Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Неразбраният Атанас Далчев



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагесан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу — кой го знай къде…"

„Ручей”


Атанас Далчев винаги е оставал далеч от прожекторите на литературната слава. В страна като нашата, в която повечето поети горят от страсти, невъзможни копнежи по любов, свобода, смърт, където думите са гръмки и винаги силни, като удари, и дори нежността е максималистка, Далчев е точно обратния полюс. Той е интелектуален, скромен, твърде модерен за някои, със семпъл изказ и може би затова - все още е твърде неразбран.

Животът му не е белязан от голяма невъзможна любов, от трагедии и превратности, съвременниците му го помнят като тих и спокоен човек, който обича изкуството, семейството си и разходките. Освен ако не се падне на матура, негови стихотворения рядко се цитират и кръжат в публичното пространство, годишнините му – също така рядко се отбелязват.

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 в гр. Солун. По време на Балканската война семейството му се мести постоянно, но през 1914 г се заселва в София, а Далчев се записва ученик в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. е издадено първото му стихотворение „Залези”. Година след завършването започва да учи философия, а после педагогика в Софийския университет.

Атанас Далчев и съпругата му Анастасия, 1939 г.. Снимка: в-к "Новинар"
В ранната си младост Далчев е силно повлиян от западната философска мисъл и интелектуалният му почерк започва да личи в творчеството му. В тези години започва да се развива психоанализата, модернистичните течения в изкуството като експресионизъм с център Германия. Далчев често пътува в Европа, брат му Любомир Далчев учи скулптура в Рим и по време на гостуването си там, Далчев слуша лекции по история на изкуството. Първата си самостоятелна стихосбирка „Прозорец“ издава през 1926 г., а през 1928 г е сборникът „Стихотворения”.

През 1927 г. Далчев и Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков създават новия литературен кръг – „Стрелец”. Кръгът се разграничава от символистите и блуждаенето им в абстракции и се стреми да приближи новосъбудената българска публика към модерна Европа, западната философия и изкуство. Кръгът обаче не се радва на особена популярност сред широката публика.

През 1928-1929 Далчев слуша лекции в Париж и е повлиян от френската култура. През 1930 г. издава стихосбирката „Париж” , а през 1937 г. "Ангелът на Шартр".

"...Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.

Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.

И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис..."

"Ангелът на Шартр"


След Париж Далчев започва все повече да се занимава с преводи и така започва дейността му като един от най-видните ни преводачи. Той владее свободно руски, немски, английски, испански и френски език и превежда за пръв път класически книги като „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, „Братовчедката Бет“ на Оноре дьо Балзак, „Басни“ от Жан дьо Лафонтен, „Червено и черно“ на Стендал, разкази на Антон Чехов, испански поети като Лорка, още Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън и др.


Ат. Далчев, Ал. Муратов и Р. Ралин

До 1944 г. Далчев е семеен, баща на 4 деца и се издържа основно с преводи. Когато комунистическият режим идва на власт, той е подложен на силен идеологически натиск и започва период на дълго творческо мълчание, присъдата - "буржоазен". Едва през 1956 г. отново се появява нуждата да пише стихове. Следват „Стихотворения”, в която си личи един вече отчужден от действителността поет, който все повече се откъсва от живота и се изпълва с печал и интелектуална тъга. През 1967 г. издава философския си сборник с афоризми и размисли „Фрагменти”, а пред 1972 г под редакцията на приятеля му Радой Ралин излиза „Балкон”.

"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това."

"Най-хубавият момент от пътуването е завръщането."

"Фрагменти"


Атанас Далчев умира на 17 януари 1978 г. Стихотворението "Книгите" показва как той се вижда в края на живота си:

"Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света."

"Книгите"

Далчев получава Хердеровата награда за културно сътрудничество, 1972. г, Снимка: в-к "Новинар"

Поезията на Атанас Далчев продължава да бъде много подценявана от литературната критика. Интелектуалният му подход се съчетава неповторимо за нашата литература с органичната близост с живота и неговото просто величие. Той е поет на вещите, на предметността, които поглъщат образите и стават техен представителен изразител.

Далчев изпълва с живот видимото, очевидното, баналното и така го прави много повече изразително за идеи и емоции, отколкото абстрактните плетеници от символи и абстракции.


Повлиян от немският модернизъм, с който започва цяла нова епоха в културата на Европа, той никога не загърбва българския език, литература и е особено чувствителен към богатството и красотата на езика, Вазов признава като велик в първото, а Кирил Христов – във второто. Яворов е поетът, който го вълнува през целия му живот, виждайки в него нещо повече от лични драми и любовни терзания, а по-скоро съдбата на твореца, самотата и неразбирането му, невъзможността да избяга от капана на чувствителността си.


Хердеровата награда, текст

Като преводач Далчев е сравним може би само с Валери Петров за нашата литература. Той превежда от 5 езика класически и модерни произведения във всички жанрове. Поставя началото на нова преводаческа традиция – обвързаността на преводача с това, което превежда, но и подхожда към преводите си и като автор към автори, без да пренебрегва чистотата на езиковото съответствие, затова някои от неговите преводи изобщо не са превеждани наново. А негови произведения са преведени на над 30 езика и той е малцината от онази епоха, които можем да наречем модерни интелектуални автори.
Виж още статии за:   Личности · Поезията ·
Коментари
2017-03-30 #1
newbie3
Определено много интересна личност. Благодаря Ви, че ме запознахте, макар и задочно, с него.

Желая хубав остатък от деня и съответно завършек на седмицата на цялата редакция на Хера.бг.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
· Към майка си
· Приказка за това кой как обича
· 10 цитата от Юлий Цезар
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
Виж още статии за:   Личности · Поезията ·
Понеделник
22
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Мароко - Страната на 1001 нощ - III. Казабланка
Казабланка и джамията Хасан II. - втората по големина в света след тази в Мека Месеци по – късно,...
Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като...
С промяната на маловажните навици се променят важните неща
С промяната на маловажните навици се променят важните неща....
Заразата на прозявката
Ходиш от къща на къща, като прозявка от човек на човек – този израз често се използва за хора, които...
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове....
Когато разпериш ръце за прегръдка
Забелязала съм, че в седмици преди рождения ми ден...всичко във времето се движи различно. Материята,...
За да стъпиш на първото стъпало
Не ти е нужно да виждаш цялата стълба, за да стъпиш на първото стъпало....
Жените в живота на Васил Левски
Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За...
Село. Лято. Безвремие
Село. Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун. Радио "Хоризонт"...
На тази дата: Създаден е профсъюзът "Солидарност"
Почти в самия грай на горещия август, 1980 г. в една полска корабостроителница се случва нещо, което...
Естествено... като дишането
Поемането на дъх, издишването му, това е най- дълбоко вкорененият човешки инстинкт. От вдишването на...
Естествено... като дишането - II
Е, може да не сме запалени по йогата, но пък медитацията е нещо, което си струва да се опита в този забързан...
Мисли от Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Всички цветове на едно място
Замисляли ли сте се, дали всички цветове могат да бъдат описани? Абсолютно всички на света? Подобен труд...
Месец на Жената в Hera.bg
На 8 март празнуваме много неща, свързани с жената. Това не е точно празник на мама (имаме си Благовещение),...
Приказен сюрреализъм във фотографиите на Маргарита Карева
Маргарита Карева е руска фотографка, която създава изумителни творби, сякаш извадени от приказките. Тя...
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш
Където не искат да те разберат, няма нужда да се доказваш....
Рейки – могат ли ръцете да лекуват?
Учението Рейки е от онези съкровища на Изтока, към които ние, живеещите по на Запад, посрещаме със скептицизъм....
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а...
"Човек може да живее и без любов – може – и това е най-гадното"
И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
Непорастващият малък принц на Екзюпери
"Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх....
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
3 ноември - Ден на българския художник
Денят на българския художник се отбелязва от 1993 г. по инициатива на Сдружението за възраждане на Софийското...
Неустоимата Кармен - в литературата, операта и балета
Кармен е неостаряващият женски образ на всички времена. Една сложна, страстна жена със съмнителен морал,...
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*
Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър...
Ресторант за интроверти е хит в Япония и вече - в Ню Йорк
Японският ресторант "Ichiran", в който се предлага прословутата супа рамен - оригинална и тайна домашна...
Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
История за Любовта
Тази история е стара, стара, колкото света, може да си попадал на нея, а може и да не си. Чуй я... Имало...
За какво е служел Механизмът от Антикитера?
Механизмът от Антикитира е намерен през 1901-1902 година при претърсване на антично корабокрушение край...
И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че...
Канела 5
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,...
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
Най-хубавият ден
Прекрасни, вдъхновяващи, думите на Майка Тереза Най-хубавият ден — днешният Най-голямата спънка...
Честит рожден ден, Шаде Аду!
Има ли някой, който не остава смълчан от кадифения й глас? Дори тези, които не харесват соул или джаз,...
Дълбоката жена
Колкото по-дълбока си, толкова по-трудно става да намериш някой, който да иска да има връзка с теб. Можеш...
Душата, прошката, пролетта
Представете си душата си като един дом, който обитавате през целия си живот. Подредили сте се чудесно...
Невъзможното щастие в обещанието за още нещо
Изкуството е това - то съдържа ключета. Малки и тайни, големи и категорични, обемни и грапави или изплъзващи...
Бялата котка
Тази история е малко ненормална, но повярвайте, всичко, което се случи, абсолютно не съм си го измислил....
Кой спечели в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
И така, конкурсът "Помагам на Цвети" приключи. Получихме много рецепти, всички бяха интересни, но не...
"Ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на дядо Вазов."
Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен...
10 любими мисли на Херман Хесе
"Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас,...
Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад. Пърл Сидънстрайкър...
Първите маратонки, изработени от пластмасови отпадъци от океана, скоро в магазините
Първите 7000 чифта спортни обувки, изработени от рециклирана пластмаса от Световния океан, влизат в търговската...
Пропаст не се прескача с два малки скока
Пропаст не се прескача с два малки скока....
Коледни пости - Ден 16:
Годишнина от смъртта на Оскар Уайлд. Какво общо има той с постите?
На днешната дата, през 1900 г. умира Оскар Уайлд. Винаги съм мислила, че това е човек, който не принадлежи...
Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо. Силвия Плат е американски поет, романист...
Благи думи за Благовещение: "Никога не спирай да опитваш!"
Честит празник, мила МАМО! Нека твоите желания, бъдат мои пожелания! И помни-никога не спирай да...
Суеверията днес
От древни времена хората се опитват да „разчетат“ значението и посланията на предмети, действия или природни...
Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за така наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са...
Най-нежните филми за любовта
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
Пицата е сред най-разпознаваемите и най-предпочитани храни в света - тя отдавна е прекрачила границите...
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
На тази дата: Патентована е пишещата машина
На 23 юни 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, която той нарича типограф, и която в...
Мистериозната красота на албиносите
Албинизъм - тази странна генна мутация...толкова мистериозна, заковаваща дъха, несравнима с нищо друга...
Понякога е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото...
Понякога е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото да успееш в нещо, което мразиш....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook