Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да бъда майка и да бъда себе си


Тази почти шекспирова дилема, започна да ме измъчва с наближаването на 30-те. Една по една моите близки приятелки, познати и колежки станаха майки, някои дори по два пъти. И всички те не спират да повтарят, колко са щастливи и как една жена се реализира истински едва тогава, когато роди. Прекрасни думи, в които искрено ми се иска да повярвам, но вместо това някъде в съзнанието ми светва червена лампичка. Защо ли?

Причината не е в самата фраза, а в рязкото й противоречие с действителността. До скоро тези жени изпъкваха с ярката си индивидуалност и безбройните си интереси, а днес са част от безлика тълпа майки с колички, които се вълнуват само от памперси и подсечени дупета. А може би вече просто влагаме различен смисъл в думата себереализация?

Не ме разбирайте погрешно – аз също не си представям живота без деца. Усещам, че както във всяка жена и в мен е заложено да дам живот. За момента под прицела на майчинският ми инстинкт попадат само случайно срещнати безпомощни създания – котенца, кученца и мъже, но рано или късно искам да бъда майка и то изключителна. Реално няма пречки да го реализирам още сега – имам любим и грижовен мъж до себе си, финансова стабилност, собствен дом. И въпреки това някаква тревога ме кара непрестанно да отлагам и да отлагам.

Тук изобщо не става въпрос за така популярната дилема кариерата или семейството. Това, от което панически се страхувам е бавно и неусетно да не изгубя самата себе си. Знам, че в момента на раждането моите собствени желания и начин на живот ще бъдат изместени от тези на едно друго същество. Всички майки казват, че именно това себеотрицание носи чувството на удовлетворение. Но макар и „удовлетворена” дали ще запазя своята натикана в ъгъла самоличност? Защото моите стремежи, интереси и вълнения – това съм аз.

Тези и куп други мисли не спират да ме тревожат. Може би, когато гушна своето малко същество, ще прозра колко са абсурдни. Такава е логиката на живота – трябва да жертваш нещо скъпо, за да получиш друго. Защото колкото и патетично да се описва успяващата във всичко съвременна жена, действителността е много по-прозаична – човек има приоритети и първо на тях отдава усилията си – в случая детето. Енергията ни съвсем не е неизчерпаема и всичко друго – мечти, интереси, личностно развитие, остават на заден план. Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията.

Коментари
2013-06-01 #6
I az
Напълно си права, аз загубих себе си, когато станах майка и оттогава нищо не е същото, аз не съм същата. Предните коментари са или самозаблуда, или са родили преди да усетят онова невероятно щастие от безгрижната пълнота на личността, преди да стане нечия майка...
2011-02-06 #5
Добромира
И аз нямам деца и не мога да твърдя със сигурност какво ще е положението, когато ги имам, но още от сега ми е ясно, че има майки и майки и те са различни. Не мисля, че бих загубила себе си и индивидуалността си, а по-скоро бих я предала на някого, чрез грижите и възпитанието. Колкото до това

"Затова не мога да потуша тайното си ожесточение към мъжете – при тях изобщо не може да става дума за избор между бащинството и самореализацията. "

Вярно е в повечето случаи и е тъжно, но не е задължително да е така. Поне според мен, бащите трябва да участват в грижите за децата наравно с майката и естествено нямам предвид кърменето, а всичко останало.
2010-02-10 #4
Кремена
Раждането и грижите за детето са интензивни най-вече докато навърши три годинки. След това постепенно то се учи да се справя само и за майките се отварят повече свободни минути. За добро или лошо, безметежните предмайчински дни никога няма да се върнат .
Като майка с дванадесетгодишен стаж мисля, че тази житейска роля не трябва да се противопоставя на личностната реализация. Това е период, в който откриваме нови предизвикателства, нови чувства, нови страни от нашата личност, научаваме страшно много за себе си. Справяме се с нови проблеми, обогатяваме се. И когато не загърбим стремежите си, оправдавайки се с децата, и използване наученото заедно с тях, със сигурност имаме по-големи шансове за самореализация.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· 5 емоционално интелигентни неща, заради които да ви харесат за първите 5 минути
· Какво да правим, докато губим време в пътуване от работа до вкъщи и обратно
· Как да трансформираме съжалението във възможност за израстване?
· Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
· Знаменитите жени в българската история
· Видео за вдъхновение: Силно послание към днешните жени
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Четвъртък
21
Юни 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Моля, заповядайте!
Къде е най-добре да се видим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю...
Похвалата е ключ към сърцето и към успеха - не я пестете!
Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават поощрение и одобрение и при най-малкия...
Тайм аут във връзката
След години на любов и разбирателство отношенията понякога отиват в задънена улица и двойката е изправена...
Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
Толкова ли е непосилно да бъдем учтиви?
Колко ли е трудно да бъдеш учтив? Много! За някои е невъзможно, за други е безсмислено, а трети пък обичат...
Думите, които всеки би искал да чуе в тежък момент
Утехата е такова нещо, което ни е жизненонеобходимо, но не можем да си го осигурим сами. И най-силните...
Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
Голямата детска уста
Децата нямат никакви задръжки. Те не са „култивирани” с порядки и социални норми, те са това, което са...
Ритуалът на детското хранене
Храненето е едното от многото неща, на които детето се научава директно от родителите. И тъй като го...
Суингът – успешна рокада или шах с пешката?
Суингът е форма на развлекателна сексуална активност, при която партньорите от една двойка по собствено...
Три измерения на любовта отразяват нашето лично осъзнаване
През целия си живот, ние продължаваме да се влюбваме и разделяме – понякога само, за да се съберем отново....
Добър съпруг - лош баща
Един мъж може да бъде перфектен съпруг, добър съсед и отзивчив приятел, но в бащинството да се проваля....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook