Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Очаквания срещу реалност в първи клас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше с какво да го запомним, а напротив - беше твърде интензивно преживяване. Едва сега мога да направя някаква равносметка, защото когато ме питаха всички: "Е, как е в първи клас?", аз нищо не можех да кажа. Имах очаквания, имах предположения и от всички се оправдаха само две - правилният избор на училище и на класен ръководител.

Родителите също се връщат в първи клас. За да стане едно дете първокласник, първо с новото положение трябва да се справят родителите му. Защото всеизвестно е, че децата се адаптират много по- добре, отколкото възрастните в новото и непознатото. А днешният първи клас е нещо съвсем различно. И за да се сдобием за правилна представа (с уговорката, че всяко училище е различно, както и всяко дете, всеки начален учител) и да не изкривим неволно детската, трябва да забравим всичко, което знаем, и да станем и ние първокласници. В офиса може да ръководим 30 човека, да сме топ търговците на фирмите си и да въртим огромни суми пари, но на родителската среща сядаме чинно и записваме всичко, което трябва, както се казва от класния ръководител. И нека премълчим празните приказки, остроумията, безцелните критики и суетенето. Наистина, в училище може и без тях.

Първи клас не е продължение на детската градина. Свикнете с мисълта, че това не е детската градина, където вашето дете е било обгрижвано едва ли не майчински. Преходът при всички случаи ще е плавен, но това е училище и в него учат ученици, а не се гледат деца. С други думи отношенията не са подобие на майка-дете, отношенията начален учител-родител не са същите като учител в детска градина-родител. От децата се изисква да са много по-самостоятелни, да се грижат за себе си и да придобиват навици, които са съвсем различни от досегашните. Повечето родители, а и някои деца, остават с впечатлението, че учителят ще бърше сополи и ще връзва връзки на обувки. Това не е изключено, но децата трябва да могат да се справят сами в много отношения.

Приемете, че отпускате контрола все повече и повече. Започнали сте с яслата, детската градина може би, но тук е много по-решително. Вие не знаете колко яде точно, защото никой не може да накара едно 7-годишно дете да се храни, ако то не иска и никой няма да го нахрани с лъжицата. Вие не знаете какво прави в междучасието - дали не чупи някой прозорец и дали се е изпотило. Защото в това време учителят е ангажиран с друго – подготвя идния час, общува с преподаватели, ръководство или просто има своите 10 минути. На какво играят, какво си говорят, ходи ли често до тоалетна, пие ли вода – това е вече решение на детето. И повярвайте - децата обожават това на тази възраст. Внимавайте да не спъвате този естествен процес на самостоятелност с непрестанни обаждания по телефона и досаждане в посока учителя.

Мама тук не знае най-добре - доверете се на учителя. Когато сте записвали детето,
може би сте имали възможността да изберете началния учител. Сега е време да се доверите на решението си и на него самия. Според мен, началният учител е невероятен образ – той е педагог и професионалист, но е чувствителен, има развит усет към душичките на децата и ако е наистина добър – те се учат на много неща, не само на педагогическия заложен минимум. Общувайте с уважение с него, особено пред децата, демонстрирайте това почтително отношение и вкъщи, когато обсъждате изтеклия ден. Взаимодействието родители – учител завършва кръга отношения в първи клас и го прави една позитивна и хармонична цялост.

Парадоксът: "Детето ми е първокласник (вече е голямо), но за мен си е моето малко дете. Не може да възприемате изведнъж детето си като голямо в едно отношение, но в друго – да се държите детински с него. То има ново поле на изява и гради нов тип самооценка. Да го гушкате и целувате пред съучениците му, а същото време вкъщи да го натоварите с куп задължения, защото „вече е първокласник” е несправедливо. Отнасяйте се с него като с пораснало, защото поне в техните си очи са такива, но ако иска да бъде гушкано, не му отказвайте – следете неговите сигнали, а не вашите емоционални пориви.

Преглътнете, че детето ви е уникално точно толкова, колкото са и другите деца. Ако цялото семейство се е прехласвало досега, че на 6 години то е можело да чете, ще видите, че има дете в класа, което смята до 20, а вашето „генийче” не може да събира до 10. Ще има по-надарени, по-прилежни деца. И вашето може да се окаже такова, но не е задължително и не е нужно да бъде притискано. Много често родителите са тези, които не могат да се справят с това – да приемат децата си, такива каквито са. С това те насаждат и някаква неудовлетвореност и у тях, за които до този момент всичко е било нормално. Но през погледа на мама или тати те вече не се стараят достатъчно, не могат достатъчно, нямат достатъчно успехи. Не пренасяйте своя състезателен дух върху децата в степен, която те не могат да понесат.

Отгледай уверено дете

Тънкият момент в първи клас – изявата на талантите и уменията. Казват, че това, което прави един човек победител, е правилният избор на битки. Първи клас е конкурентна среда и изобилства от полета на изява и съответно - от битки. Смятате, че е детето ви е добро по математика, сигурно нямате търпение и веднага го записвате за училищно състезание. От вас зависи какъв опит то ще придобие – дали има смисъл да се явява на състезания по математика или че с всяко състезание се калява състезателния му дух, уменията да се справя с провала и да знае къде да съсредоточи силите си. В този смисъл е много важно децата да взимат участие в колкото се може повече конкурси и състезания, стига да искат, разбира се. Но и вие трябва заедно да "обработвате" резултатите – как се е справило, могло ли е повече, успехът повод за гордост ли е и до каква степен. На какво се дължат грешките, какво ще промени следващия път, има ли смисъл от следващ път.

Да си първокласник – това не е шега. Нито за децата, нито за родителите им. Много често децата си взаимодействат отлично едно с друго и с началния учител като ръководител на тази пъстра и шумна група, но родителите постоянно се намесват и сякаш развалят тази непринудена атмосфера. Началото, като всяко начало е важно не заради друго, а защото с него се дава тон на всичко оттук нататък. И в първи клас сме всички – деца, родители, учители – учим се наравно и един от друг.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Наистина ли децата са невъзпитани, когато правят така?
· Забавен метаболизъм - причина за наднормено тегло
· Дори незначителната липса на сън влияе на емоциите
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
Понеделник
26
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ревю: "Какво става с мен?"
Отдавна исках да напиша няколко добри думи за "Какво става с мен? Книга за всяко момиче", но както уместно...
Как да отгледаме детето си минималистично?
Минимализмът е начин на живот и мироглед, при който има възможно най-малко вещи, струпване на детайли....
Сексуалната символика на женските коси
След хиляди години еволюция по тялото на жената са останали само две силно окосмени области – интимните...
Можем ли да загърбим миналото?
„Минало – заминало”, казват старите хора. „Гледай напред” – чуваме от другите, когато си припомним с...
Какво да правим, когато бракът куца?
Какво действа разрушително на брака? Ако върнете лентата назад, може да се окаже, че още преди сключването...
Ще ти кажа нещо...
Не ви ли звучи доста позната репликата: "Ще ти кажа нещо, обаче обещай да не казваш, защото е тайна!"....
Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
Игри по женски
Запитвали ли сте се как се държите, когато започвате връзка? Много често в опити да изглеждаме леко незаинтересовани...
Защо си вдигаме скандали
В началото на любовната си връзка всички сме приготвял различни вкусотии, устройвали сме романтични вечери...
Отгледай уверено дете - II
По- голямото дете отвътре. При по- големите деца ( 4-7 г ), които вече чувствително разширяват социалните...
8 стъпки към ореола - II
4. Липса на време и желание за детска любов. Отдалечаване от ореола -6 „Мамо, мамо, искам да те цункам!...
Нито св. Валентин, нито Трифон Зарезан - просто отпразнувайте женското приятелство
Обичайното разделение на две всяка година става все по-тривиално и дори вече отегчително. Вместо да се...
Ну, заец, погоди! - II част
Андрологично заболяване Някое заболяване, например хроничният везикулит, може също да бъде причина за...
5 забавни неща, които да правите с приятелките си
Знаем, че дори нищо особено да не правите, пак ви е хубаво заедно. Но понякога на човек му се иска да...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
Да опазим момичетата от ранна сексуализация
Съзряването на децата започва все по-рано. Пубертетът се измества все по-напред - с няколко месеца от...
Тийнейджърът – как да го разбираме по-добре
Периодът на юношеството носи множество предизвикателства за връзката между тийнейджъра и родителите му....
Уроците, които искам да предам на децата си
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние...
Как да развием социалната си интелигентност и каква роля играе в живота ни тя
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.” - Джон Стайнбек Социалната...
Ако стрелките на часовника вървяха назад
"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен Може би най-страшното...
Носталгия по изгубеното детство - продължение
"Когато сме жадни, пием от белите води на нашето сладко и тъжно детство." – Георг Тракл "Всичко е...
Грешките на жените около 30-те им години
Грешките са неизменна част от живота ни. Грешим като деца, защото още не разбираме твърде много неща....
Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да...
"Жена ми не работи, тя е домакиня"
Майка и татуист, Райшел Кастълбъри (Ryshell Castleberry) от Флорида написала пост във фейсбук, хипотетичен...
Колко добър е най-добрият ти приятел?
Приятелите са като фотографските кадри – трябва да се подбират при подходяща светлина. Затова е хубаво...
Романтичната вечеря
Независимо, дали предстои Св. Валентин, или годишнина от сватбата ви. Дали искате да привлечете нов мъж...
Можем ли да се научим на женственост?
Преди няколко дни с една приятелка дискутирахме оживено, дори спорихме, дали една жена може да се научи...
Сама, с дете, търси любов
За близо година около мен се разпаднаха три дългогодишни връзки. Които бяха обречени, уж, да продължат...
Здраве без химия: лайка против конюнктивит при деца
Който е имал конюнктивит, знае много добре, колко е неприятно това заболяване. Сърбеж, сълзене, зачервяване...
Фолиевата киселина - ползи за здравето и бременността
Всеки интересуващ се от здравето си човек знае за важните микроелементи, витамини и хранителни вещества,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook