Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Когато нямаше Коледа



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
А имаше време, когато нямаше Коледа … Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина.

А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, тъй като тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят баща, не организираха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа татко просто ми донасяше подаръка. Беше доста прозаично, някак си анонимно, затова и не се вълнувах особено, имаше единствено малко любопитство. Оттогава знам – не е важно само какво ще подариш някому, но и как. Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага. Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно.

Истински вълнуващият спомен от онзи новогодишен празник обаче е нещо съвсем незначително като събитие, но оставило у мен силна следа. Както често става при спомените, това не е случка, а усещане, състояние на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен театър. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно развълнувана от неизвестния подарък, от празника. И обгърната от блаженото чувство на защитеност и сигурност.Това са двата детайла, които ще помня винаги – ръката на мама и снежинките.

Новата година на моето детство през 70-те - 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава алтернатива липсваше, а и през ум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха специално, за да бъдат отсечени за Нова година.

Много харесвах новогодишните си играчки за елха, особено най-старите. Купувани са от мама още, като съм била съвсем мъничка, така че за мен те са били винаги у дома. Всяка година купувахме поне по една нова играчка, за да обогатим украсата, а и заради счупените – като малка обичах да ги докосвам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от очакваното и поразията бе на лице. Всяка играчка си имаше име: „камбанките“, дядо Мраз“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, а върхът бе „ракета“.

Нощите около Нова година миришеха на смола, на борова гора.


Причината бе проста – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях почти в подножието й. Чувствах се като сред боров лес. Нощем чувах как понякога игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, романтично и много, много хубаво.

За бананите по онова време, за което разказвам, се е изписало много – те станаха негов символ. Само че аз свързвам Новата година не толкова с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се появяваха именно тогава, а с фурмите, вероятно защото съм ги обичала повече. В почти тийнейджърска възраст съм, метнала съм крака върху облегалката на фотьойла и гледам едно чешко филмче на новогодишна тематика. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това бавно и славно ям фурми, наслаждавам се на вкуса им, на филма и на едва доловимото трополене в съседната стая – мама готви задължителните у дома за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде описано, това е то!
Виж още статии за:   Коледа · Празниците · Миналото ·
Коментари
2015-12-10 #1
ннн
Изобщо не разбирам защо статия, толкова типична за БГ Нова година преди повече от 25 години, трябва да е илюстрирана със снимка, нямаща нищо общо с България
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· "Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."
· 29 юли - св. мчк. Калиник
· 16 юли - св. мъченица Юлия
· 1 юли - св. св. безсребърници Козма и Дамян
· Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
· Щастлива Коледа, приятели!
· Любимите сладки на Hera.bg
Виж още статии за:   Коледа · Празниците · Миналото ·
Четвъртък
13
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни печати от плодове и зеленчуци
За да си направим коледни печати не е задължително да ги купим от скъп магазин за художнически материали....
Как да: Изберем олекотена завивка
На пазара се предлага голямо разнообразие от завивки. Олекотените им версии стават все по- популярни...
Интересни коледни традиции по света
„Весела, весела Коледа – тя е в състояние да ни върне детските приказни видения, да привика у стареца...
Професия добър съсед
От скоро се появиха фирми, които предлагат да наемете домоуправител под наем. Задълженията да води домовата...
Пролетна украса с помпони от тишу
Здравейте! Украсих дома си с цветни, радващи окото, хартиени помпони. Правят се лесно, красиви са, внасят...
2 май - св. равноапостолен цар Борис-Михаил - Покръстител на българите
На 2 май българската Църква чества паметта на цар Борис-Михаил – покръстителя на българския народ. Той...
Оригинални и свежи късметчета за новогодишната баница
Когато наближат Коледа и Нова година, ние слагаме (буквално) всички традиции на масата. А традицията...
Зелена аптека у дома
Едва ли има дом без цветя. Те са нежните създания, които дават живот в дома ни и се противопоставят на...
Как да намираме изгубени вещи?
Загубата на някаква важна вещ може да бъде изключително неприятно и досадно преживяване, което да...
Уют и пространство в малкия дом
Когато пространството в дома ни е ограничено, постигането на уют се превръща в трудна задача. Интериорът...
Заслужени думи за индришето
Винаги съм си падала по, така наречените от една моя ухилена позната - „бабешки” цветя, неща, гозби,...
Масата у дома
Mалка част от дамите днес посещават коктейли и гала вечери или иначе казано места, в които етикета от...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook