Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Солта на земята" - отчаяние и надежда, събрани в неделима цялост


от фотографа Себастиао Салгадо и от режисьора Вим Вендерс


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да гледа този филм. Всеки, който крачи по земята, който носи сърце, душа, има очи и разум. Дължим го на Земята, дължим го на себе си. "Солта на земята" е филм за хората, нашия вид, за Земята, нашия дом и за всичко, което правим с нея и с другите. Няма по-глобален документален филм, който съм гледала, няма по-широк поглед от този – на световно известния фотограф Себастиао Салгадо и на режисьора на филма Вим Вендерс.

Вим Вендерс е творец, който няма нужда от представяне – вечно търсещ своите нови и нови вдъхновения, неуморен, неспокоен дух с голямо сърце, режисьор със собствен почерк и пътека в киното. Всичките документални филми, които прави, сред които се открояват „Пина” и „Буена Виста соушъл клуб” са поглед с възхита, откривателско вълнение да влезе в свят, който го е запленил като човек, не само заинтригувал като режисьор. За пръв път обаче виждам у него такова преклонение, толкова смирено и мълчаливо вглеждане.

Фотографът

Себастиао Салгадо е бразилски фотограф, роден през 1944 г., в малка ферма на ръба на тропическата гора в сърцето на Бразилия. Левите убеждения го прокуждат от родината през 60-те години и той завършва в Париж икономика. Обещаващата му кариера внезапно и безапелационно е прекъсната от едно просто събитие – той прави първата си снимка с „Лайка”-та на жена си - Лелиа Салгадо. Последвалото е трудно за обяснение, просто трябва да се гледа на екран. Няколко дългогодишните му социални проекти го отвеждат от Африка до Северния полюс, от Южна Америка до Сърбия, от Кувейт до Галапагос. Всичко това, 100 държави, често - в екстремни условия с една цел: да заснеме нас, хората, ние сме "Солта на земята". Миграции, индустрия, изтребление, глад, омраза, сила и слабост, умора и нечовешка воля - размирното човечество е във фокуса на неговия обектив. През дългата си кариера Салгадо буквално поглежда в сърцето на мрака – изследва инстинкта ни за самоунищожение, което сее смърт навсякъде, където стъпи човешки крак.







Човекът

Но този, който дълго се вглежда в бездната, стига до момента, когато бездната се вглежда в него. Вим Вендерс иска да разбере, първо сякаш за себе си, кое във фотографиите на Салгадо до докосва толкова дълбоко. И това, което се открива пред нас като отговор е, че този фотограф влага цялото си сърце в кадрите си. За да снимаш такива събития, не можеш постоянно да съпреживяваш случващото се. Душата има предел, в който спира да чувства болката. Фотографията е изкуство, което показва, безмълвно изобличава, без да се меси, без да променя хода на събитията и да изменя сцената. Без дори и да протегне ръка да помогне, тя доставя истината до нас и за да бъде честна, трябва да може да се откъсва от обекта си, да пази дистанцията, да не се привързва. Салгадо обаче прави точно обратното – съпреживява всеки кадър с цялото си неспокойно сърце.


"Другите Америки" (1986), "Сахел, краят на пътя" (1988), "Работници" (1993), "Земя" (1997), "Миграции и портрети" (2000), "Африка" (2007) – няколко думи, побрали десетилетия странствания, изложби, успехи, но драмата на един вечно липсващ баща и съпруг и, в края на "Сахел", в който той заснема ужаса в Руанда - на един човек с болна душа с една-едничка опора - жената редом до него.

Жената

Лелиа Салгадо е двигателят на всичко, което прави Себастиао Салгадо – тя е негов посредник, агент, куратор на изложби, продуцент, издател, архитект, стълб и вдъхновение. Майка на двете му деца, едното от които е със Синдром на Даун, сама с успешна кариера, тя се посвещава на работата и таланта на мъжа си и повече от сигурно е – той не би успял в нищо без нея. Тя е жената, която камерата на Вендерс пропуска, но Лелиа получава по-ярко присъствие – в думите на Себастиао, в портретите, които й прави, с любов, безмерна любов.



Тя е основното лице и в лечението на Салгадо от болестта, обхванала душата му, болест, която неминуемо го сполетява заради това, че той така потъва в кадрите си. "Институто Тера" е организацията, която двамата създават, за да залесят отново тропическата гора в близост до фермата на родителите му. И това е неговото лечение: възстановяване на това, откъдето всичко започва – Природата. Един път на заден ход, който Салгадо извървява с жена си, но който всъщност го издърпва напред – вън от депресията и всички необясними състояния, в които изпада организмът му. Лечението постига своята цел – Салгадо се връща към фотографията, но с коренно различен поглед от тук насетне, през 2004 г. започва последния си засега фотографски проект - "Генезис". С него и настроението на филма също се променя, защото той понася съвсем различно послание – едно от големите достойнства на „Солта на земята”

Филмът

Кинематографично погледнато, „Солта на земята” още с първите кадри заявява своята гениалност. Това е филм, който не само заради човека в центъра заслужава възхитено мълчание. Вендерс, заедно със сина на Салгадо, Жулиано, също режисьор, разкрива цялата пълнота на Салгадо – фотографът с неговите проекти, професионална отдаденот и съвест, съпругът и бащата, който разбира, че детето му е различно. Човекът и мечтателят Салгадо, това голямо сърце, което след отчаянието и безверието намира сила да се възстанови и победи агонията с най-силното оръжие – силата на живота.



Лицето на Салгадо се преплита с фотосите му, музиката е внушителна, черно-белите тонове преобладават и изключенията са само от някои лични архиви и цветните моменти имат своя особена роля във филма като цяло. Вендерс е ненатрапчив разказвач и през повечето време дава думата на самия Салгадо да води разказа, а на ключови моменти – и на останалите членове на семейството. Гласовете им са дълбоки и тихи и действително сякаш потъваш в тази история. За да не излезеш същия. Никога.

Затова трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да го гледа. За разлика от много документални филми на екологична и социална тема, „Солта на земята” не те оставя с чувство на вина, че ти си добре, а някой някъде страда и че докато живееш удобния си живот, планетата умира. Не – „Солта на земята” ти дава нещо по-важно. Дава ти надеждата, че има начин всичко това да спре, да се поправи, че някой вече го е сторил и може да ти каже как да го направиш и ти. Защото както имаме ярки свидетелства, че човечеството само се обрича на гибел, така имаме свидетелство, че не винаги всичко е загубено и надеждата не е загинала. И това свидетелство е филмът „Солта на земята”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
· Уди Алън: "Талантът е късмет. Важното нещо в живота е куражът."
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Известните червенокоски в изкуството
· Луиза Мей Олкът: „Бъди достоен за любовта и тя ще дойде при теб"
· Едит Пиаф: "Без любов сме нищо."
· Емилиян Станев пред Надежда Станева: "Не мога да търпя пошлото, нищожното у човека."
· Виктор Юго: "Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани."
· Галилео Галилей: "Нищо велико на този свят не е извършено без страст"
· Непримиримите
· "Колкото повече живея, толкова повече разбирам силата на отношението"
· Четенето като опияняващо удоволствие
Петък
28
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо изчезват пчелите?
„Трябваше да намеря Доктора и тогава се сетих, че замеся ли се в някоя неприятност, той винаги се появява....
Баба Тонка Обретенова - несломимата сила на българската жена
"Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам...
Последният голям бал в Европа - на династията Романови
През 1903 г. Романови, последна и най-дъло управлявала руската царска династия организира пищен бал с...
Мая Плисецкая: "Характерът – това е съдба."
Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край....
За днес си пожелавам тишина
За днес си пожелавам тишина. От същата, която ме осмисля. Онази, сбъдващата чудеса, по-чисти, и по-мои,...
Зелен оазис в Лондон от Airbnb и Pantone
Цветът на 2017 г. - Greenery (Зеленина) оживява в малък оазис в Лондон. Зад фасадата на поредната скучна...
16 октомври - Световен ден на храната
Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН....
Коледни пости - Ден 21:
Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.
Днес рано- рано, като заведох детето на училище се сдобих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка...
Как се празнува Великден по света - I
Всяка година милиони хора по света празнуват Великден. За православните християни това е най-светлият...
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга....
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помня едно лошо.“
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено...
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
Езра Паунд: „Красотата е само един дъх между две клишета.“
„Когато четем, ние придобиваме сила.“ „Трудно е да пишеш за рай, когато всичко води към това да пишеш...
12 февруари - Ден на Дарвин
На 12 февруари 1809 г. е роден Чарлз Дарвин - естествоизпитател и изследовател, един от първите, които...
Принцеса Даяна - една принцеса на народа в снимки и факти
"Принцеса Даяна" - така е позната и няма нужда да се казва принцеса е на коя монархия е, кой е нейният...
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш. ...
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Из "Общуване без агресия"
Никога не съм срещала мързелив човек, но такъв, който, докато го наблюдавах, никога не бързаше, да. И...
Това, което правим за другите...
Това, което правим за другите, добро или лошо, ни се връща със същия знак....
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Коледата на една жена
Казват, че Март е най-женският месец от всички в годината. Аз по-скоро вярвам, че това е декември. Също...
Едит Пиаф: "Без любов сме нищо."
"Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на Земята." "Не ме е грижа какво казват...
Българският и още 18 флага на други страни, направени от най-типичните в тях храни
Много често си служим със стереотипи, за да опишем някои нации. Германците били скучни и работливи, французите...
Господи, дай ми...
Господи, дай ми КАФЕ - да променя нещата, които мога. ВИНО - да приема нещата, които не мога да...
Пълният текст на "Върви, народе възродени"
Български всеучилищен химн "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз...
Да отвориш сърцето си
Откъс от книгата "Отвори сърцето си" Преди няколко века в пещера някъде в азиатската джунгла седем...
Превъртане на световете
Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...подпиши се под нея....
Морето!...
Морето! Най-голямото събитие! Как ме издига към върха си - целия отново ме зазижда във кристала си. В...
Д-р Сюс: "Защо да се вписваш, когато си роден да изпъкнеш."
Днес Ти си Ти, това е по-истинско от самата истина. Няма някой, който да е повече Теб от теб самия. Бъди...
Наброски преди отпуската
Мислили ли сте си, давали ли сте си сметка, че всяко пътуване и желана дестинация е, разбира се, приключение,...
Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя
В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце...
Най-рядката паста - Su Filindeu, се прави само от три жени в света
Пастата е международна храна номер 1, тя е навсякъде. Универсална за приготвяне, понася най-разноообразни...
Сезонът е такъв...
Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът...
Бледата синя точка - нашата Земя (видео)
От тази далечна гледна точка Земята може да не изглежда особено интересна. Но за нас тя е различна. Помислете...
Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
Жената е направена от реброто на мъжа. Не от неговите крака, за да стъпва по нея, не от неговата глава,...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Понякога "по-късно" означава "никога"
Понякога "по-късно" означава "никога". Опитай сега!...
Всяка празна бутилка вино...
Всяка празна бутилка вино е пълна с интересни истории. Усмивки с Hera.bg...
Ще ти разкажа за едно момиче
Ще ти разкажа за едно момиче. Тя, приказката, не е най-щастлива. Но вече знам – повярвай ми, така е, че...
Жените и спортът
Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен...
Жан-Пол Сартр: "Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания."
„"Аз съм свободен" - до този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла...
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят. ...
Жената, която направи историческата снимка на черната дупка възможна
Това е Кейти Боуман. Преди 3 години тя е една от многото студентки в Масачузетският технологичен институт...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Загадката Яна Язова
"И търсим се до днес от векове сами... Но колко яко ме притискаш в тоя мрак! Че чувстваш се мой заслон,...
Есенна красота, спираща дъха
Есента, както не сме я виждали на платно - жизнена, пъстра и озаряваща. Дъждът - уют за двойките под...
Доклад с мерки ще се бори със "стъкления" капак за жените в науката
На 14 юли 2015 г. в Европейската комисия беше изслушан доклад, който констатира, че дялът на жените,...
"Ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на дядо Вазов."
Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен...
Коледа е за всички
Всеки има право на коледно настроение и трепетно очакване. Не са само подаръците, а радостта, която споделяме....
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Черна гора и Хърватска. Туристически дестинации по време на криза - II част
Черна гора и Хърватска Крайбрежията на двете бивши югославски републики с право могат да се нарекат...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook