Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм


И не може да те остави безразличен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично със соц-школата, нито с филмите от последните 26 години. Няма да изтъквам безкомпромисната режисьорска работа, отдадените актьорски изпълнения, нито съвършената му стилистика и технически качества.

Няма да направя всичко така, макар че е лесно и сравненията, неповикани, сами се появяват. Няма, защото „Виктория” не е българско кино. Този филм е световно кино.

„Виктория” е личен проект на Майя Виткова и това веднага се разбира, когато още с началните надписи става ясно, че тя е режисьор, продуцент и сценарист на филма. Щом някой творец се отдаде толкова многостранно на свой проект, това го прави неизменно личен, малко огледален дори. Огледален, заради начина, по който творците се изправят понякога пред произведенията си, като пред лични откровения.


Режисьор на филма е Майя Виткова (Maya Vitkova). Завършила НАТФИЗ с магистърска степен режисура, тя влиза в киното през 2008 г. като продуцент на „Източни пиеси” (Eastern Plays) на режисьора Камен Калев. През 2006 г. Майя Виткова, заедно със Светослав Драганов, е режисьор на документалния филм „Майки и дъщери” (Mothers And Daughters; 2006). Самостоятелен дебют в късометражното кино режисьорката прави със „Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home; 2010), чиято премиера е по време на 49th Cannes Critic’s Week. През 2011 г. Майя Виткова режисира „Моят уморен баща” (My Tired Father; 2011), чиято световна премиера е на 17th CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто (Канада).

Но „Виктория” е личен филм за всеки от нас.


Особено за тези, които прекараха живота си между два строя, между несигурността и мечтите, между песните на площада и тихите опашки за хляб в 3 часа през нощта. И тези, които са поставени пред тревожното чувство, че са пропуснали нещо много важно. Мечтите си.

Той стана личен и за мен, заради централната си тема – отношенията между майките и техните дъщери, за това колко е трудно да бъдеш различен в семейната рамка. Във филма се долавя една крехка нишка на несигурността от идващата женственост, търсеща опора в майчината и в същото време – разграничаваща се от нея, лутайки се по своя път. Път на израстването, белязан с отчуждение, копнеж по близост, разминаване и намиране. Едно огледало за вечния поколенчески парадокс:



Защо моделите така злокобно се повтарят. Защо в желанието да не си като майка си, все повече заприличваш на нея. Можем ли са бъдем напълно различни, когато вече се чувстваме различни? Да избягаме от капана на тази цикличност и да имаме свой, лично свой живот, без призраци и комплекси?


Отдавна исках да гледам такъв филм, отдавна чакам да се появи интерпретация на тази така фина тема и очаквах със страх, как ще бъде развита във „Виктория”, докато дебнех, къде и кога ще бъде показана на широк екран. И макар да имам скромна практика в гледането на филми:

Това за мен е най-добрият филм за отношенията майки-дъщери, който съм гледала досега.



Защо трябва да отидеш на кино и да гледаш „Виктория”?



Режисьорският подход във „Виктория” представя темата майсторски, ерудирано и емоционално. Атмосфера, градена толкова внимателно, като изплитане на дантела, в която се вглеждаш във всяка бримка, всяка отделна те увлича с вещината си, но микога не губиш общата картина, защото този перфекционизъм не е визуален самоцел, а чиста проба кино майсторство. Резултатът е изкуство, което се разкрива силно и категорично, без колебание и компромиси. Между документалните кадри, описващи епохата, които докосват чувствителни струни в не едно и две поколения, екзалтираността и помпозността на партийния живот, между тях и личния свят на Боряна се крие огромна пропаст. Контрастът ражда вакуум, в който се обезсмислят мечтите, който необратимо разделя хората и почти не дава надежда те да се съберат.

Драмата като жанр обаче не изчерпва „Виктория”, защото я има и тази премерена доза магически реализъм, толкова фино изпипана фантазия, че нито за миг не избива в самоцелен арт хаус кино, в нищо незначещи абстракции и сюрреализъм. Тази сплав е едно от големите достойнства на „Виктория” и я прави истински модерен наджанров филм, съизмерим с най-големите постижения на независимото кино в момента. Затова „Виктория” е толкова високо оценен на тези форуми – това е филм, в който и да не си живял в комунизъм, и да не познаваш българската реалност, моментално схващаш и изтръпваш от силата на емпатията, която поражда в теб. И това е чисто човешко чувство.

Заради самата история – всеки филм тръгва по дългия път към зрителя с простичка история. На сценарно ниво „Виктория” е брилянтен: Боряна (Ирмена Чичикова) мечтае за Запада с такава сурова методичност, безкръвна и студена неотклонимост, че тя буквално не принадлежи на света си тук и сега. Отчуждена от майка си (Мариана Крумова), която сухо нарича още в началото: „Това не е майка, това е партиен член”, тя иска да избяга не само от строя, но и от миналото, и само там, някъде, Венеция, тя би могла да пие кока кола и да пуши без да се крие, животът от рекламите за нея означава свобода. Нежеланата бременност убива мечтите й от раз, а кадърът на залеза и тъжното пиано е съкрушително красив. Тя не желае това дете и го демонстрира явно, безскрупулно, но това никак не предизвиква отвращение, а напротив – объркването „да я харесвам или не?” е постигнато и емпатията на зрителя е събудена. С течение на филма, тя няма да задреме за секунда, а ще чертае спирали от образ на образ.

Виктория, нейното бебе (в ролята невръстната Катерина Ангелова), е родена без пъп и е обявена за бебе на десетилетието. Кръстник става самият Тодор Живков и тя реално е дете на Партията, а не на Боряна и Иван (в ролята Димо Димов). Липсата на пъп е обяснена компетентно от Живков като доказателство за правилната еволюция за идеала на комунизма: майките ще имат деца, които се развиват някъде другаде, а самите те могат да строят светлото бъдеще, без да се налага поколенията да имат тази така досадна връзка помежду си.

Това силно заявяване на завръзката – отчуждаването на Боряна от детето й Виктория (в ролята Дария Виткова), започнало още в утробата, е факт, медицински потвърден дори. Кърменето е невъзможно, бебето е изолирано, гушкано само от баща си. Признавам, като майка на бившо привързано кърмаче, тези кадри направо ми свиха сърцето. Поканена от бащата да бъде активна баба, майка й е жестоко прокудена, с почти изсъскани думи и ние знаем, че това бебе ще расте във враждебна обстановка с нелюбяща майка, майка почти чудовище. Емпатията расте обаче двупосочно – и към бебето, и към майката, защото режисьорката не демонизира образа й, напротив – в плача на Боряна при опита за кърмене като опит за сближаване се чете еднозначно отчаяние, в което се крие майчина горест. От друга страна, Боряна не спира да копнее по бягството и знаем, че тази нишка ще има своето развитие, очакваме го –

ще успее ли да избяга, да осъществи своята различност. Всъщност, единствената усмивка по лицето на Боряна в целия филм е точно в несръчния й опит за бягство. Но тя се връща в „нормалността”, която я задушава повече от всякога. И когато Боряна се отказва постепенно от мечтите си, дали ще намерим съчувствие за слабостта й? Още един отговор, заради който филмът притегля до финала.




Идват времената на Промяната. Глезената от Партията Виктория е принудена да се сблъска с реалността и внезапно осиротява. С отчуждена майка и постоянно отблъскван и пасивен баща, тя остава без истинското си семейство – Партията. Единствената й пъпната връв, до този момент свързана с телефон, чрез който може да говори с кръстника си по всяко време, истинската й пъпна връв е прекъсната. Виктория е принудена да се роди отново. И ако си мислим някак, че заради драматичните промени ще последва сближаване, напротив – Боряна очертава рязко границите на териториите на двете, които не бива никога да се пресекат. „Мамо...” промълвява Виктория на горската пътека, своеобразен коридор за нея в търсенето й на близост. Отчуждението се задълбочава, много мотивирано, много правдиво и няма грам съмнение –

тези две поколения няма да се срещнат скоро. И дали все пак ще се срещнат, въпреки разрива? Порасналата Виктория (в ролята Калина Виткова) е самотна тинейджърка на прага на своята женственост и там ни заварва развръзката на филма.


Така е устроено обаче човешкото сърце, че и в най-обръгналата от самота агония, отритвано и само дълбаещо пропасти, то винаги търси близост, натам го води инстинктът му. Така се случва и с трите поколения жени. На нито едно място Майя Виткова не си позволява да изведе морал, да отсече категорично и да отсъди. Напротив, режисьорският й майсторлък, защото това е в същината на добрата кино режисура, направлява емпатията за зрителите, разиграва я между всичките персонажи и не оцветява никого в силно контрастни тонове. Ние сме просто хора и всичко, което търсим, е любов, а пътят към нея е осеян с призрачни сенки и полутонове. И голямата драма в това е, че въпреки силата на копнежа, ни е трудно да осъзнаем, че ни трябва и доза кураж да се пресегнем към нея.

Защото любовта е винаги съзнателен избор, който правим или пък не.




Заради чистата наслада от едно красиво кино. Изключителна бих нарекла стилистиката на „Виктория”. Тя има решаваща роля целите, които си поставя филмът, да се осъществят. Толкова изчистена от детайли, толкова минималистична и стилизирана, че освен последователността в изграждането първо да буди възхищение, но на втори план успешно изпълнява функцията си - тя е отличен декор на емоционалните отношения на персонажите. Майя Виткова и Рин Ямамура (художник на филма) не лишават филма от цвят и емоция, но ги оставят като редки оазиси, акценти. Контрастите във визията са преплетени майсторски, всичко има своето място и изпълнява своята цел. Изключителна и прецизна работа, мислена и концептуална!


Двете централни метафори всъщност са едно много смело решение. Защото те са така недвусмислено изведени, че трябва и да бъдат издържани докрай. Кръвта и млякото (кърмата) са соковете на живота, които ни свързват, гените, които текат в нас – родители, деца. Те са символ и на отчуждението, което идва от приемането на неизбежното – ние сме деца на своите родители, приличаме си и това няма как да се промени. Кръвта е ултимативната връзка, а млякото е изборът, в полза или не, на отчуждението. Двата символа са елементи на сложно изградени метафори, елегантно оформени и развити, без излишни абстракции и закърпени кадри. Всичко се нарежда плавно и води някак добронамерено, а не агресивно и експонирано, към емоционалните пикове и спадове.



Издържана, истинна атьорска игра, особено на трите актриси. Освен режисьорската работа, изпипаната атмосфера и прекрасната символика, за адмирации са трите актриси – Ирмена Чичикова, Дария и Калина Виткови (племенници на Майя Виткова). Мариана Крумова и Георги Спасов правят силни второстепенни роли, като особено сполучлив е екранният Тодор Живков, една сама по себе си амбициозна задача. Ирмена, Калина и Дария правят отдадени въплъщения, няма сянка от "игра" (много се изкушавам да направя сравнение с други нови филми по отношение на този огромен комплекс на преиграването и пренавиването). Диалозите (изкушението тук също е силно) са добре построени и изпълнени, химията, по-скоро отсъствието й, е напълно постигната. Ирмена е направо зашеметителна, особено в силната емоционална развръзка на дъжда от мляко, и дано хубавото в кариерата й тепърва да се случва.



Музиката, сърцето на един филм за мен, се движи в синхрон с героите, подчертава ключовите емоционални и сюжетни моменти и на някои места, направо приковава. Всичко дотук, както и техническите достойнства на „Виктория” – камера, звук, монтаж, ефекти, го правят един наистина световен филм и успехите му само може да го доказват:


“Виктория” е с широко международно признание:

Участие в над 70 международни селекции
Първият български пълнометражен игрален филм, избран за състезателната програма на най-значимия фестивал за независимо кино в света - Сънданс,
Първи в състезание в Ротердам,
Номиниран за международната награда за дебютен филм "Ингмар Бергман" в Гьотеборг,
Най-посещавана прожекция в рамките на Европейския филмов пазар в Берлин, в рамките на Берлинале,
Показан в Карлови Вари, BFI Лондон, Пусан,
Първо българско участие в състезателната програма на фестивала на американския филмов институт в Лос Анджелис - AFI Fest,
Първи в състезание на най-значимия фестивал за операторско майсторство в света Camerimage, Полша и много други
Носител на 9 международни награди.
Филмът е продаден за кино, ТВ, VOD и DVD разпространение в САЩ.

Най-важното - Отиди да го гледаш, защото "Виктория" тръгва по кината Всички знаем, че има талантливи творци, вълнуващи идеи, модерна кинематография, но и лошо разпространение, нулево финансиране и киното ни всъщност е един малък, но пък много разграден двор. Ако зрителите искат да гледат, няма къде, особено извън София. Така творците не получават обратната връзка, не се развиват и качествени продукции почти няма. Липсата на идеи и творческо развитие води до незаинтересованост, слабо финансиране и до близкия до нулата брой продукции на година. Затова отиди на някоя прожекция и се убеди сам:

"Виктория" е световно кино - вълнуващо, лично, красиво!


От 18 декември 2015 г. можем да гледаме "Виктория" в нашите киносалони

Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
· Уди Алън: "Талантът е късмет. Важното нещо в живота е куражът."
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
· Банкси с нова творба, посветена на новите супергерои - здравните работници
· Български актьори с емблематични он-лайн монолози
· Великият Стенли Кубрик като фотограф
· 10 книги, които всеки трябва да прочете - според Ърнест Хемингуей
· 10 от най-известните картини на Густав Климт
Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Неделя
27
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
9 май - Ден на Европа
Днес празнуваме Деня на Европа, както и победата над хитлерофашизма, и с това - края на най-голямата...
Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
Кой може да се забрави присвития поглед, пурата между стиснатите устни, тези високи, обветрени скули...
На тази дата: Спомняме си Павел Матев
Ти отмина. Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата...
2 април - Международен ден на детската книга
Международният ден на детската книга е празник, който се отбелязва в цял свят и има над половин вековна...
Чарлз Дикенс: "Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си!"
Чарлз Дикенс е един от най-известните и талантливи разказвачи на английската и световна литература....
"Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват"
"… Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло?...
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
Коледата на една жена
Казват, че Март е най-женският месец от всички в годината. Аз по-скоро вярвам, че това е декември. Също...
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци....
Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос. Но ние сме щедри най-вече на въпроси. Защото...
Hera.bg на 7 години - Честит рожден ден!
Приятели, днес Hera.bg става на 7 години! Рождените дни са мигове на дълбоко осъзнаване. Мигове,...
"Спасова могила" - Елин Пелин
Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му...
Ичера – идилия в Балкана
Село Ичера е потънало навътре в Сливенския Балкан, макар че на практика не е далеч от големите пътища....
"По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери."
"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По...
Когато отпразнувах 40 години
Скоро говорех с приятелка за рождени дни, Сатурнови дупки и подобни неща и тя ми каза с неудобство,...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Aко любовта унищожава свободата...
Aко любовта унищожава свободата, тя губи своята стойност....
Към учителите: "Помогнете на вашите деца да станат човечни"
"Аз съм оцелял от концентрационен лагер. Очите ми са виждали неща, на които никой не бива да е свидетел....
Първият български химн "Шуми Марица"
Никола Атанасов Живков от Велико Търново е автор на “Черняев марш” - славния военен марш, от който започва...
Първата българска готварска книга е дело на...Дядо Славейков
Петко Рачов Славейков е светило сред съвременниците си - уважавана обществена и политическа фигура, патриот...
Не какво имаш, а кого имаш
Богатството не е какво имаш, а кого имаш....
На есента - Джон Кийтс
Мъглив сезон на сочни плодове богат, на зреещото слънце по-добър приятел няма; в заговор са да отрупат...
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Ярослав Хашек: "Няма мръсни думи, има мръсни хора."
1. Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения. 2. След разврата и оргиите винаги...
Как зарязват лозите българите за Трифон Зарезан - снимки
Облечени в народни носии по стара българска традиция жителите на с. Тополи край Варна зарязват лозите...
В списъка със задачи винаги записвам
В списъка ми със задачи винаги записвам: "Да изпия чаша вино." Така съм сигурна, че в края на деня съм...
Да си спомним за Фреди Меркюри
24 ноември 1991 година. Денят, в който Фреди си отиде, но шоуто трябваше да продължи, за да го помним. Светът...
Интервю: Здравка Кокалова от кулинарния блог I love our dreams
Списание Hera.bg подкрепя преди всичко баланса в храненето - традиция и тенденции, здравословнa, но и...
Красив фотоалбум след отпуската
До съвсем неотдавна количеството снимки, направени по време на отпуската се ограничаваха с две-три ленти...
Пазаруване от дивана - I
В стремителният ритъм на съвременния живот почти не остава време за разходки по магазините. В такава...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Весела Нова година!
Човекът е такова същество, което често не знае какво иска. Вероятно има идея в това, някаква основа...
Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов,...
Среща след толкова години
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си....
Дечко Узунов: "Трябва да събереш на фокус всичко, което искаш да кажеш."
Дечко Узунов (22 февруари 1899 г. - 26 април 1986 г.) е български художник - един от най-универсалните...
Парфюмите с феромони
Вероятно сте чували за парфюмите с феромони. Техните производители щедро обещават, че само няколко капки...
Хуманистично кредо на Ерих Фром
Вярвам, че единството на човека в противоположност на другите живи неща произтича от факта, че човекът...
Ако винаги правиш нещата по същия начин...
Ако винаги правиш нещата по същия начин, ще получаваш същите резултати. Бъди смел за промяната....
Джон Ф. Кенеди: "Аз съм идеалист без илюзии"
В една програма за действие има рискове и разходи. Но те са далеч по-малки от рисковете и разходите на...
Как светът празнува Коледа
Коледа е дългоочакван празник, отбелязван от милиарди хора по света. В нашето съзнание ние свързваме...
Историческите възстановки съживяват миналото за нас
Историческите възстановки, набрали сила в новите времена, са странна смесица от аматьорски театър, историзъм,...
Танцът е живот
Фотографският проект на Джордан Мeдър (Jordan Matter) му носи грандиозна слава. Книгата му с фотографии...
Тайните на гейшите
"В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра", четем в "Последната гейша" на Сайо...
Нудизъм и натуризъм
Лятото е в разгара си, плажовете са пълни, голотата в различни степени е посевместна. И ако голите от...
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като...
Джун Алмейда - историята на жената, която откри коронавируса
Тя е родена през 1930 в Глазгоу, а биографията ѝ е повече от необичайна за онези времена. През...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
Извънземни кътчета от природата - I
Някои от най-красивите места в света изглеждат така, сякаш принадлежат на друга планета. Те са малко...
Човекът, за когото всички се грижат
Назначи се голяма комисия от важни лица — специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери,...
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Орли
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се...
18 август - Международен ден на морските фарове
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в...
Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите Джек Лондон е американски романист,...
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Като другите жени
Днес опитах да съм "като другите жени". Най-ужасните 2 минути в живота ми....
Пикасо в акварели: цвят, изщество, лекота
Масовата публика, че дори и любителите на изобразителното изкуство, са свикнали да свързват Пабло Пикасо...
Когато чуваш музиката в цвят
Да чуваш музиката в цвят или да рисуваш картини в музика - хроместезията е вид синестезия, с която 26...
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал. ...
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две. ...
Критичните три
В детските приказки почти всички неща са по три – тримата братя, трите пътя, трите прасенца, трите самовилски...
Антон Чехов: „Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.“
„Човек е онова, което мисли за себе си.“ Антон Чехов: Кои са културните хора - в писмо до брат му...
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - II
Следващите дни са посветени на пешеходна обиколка на центъра, където са съсредоточени и повечето забележителности....
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият.
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият. ...
Равното заплащане
Ако работите в малка частна фирма, веднага ще разберете за какво става въпрос. Започва от интервюто за...
Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
Жан-Пол Сартр: "Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания."
„"Аз съм свободен" - до този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла...
Ф. С. Фитцджералд - Избрани мисли и цитати
"Той се усмихна с разбиране — дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки,...
Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното...
На тази дата е родена: Петя Дубарова
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962г. в Бургас. Започва да пише стихове съвсем малка, а майка й,...
Калиграфията - поглед към красивото, поглед към себе си
Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например?...
На тази дата: на 13 юли 1930 г. е открито първото Световно по футбол
Уругвай е малка държава в Южна Америка, на брега на Атлантика, разположена между големите си съседи -...
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Любовните филми с незабравими саундтраци
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
На тази дата: Роден е Чудомир
"Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook