Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Стига вече компромиси


Кога и защо да спрем да правим компромиси


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как всичко да се върти около един човек, трябва да се съобразяваме едни с други. Да отстъпваме, да се поставяме на мястото на другия и да се отказваме понякога от позицията си в името на общото благо, успеха или световния мир.

В личния живот е същото – кой брак би просъществувал без порядъчна доза ежедневни компромиси. С незатворената паста за зъби, която всяка сутрин заварваме, с чорапите по пода и навика да ни прекъсва, докато говорим. Единственият аргумент е, че ние също не сме идеални и нас някой все някак трябва да ни търпи. Затова свеждаме глави и правим компромис.

Компромисът – „ваксина“ срещу раздяла

Компромисът като зона комфорт. Понякога под компромис можем да разбираме чиста проба конформизъм. Нежеланието, неумението, липсата на смелост да застанем пред другите и да отстояваме собствената позиция и да завяваме себе си, дори това да е понякога трън в очите на колегите, шефа, спътниците в градския транспорт. Тече си ежедневието в ритъм, който всички следваме, правейки компромис след компромис и ставаме част от сивата маса, която галено наричаме общество. Ако не избягаме за малко поне, за едно нещо, което си струва от тази зона и не се откажем от поне един компромис на ден, рискуваме тотално да загубим индивидуалност. Защото обществото функционира като река – прави всички по-ръбести камъчета еднакво заоблени.

Компромисът като поражение. Сигурна съм, че поне за нещо държите твърдо, имате си ваша лична кауза, над която се палите и тропвате от време на време с юмрук в социалните мрежи или пред друга публика. В защита на някои каузи си струва човек да забрави компромисите. Да махнеш с ръка и да кажеш, „Какво толкова – с мен или без мен, керванът си върви, нищо няма да променя”. Да, в повечето случаи е така, но дори и малка вероятност да има, нещо важно да се подобри, нека да се случи. Има компромиси, които не трябва да се правят именно заради общото благо.

Компромисът е необходим. Добре, но доколко. Толерантността е качество, което се смята за много хуманно. Един от белезите на емоционално интелигентните хора е склонността им да приемат всеки и всичко, защото имат умението да разбират чуждите мотиви. Да, ние трябва да приемаме различното и чуждото, да сме склонни да слизаме от камбанариите си. Но къде остава мнението, характерът, нещата, които обичаме и ни правят щастливи. Току виж се оказало, че от толкова компромиси, ние тотално сме се обезличили.

С кое може и с кое не може да се прави компромис?

Компромисите в същността си са предателство пред самите нас - отстъпваме от нещо лично, в името на комфорта на обкръжението си и в името на това, да функционират отношенията ни. Когато отстъпваме, крачките не бива да са твърде големи. Защото причината да правим компромис не изчезва с него, тя продължава да тлее и все някога пак излиза наяве. Така че ако мислим, че едно приятелство или връзка, в която правим твърде много компромиси, е добра за нас и ще просъществува на скелета на компромисите - то ние просто се самозалъгваме.

От друга страна - за ежедневните неща, стига да не са симптоматични, т.е. да се повтарят постоянно и всъщност да са признак на друго, компромиси могат да се правят. Защото е важно да знаем, че някой друг прави също за нас - слага сапуна на мястото му след нас, вдига чинията от масата. И както във всички сфери от живота - балансът е ключов и тук. Кои компромиси накланят силно везната:

С принципите. За някои хора казват, че са принципни - т.е. следват това, което вярват и не се отклоняват от него, нито за миг. Моралът и мирогледът, възпитанието, което ги оформя са най-силната част от нас - тази, която направлява всичките ни дейности. Да се откажеш от това, която вярваш за справедливо, добро, правилно - това е като да се откажеш от себе си. Един умен принципен човек, не би затворил капаците си пред чуждите принципи и дори би променил своите, но това не е с механизма на компромиса, а на принципа на осъзнаването и промяната, която го следва по естествен път.

С чувствата си. Чувствата са невидимите нишки, които оплитаме около душата си. Ако една неистинна емоция вплетем там, сърцето страда и може да погине. Ако сме във връзка, която не ни прави щастливи, приятелство, което иска твърде много от нас, а не дава нищо. Ако има хора, които открито ни разстройват - дори и най-близките ни, нима сме добри към сърцето си, търпейки всичко това? Нима то няма да ни отвърне с бавната си смърт?

С мечтите си. Когато човек мечтае, той влага в тях най-доброто от себе си, едно потенциално Аз, което е свръх неговото - където е по-добър, по-щастлив, иска и може. Енергията, която се излъчва от мечтите ни, е чиста проба магия, защото превръща мисълта в реалност. Никога не бива да забравяме мечтите си, когато сме били млади и сме били на върховете на възможностите си - това, което тогава ни се е струвало на една ръка разстояние, с годините се отдалечава неотменимо и ако не го догонваме постоянно, ставаме и ние бегъл спомен за самите себе си. Мечтата може да не е същата, както на младини, но чистотата на енергията трябва да се поддържа, независимо как се променяме ние. Ако някой застане на пътя на мечтите и иска да ни откаже, с това компромиси не бива да се правят. Моралът ще каже, дали мечтата си струва или не.

Със себе си компромис правим, когато правим всички тези компромиси - с принципите, с чувствата си, с мечтите. Така ставаме една празна черупка, която е приела примиренческо, безволево съобразяване с всички и всичко и която съзнателно поставя себе си настрана от живота. И най-страшното е, че той отминава, без да дава втори шансове да се поправят твърде многото компромиси. Пътищата, които чертаем с тях, никога не мога да бъдат извървени отново и ние да бъдем същите каквито сме били преди.

Затова - стига вече компромиси!


Да бъдем смели, да отхвърляме това, което ни дърпа назад. Да пестим силите си и времето си за важните неща, които да ни развиват и променят към добро, вместо просто да живуркаме в комфорт. Няма време да бъдем други, няма време да избираме твърде много своята самоличност - с всяко малко и голямо решение, чертаем пътя си и път назад няма. Нека избираме добре битките си и нещата, заради които правим компромиси да останат съвсем, съвсем малко.
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Общуване · Егото ·
Коментари
2015-01-20 #1
Mihaela
Прекрасна статия! Искрено споделям всичко гореописано Чак настръхнах... Адмирации, Цвети
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Общуване · Егото ·
Четвъртък
2
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Още ползи на "Златния корен" за здравето
Розов златовръх (Rhodiola rosea (R. rosea), известна още и като „златен корен“ или розова родиола, ...
Да простиш на някого, който не иска прошка
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама...
Защо да тренираме вечер, а не сутрин?
Чудили ли сте се някога кога е по-добре да тренирате – сутрин или вечер? Истината е, че този въпрос...
Как да се погрижим за ушите?
На прага на сезона на вирусите и настинките е добре да се замислим за нашето здраве. Обикновено най-уязвими...
Български учени направиха бира без глутен
Български учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработиха безглутенова...
Гроздето – сладкият дар на есента
Кога и къде за пръв път е култивирана лозата, остава неизвестно. За нея обаче четем още в старозаветните...
Стрес? Защо не?!
Отвсякъде чуваме колко стресирано живеем. Какви били времената, икономическото положение, как всичко...
"Не" на депресията между есента и зимата
Есенното очарование е неоспоримо, но и то отстъпва на дъждовните, облачни, сиви дни. Не са малко и хората,...
С повишено внимание към морските дарове
Лято е и менюто ни в тези горещини би трябвало да е доста по-различно. А дори да не сте променили особено...
Семейна киновечер представя...
Прекарваме ли достатъчно време със семейството си? Познаваме ли се? Можем ли да общуваме, да се смеем...
Ден 3 - Постове и пости: Нашите навици не ни определят, само ни ограничават
Навикът – втора природа, навикът – границите на зоната ни на комфорт. Навикът, който ни обезличава и...
Арт Терапия
Ако стресът беше дреха, то тя би била плътно прилепнал латексов костюм. Обличаш си го сутрин или в определени...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Бенките - колкото безобидни, толкова и опасни
Никак не са малко онези от нас, които посещават лекар само в крайно наложителен случай. Профилактичните...
Ролите, които играе жената - II
Жената - в обществото Тук деловият вид също е част от "реквизита", с който си служите за изпълнението...
Живот във форума
Отдавна виртуалното пространство се е превърнало в място, където можем да съществуваме във втора, паралелна...
Следродилни емоционални разстройства
Емоционалните проблеми на родилката могат да започнат от 3-4 ден след раждането, а могат да се появят...
Резене - храна, лекарство и много повече
Резенето ( морач, фенел, див копър ) е малко познато растение у нас. Латинската дума, от която идва,...
Сол или сол
Солта е най-простата подправка. Дотолкова сме свикнали с нея, че прибавянето й в основните ястия изобщо...
Как да се храним през горещините, за да се чувстваме свежи и енергични?
По време на летните месеци, когато времето е така горещо и влажно, много хора изпитват затруднение да...
Кога и какъв сладолед да предложим на бебето и малкото дете?
Полезен ли е сладоледът за моето бебе? От кой месец мога да дам сладолед? Какъв сладолед да дам на моето...
Да се скриеш зад думите
Няма спор – евфемизмите, онези по-деликатни „други“ думи, с които заменяме грубите и вулгарни назовавания...
Избери си семейство за Коледа
Казват, Коледа е семеен празник. Засипват ни картини и думи на сплотеност и общност, която идва от кръвта,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook