Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Толкова ли е непосилно да бъдем учтиви?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Колко ли е трудно да бъдеш учтив? Много! За някои е невъзможно, за други е безсмислено, а трети пък обичат да поучават околните как да го постигнат. Напрежението в публичните пространства е пряк израз на напрежението в нас, напрежението в обществото ни - вървим изнервени, палим се от нищо, избухваме пред непознати, грубостта и безхаберието владеят нашия малък, разграден двор. Културата е нещо повече от това да не изсипваме фасовете през прозореца на колата и да не обръщаме кошчетата по детските площадки, да целим котките с пиратки. Културата е и между нас, хората.

Доколко сме хора с човеците, това е белег на желание за елементарна учтивост и разбирателство и резултат от добри маниери. Начинът, по който се отнасяме един с друг в ежедневието, с непознатите, по улиците и обществените места, е израз на нашето възпитание, но и на интелигентност, да го кажем направо - на доброта.

Защо да сме учтиви?


Защото нищо не ни коства. Едно две изречения в повече за „Благодаря Ви!”, една минутка закъснение за задържана врата – това няма да накърни самолюбието и да изгуби времето ни.

Защото така са ни учили от малки. Да приложим всичко, което са ни учили като деца, е естествено и не изисква усилия. Навиците на „вълшебните думички”, ставането на възрастен в обществения транспорт, всъщност следват уроци като миенето вечер на зъбите и казването на „Лека нощ” – навик от детинство.

Защото ще направим хората щастливи. Няма нищо по- вдъхновяващо и окриляващо от учтивостта на непознат спрямо нас. Не може да не подобри деня ни, да ни усмихне и за момент за забравим тревогите.

Защото така предаваме нататък. Знаем за правилото „предай нататък”, тази геометрична прогресия на доброто. Ако ние сме учтиви към поне двама непознати за деня, след нас ще бъдат още четирима. И ето че вечерта ще виждаме малко по- щастливи лица, отколкото са били сутринта.

Защото даваме пример. Тези актове на добро са нагледен пример как функционира то, особено за тези, които не вярват в това – обикновено това е „младото поколение", циниците и грубияните.

Елементарната учтивост в ежедневието ни

Вълшебните думички. Градският транспорт, 5 часа следобед, пълно е от изнервени служители, премислящи заплатата, вечерята, децата. Минава контролата мълчаливо и взима пари срещу билетчета. Няма "благодаря", няма "заповядайте", няма "моля". Щом не ти го казват, защо да го казваш ти – та ще заприличаш на глупак. Ако първи кажем "заповядайте", може контролата да е толкова изненадана, че дори да не реагира с "благодаря", но може и да се усмихне и да го чуе от следващия пътник. Така е с всички хора, с които разменяме неща, думи и погледи по всякакви поводи и на всякакви места. „Ако обичате, бихте ли...” и „Бяхте много любезен, благодаря” са за напреднали и дори и да не срещаме отговор - чувството да си любезен всъщност е приятно.

Извинете, може ли да мина” е тема необятна. Вярно е, че улиците в голямата си степен са непроходими, но и ние даваме своя принос, правейки задръствания. За да дадеш съзнателно път някому, то трябва да се поогледаш, а това сме забравили да правим – да се оглеждаме, вместо да вървим като роботи от точка А до точка В. Ако вървиш бавно, да вървиш от вътрешната страна, да не заставаме по средата на коридори, да се заприказваме на входа на учреждението, на края на стълбите, да не спираме внезапно - това са навици, които правят съжителстването ни в градска среда хармонично.

Да задържиш вратата. Пак така – в движението от точка до точка, умислено пикираме пред учреждения и администрация, трудни завои се определят от летящи врати, които понякога избягваме с риск от травми. Да спрем малко, да задържим вратата не само за себе си, а и за този след нас. Земята няма да спре хода си, нито ние ще изпаднем от орбита. Но някой ще е избегнал челен удар с летяща врата и дори ще благодари. Излизайки, оглеждаме ли се, дали някой върви след нас, ще побързаме ли да отворим за някой, чиито ръце не са свободни? Тази малка помощ наистина ни прави по-добри хора.

Ще ползвате ли асансьора? Влизате във входа и чувате след себе си съсед или друг човек. Защо да не изчакаме малко и да не го попитаме, дали ще се качва с вас. Ако не страдаме от някакво неудобство фатално да бъдем натясно с непознат, нищо не пречи да проявим тази учтивост и да споделим 2-3 минути с него. На касата стоим с пълна количка, а след нас е човек с една минерална вода - можем да му отстъпим реда си. На теглилката за зеленчуци виждаме, че възрастната жена се затруднява - да й покажем бутона.

"Вие", "госпожо" или "ало", "опа". Колко е трудно да намериш учтиво обръщение - това е точно израз на нашата култура. Да се отнасяме и обръщаме към другите така, както искаме да се обръщат към нас. Учтиво, с елементарно уважение, защото не коства нищо, наистина и така правим един първоначален комплимент - смятаме човека отсреща за важен и интересен. Фамилиарченето може би идва и от липсата на норми в интернет общуването, но е също толкова неприемлива, колкото е грубостта. "Тая", вместо "тази госпожа", "ало", вместо "господине", "опа", вместо "извинете". А когато сме с деца, чуваме ли се: "тази леля/чичко" ли е по-добре или "тази госпожа/господин"?

Безброй малки примери срещаме всеки ден, безброй поводи да бъдем добри, съпричастни и да се чувстваме като част от едно хармонично цяло. Дори това още да не е нашата действителност, това е начинът някой ден да стане по-добро и ведро място.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
Понеделник
6
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
Любов без маски
В малките проучвания за връзките, които правя, най- често ми съдействат приятелките. Докато си говорихме...
Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
Как да насърчим мъжа да изпълни обещаното?
„Ще направя ремонт!” – тържествено обещава той на излизане от банята, защото заради старите тръби водата...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, независимо от отношението ни към този ден, почти всички си мислим повече за любовта....
Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
3 идеи с праскови за захранване на бебето
Според най-разпространената схема на захранването, сурови праскови може да се дават на бебета, навършили...
7 фрази от метода Монтесори, които всички можем да ползваме
Монтесори концепцията не може да бъде обяснена с няколко думи. Неслучайно учителите се обучават няколко...
Когато загубите самоконтрол пред детето
„...За Бога, Петя, пак закъснявам заради теб, писна ми вече от мотането ти! Веднага се обувай и тръгвай,...
Седемте лица на фалшивата любов – кои са те и как да ги разпознаем?
Вероятно няма друга дума, независимо на какъв език, която да се използва толкова, колкото думата...
Защо е важно да водим децата на културни мероприятия от съвсем малки?
Има някакво разпространено мнение, че малките деца не разбират от изкуство. Че културните мероприятия...
Обеци за малки госпожици
Според народните поверия на Благовещение (25 март) се пробиват ушите на малките момиченца. Вярва се,...
Какво трябва да учат децата в училище?
Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица,...
Нарцисистите около нас
Външният вид в наши дни придобива все по-голям смисъл. Все повече внимание отделяме на външната си красота...
За какво да НЕ говорим пред него - II
Има и такива теми, които са болезнени или неудобни, но и които не бива да отбягваме дълго време. Външният...
Как жените се отдалечаваме от себе си?
Чувствате ли се понякога сякаш сте изгубили центъра на вътрешната си опора? Как с всяка дума, поглед...
Служебен роман
Всички знаем, че не бива да въртим любов там, където си вадим хляба. Не за друго, а защото бурните страсти...
Ние и нашите пораснали деца
Макар и с поотслабено влияние, в България все още властва патриархалния семеен модел, според който е...
„Каня те на среща... с родителите ми”
„Казах на нашите за теб и те искат да ви запозная. Какво ще кажеш да им идем на гости?”. Това изтърсва...
По пътя на логиката... към успешна връзка
Замисляли ли сте се защо понякога грешим в избора си на партньор? Защо този, в който се влюбихте умопомрачително,...
Въпрос на принципи
За някои хора казват, че са „принципни“... но какво означава това? Кое всъщност ни прави принципни и...
Бебето играе – кои са подходящите играчки? - II
Бебето от 3-6 месеца е съвсем различно. Можем да кажем, че на третия месец, то сякаш отново се ражда...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook