Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Патриша Аркет - една истинска жена в мир със себе си


Със спечелването на "Оскар" тя стана лицето на нов вид еманципация


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
В Hera.bg не говорим много за знаменитости, особено от Холивуд. Но с раздаването на 87-те поред награди „Оскар”, една жена привлече вниманието ни и нейната история заслужава да бъде разказана и почетена. Не само защото Патриша Аркет спечели първия си "Оскар", за поддържаща роля, а защото нейният живот е едно завладяващо вдъхновение за всички жени.

Патриша Аркет е родена на 8 април 1968 г. в семейство на потомствени артисти, братята и сестрите й също са известни актьори - Алексис, Розана и Дейвид Аркет. Като малка има криви зъби и още тогава родителите й няколко пъти предлагат да сложи брекети, но тя отказва, настоявайки да си остане, каквато е. Кариерата й започва с филма "Кошмарът на Елм стрийт 3" (1987 г.), но когато е на 19 години забременява от тогавашното си гадже, с което се разделя само месец след раждането на сина им Енцо. Първата повратна точка в нейната кариера е когато тя решава да се отдаде на детето си – само на 20 години тя вече преценява внимателно ролите си, гледа „Улица Сезам” и пее детски песнички.

Макар толкова млада майка и актриса в зората на кариерата си, тя признава пред "Ню Йорк Таймс", че не смята, това да я е ощетило. Напротив – всички я подкрепят, макар да се разделя с бащата на детето си. Така влиза в другото популярно клише – „самотна майка”. На български то носи дори още по-негативна конотация и ако бързате да я съжалявате, не го правете. Тя снима култовия филм „Истински романс” (1993 г. с реж. Тони Скот, по сценарий на Куентин Тарантино), където играе неустоима секси дивачка, която Аркет всъщност винаги е била. В една от сцените влиза и синът й Енцо като дете на героинята й и на героя на Крисчън Слейтър. Тази роля моментално я изстрелва напред в кариерата й.



През цялото това време, през което тя се бори за роли, синът й (в момента също актьор) е винаги до нея и често й се налага да отговаря на журналисти, че е преди всичко майка, после всичко останало. Ролята на Алабама й носи признание и отваря път към работа с Тим Бъртън (1994 г. „Ед Ууд”), Дейвид Линч (1997 г. „Изгубената магистрала”), Мишел Гондри (2001 г. „Човешка природа”). Една сравнително не толкова бляскава кариера я води към филма на живота й – „Юношество” (2014 г. с реж. Робърт Линклейтър)

Линклейтър (известен с трилогията си "Преди изгрев, 1995 г., "Преди залез"2004 г., "Преди полунощ", 2013 г. ) започва снимките на "Юношество" през 2002 г. и те траят цели 12 години, проследявайки живота на едно обикновено семейство, в което за това време децата растат, родителите им остаряват и животът просто си тече. През снимачния период Аркет преживява почти същото като героинята си Оливия - тя се омъжва, ражда дъщеря си и се развежда. В разговор с Линклейтър тя казва:

Била съм щастлива майка, самотна майка, майка с връзка, омъжена майка, разведена майка и отново щастлива майка с връзка.


За него няма съмнение, че тя е единствената, която може да изиграе тази роля. Аркет признава, че е взела по-малък хонорар, отколкото плаща на този, който развежда кучетата й. Филмът обаче ще остане в историята на киното с историята на заснемането си, лекотата, с което почита малките моменти в живота ни, които всъщност се оказват и най-значимите. Филм, който можеше да се казва вместо "Юношество" - "Майчинство".

Той отразява 12 години от живота и на Итън Хоук (бившият мъж на Оливия) и двете им екранни деца. Той отразява и период от живота на самата Патриша Аркет. Тя не си прави нито една операция, нито един лифтинг, но и не спира да се снима в други филми и сериали. Зрее, напълнява, сменя прически - нормално като всяка една жена, която се опитва се да балансира между кариерата, децата и самата себе си.

Да, може би холивудските актриси имат повече възможности, финансови, да речем и защо ли изобщо мислим техните трудности.

Но не е ли тя като една от нас, обикновените, "нормалните" жени, не е ли тя "всяка една жена"?


Дори нещо повече - ако си дадем бърза сметка, колко жестока е конкуренцията под светлините на прожекторите, колко светкавично актрисите биват изместени от младите си, напористи, готови на всичко колежки. В този свят на суета, преходна слава и мимолетни емоции, дали има място за една човешка, женска „нормалност”? Неслучайно друга звезда с подобно отношение към живота – Мерил Стрийп стана на крака при речта на Патриша Аркет, когато й бе връчен "Оскар"-ът.



Патриша Аркет посвети наградата си:

На всяка жена, която е родила дете, на всеки данъкоплатец и гражданин на тази държава. Ние се борихме за правата на всички останали. Време е да получим равни възнаграждения веднъж завинаги. И равни права за жените на САЩ


И бих добавила: с влиянието, което й дава "Оскар"-ът - не само на жените на САЩ, а и на всички жени. Думите й на секундата проехтяха в социалните мрежи и тя получи овациите, които винаги е заслужавала. Не заради това, как е облечена и каква прическа има, а заради самата себе си – една пълнокръвна жена с истински живот за разлика от много днешни знаменитости.

Защото не бива да забравяме, че холивудските звезди са обект на подражание, те са еталон за талант, който успява и получава слава, блясък и пари. Думите, действията, имиджът им кънтят по медии до всички краища на света. Те определят тенденции, влияят на децата ни и това прави посланието й особено значимо.

В свят комерсиализиран, празен от съдържание, но умело продаван в лъскава опаковка, в който пошлостта и кичът, суетата и вулгарността надделяват, в който всяка снимка се обработва, имиджът се контролира от невидими за нас нишки, малцина са знаменитостите, играещи себе си и да, в този свят Патриша Аркет победи.

Тя изигра най-блестящата си роля – майка, работеща жена, талантлив артист, който е в мир с годините, килограмите, бръчките си.


Но на тези "Оскар"-и тя надмина дори всичко това – тя стана пример за подражание на една нова вълна женска еманципация, не на младите и красивите, които се доказват във все още мъжкия свят, а на зрелите жени с все по-малко възможности, неполучаващи признание, неглижирани и игнорирани, но и жертви на възрастова дискриминация. Тази вълна е необходима, тя трябва да се случи и Патриша Аркет е нейното лице.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Киното ·
Коментари
2015-02-24 #1
Нина
Невероятна статия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Любимите кулинарни филми на Hera.bg
· Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
· Робърт Де Ниро в култови роли и избрани цитати
· Мария Мичъл – първата жена-астроном в Америка с голям принос за науката и историята
· Хуманистично кредо на Ерих Фром
· Бети Смит – едно от големите имена на американската литература
· g точка/9.80665
· Три руски поетеси
· Дино Будзати – „Напразни покани“
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Киното ·
Понеделник
25
Март 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Естествено... като дишането
Поемането на дъх, издишването му, това е най- дълбоко вкорененият човешки инстинкт. От вдишването на...
За понеделника с добро
Горкият понеделник, обрасъл е с негативни значения. За разлика от любимия петък, първият ден от седмицата...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
9 май - Ден на Европа
Днес празнуваме Деня на Европа, както и победата над хитлеристка Германия и с това - края на най-голямата...
Св. Патриарх Евтимий Търновски - пазител на българския народ
Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта...
Беси Колман - първата цветнокожа жена-пилот
Елизабет (Беси) Колман се извисява над небето като първата жена пилот от афроамерикански и индианската...
Как лисичето се влюби и хитринките си изгуби
Живее в близката гора едно лисиче - кокетно, пухкаво, нали си е момиче. Очите му от хитринки блещукат,...
Загадката Яна Язова
"И търсим се до днес от векове сами... Но колко яко ме притискаш в тоя мрак! Че чувстваш се мой заслон,...
Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици...
"Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
Мое момиче, Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха....
Всяка празна бутилка вино...
Всяка празна бутилка вино е пълна с интересни истории. Усмивки с Hera.bg...
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал. ...
Апетитът на богомолката
Съзнателно или не хората винаги са правели сравнение между себе си и животинския свят. Особено, когато...
Как да преподаваме изкуство на деца, според Марк Ротко
Днес Марк Ротко е един от художниците с най-скъпоструващи картини. Огромни платна в ярки цветове, в прости...
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато...
Казанлък- град с аромат на гюл - II
Тук може да посетите музея на розата. Някогашната сграда построена през 1907г. била Институт на розата...
Франц Кафка: "Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно"
"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно." "Всеки,...
Най-нежните филми за любовта
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Моля те, не ме питай
Тази история започнала много отдавна. Тогава още на земята нямало хора. Скалата и Водата се влюбили....
Самотата е основната реалност, обществото е нещо случайно
Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата...
Айрис Мърдок: „Можем да се научим на любов само като обичаме.”
„Можем да се научим на любов само като обичаме.” „Плачът за равенство дърпа назад всички.” „Ще...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
Египет и Турция. Туристически дестинации по време на криза - I част
Всички мечтаем за презокеански пътувания до далечни земи – Сейшелските острови, Перу, а защо не Доминикана....
Hera.bg на 7 години - Честит рожден ден!
Приятели, днес Hera.bg става на 7 години! Рождените дни са мигове на дълбоко осъзнаване. Мигове,...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Халед Хосейни: "Има начин да бъдеш добър отново."
"Такава е работата с хората, които мислят всичко, което казват. Те смятат, че и другите го правят." "Бракът...
Ти ли си това?
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да...
Когато човек прави нещата не по задължение, а от любов, нито една грижа не тежи
Когато водя малкото дете на градина, нарочно минавам през двора на едно професионално училище. Не заради...
Агушевите конаци – едно пътуване в миналото
Тръгвайки към Западните Родопи винаги ме завладява усещането за един друг свят. Свят, в който минало...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook