Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Деца на свобода



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Никога не мога да разбера, как родители извеждат децата на площадката "да поиграе на свобода", а не спират да сипят забрани: „Не ходи там”, „Ще се изцапаш”, „Ще се удариш”, „Не сядай на земята - студено е”, „Дръпни се от фонтана - пръска” , "Не взимай чужда играчка. Питам се, не виждат ли отчаянието в очите на детето, че и външният свят е поле на ограничения, опасности дебнат отвсякъде и най-страшното нещо на света е да си измокриш ръкавите. Защо не оставят детето си да бъде дете, да се радва на живота и да се чувства поне малко свободно да бъде това, което е? Отговорът е, много прост: Самозабравили са се във властта си.

Не си ли приписваме твърде голяма власт над децата ни? Кое ни дава право да ги контролираме толкова плътно?


Децата ни не ни принадлежат, те са ни дадени за много кратко време, защото полета им никой не може да спре и от моментът, в който са родени - те стават хора, не наши проекции. Затова по-добре да им даваме самостоятелност и да им показваме как могат да я използват. Но взимането на решения не се развива, ако постоянно ги наставляваме.

Как можем да направим едно дете уверено, ако непрекъснато ходим по петите му и му казваме какво да прави във всяка една минута? Та това е тяхното детство и то никога няма да се върне, нито този ден на площадката, нито урокът от падането от пързалката или сдърпването за играчката! Защо трябва да ги ограничаваме и оставяме да мислят, че детството е един твърде неприятен период, в който те правят само грешки, а ние сме там само да ги поправяме и назидаваме? Защо трябва да правим така, че да нямат търпение да пораснат и да се махнат от нас? Осъзнаването на всичко това, на деспотизма ни, породена от тревожност, вина, спомена от собственото детство, е първата малка крачка към щастливото детство и да, към щастливото родителство, но това осъзнаване идва от малките крачки всеки ден. А видим ли резултатите, ще крачим все по-смело.



Един ден на щастливите деца и родители:


Не ги карайте да ядат насила, когато не им се яде. Особено за закуска - сънени очички, бавни прозявки, затоплени, чорлави главици, а ние искаме да ги вкараме в бясното си темпо с готов норматив и ултиматум. Или им предложете и друга храна, освен тази, която отказват. Липсата на закуска не значи обаче кроасани и вафли. Изрази от сорта на „като не ядеш спанак, няма да ядеш нищо”, също не водят до нищо добро - храната става поредното ограничение, поредната липса на радост. Наскоро попаднах в ситуация, в която дъщеря ми настоя да ям кисело мляко с нея, а такова не съм хапвала от поне 15 години. Замислих се как ли се чувстват малчуганите, когато нямат избор или следва наказание.

Позволете им веднъж да се облекат и приготвят сами - знаем, че момиченцата особено, често стават доста взискателни към външния си вид, след като навършат 3-4 години. Защо все вие да съчетавате моделите и цветовете? Оставете това на детето си, нищо, че неговият вкус първоначално няма да ви допадне. Нали трябва да започне да се учи. А как да го стори, ако дори не знае какви дрехи има в гардероба си? Иска чантичка - да вземе, момчето иска количка за разходката - нека си вземе. Но да е ясно - който каквото взима - си го носи сам.

Пуснете ръката им. Все ни догонват нанякъде, все ги дърпаме плътно до нас и се дразним на всяка малка погрешна стъпка встрани. Вие не водите окован във вериги затворник, а собственото си дете. Пробвайте да пуснете ръката му дори, когато пресичате по-неоживените улици. То пак ще е до вас, ще знае, че трябва да е до вас, но няма да се чувства като някой, който трябва да бъде „мъкнат” постоянно. Разбира се, това може да направите, не когато дребосъкът е още на две и не знае за какво служи светофарът, но и не забравяйте да обяснявате отрано. Забелязала съм, че има родители, за които е по-лесно да кажат за светофара „малък си още да ти обяснявам", а когато си мислят, че е време то да е овладяло пресичането, да се ядосват, че не знае цветовете на светофара какво значат.

Включвайте ги в разговорите на възрастните винаги, когато са с вас. Вчера, в едно кафене, се загледах в детенце, което се опитваше да каже нещо на приятелката на майка си, която оживено разказваше някаква случка. Накрая майката направо му изкрещя да млъкне и да не се намесва в разговора на възрастните, а да си рисува. Нима това дете се е почувствало добре? Нима така се общува и по този начин се вдъхва самоувереност? Детето живее в своя свят, но той не е изключен от света на възрастните - то е пълноправна негова част. Мислите и чувствата му са не по-малко важни от нашите. Това важи и за случките, приятелите му. Как да схване кода на общуване, ако никога не се меси в нашите разговори. Особено важно е това, ако искаме от него да слуша докрай и да изчаква другия да приключи и тогава да се изкаже. Неизказаните "малки" думи водят до големи мълчания.

Дисциплината е важна, спор няма. Свободното дете не означава да е разглезено и да тиранства на свой ред. Във всяка свобода се крие сянка на ограничение, което е точно толкова, колкото да я дефинира. Вашата дисциплина работи за вас - тези родители и това дете. А ние постоянно се сравняваме, четем много книги или се оставяме на течението да оформи отношенията ни. Дайте му право само да избере наказание или награда. Децата могат да сбъркат размера, но бързо се научават кое колко струва. И нека наградите са нематериални, и нека наказанията да не са унизителни и публични. В мола бях свидетел, как в детски магазин детето два-три пъти поиска съвсем тихо играчка, а майката спретна гигантски скандал, последвано от безкрайно изреждане на наказания, а на финала вездесъщото: "Стига си ме излагал".

Оставете ги да скачат в локвите, да берат цветя и да ловят буболечки, защото те ще го правят още съвсем кратко време. Имат само няколко години да бъдат това, което са, да живеят в царството на вълшебствата и щуротиите. Нима искате да им го отнемете? Помислете само колко жестоко звучи! Не демонстрирайте единствено властта си, забравяйки за топлината на взаимоотношенията ви, която е най-важната. И ако в края на деня отидете на площадката, отклонете поглед за малко от него, пийте едно кафе, починете си. Детето ще се научи да се люлее само, ще качи и последното стъпало до пързалката и ще намери нов приятел. Това е неговата социална среда и има нужда да я владее, както ние - нашата. А ако все пак се нарани, не сте били наблизо да го предпазите - прегърнете го просто. понякога прегръщайки плачещото си дете, прегръщаме и детето в нас, което още плаче.


Докато постоянно наставлявах дъщеря ми, която вече е на почти пет, сега започнах дори да се дразня, когато непрекъснато ме пита дали може да направи нещо и какво трябва да избере в дадена ситуация. Да, определено е хубаво да те слушат и да знаеш, че имаш контрол над детето си и е задължително да е така, но не и постоянно да им отнемаме от енергията, опитвайки се да ги коригираме във всичко, защото те са отделни личности, а не затворници на нашите възгледи и прищевки. Защото накрая се оказва, че сме най-лошите майки не, защото им даваме да се катерят навсякъде, а защото ги пазим от всичко. Най-важното е да се освободим от страха, че ще им се случи нещо, защото точно той може да им отнеме незаменими преживявания - такива, каквито само те могат да имат.

Оставете ги да решават сами сега, защото точно сега могат да го правят много по-лесно, отколкото, когато пораснат. И ако сега им давате право на избор, в бъдеще много по-често ще се допитват до вашето мнение. Ако действате по обратния начин и не им позволявате да се почувстват порастващи и самостоятелни личности, а вечно наставлявани и укорявани и за най-дребните неща, не очаквайте след това да се съветват с вас за каквото и да било.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Какво се промени за жените и момичетата за последните 25 години?
· Жените не трябва да се оправдаваме за това, което сме
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
· Виждам те...
· Картината и ти
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
· Още преди да те срещна в живота си
Събота
31
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как се става... татко - II
Вече сте си у дома и всичко се обръща нагоре с краката. Веднага включете и таткото, но с търпение и...
Съвети за поведение при тежки зимни условия
Зимните условия не трябва да се подценяват, затова от Българския червен кръст разпространиха някои полезни...
Двама на една вълна
Когато между двама души съществува много силна емоционална връзка, те развиват помежду си нещо като...
Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
Синдромът бърнаут или как прегаря психологическата верига
Съвременното общество страда от множество заболявания, за чието съществуване никой преди време дори не...
Семеен кодекс
Всяка двойка има своя собствена система от правила, независимо дали те са били установени още в самото...
Дарителството - тук и сега
В българския сектор на Wictionary не можете да прочетете значението на думата „дарител”. Дали сме изгубили...
Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
Виртуалното запознанство като добро начало
Всички сме чували и чели колко подвеждащи и дори опасни могат да бъдат запознанствата в Интернет. Но...
Самочувствието – въпрос на избор
Случвало ли ви се е да се питате как така непривлекателната ви колежка има толкова богат и красив мъж....
Какво се крие зад асексуалността – "невидимата сексуална ориентация"?
Повечето хора никога не забравят времето, обикновено в юношеството, когато са усетили първите трепети...
Нестандартни начини за забавление на малки деца
Популярният и уважаван италиански педагог Мария Монтесори, разработва интересни игри и дейности, подходящи...
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи - II
Малко преди годинката детето вече осъзнава, че говорът има своето значение, а с това започва формиране...
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Защо децата трябва да поемат отговорности?
Живеем във време на свръхамбициозни родители и прекалено разглезени деца. Ако и вие, като осъзнат родител,...
Уверените деца не са случайност, а резултат на възпитание
Никой не притежава рецептата за идеално родителство. Вероятно то е сечение на авторитет с емоционалност,...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
Разводът и децата - II
Чудесно илюстрира това една популярна притча - притчата за стареца, който прегърбен от непосилен товар,...
5 типа приятели, от които да се отървем незабавно
Намирането на добър приятел е като влюбването. Душа, с която да се свържеш. Душа, която е близка до твоята,...
Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
Днес навсякъде се раздават съвети за майките, бебетата, отглеждането им и дори за ранното им интелектуално...
Ритуалът на детското хранене
Храненето е едното от многото неща, на които детето се научава директно от родителите. И тъй като го...
Мисия "Детски имунитет" II
Храненето. Едва ли за първи път чувате думите на Хипократ: „И нека храната бъде вашето лекарство и вашето...
Нуждаеш ли се от това? - II
Да излезем от омагьосания кръг Когато сме в магазина и вземем стоката в ръка, е добре да се замислим:...
Може ли телевизията да е полезна за децата?
Силно вярвам в това, че твърде дългото стоене пред телевизора не е от полза на децата. Много сме говорили...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook