Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Стига вече компромиси


Кога и защо да спрем да правим компромиси


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как всичко да се върти около един човек, трябва да се съобразяваме едни с други. Да отстъпваме, да се поставяме на мястото на другия и да се отказваме понякога от позицията си в името на общото благо, успеха или световния мир.

В личния живот е същото – кой брак би просъществувал без порядъчна доза ежедневни компромиси. С незатворената паста за зъби, която всяка сутрин заварваме, с чорапите по пода и навика да ни прекъсва, докато говорим. Единственият аргумент е, че ние също не сме идеални и нас някой все някак трябва да ни търпи. Затова свеждаме глави и правим компромис.

Компромисът – „ваксина“ срещу раздяла

Компромисът като зона комфорт. Понякога под компромис можем да разбираме чиста проба конформизъм. Нежеланието, неумението, липсата на смелост да застанем пред другите и да отстояваме собствената позиция и да завяваме себе си, дори това да е понякога трън в очите на колегите, шефа, спътниците в градския транспорт. Тече си ежедневието в ритъм, който всички следваме, правейки компромис след компромис и ставаме част от сивата маса, която галено наричаме общество. Ако не избягаме за малко поне, за едно нещо, което си струва от тази зона и не се откажем от поне един компромис на ден, рискуваме тотално да загубим индивидуалност. Защото обществото функционира като река – прави всички по-ръбести камъчета еднакво заоблени.

Компромисът като поражение. Сигурна съм, че поне за нещо държите твърдо, имате си ваша лична кауза, над която се палите и тропвате от време на време с юмрук в социалните мрежи или пред друга публика. В защита на някои каузи си струва човек да забрави компромисите. Да махнеш с ръка и да кажеш, „Какво толкова – с мен или без мен, керванът си върви, нищо няма да променя”. Да, в повечето случаи е така, но дори и малка вероятност да има, нещо важно да се подобри, нека да се случи. Има компромиси, които не трябва да се правят именно заради общото благо.

Компромисът е необходим. Добре, но доколко. Толерантността е качество, което се смята за много хуманно. Един от белезите на емоционално интелигентните хора е склонността им да приемат всеки и всичко, защото имат умението да разбират чуждите мотиви. Да, ние трябва да приемаме различното и чуждото, да сме склонни да слизаме от камбанариите си. Но къде остава мнението, характерът, нещата, които обичаме и ни правят щастливи. Току виж се оказало, че от толкова компромиси, ние тотално сме се обезличили.

С кое може и с кое не може да се прави компромис?

Компромисите в същността си са предателство пред самите нас - отстъпваме от нещо лично, в името на комфорта на обкръжението си и в името на това, да функционират отношенията ни. Когато отстъпваме, крачките не бива да са твърде големи. Защото причината да правим компромис не изчезва с него, тя продължава да тлее и все някога пак излиза наяве. Така че ако мислим, че едно приятелство или връзка, в която правим твърде много компромиси, е добра за нас и ще просъществува на скелета на компромисите - то ние просто се самозалъгваме.

От друга страна - за ежедневните неща, стига да не са симптоматични, т.е. да се повтарят постоянно и всъщност да са признак на друго, компромиси могат да се правят. Защото е важно да знаем, че някой друг прави също за нас - слага сапуна на мястото му след нас, вдига чинията от масата. И както във всички сфери от живота - балансът е ключов и тук. Кои компромиси накланят силно везната:

С принципите. За някои хора казват, че са принципни - т.е. следват това, което вярват и не се отклоняват от него, нито за миг. Моралът и мирогледът, възпитанието, което ги оформя са най-силната част от нас - тази, която направлява всичките ни дейности. Да се откажеш от това, която вярваш за справедливо, добро, правилно - това е като да се откажеш от себе си. Един умен принципен човек, не би затворил капаците си пред чуждите принципи и дори би променил своите, но това не е с механизма на компромиса, а на принципа на осъзнаването и промяната, която го следва по естествен път.

С чувствата си. Чувствата са невидимите нишки, които оплитаме около душата си. Ако една неистинна емоция вплетем там, сърцето страда и може да погине. Ако сме във връзка, която не ни прави щастливи, приятелство, което иска твърде много от нас, а не дава нищо. Ако има хора, които открито ни разстройват - дори и най-близките ни, нима сме добри към сърцето си, търпейки всичко това? Нима то няма да ни отвърне с бавната си смърт?

С мечтите си. Когато човек мечтае, той влага в тях най-доброто от себе си, едно потенциално Аз, което е свръх неговото - където е по-добър, по-щастлив, иска и може. Енергията, която се излъчва от мечтите ни, е чиста проба магия, защото превръща мисълта в реалност. Никога не бива да забравяме мечтите си, когато сме били млади и сме били на върховете на възможностите си - това, което тогава ни се е струвало на една ръка разстояние, с годините се отдалечава неотменимо и ако не го догонваме постоянно, ставаме и ние бегъл спомен за самите себе си. Мечтата може да не е същата, както на младини, но чистотата на енергията трябва да се поддържа, независимо как се променяме ние. Ако някой застане на пътя на мечтите и иска да ни откаже, с това компромиси не бива да се правят. Моралът ще каже, дали мечтата си струва или не.

Със себе си компромис правим, когато правим всички тези компромиси - с принципите, с чувствата си, с мечтите. Така ставаме една празна черупка, която е приела примиренческо, безволево съобразяване с всички и всичко и която съзнателно поставя себе си настрана от живота. И най-страшното е, че той отминава, без да дава втори шансове да се поправят твърде многото компромиси. Пътищата, които чертаем с тях, никога не мога да бъдат извървени отново и ние да бъдем същите каквито сме били преди.

Затова - стига вече компромиси!


Да бъдем смели, да отхвърляме това, което ни дърпа назад. Да пестим силите си и времето си за важните неща, които да ни развиват и променят към добро, вместо просто да живуркаме в комфорт. Няма време да бъдем други, няма време да избираме твърде много своята самоличност - с всяко малко и голямо решение, чертаем пътя си и път назад няма. Нека избираме добре битките си и нещата, заради които правим компромиси да останат съвсем, съвсем малко.
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Общуване · Егото ·
Коментари
2015-01-20 #1
Mihaela
Прекрасна статия! Искрено споделям всичко гореописано Чак настръхнах... Адмирации, Цвети
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Нещата, които не можем да променим
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Какво не ни достига, за да постигаме целите си?
· Зрелостта настъпва, когато...
· Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Общуване · Егото ·
Събота
25
Май 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
Етеричното масло от мащерка
Кой не обича мащерката и кой не е чувал за нея!? Като подправка, за чай или като билка, това растение...
Предизвикателство за 30 дни
Имате ли чувството, че вървите по течението, че нищо не се случва, че ходите сякаш по отъпкани пътища...
Научете детето си на ... щастие
Трудно е да се даде определение за щастие. Може би, защото всеки открива своето или защото го търсим...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
Синапът - броня на доброто здраве
Подобно на резкия и наситен вкус на истинската (домашна) горчица, направена с току-що смлени синапени...
Отслабване, а не слабоумие
Както е известно, от начина ни на хранене зависят не само формите на тялото, но и ефективната работа...
Аромат на крака - II
Хиперхидроза и бромхидроза Зад тези медицински термини се крият нарушения в потоотделянето, които...
Хормоните на доброто настроение
Когато стане дума за хормони, мнозина мислят, че това е сила, която по никакъв начин не можем да управляваме....
Полезни ли са диетичните храни?
Свидетели сме на истинско наводнение от продукти с надписите „диетична храна” и „по-малко калории”. В...
"Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
"Кафето" от цикория е идеален заместител на обичайното кафе
"Инка" е добре познатото ни "детско кафе" - така поне му казвахме у дома, защото и ние, децата, можехме...
Отблизо за каланетиката
Животът, който водим, е изтощителен и изпълнен със стрес. Последните години се наблюдава покачване на...
Учени установиха: Депресията променя мозъка
Учени от канадския Център по наркология и психическо здраве към Университета в Торонто установиха, че...
Тамянът - ароматерапия, която лекува и душата
Първата асоциация, която си правим като чуем тамян, сякаш се свързва с разнасящите се из църквите типични...
Когато вещите се превърнат в цел
„По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Вярно, облеклото и вещите говорят много за нас. Те са първото...
Без отпуск тази година? Станете турист в собствения си град
Ако вие сте от тези щастливци, които нямат голям или никакъв годишен отпуск, трябва ви спешно идея как...
Зимни неволи
За повечето от нас зимата не е най-прекрасното време от годината. Малцина са познатите ми, които се радват...
Сироп от смокинови листа
Сиропът от смокинови листа е много обичан в моето семейство. Той носи лек дъх на смокиня, на лято и южна...
Разсъни се!
Едно от нещата, които най-много мразя в този живот е ранното ставане. Нима и вие не сте сред почитателите...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 22
Ден 22 от Коледните пости. Снощи съвсем набързо приготвих Картофи на фурна с асатефида и допълнително...
Подарете за Коледа не скъпоценна вещ, а безценно преживяване
Декември, колкото студен и мрачен, толкова и празничен и еуфоричен. Всеки забързан нанякъде, всеки нещо...
Здравец - лечителската му сила започва още с името
Ако българското село имаше свой герб, на него щеше да стои здравец. Почти не се намира двор без здравец,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook