Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Когато нямаше Коледа



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
А имаше време, когато нямаше Коледа … Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина.

А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, тъй като тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят баща, не организираха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа татко просто ми донасяше подаръка. Беше доста прозаично, някак си анонимно, затова и не се вълнувах особено, имаше единствено малко любопитство. Оттогава знам – не е важно само какво ще подариш някому, но и как. Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага. Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно.

Истински вълнуващият спомен от онзи новогодишен празник обаче е нещо съвсем незначително като събитие, но оставило у мен силна следа. Както често става при спомените, това не е случка, а усещане, състояние на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен театър. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно развълнувана от неизвестния подарък, от празника. И обгърната от блаженото чувство на защитеност и сигурност.Това са двата детайла, които ще помня винаги – ръката на мама и снежинките.

Новата година на моето детство през 70-те - 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава алтернатива липсваше, а и през ум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха специално, за да бъдат отсечени за Нова година.

Много харесвах новогодишните си играчки за елха, особено най-старите. Купувани са от мама още, като съм била съвсем мъничка, така че за мен те са били винаги у дома. Всяка година купувахме поне по една нова играчка, за да обогатим украсата, а и заради счупените – като малка обичах да ги докосвам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от очакваното и поразията бе на лице. Всяка играчка си имаше име: „камбанките“, дядо Мраз“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, а върхът бе „ракета“.

Нощите около Нова година миришеха на смола, на борова гора.


Причината бе проста – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях почти в подножието й. Чувствах се като сред боров лес. Нощем чувах как понякога игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, романтично и много, много хубаво.

За бананите по онова време, за което разказвам, се е изписало много – те станаха негов символ. Само че аз свързвам Новата година не толкова с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се появяваха именно тогава, а с фурмите, вероятно защото съм ги обичала повече. В почти тийнейджърска възраст съм, метнала съм крака върху облегалката на фотьойла и гледам едно чешко филмче на новогодишна тематика. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това бавно и славно ям фурми, наслаждавам се на вкуса им, на филма и на едва доловимото трополене в съседната стая – мама готви задължителните у дома за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде описано, това е то!
Виж още статии за:   Коледа · Празниците · Миналото ·
Коментари
2015-12-10 #1
ннн
Изобщо не разбирам защо статия, толкова типична за БГ Нова година преди повече от 25 години, трябва да е илюстрирана със снимка, нямаща нищо общо с България
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
· Любопитно за Никулден по света и как св. Николай стана Санта Клаус
· 25 ноември - св. Климент Охридски
· 16 ноември - Св. апостол и евангелист Матей
· След края на празниците: празнувайте останалата част от годината
· "Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
· Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
Виж още статии за:   Коледа · Празниците · Миналото ·
Петък
6
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Хамакът - лятно безгрижие
Хамакът е един от символите на лятото и тo - един от най-любимите. Той съчетава възможността да си починеш,...
Какво ви „казва” домашният любимец?
Схващането, че животинките не могат да говорят не е съвсем вярно. Те, също както нас – хората, използват...
Вместо лакомия за Нова година - умереност и балансирано меню
С наближаването на Коледа и Нова Година, всеки декември настъпва трескава подготовка и кипи еуфорична...
Мартеница гривна с техника "макраме"
Много дълго време мислех, че макрамето е нещо безкрайно трудно. Докато преди време не попаднах на едно...
12 юли - Света Вероника, покровителка на фотографията
На 12 юли православната църква почита света Вероника, както и Св. мчци Прокъл и Иларий. Имен ден празнуват...
Скандинавският стил в интериора - чисти линии и интересни акценти
Модерният скандинавски стил е предпочитан от любителите на съвременния дизайн и изчистените линии в интериора....
Какво се случва на Велики понеделник?
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил...
Месни Заговезни
Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости....
Св. пророк Самуил - 20 август
На 20 август църквата почита св. пророк Самуил и св. 38 мъченици Пловдивски. Празнуват всички, които...
Ръчна изработка – красота, терапия и антикризисна мярка
Преди години българските девойки, независимо дали от голям град, или малко планинско село, задължително...
9 игри от миналото, на които да научите децата през ваканцията
Дама Играта на дама е подходяща за навън. За нея е необходим тебешир, с който да се начертае полето....
Как да се вместим практично и красиво в съвременните тесни пространства
За никого не е тайна, че с напредване на технологиите, всичко става все по-малко и все по-миниатюрно....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook