Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Толкова ли е непосилно да бъдем учтиви?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Колко ли е трудно да бъдеш учтив? Много! За някои е невъзможно, за други е безсмислено, а трети пък обичат да поучават околните как да го постигнат. Напрежението в публичните пространства е пряк израз на напрежението в нас, напрежението в обществото ни - вървим изнервени, палим се от нищо, избухваме пред непознати, грубостта и безхаберието владеят нашия малък, разграден двор. Културата е нещо повече от това да не изсипваме фасовете през прозореца на колата и да не обръщаме кошчетата по детските площадки, да целим котките с пиратки. Културата е и между нас, хората.

Доколко сме хора с човеците, това е белег на желание за елементарна учтивост и разбирателство и резултат от добри маниери. Начинът, по който се отнасяме един с друг в ежедневието, с непознатите, по улиците и обществените места, е израз на нашето възпитание, но и на интелигентност, да го кажем направо - на доброта.

Защо да сме учтиви?


Защото нищо не ни коства. Едно две изречения в повече за „Благодаря Ви!”, една минутка закъснение за задържана врата – това няма да накърни самолюбието и да изгуби времето ни.

Защото така са ни учили от малки. Да приложим всичко, което са ни учили като деца, е естествено и не изисква усилия. Навиците на „вълшебните думички”, ставането на възрастен в обществения транспорт, всъщност следват уроци като миенето вечер на зъбите и казването на „Лека нощ” – навик от детинство.

Защото ще направим хората щастливи. Няма нищо по- вдъхновяващо и окриляващо от учтивостта на непознат спрямо нас. Не може да не подобри деня ни, да ни усмихне и за момент за забравим тревогите.

Защото така предаваме нататък. Знаем за правилото „предай нататък”, тази геометрична прогресия на доброто. Ако ние сме учтиви към поне двама непознати за деня, след нас ще бъдат още четирима. И ето че вечерта ще виждаме малко по- щастливи лица, отколкото са били сутринта.

Защото даваме пример. Тези актове на добро са нагледен пример как функционира то, особено за тези, които не вярват в това – обикновено това е „младото поколение", циниците и грубияните.

Елементарната учтивост в ежедневието ни

Вълшебните думички. Градският транспорт, 5 часа следобед, пълно е от изнервени служители, премислящи заплатата, вечерята, децата. Минава контролата мълчаливо и взима пари срещу билетчета. Няма "благодаря", няма "заповядайте", няма "моля". Щом не ти го казват, защо да го казваш ти – та ще заприличаш на глупак. Ако първи кажем "заповядайте", може контролата да е толкова изненадана, че дори да не реагира с "благодаря", но може и да се усмихне и да го чуе от следващия пътник. Така е с всички хора, с които разменяме неща, думи и погледи по всякакви поводи и на всякакви места. „Ако обичате, бихте ли...” и „Бяхте много любезен, благодаря” са за напреднали и дори и да не срещаме отговор - чувството да си любезен всъщност е приятно.

Извинете, може ли да мина” е тема необятна. Вярно е, че улиците в голямата си степен са непроходими, но и ние даваме своя принос, правейки задръствания. За да дадеш съзнателно път някому, то трябва да се поогледаш, а това сме забравили да правим – да се оглеждаме, вместо да вървим като роботи от точка А до точка В. Ако вървиш бавно, да вървиш от вътрешната страна, да не заставаме по средата на коридори, да се заприказваме на входа на учреждението, на края на стълбите, да не спираме внезапно - това са навици, които правят съжителстването ни в градска среда хармонично.

Да задържиш вратата. Пак така – в движението от точка до точка, умислено пикираме пред учреждения и администрация, трудни завои се определят от летящи врати, които понякога избягваме с риск от травми. Да спрем малко, да задържим вратата не само за себе си, а и за този след нас. Земята няма да спре хода си, нито ние ще изпаднем от орбита. Но някой ще е избегнал челен удар с летяща врата и дори ще благодари. Излизайки, оглеждаме ли се, дали някой върви след нас, ще побързаме ли да отворим за някой, чиито ръце не са свободни? Тази малка помощ наистина ни прави по-добри хора.

Ще ползвате ли асансьора? Влизате във входа и чувате след себе си съсед или друг човек. Защо да не изчакаме малко и да не го попитаме, дали ще се качва с вас. Ако не страдаме от някакво неудобство фатално да бъдем натясно с непознат, нищо не пречи да проявим тази учтивост и да споделим 2-3 минути с него. На касата стоим с пълна количка, а след нас е човек с една минерална вода - можем да му отстъпим реда си. На теглилката за зеленчуци виждаме, че възрастната жена се затруднява - да й покажем бутона.

"Вие", "госпожо" или "ало", "опа". Колко е трудно да намериш учтиво обръщение - това е точно израз на нашата култура. Да се отнасяме и обръщаме към другите така, както искаме да се обръщат към нас. Учтиво, с елементарно уважение, защото не коства нищо, наистина и така правим един първоначален комплимент - смятаме човека отсреща за важен и интересен. Фамилиарченето може би идва и от липсата на норми в интернет общуването, но е също толкова неприемлива, колкото е грубостта. "Тая", вместо "тази госпожа", "ало", вместо "господине", "опа", вместо "извинете". А когато сме с деца, чуваме ли се: "тази леля/чичко" ли е по-добре или "тази госпожа/господин"?

Безброй малки примери срещаме всеки ден, безброй поводи да бъдем добри, съпричастни и да се чувстваме като част от едно хармонично цяло. Дори това още да не е нашата действителност, това е начинът някой ден да стане по-добро и ведро място.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Кое ни прави добри?
· Идеи за добри дела през ваканцията
· Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Силата на вдъхновението – как да го открием и развием?
· Трудностите, с които се сблъскваме по празниците - как да ги преодолеем?
· Как да се справим с пасивно-агресивен човек?
· Скромността, за която често забравяме
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Навиците ни - по пътя извън зоната на комфорт
· Как да развием устойчивостта си, за да бъдем по-успешни?
Сряда
12
Декември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бащи, отнасяйте се с уважение към дъщерите си!
Според много разпространеното схващане, слабост на бащите са момичетата, а на майките - момчетата. Семейните...
Мислите, от които не бива да се боим
Имате ли от онези дни, в които си мислите, че полудявате или че вече сте полудели? В които времето не...
Майчини тревоги - I
Връзката между детето и майката е вероятно най- силната от всички възможни човешки взаимоотношения. От...
Как да избегнем стресa през бременността
Бременността е период, изпълнен с очакване и надежда, особено когато е планирана и дълго очаквана. Бъдещите...
Двуетажното легло в детската стая
Да има собствено жилище е мечтата на всяко семейство. Тенденция в последните месеци ( 2014 г. ) е търсенето...
Кенгурова грижа за недоносените бебета
Терминът „кенгуру-грижа”, още „кожа-до-кожа” грижа се използва за специална грижа в първите часове и...
Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Дъщеричката - принцеса
Децата са радост за родителите, а момиченцата – красота и радост на квадрат. Какво удоволствие е да обличаш...
Носталгия по изгубеното детство - продължение
"Когато сме жадни, пием от белите води на нашето сладко и тъжно детство." – Георг Тракл "Всичко е...
Да изтрезнеем...от любов
В началото на всяка връзка винаги сме окрилени и готови на всичко за Него. Влюбването определено ни кара...
Животът в социалните мрежи
Не издържате и ден без да влезете в любимата си социална мрежа, да научите последните клюкини около виртуалните...
През новата година ще...
1. Отслабна 2. Спра да пуша 3. Намеря работа с по-висока заплата Това са едни от най-често даваните...
Фолиевата киселина - ползи за здравето и бременността
Всеки интересуващ се от здравето си човек знае за важните микроелементи, витамини и хранителни вещества,...
Момичешки тайни: Гости с преспиване, наречено още "Пижамено парти"
Преди месец и нещо поканиха голямата дъщеря на гости с преспиване. Самата аз много ходех на пижамени...
Как да си спечелим уважение?
Да бъдеш обичан е много хубаво и приятно, но има нещо още по-важно от любовта – уважението. Без него...
Опасните типове мъже
Запознанствата, флиртовете, първа среща, втора среща...може да мине наистина много време, преди да разберем,...
3 идеи с праскови за захранване на бебето
Според най-разпространената схема на захранването, сурови праскови може да се дават на бебета, навършили...
Американската педиатрична асоциация не препоръчва плодови сокове за деца под 1 г.
До това заключение са стигнали водещите педиатри в САЩ и са готови с окончателна и официална препоръка...
Как да общуваме с по-възрастните ни роднини?
„Ако в едно семейство има възрастен човек, това семейство притежава скъпоценно богатство.” Комуникацията...
Най-големите ни грехове - I
Казват, че да грешиш е човешко, а да прощаваш божествено, но в днешно време сякаш непрекъснато грешим...
Отличителните белези на идеалния мъж
Идеалният мъж вероятно не съществува в природата, но е превзел светът на женските фантазии. Досега никой...
Детските мебели: да изберем най-добрите материали
Детските мебели привличат вниманието ни със свежите си цветове, закачливи щампи и приказен дизайн. Но...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook