Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Уроците, които искам да предам на децата си



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние оставаме в децата си, в нашата роля като родители. И тя далеч не се ограничава само до това да отгледаме децата си, като им осигурим подслон, храна и добро образование.

Добрият родител може да направи за децата си много повече – да ги остави на уроците на живота, да ги остави да поемат по своя път. Но не с безлични думи, а като стане пример за подражание, защото дори и да не искаме да го признаем – децата се учат не от думите, а от делата ни. И в това се крие нашата най-голяма отговорност като родители. И колкото думи да изговорим, делата ни ще покажат, колко стойностни родители сме. Затова поемам сама по пътя на:

Уроците, които искам децата ми да запомнят от мен:


Постоянство. Иска ми се децата ми да не бързат да захвърлят веднага на боклука счупената играчка, а да опитат първо да я поправят. Така те ще се научат да ценят това, което имат. Ще разберат, че нещата, в които сме вложили частица от нас, са ни много по-ценни от онези, получени наготово. А когато пораснат, няма да захвърлят с лека ръка това, което имат. Няма да напуснат партньора си при първото появило се противоречие, няма да сменят работата си през месец-два-година, само защото не са удовлетворени от шефа, колегите или заплатата. Но когато играчката е безвъзвратно омръзнала или излишна - ще я дадат на този, на когото още му е интересна или на този, който няма такава. Така ще се научи да споделя, ще се научи и на благотворителност.

Отговорност. Така те ще знаят, че носят лична отговорност за събитията, които се случват в живота им и че има и друго, освен личния им свят. И за да получат, първо трябва да дадат нещо от себе си. Ще знаят, че да стоиш и чакаш нещата да се случат, не е правилната стратегия. Че от нас, като разумни хора и граждани се изисква да провокираме нещата да се случват и променят. Така ще вървим напред, а няма да тъпчем на едно място и само да се оплакваме. Но и ще знаят, че доброто е дело на всеки от нас.

Но и свобода на духа. Бих искала децата ми да не бъдат роби на вините и угризенията, които неминуемо ще ги застигнат някой ден. И точно в такива моменти да не правят нещата заради някой друг, а заради себе си, защото това е много по-силен мотив за развитие. Иска ми се да се научат да вършат нещата заради удоволствието от положения труд, а не заради наградата, която ги очаква. Иска ми се да вярвам, че хората няма да спрат да се вдъхновяват един от друг и че моето дете може да е нечие вдъхновение. Както и че то самото няма да спре да търси своето. В лица и живи думи, а не в екран и глас зад кадър.



Труд. Иска ми се децата ми да знаят, че хубавите неща в живота не се случват от раз, с магическа пръчица. Всички те идват при нас след положена солидна доза усърдие, всеотдайност и постоянство. Още помня думите на таткото на Ели, във филма „Контакт“ с Джоди Фостър: „С малки стъпки, Ели. С малки стъпки.“ Защото не нечовешките усилия са ключови за успеха, а малките стъпки, постоянството и любовта. Онази любов, безкрайната и безграничната, която всеки от нас таи в себе си. Любовта първо към себе си и после към целия останал свят.

Любов към себе си. Искам децата ми да разберат, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи. Че лъскавата кола, почивките в чужбина и скъпите дрехи, носят само краткотрайно щастие. Истината е в самодостатъчността. Да си в такава хармония и любов със себе си, че да нямаш нужда да привързваш себе си към вещи и хора, за да се чувстваш щастлив. Но обратното на това - да си присъствие в нечий живот, дума в нечия самота, жест е нечия тъга е техния човешки дълг на съпричастност.

Грижа за духа. Искам децата ми да се научат да се грижат, както за тялото, така и за духа си. Да му предлагат онази душевна наслада, която може да получиш само на театър, концерт или с хубава книга в ръка. Да култивират в себе си обич към изкуството и красотата във всичките й форми. Да хранят сетивата и душата с добра храна, защото тяло без дух е просто празна обвивка. А красотата се крие не в лъскавата опаковка, а в душата – в очите и усмивката, в думите, в малкия жест. Насладата от живота не е отдаване на първични страсти, а дълбоко сливане с всичко, което носи пълнота и осъзнатост.

Малките неща. Искам децата ми да знаят от рано, че малкото всъщност е повече. Когато не си затрупан с излишни вещи, с мними „приятели“, с прекалено много измислени грижи, всъщност оставяш време и място на истинските неща да се случват. Но не просто да те подминават, а да ги забелязваш и изживяваш пълноценно. Идва понякога време, когато - да освободиш място на новото, трябва да изриташ старото, да намериш нов приятел, трябва да се сбогуваш със стар.

Затова, мили деца, приберете таблетите и смартфоните, изключете лаптопа и бягайте навън да играете. Общувайте. Излезте сред природата, правете лудории, сбийте се дори. Но дайте си шанс да научите уроците на живота по правилния начин – чрез опит, грешка и пак опит. Навън, сред връстниците, в живия живот. Екраните и мониторите, гласовете зад кадър ще ви дадат мнима реалност, докато истинската се изплъзва нанякъде без вашето участие.

И никой не иска това за вас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Въображаемите ни врагове
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· От къде идва чувството на несигурност?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
Понеделник
18
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Страхът от бели престилки
С термина “страх от бели престилки” е обозначен проблем изключително мъчителен за родителите - когато...
Готвим ли все още за цялото семейство?
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание...
Нарисувай ми картинка
Всички знаем за афинитета на децата към рисуването. Още от съвсем малки, те посягат към всякакви пишещи...
Фразите, които отблъскват децата от нас
Знаете ли как да с думи възпитавате децата си? Въпрос, който за повечето хора е напълно излишен. Или...
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Спасителната прегръдка между две близначки, която промени грижата за бебетата
Знаете ли историята на тази снимка? Близнаците Кайли и Бриел Джаксън от Мазачузетс, САЩ били родени 12...
6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
Какви грешки допускаме, когато постоянно угаждаме на децата си?
Едва ли има родител, който не иска детето му да е щастливо, да се развива добре и да има добро бъдеще....
Самочувствието – въпрос на избор
Случвало ли ви се е да се питате как така непривлекателната ви колежка има толкова богат и красив мъж....
Къде отиват „ничиите” деца?
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са...
За жените, мерките и стереотипите
"Виж колко й е къса полата, търси си го...като ходи така по улиците", "Деколтето й е до пъпа, така е...
Още няколко идеи за рождения ден на детето
Наред с Коледа, Нова Година и Великден, рождените дни на децата са сред най-веселите празници в семейството,...
Ритуалите на връзката
Любовта и свещенодействието, оказва се, имат много общо – и двете се нуждаят от установяването на ритуали,...
„Каня те на среща... с родителите ми”
„Казах на нашите за теб и те искат да ви запозная. Какво ще кажеш да им идем на гости?”. Това изтърсва...
Да си аутсайдер не винаги е беда
Човекът е социално животно и винаги търси контакт с околните. Но съществуват особен тип хора – аутсайдерите,...
Егоизмът няма място в спалнята
Сексът несъмнено е важна част от всяка връзка и не би трябвало да се срамуваме да говорим открито за...
Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Страст или сигурност – какво да изберем?
Всички ние искаме и страст, и сигурност, но практиката показва, че тези две понятия взаимно се изключват....
Виртуалното запознанство като добро начало
Всички сме чували и чели колко подвеждащи и дори опасни могат да бъдат запознанствата в Интернет. Но...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook