Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Среща след толкова години


Следвалентински разказ


Валерия Димитрова
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си. Замина далеч и ме остави непълна, съсипана, недоумяваща пред силата на „това, което просто трябва да сторя", така ми каза той тогава и затвори тихо вратата зад себе си.

5.00 Светят цифрите на часовника в тъмното. Ставам, не мога повече така. Ще се приготвям днес цял ден – така ще запълня мислите си с друго, а не с празната половина от леглото, с която така и не свикнах. Ето ги - самотната четка за зъби, празното чекмедже на скрина, в което така и нищо не сложих.

9.28 Душ и кафе, без закуска. Откакто него го няма, не закусвам. Сресвам внимателно косата си пред огледалото. Дълго се взирам в това, което направих от себе си, когато си тръгна той. "Построих си прекрасен живот", разсъждавам. Хванах се ученето, работех наред с лекциите, шеметната смяна на трамваи и таксита, тичане по аудитории и нощни, дневни смени, стажът... „И това ще мине, ще забравиш.” Но не става така, не се забравя – можеш ли да забравиш цяла част от себе си? Просто губиш равновесие и останалото е опит да не се строполиш в маршрутката когато чуеш вашата песен, лятото, когато...

12,41 Звъни телефонът, компютърът и той настоява за нещо – изключих ги и си пуснах Били Холидей. Да почистя малко у дома, да разтребя. Трябва ли да сготвя? Ще си помисли, че съм някаква смахната домакиня или да поръчаме отнякъде и да си помисли, че не ме еня за него. Ще заложа на коктейли. Любимият му коктейл е гимлет – водка, лимов сок...Смесвам машинално – никога няма да забравя как обича той гилмета си. Нито как ме гледа когато отпием първата глътка.

14.24 У дома е вече чисто и подредено. Всичко е готово, а няма още три часа...Запалих първата си цигара от 9 години и след първото дръпване я угасих. Отказахме ги заедно. Заедно. Заедно...Така, значи е време да се погрижа за себе си. Синята рокля или с тениската, за която казваше че прави краката ми дълги. Но тогава я носех на голо...Сега? Дали ще го има още онова между нас? Дали се е променил в непрестанното си желание към мен. И аз? Дали ще се стърпя да не го докосна, небрежно, но неистово.

15.36 Още не съм решила за роклята, но се гримирам и съм на втория коктейл. Ще облека нещо ново и ще си вдигна косата на кок. И червен лак ще сложа и така – ще го предизвикам. "Защо си тръгна? Защо ме остави? Аз не бях ли част от мечтата ти. Как можа! Какво е това обяснение от нищото? Каква е тази мъжкарска работа – трябва да следвам мечтата си, ако ме обичаш, ще ме пуснеш." Това е мисъл от чиклит роман за тийнейджърки, това не е животът. В него най-ценното сме ние – хората, които се обичат. Не можем ли да мечтаем заедно! Спирам да пия, защото вече се боя, че ще разваля всичко. Но ето, чашата с коктейла сама полетя към вратата, аз нямам общо.

17.56 След като почистих и поплаках подобаващо, си взех още един душ и реших да съм хладнокръвна като се появи. Ще го поздравя като стар приятел. „Здрасти! Здрасти! Как си? Добре, а ти? И аз добре? Хайде влизай" И така – ще пийнем, ще хапнем, ще му постеля на дивана. Сутринта ще пием кафе, ще му помогна да си намери квартира и така животът пак ще тръгне. Работа, вкъщи, компютър, телефон, барът, приятелите...И всеки по пътя си ще поеме. Отделно.

20.00 Вече го чакам. Трябва да кацне всеки момент, да вземе такси и да позвъни на вратата, аз ще бъда приятна и любезна и ще се държим като големи хора. Само да си почина малко на дивана, докато го чакам.....

.... Не знам кое време е, но е сутринта на другия ден. По-скоро обяд. Той е тук, тук е! Отиде в кухнята, затова ще разкажа набързо.

Явно съм заспала и вече беше тъмно, когато се почука. Рошава и стресната трябва да съм била, скочих. Отворих вратата и там беше той – стоеше в сумрака на входа с наведена глава, висок с щръкналите си рамене – както го помня. Направих път да влезе и се пооправих. Остави куфара и седна на дивана. Вдигна глава и ме погледна. В очите му се четеше такава умора, безкрайна умора. Без да кажем дума, направих по един гимлет и ги изпихме на дъх. Направи ми знак да седна до него. Как да остана приятна и любезна като толкова обичах този мъж.

Вече не момче, а мъж. Светнах лампата до дивана да го видя – толкова ми беше хубав. Чертите му бяха добили нещо ново – силно и ясно, волево и очертано. Сенките под очите, бръчката между веждите...Усмихна се - моето момче беше това. Облегна се на рамото ми и аз се дръпнах назад, за да легне на краката ми като на възглавница. И той моментално заспа. Леко се изместих и му сложих възглавничка от дивана, а аз легнах на другия ъгъл. И заспахме така. По някое време той ме потърси, протегна ръка и ме погали по бузите, потърси устните, после тялото ми и му дадох, каквото потърси. Същото търсех и аз.

Чувам как прави кафе. Знам как е седнал на стола до прозореца и гледа квартала – рошав и сънен, по тениска, сънят е още по очите му, докато ръцете извличат топлината на чашата. Сядам в скута му и бавно се събуждаме с общото ни кафе. Целувка, усмивка над нея и животът пак поема по пътя си. Но ние сме заедно.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2017-03-01 #1
newbie3
Прекрасен материал! Благодаря Ви!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· "Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб"
· "Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
· Кажете добрите думи!
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Четвъртък
2
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога. Томас Харди е английски автор,...
На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е един от най-нежните български поети. Роден с името Динчо на 28 март 1887 година в Копривщица,...
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш. (и за което се потрудиш повече)...
Защо тракийското вино е най-доброто?
Знаем много добре от митологията, че Дионис е древногръцкият бог на виното, син на Зевс и смъртната девойка...
На тази дата: 8 май - Ден на Червения кръст и на Червения полумесец
През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан (роден на 8 май...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
Не, сега не е за поезия
Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно...
Не ти трябва нова година, за да започнеш промяна, нужен ти е...
Не ти трябва нова година, за да започнеш промяна, нужен ти е само един понеделник....
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Хосе Ортега и Гасет: "Истинската любов е само опит да се разменят две самоти."
"Кажи ми какво те интересува и аз ще ти кажа какъв си." "За човека, за когото малките неща не съществуват,...
Казанлък- град с аромат на гюл - III
За да бъде задоволен интереса на всеки посетил красивият Казанлък Историческият музей „Искра“ предлага...
Да си спомним за Коко Шанел
"Нямаме време за монотонно съществуване. Имаме време за работа и време за любов. Така не остава друго...
Обновете дома си с лято
Лятото е онази част от годината, когато дрехите са сякаш последна грижа, а престоят у дома често е сведен...
Тихо
Елена Биларева е родена в гр. Гоце Делчев. Има 3 издадени поетични книги: "Чувства под прикритие", "Среднощно...
10 причини, заради които купуваме ненужни вещи
Ефектът "Дидро" Кога се случва: Това е случаят, когато си купуваме нещо страхотно, но се оказва, че...
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих...
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях....
Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
Къде живее Бог
- Дали Бог живее тъкмо в тези красиви планини наоколо? - Бог живее там, където му позволят да влезе...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook