира се. Но и вие трябва заедно да "обработвате" резултатите – как се е справило, могло ли е повече, успехът повод за гордост ли е и до каква степен. На какво се дължат грешките, какво ще промени следващия път, има ли смисъл от следващ път.

Да си първокласник – това не е шега. Нито за децата, нито за родителите им. Много често децата си взаимодействат отлично едно с друго и с началния учител като ръководител на тази пъстра и шумна група, но родителите постоянно се намесват и сякаш развалят тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е важно не заради друго, а защото с него се дава тон на всичко оттук нататък. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наравно и един от друг.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Наистина ли децата са невъзпитани, когато правят така?
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Още ползи на "Златния корен" за здравето
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
Неделя
12
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любовта в средна възраст - има място за романтика
Има много двойки, които твърдят, че в отношенията им няма романтика или изобщо любов. Тази теза, според...
Работеща мама
Първите три години са най-важните за психическото и интелектуалното развитие на вашето бебче. От този...
За и против Свети Валентин
Вземе ли да приближава Св. Валентин, започват нескончаемите за и против. За едните празникът е чужд на...
Как да представим Коледа на децата така, че те да схванат смисъла й?
Коледа е празник на любов, единност, надежда, топлина. Коледа е и празник на безкрайно пазаруване, следене...
Ти и приятелите му
Често срещана ситуация – имаш нов приятел, харесвате се и всичко е както трябва. Първата среща с неговия...
Somebody - Да срещнеш някого
Да срещнеш някого. И после да не го помниш. Често се случва. Постоянно срещаме хора в забързаното си...
Ревю: "Какво става с мен?"
Отдавна исках да напиша няколко добри думи за "Какво става с мен? Книга за всяко момиче", но както уместно...
Малкото дете и тати - връзка от самото начало
Днес има всевъзможни материали, книги, семинари по родителство. Всеки разкрива чрез цитати, теории и...
Още не можеш да го забравиш? Смени перспективата!
Раздялата е сложно нещо. Намесени са двама човека, всеки с неговия си мироглед и опит, били са близки,...
Осъзнаването на тези 6 аспекта ще подобри общуването ни с мъжете
Мъжете и жените са различни по много начини, често виждайки света през напълно противоположни гледни...
Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Социалните мрежи и нашата податливост към изкушенията за бърза популярност в тях извадиха и най-хубавото,...
30 юли - Международен ден на приятелството
30 юни като Mеждународен ден на приятелството се отбелязва от 2011 година по решение на Генералната асамблея...
Алтернативни терапии за успокоение
Ако не сте си открили специален финансов фонд „При нужда психолог”, то когато имате спешна нужда от успокояване...
Детето - левичар - I
Имате си сладко и умно дете. То расте и се променя с всеки изминал ден. По някое време обаче разбирате,...
"Детето ми се срамува от мен"
Не е нужно да ви го казва, но вие го знаете. Начинът, по който ви игнорира пред приятелите си, как не...
Разкрийте вашата чувствителна страна и бъдете себе си без страх
Днешният свят забранява чувствителността. От една страна тя ни прави уязвими и сами я избягваме, а от...
За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
Обичам повече едното си дете - II
Едното дете прилича на даден родител ( или и на двамата ). Когато децата поотраснат и оформят характер...
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
Майчиният език се учи още в утробата
Бебетата започват да учат майчиния си език, още преди да се родят, сочат нови открития на учените. До...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
За обидата и обидчивостта
Обидата е такова нещо - дали я има зависи по-скоро от този, към когото предполагаемо е отправена. Кога...
Може ли умната жена да бъде и мъдра в любовта?
Каква е разликата между мъдрата и умната жена в една връзка? Коя би била по-щастлива в любовта? Кога...
Сиеста - да подремнем следобяд
Часът е около 13-14, очите ви се затварят, тялото ви се отпуска, просто имате крещяща нужда да си дремнете....
Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Примък - отмък
Всички знаем приказката за галената мома, която не само нищо не похващала вкъщи, но дори не искала сама...
Крачка напред - покани го на среща първо ти
Позната ли ви е ситуацията, в която колега в работата ви често ви заговаря, иска ви съвети, прави ви...
Да се греши е човешко
Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет...
Може ли микро изневярата да е полезна за връзката ни?
Днешните времена позволяват на двама да са изключително свързани - по всяко време и по всякакъв начин....
10 идеи за здравословен обяд на ученика
Здравословното хранене на децата в училище не е мит. Тук можете да видите 10 безплатни идеи с рецепти...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook