Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Уроците, които искам да предам на децата си



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние оставаме в децата си, в нашата роля като родители. И тя далеч не се ограничава само до това да отгледаме децата си, като им осигурим подслон, храна и добро образование.

Добрият родител може да направи за децата си много повече – да ги остави на уроците на живота, да ги остави да поемат по своя път. Но не с безлични думи, а като стане пример за подражание, защото дори и да не искаме да го признаем – децата се учат не от думите, а от делата ни. И в това се крие нашата най-голяма отговорност като родители. И колкото думи да изговорим, делата ни ще покажат, колко стойностни родители сме. Затова поемам сама по пътя на:

Уроците, които искам децата ми да запомнят от мен:


Постоянство. Иска ми се децата ми да не бързат да захвърлят веднага на боклука счупената играчка, а да опитат първо да я поправят. Така те ще се научат да ценят това, което имат. Ще разберат, че нещата, в които сме вложили частица от нас, са ни много по-ценни от онези, получени наготово. А когато пораснат, няма да захвърлят с лека ръка това, което имат. Няма да напуснат партньора си при първото появило се противоречие, няма да сменят работата си през месец-два-година, само защото не са удовлетворени от шефа, колегите или заплатата. Но когато играчката е безвъзвратно омръзнала или излишна - ще я дадат на този, на когото още му е интересна или на този, който няма такава. Така ще се научи да споделя, ще се научи и на благотворителност.

Отговорност. Така те ще знаят, че носят лична отговорност за събитията, които се случват в живота им и че има и друго, освен личния им свят. И за да получат, първо трябва да дадат нещо от себе си. Ще знаят, че да стоиш и чакаш нещата да се случат, не е правилната стратегия. Че от нас, като разумни хора и граждани се изисква да провокираме нещата да се случват и променят. Така ще вървим напред, а няма да тъпчем на едно място и само да се оплакваме. Но и ще знаят, че доброто е дело на всеки от нас.

Но и свобода на духа. Бих искала децата ми да не бъдат роби на вините и угризенията, които неминуемо ще ги застигнат някой ден. И точно в такива моменти да не правят нещата заради някой друг, а заради себе си, защото това е много по-силен мотив за развитие. Иска ми се да се научат да вършат нещата заради удоволствието от положения труд, а не заради наградата, която ги очаква. Иска ми се да вярвам, че хората няма да спрат да се вдъхновяват един от друг и че моето дете може да е нечие вдъхновение. Както и че то самото няма да спре да търси своето. В лица и живи думи, а не в екран и глас зад кадър.



Труд. Иска ми се децата ми да знаят, че хубавите неща в живота не се случват от раз, с магическа пръчица. Всички те идват при нас след положена солидна доза усърдие, всеотдайност и постоянство. Още помня думите на таткото на Ели, във филма „Контакт“ с Джоди Фостър: „С малки стъпки, Ели. С малки стъпки.“ Защото не нечовешките усилия са ключови за успеха, а малките стъпки, постоянството и любовта. Онази любов, безкрайната и безграничната, която всеки от нас таи в себе си. Любовта първо към себе си и после към целия останал свят.

Любов към себе си. Искам децата ми да разберат, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи. Че лъскавата кола, почивките в чужбина и скъпите дрехи, носят само краткотрайно щастие. Истината е в самодостатъчността. Да си в такава хармония и любов със себе си, че да нямаш нужда да привързваш себе си към вещи и хора, за да се чувстваш щастлив. Но обратното на това - да си присъствие в нечий живот, дума в нечия самота, жест е нечия тъга е техния човешки дълг на съпричастност.

Грижа за духа. Искам децата ми да се научат да се грижат, както за тялото, така и за духа си. Да му предлагат онази душевна наслада, която може да получиш само на театър, концерт или с хубава книга в ръка. Да култивират в себе си обич към изкуството и красотата във всичките й форми. Да хранят сетивата и душата с добра храна, защото тяло без дух е просто празна обвивка. А красотата се крие не в лъскавата опаковка, а в душата – в очите и усмивката, в думите, в малкия жест. Насладата от живота не е отдаване на първични страсти, а дълбоко сливане с всичко, което носи пълнота и осъзнатост.

Малките неща. Искам децата ми да знаят от рано, че малкото всъщност е повече. Когато не си затрупан с излишни вещи, с мними „приятели“, с прекалено много измислени грижи, всъщност оставяш време и място на истинските неща да се случват. Но не просто да те подминават, а да ги забелязваш и изживяваш пълноценно. Идва понякога време, когато - да освободиш място на новото, трябва да изриташ старото, да намериш нов приятел, трябва да се сбогуваш със стар.

Затова, мили деца, приберете таблетите и смартфоните, изключете лаптопа и бягайте навън да играете. Общувайте. Излезте сред природата, правете лудории, сбийте се дори. Но дайте си шанс да научите уроците на живота по правилния начин – чрез опит, грешка и пак опит. Навън, сред връстниците, в живия живот. Екраните и мониторите, гласовете зад кадър ще ви дадат мнима реалност, докато истинската се изплъзва нанякъде без вашето участие.

И никой не иска това за вас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Виждам те...
· "...Друга няма по-сладка думица от мама"
· 4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
Събота
15
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Предпочитат ли мъжете глупави жени?
Имаме един приятел в компанията, който сменя приятелките си ежемесечно, да, както е изразът – като носни...
Синдромът на доброто момиче
Имате ли чувството, че винаги поставяте желанията на другите на първо място, че близките ви ви манипулират...
Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
Някои неща в израстването не се променят с поколенията, някои се променят. Когато сме родители на тийнейджър,...
Докосването - общуване, близост, доверие
„Докосването предшества зрението, предшества и речта. Това е първият език и той не лъже.” - Маргарет...
Когато мъжът си остане вкъщи...
Понякога така се случва, че ни предлагат наистина отлично място или неустоимо повишение. По- голямото...
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
С дете и на прага на нова връзка - кои са страховете и как да ги преодолеем?
„Докато смъртта ви раздели“ не винаги трябва да се разбира в буквалния смисъл. Ясно е, че в наши дни...
Хората „без емоции“
Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до...
Разумът или сърцето?
Разумът или сърцето? Кого да слушаме? Този въпрос се поставя твърде често, когато става дума за значими...
Как жените се отдалечаваме от себе си?
Чувствате ли се понякога сякаш сте изгубили центъра на вътрешната си опора? Как с всяка дума, поглед...
Завистта - чистата отрова в отношенията
Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога...
За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
Как детето ни да се справи с тормоза в училище - II
Нормално е децата, които са тормозени, да се чувстват изплашени или ядосани. Но те биха могли да отблъснат...
Семейни и родови връзки - кой какъв е?
Обърквате ли се и вие като мен в уточняването на семейните и родови връзки? "Тетинчо" и "калеко" какво...
5 от най-хубавите стихчета за ученици
Училище - Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Отивам,...
Книгата – най-добър приятел
Много родители се оплакват, че децата им не проявяват ни най-малък интерес към книгата. Те четат с неохота...
Бебето играе – кои са подходящите играчки? - II
Бебето от 3-6 месеца е съвсем различно. Можем да кажем, че на третия месец, то сякаш отново се ражда...
Спрете да угаждате на всички в тези 7 стъпки
Ако четете това, вероятно сте един от тези хора - които искат да се харесат на всички и се стремят да...
Изневярата, обидата и прошката
Когато попитате някого във връзка кое е най-неприятното нещо, което може да му се случи с партньора,...
Краят на приятелството
Подобно на любовта, приятелството върви ръка в ръка с усещането, че ще продължи завинаги, но също както...
Какво печелим, когато губим?
Това е част от диалектиката на живота – докато печелиш едно, губиш друго. И обратното, разбира се. Пропускането...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook