Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Деца на свобода



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Никога не мога да разбера, как родители извеждат децата на площадката "да поиграе на свобода", а не спират да сипят забрани: „Не ходи там”, „Ще се изцапаш”, „Ще се удариш”, „Не сядай на земята - студено е”, „Дръпни се от фонтана - пръска” , "Не взимай чужда играчка. Питам се, не виждат ли отчаянието в очите на детето, че и външният свят е поле на ограничения, опасности дебнат отвсякъде и най-страшното нещо на света е да си измокриш ръкавите. Защо не оставят детето си да бъде дете, да се радва на живота и да се чувства поне малко свободно да бъде това, което е? Отговорът е, много прост: Самозабравили са се във властта си.

Не си ли приписваме твърде голяма власт над децата ни? Кое ни дава право да ги контролираме толкова плътно?


Децата ни не ни принадлежат, те са ни дадени за много кратко време, защото полета им никой не може да спре и от моментът, в който са родени - те стават хора, не наши проекции. Затова по-добре да им даваме самостоятелност и да им показваме как могат да я използват. Но взимането на решения не се развива, ако постоянно ги наставляваме.

Как можем да направим едно дете уверено, ако непрекъснато ходим по петите му и му казваме какво да прави във всяка една минута? Та това е тяхното детство и то никога няма да се върне, нито този ден на площадката, нито урокът от падането от пързалката или сдърпването за играчката! Защо трябва да ги ограничаваме и оставяме да мислят, че детството е един твърде неприятен период, в който те правят само грешки, а ние сме там само да ги поправяме и назидаваме? Защо трябва да правим така, че да нямат търпение да пораснат и да се махнат от нас? Осъзнаването на всичко това, на деспотизма ни, породена от тревожност, вина, спомена от собственото детство, е първата малка крачка към щастливото детство и да, към щастливото родителство, но това осъзнаване идва от малките крачки всеки ден. А видим ли резултатите, ще крачим все по-смело.



Един ден на щастливите деца и родители:


Не ги карайте да ядат насила, когато не им се яде. Особено за закуска - сънени очички, бавни прозявки, затоплени, чорлави главици, а ние искаме да ги вкараме в бясното си темпо с готов норматив и ултиматум. Или им предложете и друга храна, освен тази, която отказват. Липсата на закуска не значи обаче кроасани и вафли. Изрази от сорта на „като не ядеш спанак, няма да ядеш нищо”, също не водят до нищо добро - храната става поредното ограничение, поредната липса на радост. Наскоро попаднах в ситуация, в която дъщеря ми настоя да ям кисело мляко с нея, а такова не съм хапвала от поне 15 години. Замислих се как ли се чувстват малчуганите, когато нямат избор или следва наказание.

Позволете им веднъж да се облекат и приготвят сами - знаем, че момиченцата особено, често стават доста взискателни към външния си вид, след като навършат 3-4 години. Защо все вие да съчетавате моделите и цветовете? Оставете това на детето си, нищо, че неговият вкус първоначално няма да ви допадне. Нали трябва да започне да се учи. А как да го стори, ако дори не знае какви дрехи има в гардероба си? Иска чантичка - да вземе, момчето иска количка за разходката - нека си вземе. Но да е ясно - който каквото взима - си го носи сам.

Пуснете ръката им. Все ни догонват нанякъде, все ги дърпаме плътно до нас и се дразним на всяка малка погрешна стъпка встрани. Вие не водите окован във вериги затворник, а собственото си дете. Пробвайте да пуснете ръката му дори, когато пресичате по-неоживените улици. То пак ще е до вас, ще знае, че трябва да е до вас, но няма да се чувства като някой, който трябва да бъде „мъкнат” постоянно. Разбира се, това може да направите, не когато дребосъкът е още на две и не знае за какво служи светофарът, но и не забравяйте да обяснявате отрано. Забелязала съм, че има родители, за които е по-лесно да кажат за светофара „малък си още да ти обяснявам", а когато си мислят, че е време то да е овладяло пресичането, да се ядосват, че не знае цветовете на светофара какво значат.

Включвайте ги в разговорите на възрастните винаги, когато са с вас. Вчера, в едно кафене, се загледах в детенце, което се опитваше да каже нещо на приятелката на майка си, която оживено разказваше някаква случка. Накрая майката направо му изкрещя да млъкне и да не се намесва в разговора на възрастните, а да си рисува. Нима това дете се е почувствало добре? Нима така се общува и по този начин се вдъхва самоувереност? Детето живее в своя свят, но той не е изключен от света на възрастните - то е пълноправна негова част. Мислите и чувствата му са не по-малко важни от нашите. Това важи и за случките, приятелите му. Как да схване кода на общуване, ако никога не се меси в нашите разговори. Особено важно е това, ако искаме от него да слуша докрай и да изчаква другия да приключи и тогава да се изкаже. Неизказаните "малки" думи водят до големи мълчания.

Дисциплината е важна, спор няма. Свободното дете не означава да е разглезено и да тиранства на свой ред. Във всяка свобода се крие сянка на ограничение, което е точно толкова, колкото да я дефинира. Вашата дисциплина работи за вас - тези родители и това дете. А ние постоянно се сравняваме, четем много книги или се оставяме на течението да оформи отношенията ни. Дайте му право само да избере наказание или награда. Децата могат да сбъркат размера, но бързо се научават кое колко струва. И нека наградите са нематериални, и нека наказанията да не са унизителни и публични. В мола бях свидетел, как в детски магазин детето два-три пъти поиска съвсем тихо играчка, а майката спретна гигантски скандал, последвано от безкрайно изреждане на наказания, а на финала вездесъщото: "Стига си ме излагал".

Оставете ги да скачат в локвите, да берат цветя и да ловят буболечки, защото те ще го правят още съвсем кратко време. Имат само няколко години да бъдат това, което са, да живеят в царството на вълшебствата и щуротиите. Нима искате да им го отнемете? Помислете само колко жестоко звучи! Не демонстрирайте единствено властта си, забравяйки за топлината на взаимоотношенията ви, която е най-важната. И ако в края на деня отидете на площадката, отклонете поглед за малко от него, пийте едно кафе, починете си. Детето ще се научи да се люлее само, ще качи и последното стъпало до пързалката и ще намери нов приятел. Това е неговата социална среда и има нужда да я владее, както ние - нашата. А ако все пак се нарани, не сте били наблизо да го предпазите - прегърнете го просто. понякога прегръщайки плачещото си дете, прегръщаме и детето в нас, което още плаче.


Докато постоянно наставлявах дъщеря ми, която вече е на почти пет, сега започнах дори да се дразня, когато непрекъснато ме пита дали може да направи нещо и какво трябва да избере в дадена ситуация. Да, определено е хубаво да те слушат и да знаеш, че имаш контрол над детето си и е задължително да е така, но не и постоянно да им отнемаме от енергията, опитвайки се да ги коригираме във всичко, защото те са отделни личности, а не затворници на нашите възгледи и прищевки. Защото накрая се оказва, че сме най-лошите майки не, защото им даваме да се катерят навсякъде, а защото ги пазим от всичко. Най-важното е да се освободим от страха, че ще им се случи нещо, защото точно той може да им отнеме незаменими преживявания - такива, каквито само те могат да имат.

Оставете ги да решават сами сега, защото точно сега могат да го правят много по-лесно, отколкото, когато пораснат. И ако сега им давате право на избор, в бъдеще много по-често ще се допитват до вашето мнение. Ако действате по обратния начин и не им позволявате да се почувстват порастващи и самостоятелни личности, а вечно наставлявани и укорявани и за най-дребните неща, не очаквайте след това да се съветват с вас за каквото и да било.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Приятелките в нашия живот
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Циганското лято на живота ни
· Въображаемите ни врагове
· Не усложнявайте неща, които може да са прости
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Да се обичаме без думи
· Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
· Сутрешни ритуали за обич
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
· Да си представиш
· Не, сега не е за поезия
· Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
Понеделник
9
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Здравословният егоизъм в майчинството
Имам една приятелка, отдадена майка на две деца. Когато дъщеря й беше последна година в гимназията и...
Смело с бебето на път
Да събираме спомени и приятни моменти, да срещаме хора по време на път са едни от най-стимулиращите преживявания...
Хиперактивното и мудното дете - как да им помогнем
Сигурно сте виждали някое от тези деца, за които казват, че са като „на пружина“ - те просто не спират...
Физическата активност по време на бременността
Често на бъдещите майки им се втълпява убеждението, че са едва ли не болници – трябва само да си почиват,...
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
Готвенето у дома – ниско квалифициран труд или изкуство
Често споделям с приятелки и колежки, какво съм сготвила предната вечер, как се е получило и каква е...
Изкуството да направиш комплимент на мъж
Няма човек, който да е неподвластен на комплимента. Ако има такива, то просто не са получавали точния...
За малките неудобства
Колегата днес е наистина очарователен – слиза от новата си кола, носи се с големи крачки с лъскавите...
Присъда: „Стара мома” - II
И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50,...
Бебето – главният герой по време на раждането
Ако всеки момент очаквате вашето бебе да се появи на бял свят, сигурно си задавате множество въпроси....
Любов или зависимост?
Всички ние копнеем за любов. Когато изпитваме към някого силни и разтърсващи чувства, мислим, че истински...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Как да преодолеем загубата на близък?
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта...
Причини, поради които децата не се справят добре в клас
Има безброй причини, заради които детето може да не се представя достатъчно добре в училище, да изпитва...
Видовете шарки при децата - да ги разпознаваме и да реагираме адекватно
Зимата традиционно е сезонът, в който избухват епидемиите от шарка. Особено разпространени са те в детските...
За женското приятелство....с любов!
Много е говорено и писано за мъжкото приятелство – как мъжете умеят без много приказки и обяснения да...
Как и кога и да кажем на детето, че е осиновено?
По официална статистика на Министерството на труда и социалната политика 140 са заведенията за настаняване...
Цената на свободата
Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава...
Смелостта да кажеш пръв: "Обичам те!"
Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това е едно от най- вълнуващите...
Кризата на 30-та година - II част
Трудно нещо може да те развълнува Купонясването на 20 години и на 30 съвсем не е едно и също. През младежките...
Любовният смях
Чувството за хумор е сред най-споменаваните изисквания към мечтания мъж. И действително дамите са неудържимо...
Да сложим край на връзката безболезнено
Начини много, съвети – много, а когато настане моментът – нито действието ни се струва удачно, нито имаме...
Лечение от любов
В миналото народът ни вярвал, че нещастната любов е болест и може да бъде успешно лекувана. За това се...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook