Завръщането в бащиния дом

Великден е. Хората по цял свят отново мигрират към родните си места, спестили време, заделили пари, всеки с мисъл към дома, който е напуснал и към децата, които е изпратил. Градовете се изпълват със старите си нови жители, селата - със спомени. Старите истории се разказват, очите се навлажняват, децата унесено дъвчат курабии и се заслушват в семейните истории, които с времето ще им стават все по-ясни, но още не - сега звучат като заклинание, предопределени думи, паузи, галерии от образи на хора, които никога няма да видят.



Знаем тази библейска притча - за бащата с двамата сина. Единият, доволен от живота, който му е отреден, другият - с неясна жажда да познае друго, освен дома. Бащиното сърце е широко и пусналo сина си, старецът му дал дела от имота и той тръгнал да търси късмета си. Който не го отвел много далеч и на младежа му станало мъчно за бащиния дом. Окъсан и нещастен, беден и жалък, той се прибрал у дома си. Разкаян за неблагоразумието си, че бил против, че искал нещо различно, отредено му от родството и предопределеното. Бащата го приел, така правят добрите родители - приемат щедро и най-блудните, и най-отдалечилите се и най-разкаялите се и вдигнал празненство в негова чест.



Този, който винаги е бил верен и е следвал баща си и закона на рода, но който никога не е усещал радостта на баща си, че така неотлъчно е бил до него, докато един ден идва брат му, отлъчилият се, и с разкаянието си получава цялата тази радост. А когато е било трудно - бил ли е там? Не е бил. С какво право той получава тази радост пред другия?

Тази притча напомня за себе си около Коледа и Великден, когато децата се прибират у дома, пътуват хиляди километри, за да се събере родът.



Който почувства, че трябва да отиде другаде, че нещо го тегли - не бива да пренебрегва копнежа. Но и не е срамно, ако не е сполучил, да се прибере у дома.

Който се почувства ощетен, да не пропуска да поиска своето, защото така се таи злоба към тези, които най-малко го заслужават и очакват.

Който има дете, копнеещо за друго, освен за живота, който познава, трябва да бъде пуснато да го открие. На него не бива да отказва утеха и бащина стряха, независимо, какви са обстоятелствата, които го връщат, защото любовта е една и е между хората. Този не бива да я ограничава между децата си и да се радва на едното повече, отколкото на другото, защото всяко сърце еднакво копнее за бащина любов, за уюта на родния дом, за щастие.