Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да бъда майка и да бъда себе си


Тази почти шекспирова дилема, започна да ме измъчва с наближаването на 30-те. Една по една моите близки приятелки, познати и колежки станаха майки, някои дори по два пъти. И всички те не спират да повтарят, колко са щастливи и как една жена се реализира истински едва тогава, когато роди. Прекрасни думи, в които искрено ми се иска да повярвам, но вместо това някъде в съзнанието ми светва червена лампичка. Защо ли?

Причината не е в самата фраза, а в рязкото й противоречие с действителността. До скоро тези жени изпъкваха с ярката си индивидуалност и безбройните си интереси, а днес са част от безлика тълпа майки с колички, които се вълнуват само от памперси и подсечени дупета. А може би вече просто влагаме различен смисъл в думата себереализация?

Не ме разбирайте погрешно – аз също не си представям живота без деца. Усещам, че както във всяка жена и в мен е заложено да дам живот. За момента под прицела на майчинският ми инстинкт попадат само случайно срещнати безпомощни създания – котенца, кученца и мъже, но рано или късно искам да бъда майка и то изключителна. Реално няма пречки да го реализирам още сега – имам любим и грижовен мъж до себе си, финансова стабилност, собствен дом. И въпреки това някаква тревога ме кара непрестанно да отлагам и да отлагам.

Тук изобщо не става въпрос за така популярната дилема кариерата или семейството. Това, от което панически се страхувам е бавно и неусетно да не изгубя самата себе си. Знам, че в момента на раждането моите собствени желания и начин на живот ще бъдат изместени от тези на едно друго същество. Всички майки казват, че именно това себеотрицание носи чувството на удовлетворение. Но макар и „удовлетворена” дали ще запазя своята натикана в ъгъла самоличност? Защото моите стремежи, интереси и вълнения – това съм аз.

Тези и куп други мисли не спират да ме тревожат. Може би, когато гушна своето малко същество, ще прозра колко са абсурдни. Такава е логиката на живота – трябва да жертваш нещо скъпо, за да получиш друго. Защото колкото и патетично да се описва успяващата във всичко съвременна жена, действителността е много по-прозаична – човек има приоритети и първо на тях отдава усилията си – в случая детето. Енергията ни съвсем не е неизчерпаема и всичко друго – мечти, интереси, личностно развитие, остават на заден план. Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията.

Коментари
2013-06-01 #6
I az
Напълно си права, аз загубих себе си, когато станах майка и оттогава нищо не е същото, аз не съм същата. Предните коментари са или самозаблуда, или са родили преди да усетят онова невероятно щастие от безгрижната пълнота на личността, преди да стане нечия майка...
2011-02-06 #5
Добромира
И аз нямам деца и не мога да твърдя със сигурност какво ще е положението, когато ги имам, но още от сега ми е ясно, че има майки и майки и те са различни. Не мисля, че бих загубила себе си и индивидуалността си, а по-скоро бих я предала на някого, чрез грижите и възпитанието. Колкото до това

"Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията. "

Вярно е в повечето случаи и е тъжно, но не е задължително да е така. Поне според мен, бащите трябва да участват в грижите за децата наравно с майката и естествено нямам предвид кърменето, а всичко останало.
2010-02-10 #4
Кремена
Раждането и грижите за детето са интензивни най-вече докато навърши три годинки. След това постепенно то се учи да се справя само и за майките се отварят повече свободни минути. За добро или лошо, безметежните предмайчински дни никога няма да се върнат .
Като майка с дванадесетгодишен стаж мисля, че тази житейска роля не трябва да се противопоставя на личностната реализация. Това е период, в който откриваме нови предизвикателства, нови чувства, нови страни от нашата личност, научаваме страшно много за себе си. Справяме се с нови проблеми, обогатяваме се. И когато не загърбим стремежите си, оправдавайки се с децата, и използване наученото заедно с тях, със сигурност имаме по-големи шансове за самореализация.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Какво да правим, докато губим време в пътуване от работа до вкъщи и обратно
· Как да трансформираме съжалението във възможност за израстване?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Видео за вдъхновение: Силно послание към днешните жени
· Новата рекламна кампания на "Келвин Клайн" - комфорт в женствеността
· Как жените се отдалечаваме от себе си?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Събота
24
Февруари 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Бебешки" пубертет
Може да ви разсмее това понятие, „Бебешки пубертет”, но това само означава, че просто не сте се сблъскали...
Да угодиш на всички – мисията невъзможна
Да угодиш на всички си е наистина невъзможна мисия, но хората, които с все сила се напъват да я осъществят,...
Дали и на 60 не ни се танцува
Замисляли ли сте се над това какво всъщност означава да си стар и кога в действителност настъпва старостта?...
Плюшкинизация. Любов към спомена
"Но какъв е смисълът да разтревожваме праха по чашата със розови листа, не зная." * ...
Безсънието до детската люлка
Последните седмици от бременността често са свързани с безсъние. Положението на тялото, удобната възглавница...
Възраст и безплодие
Всички сме чували за неумолимо тиктакащият репродуктивен часовник, но често смятаме, че това просто не...
Толкова ли е страшна самотата?
Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в...
Има ли нужда да съблазняваме собствения си съпруг/приятел?
След месеци, след години... любовта се засилва, избухва, изгаря, приятелството се задълбочава, навиците...
Трудността да приемем детето такова, каквото е
Лесно е да се каже, но не винаги е лесно да се направи – да приемеш детето си такова какво е, а не каквото...
Синдромът на богаташките деца
Те получават всичко, за което само си помислят. Без никакво усилие. Непознат им е копнежът по нещо, защото...
Как да общуваме с по-възрастните ни роднини?
„Ако в едно семейство има възрастен човек, това семейство притежава скъпоценно богатство.” Комуникацията...
Майчини тревоги - I
Връзката между детето и майката е вероятно най- силната от всички възможни човешки взаимоотношения. От...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook