Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Тримата учители в живота на всеки от нас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма нито възвишена мисъл, нито физичен закон, нито табела на пътя, ако няма Учител и Ученик. Всичко започва с тях. Учителите са тези, които запалват искрите, разгарят огъня или го поливат с вода, когато се налага. Които задават модели за подражание, дават посока на бъдещите ни професии, отварят очите ни за най-голямото познание – това, обърнато към нас самите, Учениците.

В живота на всеки има поне трима учители, които никога не се забравят.

Началната учителка. Моята начална учителка беше висока жена с посивяла коса, която никога не връзваше, а се стелеше по гърба й. Имаше мек глас и когато идваше до чина, тихо и с нежно покровителство докосваше рамото ми: „Хайде, моето момиче, опитай още веднъж, по-старателно.” Когато аз бях първи клас и хванах химикалката с лявата ръка, тя никога не направи коментар. За разлика от колежките й в прогимназията чак, които даже съжаляваха, че не старият режим на власт, че да съм се научела аз, с коя ръка се пише. Г-жа Радуловска беше краснописецът на училището, надписваше всички удостоверения, дипломи и документи. Тя казваше:

Научете се да пишете четливо, толкова са красиви буквичките ни, заслужават да се постараете. Едни със закръглени тумбачета, други остри като стрели. Различни са, но всички заедно пеят в най-красивия хор – българския език.


Началната ми учителка ми показа, че училището е още един мой дом, където цари загриженост, съвет, приятелство, похвала, където всички са на твоя страна. Нещо повече – късмет за цял живот е да попаднеш на начален учител, който е и добър човек, защото той дава на малката душица част от тази доброта за цял живот.

Учителят, който запалва искрата. Може да преподава по физика, по история или по математика, по музика или физическо възпитание. Всеки е срещал този учител, който, разкривайки науката, предава искрата у учениците. Колко страст влага в преподаването, колко е убеден в материята и колко импонира на вътрешния свят на ученика, този учител е в състояние да „запали” завинаги за точните или хуманитарните науки, за изкуството или спорта. Обикновено това става в прогимназията, когато пред нас се разкрива цялото многообразие на знанието. За мен беше г-жа Първанова по БЕЛ. Тогава, в 6-ти клас по спомени, учехме „Серафим” и така тръгна любовта към Йовков, към думите и образите му.

Госпожата ми по БЕЛ беше „стара мома”, караше един запорожец и носеше ярко червило, а от колата й се чуваше Creedence Clearwater Revival.


Днес би била феминистка икона на младите момичета може би, но тогава отнасяше не една и две съжалителни подигравки. В най-бурните си години прекарахме часове анализи на думи като „навред”, „слободен” – какви са сенките в тях, какъв живот свой имат те и как авторът ги съживява, поставяйки ги внимателно, прецизно в историите си. Скука? При нея никога. Тя говореше с такъв блясък в очите, все едно сега с нея правим епохално откритие, светове се разтваряха, образи прииждаха – една въртележка от идеи и портретни описания, природни картини. Майсторството в езика, магията да съживяваш и убеждаваш, да трогваш и зашлевяш в лицето. Красивите буквички на г-жа Радуловска се отърсиха от детския унес и заживяха свой живот.

Учителят, който преобръща представите ти. Имах невероятния късмет да попадна на учители, даже не един, които обърнаха представите ми и ми дадоха критично мислене. Те ме извадиха от лабиринтите на словото, много бързо и ефективно, за да ми покажат, че светът всъщност е много по-голямо място, по-голямо дори от всички онези места, с които сладко избягваш на крилете на книгите. Трима учители в Математическа гимназия.-, в която ние бяхме експерименталната хуманитарна паралелка. Имаше при нас една прозираща снизходителност между представителите на хуманитарните и точните науки. Едните гледат с превъзходство над другите (МГ все пак) и всеки е прав за гледната си точка. „Разтягащите локуми”, малцинството, не разбираха какво толкова има в цифрите и формулите и обратното: там където всичко е точно и всяка задача има своето решение, няма място за фантазии, възможности, вероятностите също подлежат на изчисления. Така мислех и аз – с нетърпимост към точния свят на физиката и математиката, химията и биологията. Тази лишена от емоции действителност, където всичко е предвидимо и необратимо.Учителят ми по математика ми показа колко необятен е светът на математиката, колко красота има в пътя към избора на решение на задачата и колко си щастлив, когато отговорът ти стигне 1, 0, Пи, минус безкрайност.

Защото верните решения, госпожици и господа, са винаги прости.


Учителката ми по физика ми показа как тази наука управлява целия видим свят, как колкото и блестящи идеи да имаме, всички се подчиняваме на гравитацията, например и как не бива да вирим носовете си твърде високо, само защото познаваме красивите думички от книгите. А с учителката ми по химия разбрах, че най-омразната ми наука може да е забавна и доста откачена. Разбрах как се прави домашен сапун и какво да правя при химическо изгаряне. Тези трима учители са ме научили може би на най-важният урок в училище: не подхождай с предразсъдъци, така сам ограничаваш света си. Книгите вече бяха част от мен, но благодарение на тези тримата, аз не потънах в техния свят, а останах там, където вдъхновението е на всеки ъгъл – реалния свят.

Имате ли такива учители, помните ги нали? Благодарете им. Ако може лично. Но най-малкото, което можем да направим всички, е да реабилитираме учителя в публичното пространство. Да не оспорваме авторитета на учителите на децата си, да гледаме с тях не с пренебрежение, а с уважението, че този човек знае нещо повече от детето и се е изправил пред него, за да му го предаде. Може би не всеки заслужава, може би те станаха жертва на всичко, което се случва. Но това е така, защото професията, като всяка, която е в служба на обществото, страда още по-болезнено от болестите му. Защото, за да Пре-Даде, учителят трябва да има вече нещо дадено му. А ние не спряхме да го ограбваме. Не заради заплата и социални придобивки, а заради неуважението и пренебрежението, което му оказваме пред децата си и което се предава в класната стая.

24 май е моят любим празник – той не е политически, а изцяло духовен и обществен. Той е радост, признателност и благодарност към всички носители на Слово. А зад всички тях, над абсолютно всички нас – стои поне един от тези трима учители.

Честит Празник, български учители!
Коментари
2015-05-25 #2
Цвети
Честит празник, Деси Г-жа Радуловска е именно от ЕСПУ "Стоян Заимов", Плевен, бях там 1989-1995 (до 6-ти клас). Гимназията е МГ "Гео Милев", Плевен - 1995-2001 г.
2015-05-25 #1
Десислава Ив. Симеонова
Честит празник, честит 24 май!!! Цвети, ще напишеш ли къде именно си учила, полезно ще е да разберем. Аз поздравявам всички - и учители, и съученици от ЕСПУ "Стоян Заимов" в Плевен, най-страхотното училище. Нека всички родители се стремим да възпитаваме децата си в дълбоко уважение към учителите и техния труд. Нека, поне на 24 май, прочетем отново текста на "Върви, народе възродени" - не материалното и показното правят децата ни личности и добри хора.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· „Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
· "Обичай."
· Галилео Галилей: "Нищо велико на този свят не е извършено без страст"
Сряда
19
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
„Хера. Бг” с награда на публиката
Скъпи читатели, Ето, че конкурсът „БГ сайт’ 2010” отмина. Екипът на „Хера. Бг” си тръгна от церемонията...
Защо някои хора се наспиват по-бързо?
Наполеон Бонапарт, Маргарет Тачър, Леонардо да Винчи... историята е пълна с имена на известни личности,...
16 стъпки към духовно израстване
1. Не съди хората. Не говори лошо за човек в негово отсъствие. Той също е частичка от божественото съвършенство,...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Годишнина от рождението на Дамян Дамянов
Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто! Една луна,...
Пещери в сърцето на Родопите: Ягодинската пещера
В привидно монолитните скали на Триградското и Буйновското ждрело са се спотаили две от най-интересните...
Халед Хосейни: "Има начин да бъдеш добър отново."
"Такава е работата с хората, които мислят всичко, което казват. Те смятат, че и другите го правят." "Бракът...
Галилео Галилей: "Нищо велико на този свят не е извършено без страст"
"Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето." "За да бъде...
2012 – забележителната година на Водния Дракон
Нашата Нова година си я посрещнахме, тя си дойде шумно и весело, както всяка година. Но китайската още...
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами....
Безкрайните дни на пролетта
Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи....
140 години тенис в Уимбълдън
Турнирът в Лондон е най-старият тенис турнир в света и втори по дълголетие спортен турнир във Великобритания...
Самотата
Когато си сам, ти не си сам, а си просто самотен - а между това да си сам и самотен има огромна разлика....
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята. ...
"Мъжът рядко цени както трябва жената..."
"Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Поемане на дъх
Ние по инерция търсим чистия полъх отвън, а неговия извор е вътре в душите ни. Не задържай въздуха в...
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
Благи думи за Благовещение: "Благодарна съм, че ти си част от мен и аз - от теб"
Посвещавам тези редове на моята малка сестра Галина Беженар, с пожелание да свети все така ярко нейната...
Поколението на новите номади
В последните години из Европа и Америка все повече нашумява номадският начин на живот. Млади и възрастни...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
2020 г. - Годината на металния Плъх
На 25 януари започва новата китайска година - под знака на зодия Плъх с управляващ елемент метал, която...
„Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
Да се гмурнеш. Буквално.
Както всяка година, морските ни приключения занимават умовете и сърцата ни още от пролетта. Планирането...
Момиче
Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook