Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да бъда майка и да бъда себе си


Тази почти шекспирова дилема, започна да ме измъчва с наближаването на 30-те. Една по една моите близки приятелки, познати и колежки станаха майки, някои дори по два пъти. И всички те не спират да повтарят, колко са щастливи и как една жена се реализира истински едва тогава, когато роди. Прекрасни думи, в които искрено ми се иска да повярвам, но вместо това някъде в съзнанието ми светва червена лампичка. Защо ли?

Причината не е в самата фраза, а в рязкото й противоречие с действителността. До скоро тези жени изпъкваха с ярката си индивидуалност и безбройните си интереси, а днес са част от безлика тълпа майки с колички, които се вълнуват само от памперси и подсечени дупета. А може би вече просто влагаме различен смисъл в думата себереализация?

Не ме разбирайте погрешно – аз също не си представям живота без деца. Усещам, че както във всяка жена и в мен е заложено да дам живот. За момента под прицела на майчинският ми инстинкт попадат само случайно срещнати безпомощни създания – котенца, кученца и мъже, но рано или късно искам да бъда майка и то изключителна. Реално няма пречки да го реализирам още сега – имам любим и грижовен мъж до себе си, финансова стабилност, собствен дом. И въпреки това някаква тревога ме кара непрестанно да отлагам и да отлагам.

Тук изобщо не става въпрос за така популярната дилема кариерата или семейството. Това, от което панически се страхувам е бавно и неусетно да не изгубя самата себе си. Знам, че в момента на раждането моите собствени желания и начин на живот ще бъдат изместени от тези на едно друго същество. Всички майки казват, че именно това себеотрицание носи чувството на удовлетворение. Но макар и „удовлетворена” дали ще запазя своята натикана в ъгъла самоличност? Защото моите стремежи, интереси и вълнения – това съм аз.

Тези и куп други мисли не спират да ме тревожат. Може би, когато гушна своето малко същество, ще прозра колко са абсурдни. Такава е логиката на живота – трябва да жертваш нещо скъпо, за да получиш друго. Защото колкото и патетично да се описва успяващата във всичко съвременна жена, действителността е много по-прозаична – човек има приоритети и първо на тях отдава усилията си – в случая детето. Енергията ни съвсем не е неизчерпаема и всичко друго – мечти, интереси, личностно развитие, остават на заден план. Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията.

Коментари
2013-06-01 #6
I az
Напълно си права, аз загубих себе си, когато станах майка и оттогава нищо не е същото, аз не съм същата. Предните коментари са или самозаблуда, или са родили преди да усетят онова невероятно щастие от безгрижната пълнота на личността, преди да стане нечия майка...
2011-02-06 #5
Добромира
И аз нямам деца и не мога да твърдя със сигурност какво ще е положението, когато ги имам, но още от сега ми е ясно, че има майки и майки и те са различни. Не мисля, че бих загубила себе си и индивидуалността си, а по-скоро бих я предала на някого, чрез грижите и възпитанието. Колкото до това

"Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията. "

Вярно е в повечето случаи и е тъжно, но не е задължително да е така. Поне според мен, бащите трябва да участват в грижите за децата наравно с майката и естествено нямам предвид кърменето, а всичко останало.
2010-02-10 #4
Кремена
Раждането и грижите за детето са интензивни най-вече докато навърши три годинки. След това постепенно то се учи да се справя само и за майките се отварят повече свободни минути. За добро или лошо, безметежните предмайчински дни никога няма да се върнат .
Като майка с дванадесетгодишен стаж мисля, че тази житейска роля не трябва да се противопоставя на личностната реализация. Това е период, в който откриваме нови предизвикателства, нови чувства, нови страни от нашата личност, научаваме страшно много за себе си. Справяме се с нови проблеми, обогатяваме се. И когато не загърбим стремежите си, оправдавайки се с децата, и използване наученото заедно с тях, със сигурност имаме по-големи шансове за самореализация.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Правилото 90/10 - как работи и за какво ни помага
· Къде ми е музата? 6 навика на успешните артисти
· Новата рекламна кампания на "Келвин Клайн" - комфорт в женствеността
· Как жените се отдалечаваме от себе си?
· 40 хубави филма за жени - 2 част
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Неделя
25
Юни 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Болката от миналото, щастието в бъдещето - II
Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието,...
Любима или Мамо?
„Моят мъж нищо не може да направи сам! Дори да си сипе ядене от тенджерата” – се оплаква моя приятелка....
Истината за Дядо Коледа
Всички деца вярват в Дядо Коледа – за тях той е свързан с най-големите вълшебства на празника – чудесата,...
Съкровищата на малките "нещотърсачи"
Топчета, гума от счупен камион, стара опаковка от дъвка, перо и острилка...прилича на останалото от страни...
Детските лъжи и кражби - I
Внезапно в дома ни се появява чужда вещ или хващаме малкото си ангелче как лъже без да му мигне окото....
Да наказваме ли децата - II част
Въпреки всичко казано в първата част, понякога се налага да използваме наказания. Колкото и да ни се...
Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни...
Отличителните белези на идеалния мъж
Идеалният мъж вероятно не съществува в природата, но е превзел светът на женските фантазии. Досега никой...
30-годишният девственик
Вероятно и вие сте попадали в тази ситуация– запознавате се много приятен, но малко срамежлив мъж. В...
Насоки към хиперактивните деца
Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Можем ли да казваме "Не!"
„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook