Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Солта на земята" - отчаяние и надежда, събрани в неделима цялост


от фотографа Себастиао Салгадо и от режисьора Вим Вендерс


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да гледа този филм. Всеки, който крачи по земята, който носи сърце, душа, има очи и разум. Дължим го на Земята, дължим го на себе си. "Солта на земята" е филм за хората, нашия вид, за Земята, нашия дом и за всичко, което правим с нея и с другите. Няма по-глобален документален филм, който съм гледала, няма по-широк поглед от този – на световно известния фотограф Себастиао Салгадо и на режисьора на филма Вим Вендерс.

Вим Вендерс е творец, който няма нужда от представяне – вечно търсещ своите нови и нови вдъхновения, неуморен, неспокоен дух с голямо сърце, режисьор със собствен почерк и пътека в киното. Всичките документални филми, които прави, сред които се открояват „Пина” и „Буена Виста соушъл клуб” са поглед с възхита, откривателско вълнение да влезе в свят, който го е запленил като човек, не само заинтригувал като режисьор. За пръв път обаче виждам у него такова преклонение, толкова смирено и мълчаливо вглеждане.

Фотографът

Себастиао Салгадо е бразилски фотограф, роден през 1944 г., в малка ферма на ръба на тропическата гора в сърцето на Бразилия. Левите убеждения го прокуждат от родината през 60-те години и той завършва в Париж икономика. Обещаващата му кариера внезапно и безапелационно е прекъсната от едно просто събитие – той прави първата си снимка с „Лайка”-та на жена си - Лелиа Салгадо. Последвалото е трудно за обяснение, просто трябва да се гледа на екран. Няколко дългогодишните му социални проекти го отвеждат от Африка до Северния полюс, от Южна Америка до Сърбия, от Кувейт до Галапагос. Всичко това, 100 държави, често - в екстремни условия с една цел: да заснеме нас, хората, ние сме "Солта на земята". Миграции, индустрия, изтребление, глад, омраза, сила и слабост, умора и нечовешка воля - размирното човечество е във фокуса на неговия обектив. През дългата си кариера Салгадо буквално поглежда в сърцето на мрака – изследва инстинкта ни за самоунищожение, което сее смърт навсякъде, където стъпи човешки крак.







Човекът

Но този, който дълго се вглежда в бездната, стига до момента, когато бездната се вглежда в него. Вим Вендерс иска да разбере, първо сякаш за себе си, кое във фотографиите на Салгадо до докосва толкова дълбоко. И това, което се открива пред нас като отговор е, че този фотограф влага цялото си сърце в кадрите си. За да снимаш такива събития, не можеш постоянно да съпреживяваш случващото се. Душата има предел, в който спира да чувства болката. Фотографията е изкуство, което показва, безмълвно изобличава, без да се меси, без да променя хода на събитията и да изменя сцената. Без дори и да протегне ръка да помогне, тя доставя истината до нас и за да бъде честна, трябва да може да се откъсва от обекта си, да пази дистанцията, да не се привързва. Салгадо обаче прави точно обратното – съпреживява всеки кадър с цялото си неспокойно сърце.


"Другите Америки" (1986), "Сахел, краят на пътя" (1988), "Работници" (1993), "Земя" (1997), "Миграции и портрети" (2000), "Африка" (2007) – няколко думи, побрали десетилетия странствания, изложби, успехи, но драмата на един вечно липсващ баща и съпруг и, в края на "Сахел", в който той заснема ужаса в Руанда - на един човек с болна душа с една-едничка опора - жената редом до него.

Жената

Лелиа Салгадо е двигателят на всичко, което прави Себастиао Салгадо – тя е негов посредник, агент, куратор на изложби, продуцент, издател, архитект, стълб и вдъхновение. Майка на двете му деца, едното от които е със Синдром на Даун, сама с успешна кариера, тя се посвещава на работата и таланта на мъжа си и повече от сигурно е – той не би успял в нищо без нея. Тя е жената, която камерата на Вендерс пропуска, но Лелиа получава по-ярко присъствие – в думите на Себастиао, в портретите, които й прави, с любов, безмерна любов.



Тя е основното лице и в лечението на Салгадо от болестта, обхванала душата му, болест, която неминуемо го сполетява заради това, че той така потъва в кадрите си. "Институто Тера" е организацията, която двамата създават, за да залесят отново тропическата гора в близост до фермата на родителите му. И това е неговото лечение: възстановяване на това, откъдето всичко започва – Природата. Един път на заден ход, който Салгадо извървява с жена си, но който всъщност го издърпва напред – вън от депресията и всички необясними състояния, в които изпада организмът му. Лечението постига своята цел – Салгадо се връща към фотографията, но с коренно различен поглед от тук насетне, през 2004 г. започва последния си засега фотографски проект - "Генезис". С него и настроението на филма също се променя, защото той понася съвсем различно послание – едно от големите достойнства на „Солта на земята”

Филмът

Кинематографично погледнато, „Солта на земята” още с първите кадри заявява своята гениалност. Това е филм, който не само заради човека в центъра заслужава възхитено мълчание. Вендерс, заедно със сина на Салгадо, Жулиано, също режисьор, разкрива цялата пълнота на Салгадо – фотографът с неговите проекти, професионална отдаденот и съвест, съпругът и бащата, който разбира, че детето му е различно. Човекът и мечтателят Салгадо, това голямо сърце, което след отчаянието и безверието намира сила да се възстанови и победи агонията с най-силното оръжие – силата на живота.



Лицето на Салгадо се преплита с фотосите му, музиката е внушителна, черно-белите тонове преобладават и изключенията са само от някои лични архиви и цветните моменти имат своя особена роля във филма като цяло. Вендерс е ненатрапчив разказвач и през повечето време дава думата на самия Салгадо да води разказа, а на ключови моменти – и на останалите членове на семейството. Гласовете им са дълбоки и тихи и действително сякаш потъваш в тази история. За да не излезеш същия. Никога.

Затова трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да го гледа. За разлика от много документални филми на екологична и социална тема, „Солта на земята” не те оставя с чувство на вина, че ти си добре, а някой някъде страда и че докато живееш удобния си живот, планетата умира. Не – „Солта на земята” ти дава нещо по-важно. Дава ти надеждата, че има начин всичко това да спре, да се поправи, че някой вече го е сторил и може да ти каже как да го направиш и ти. Защото както имаме ярки свидетелства, че човечеството само се обрича на гибел, така имаме свидетелство, че не винаги всичко е загубено и надеждата не е загинала. И това свидетелство е филмът „Солта на земята”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
· Уди Алън: "Талантът е късмет. Важното нещо в живота е куражът."
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Великият Стенли Кубрик като фотограф
· 10 книги, които всеки трябва да прочете - според Ърнест Хемингуей
· 10 от най-известните картини на Густав Климт
· Шатобриан: „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”
· Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
· Александър Дюма-баща: "Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си."
· Бягство
· Родих се да живея в бури…
· Отдалечаване на въздуха
Неделя
20
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Нейно Величество Младост
Тези силни момчета и тези момичета бели като слънчеви стъпки в живота ни зъл и суров, те обичат света...
Безкрайните дни на пролетта
Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи....
10 вдъхновяващи мисли на Мая Анжелоу
"Научила съм, че можеш да разбереш много за човек по начина, по който се справя с три неща: дъждовен...
Най-гледаното в Youtube за 2014 година
След като Google ни показа как ще запомни годината според това, както сме търсили, време е и YouTube...
Дневникът на мама
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо, значи имаш куража и да го направиш....
Как да: Сварим пукнато яйце
Наскоро обществената библиотека на Ню Йорк дигитализира 100 картички от началото на 20-ти век, които...
Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм...
Какво усещаме с езика си
Човек познава множество вкусове. Но когато казваме, че нещо е вкусно, всъщност говорим по-скоро за неговия...
Коледа – смирение или безмислено коледно пазаруване?
На 25 декември християните в цял свят честват Рождество Христово. Това е най-големият църковен празник...
За какво е служел Механизмът от Антикитера?
Механизмът от Антикитира е намерен през 1901-1902 година при претърсване на антично корабокрушение край...
3 ноември - Ден на българския художник
Денят на българския художник се отбелязва от 1993 г. по инициатива на Сдружението за възраждане на Софийското...
Египетски загадки
Религиозният пантеон на древните египтяни бил изключително богат. Природни стихии, чувства, животни или...
Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти
"Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и...
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
Свят, пълен с цветове - картините на Педро Ролдан Молина (снимки)
От картините на Педро Ролдан Молина струи светлина и цвят. Една бликаща жизнерадост, която зарежда и...
Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам. Не...
Истински модели оживяват известни творби на Густав Климт
Густав Климт (14 юли 1862 г. - февруари 1918 г.) е австрийски художник, известен с картините си в пищни...
Ерих Кестнер и няколко думи за детството
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето...
2016 година според Google - "Любовта е там, навън. Продължавай да търсиш" (видео)
За поредна година най-голямата интернет търсачка събра най-популярните теми, по които хората са търсели...
Гневът и любовта
„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица...
Коледни пости - Ден 9:
Хвърча, яхнала метлата. За заслужената почивка - розова супа и филм
Ден 9 започва с питателна закуска за всички, както е редно. Дълго стояхме в леглото, първо малката нададе...
Безопасно онлайн пазаруване
Интернет предоставя много възможности за закупуване на продукти и услуги, без изобщо да напускаме дома...
Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от...
Гюстав Флобер: "Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи"
Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише. Гюстав...
11 юли - Световен ден на населението
На 11 юли ООН отбелязва Световния ден на населението (World population day), иницииран през 1989 г. Повод...
Превъзмогване
Любовта си е отишла! Какво чувствате? Свобода или празнота? А може би двете наведнъж? Всичко вече...
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
Глупакът също е част от живота
Казват, че майката учи детето си с години да бъде мъдро и след това то среща друга жена, която за минути...
Вижте най-възрастната гимнастичка в света и нейните невероятни умения (видео)
Неведнъж сме подчертавали, че възрастта е условно понятие, което не може да ограничи стила, способностите,...
Излишните неща в куфара
Дойде сезонът на почивките и пак започнахме да мислим коя рокля да сложим в багажа и коя да оставим в...
5 възела, които е полезно да научите
ДА връзваш възел е нещо, което учим в детските си години и е сред тези умения, които ни трябват до края...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
"Днес" е ден, пълен с възможности
"Днес" е ден, пълен с възможности. Използвай го. Днес....
Райското пръскало
За Райското пръскало знаех само, че е най-високият водопад на Балканите със своите 124,5 м. И толкоз....
Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
Когато направихме играта "Пролет с Hera.bg" - за пролетна и великденска декорация, вие ни изпратихте...
Непубликувани снимки от архивите на "Нешънъл Джиографик"
Списание "Нешънъл Джиографик" отваря архивите. Непубликувани снимки от секцията на списанието "Снимка...
Жорж Сименон: "В живота няма престъпници, има само жертви."
„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите. „Всеки счита себе...
Из "Общуване без агресия"
Никога не съм срещала мързелив човек, но такъв, който, докато го наблюдавах, никога не бързаше, да. И...
Естествено... като дишането
Поемането на дъх, издишването му, това е най- дълбоко вкорененият човешки инстинкт. От вдишването на...
Интервю: Виртуална седянка с Роси
Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, защото това, което ни представя тук е само...
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“ „Врагът е всеки, който...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Мароко - Страната на 1001 нощ - I. Танжер
„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни...
До Италия и назад - I част
Отскочих до Италия за първи път в живота си и се върнах пълна с кислород. Древна и изумително красива...
Добре дошло, мило лято!
Добре дошло, мило лято! Лятото не мигва нощем, после дреме в автобуса. Слиза, хубаво и рошаво, и...
Понякога не можеш да спасиш приятел...
Понякога не можеш да спасиш приятел от самия себе си. Но поне можеш да го утешиш....
Думите, които не могат да бъдат преведени, а усетени
Има думи, с които и най-добрият преводач не може да се справи. Те пресъздават чувство, преходен миг,...
Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала...
20 май - Световен ден на пчелите
Пчелите са застрашени. Актуалните проценти на изчезване на видове са 100 до 1000 пъти по-високи от нормалните...
Неостаряващото любовно писмо
Представете си времена, когато да погледнеш мъж в очите е било неприлично. Когато всяко докосване, всяка...
Животът винаги предлага нов шанс
Животът винаги предлага нов шанс. Името му е "Днес"!...
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури, привлечи ги в твоя покой....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook