Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм


И не може да те остави безразличен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично със соц-школата, нито с филмите от последните 26 години. Няма да изтъквам безкомпромисната режисьорска работа, отдадените актьорски изпълнения, нито съвършената му стилистика и технически качества.

Няма да направя всичко така, макар че е лесно и сравненията, неповикани, сами се появяват. Няма, защото „Виктория” не е българско кино. Този филм е световно кино.

„Виктория” е личен проект на Майя Виткова и това веднага се разбира, когато още с началните надписи става ясно, че тя е режисьор, продуцент и сценарист на филма. Щом някой творец се отдаде толкова многостранно на свой проект, това го прави неизменно личен, малко огледален дори. Огледален, заради начина, по който творците се изправят понякога пред произведенията си, като пред лични откровения.


Режисьор на филма е Майя Виткова (Maya Vitkova). Завършила НАТФИЗ с магистърска степен режисура, тя влиза в киното през 2008 г. като продуцент на „Източни пиеси” (Eastern Plays) на режисьора Камен Калев. През 2006 г. Майя Виткова, заедно със Светослав Драганов, е режисьор на документалния филм „Майки и дъщери” (Mothers And Daughters; 2006). Самостоятелен дебют в късометражното кино режисьорката прави със „Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home; 2010), чиято премиера е по време на 49th Cannes Critic’s Week. През 2011 г. Майя Виткова режисира „Моят уморен баща” (My Tired Father; 2011), чиято световна премиера е на 17th CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто (Канада).

Но „Виктория” е личен филм за всеки от нас.


Особено за тези, които прекараха живота си между два строя, между несигурността и мечтите, между песните на площада и тихите опашки за хляб в 3 часа през нощта. И тези, които са поставени пред тревожното чувство, че са пропуснали нещо много важно. Мечтите си.

Той стана личен и за мен, заради централната си тема – отношенията между майките и техните дъщери, за това колко е трудно да бъдеш различен в семейната рамка. Във филма се долавя една крехка нишка на несигурността от идващата женственост, търсеща опора в майчината и в същото време – разграничаваща се от нея, лутайки се по своя път. Път на израстването, белязан с отчуждение, копнеж по близост, разминаване и намиране. Едно огледало за вечния поколенчески парадокс:



Защо моделите така злокобно се повтарят. Защо в желанието да не си като майка си, все повече заприличваш на нея. Можем ли са бъдем напълно различни, когато вече се чувстваме различни? Да избягаме от капана на тази цикличност и да имаме свой, лично свой живот, без призраци и комплекси?


Отдавна исках да гледам такъв филм, отдавна чакам да се появи интерпретация на тази така фина тема и очаквах със страх, как ще бъде развита във „Виктория”, докато дебнех, къде и кога ще бъде показана на широк екран. И макар да имам скромна практика в гледането на филми:

Това за мен е най-добрият филм за отношенията майки-дъщери, който съм гледала досега.



Защо трябва да отидеш на кино и да гледаш „Виктория”?



Режисьорският подход във „Виктория” представя темата майсторски, ерудирано и емоционално. Атмосфера, градена толкова внимателно, като изплитане на дантела, в която се вглеждаш във всяка бримка, всяка отделна те увлича с вещината си, но микога не губиш общата картина, защото този перфекционизъм не е визуален самоцел, а чиста проба кино майсторство. Резултатът е изкуство, което се разкрива силно и категорично, без колебание и компромиси. Между документалните кадри, описващи епохата, които докосват чувствителни струни в не едно и две поколения, екзалтираността и помпозността на партийния живот, между тях и личния свят на Боряна се крие огромна пропаст. Контрастът ражда вакуум, в който се обезсмислят мечтите, който необратимо разделя хората и почти не дава надежда те да се съберат.

Драмата като жанр обаче не изчерпва „Виктория”, защото я има и тази премерена доза магически реализъм, толкова фино изпипана фантазия, че нито за миг не избива в самоцелен арт хаус кино, в нищо незначещи абстракции и сюрреализъм. Тази сплав е едно от големите достойнства на „Виктория” и я прави истински модерен наджанров филм, съизмерим с най-големите постижения на независимото кино в момента. Затова „Виктория” е толкова високо оценен на тези форуми – това е филм, в който и да не си живял в комунизъм, и да не познаваш българската реалност, моментално схващаш и изтръпваш от силата на емпатията, която поражда в теб. И това е чисто човешко чувство.

Заради самата история – всеки филм тръгва по дългия път към зрителя с простичка история. На сценарно ниво „Виктория” е брилянтен: Боряна (Ирмена Чичикова) мечтае за Запада с такава сурова методичност, безкръвна и студена неотклонимост, че тя буквално не принадлежи на света си тук и сега. Отчуждена от майка си (Мариана Крумова), която сухо нарича още в началото: „Това не е майка, това е партиен член”, тя иска да избяга не само от строя, но и от миналото, и само там, някъде, Венеция, тя би могла да пие кока кола и да пуши без да се крие, животът от рекламите за нея означава свобода. Нежеланата бременност убива мечтите й от раз, а кадърът на залеза и тъжното пиано е съкрушително красив. Тя не желае това дете и го демонстрира явно, безскрупулно, но това никак не предизвиква отвращение, а напротив – объркването „да я харесвам или не?” е постигнато и емпатията на зрителя е събудена. С течение на филма, тя няма да задреме за секунда, а ще чертае спирали от образ на образ.

Виктория, нейното бебе (в ролята невръстната Катерина Ангелова), е родена без пъп и е обявена за бебе на десетилетието. Кръстник става самият Тодор Живков и тя реално е дете на Партията, а не на Боряна и Иван (в ролята Димо Димов). Липсата на пъп е обяснена компетентно от Живков като доказателство за правилната еволюция за идеала на комунизма: майките ще имат деца, които се развиват някъде другаде, а самите те могат да строят светлото бъдеще, без да се налага поколенията да имат тази така досадна връзка помежду си.

Това силно заявяване на завръзката – отчуждаването на Боряна от детето й Виктория (в ролята Дария Виткова), започнало още в утробата, е факт, медицински потвърден дори. Кърменето е невъзможно, бебето е изолирано, гушкано само от баща си. Признавам, като майка на бившо привързано кърмаче, тези кадри направо ми свиха сърцето. Поканена от бащата да бъде активна баба, майка й е жестоко прокудена, с почти изсъскани думи и ние знаем, че това бебе ще расте във враждебна обстановка с нелюбяща майка, майка почти чудовище. Емпатията расте обаче двупосочно – и към бебето, и към майката, защото режисьорката не демонизира образа й, напротив – в плача на Боряна при опита за кърмене като опит за сближаване се чете еднозначно отчаяние, в което се крие майчина горест. От друга страна, Боряна не спира да копнее по бягството и знаем, че тази нишка ще има своето развитие, очакваме го –

ще успее ли да избяга, да осъществи своята различност. Всъщност, единствената усмивка по лицето на Боряна в целия филм е точно в несръчния й опит за бягство. Но тя се връща в „нормалността”, която я задушава повече от всякога. И когато Боряна се отказва постепенно от мечтите си, дали ще намерим съчувствие за слабостта й? Още един отговор, заради който филмът притегля до финала.




Идват времената на Промяната. Глезената от Партията Виктория е принудена да се сблъска с реалността и внезапно осиротява. С отчуждена майка и постоянно отблъскван и пасивен баща, тя остава без истинското си семейство – Партията. Единствената й пъпната връв, до този момент свързана с телефон, чрез който може да говори с кръстника си по всяко време, истинската й пъпна връв е прекъсната. Виктория е принудена да се роди отново. И ако си мислим някак, че заради драматичните промени ще последва сближаване, напротив – Боряна очертава рязко границите на териториите на двете, които не бива никога да се пресекат. „Мамо...” промълвява Виктория на горската пътека, своеобразен коридор за нея в търсенето й на близост. Отчуждението се задълбочава, много мотивирано, много правдиво и няма грам съмнение –

тези две поколения няма да се срещнат скоро. И дали все пак ще се срещнат, въпреки разрива? Порасналата Виктория (в ролята Калина Виткова) е самотна тинейджърка на прага на своята женственост и там ни заварва развръзката на филма.


Така е устроено обаче човешкото сърце, че и в най-обръгналата от самота агония, отритвано и само дълбаещо пропасти, то винаги търси близост, натам го води инстинктът му. Така се случва и с трите поколения жени. На нито едно място Майя Виткова не си позволява да изведе морал, да отсече категорично и да отсъди. Напротив, режисьорският й майсторлък, защото това е в същината на добрата кино режисура, направлява емпатията за зрителите, разиграва я между всичките персонажи и не оцветява никого в силно контрастни тонове. Ние сме просто хора и всичко, което търсим, е любов, а пътят към нея е осеян с призрачни сенки и полутонове. И голямата драма в това е, че въпреки силата на копнежа, ни е трудно да осъзнаем, че ни трябва и доза кураж да се пресегнем към нея.

Защото любовта е винаги съзнателен избор, който правим или пък не.




Заради чистата наслада от едно красиво кино. Изключителна бих нарекла стилистиката на „Виктория”. Тя има решаваща роля целите, които си поставя филмът, да се осъществят. Толкова изчистена от детайли, толкова минималистична и стилизирана, че освен последователността в изграждането първо да буди възхищение, но на втори план успешно изпълнява функцията си - тя е отличен декор на емоционалните отношения на персонажите. Майя Виткова и Рин Ямамура (художник на филма) не лишават филма от цвят и емоция, но ги оставят като редки оазиси, акценти. Контрастите във визията са преплетени майсторски, всичко има своето място и изпълнява своята цел. Изключителна и прецизна работа, мислена и концептуална!


Двете централни метафори всъщност са едно много смело решение. Защото те са така недвусмислено изведени, че трябва и да бъдат издържани докрай. Кръвта и млякото (кърмата) са соковете на живота, които ни свързват, гените, които текат в нас – родители, деца. Те са символ и на отчуждението, което идва от приемането на неизбежното – ние сме деца на своите родители, приличаме си и това няма как да се промени. Кръвта е ултимативната връзка, а млякото е изборът, в полза или не, на отчуждението. Двата символа са елементи на сложно изградени метафори, елегантно оформени и развити, без излишни абстракции и закърпени кадри. Всичко се нарежда плавно и води някак добронамерено, а не агресивно и експонирано, към емоционалните пикове и спадове.



Издържана, истинна атьорска игра, особено на трите актриси. Освен режисьорската работа, изпипаната атмосфера и прекрасната символика, за адмирации са трите актриси – Ирмена Чичикова, Дария и Калина Виткови (племенници на Майя Виткова). Мариана Крумова и Георги Спасов правят силни второстепенни роли, като особено сполучлив е екранният Тодор Живков, една сама по себе си амбициозна задача. Ирмена, Калина и Дария правят отдадени въплъщения, няма сянка от "игра" (много се изкушавам да направя сравнение с други нови филми по отношение на този огромен комплекс на преиграването и пренавиването). Диалозите (изкушението тук също е силно) са добре построени и изпълнени, химията, по-скоро отсъствието й, е напълно постигната. Ирмена е направо зашеметителна, особено в силната емоционална развръзка на дъжда от мляко, и дано хубавото в кариерата й тепърва да се случва.



Музиката, сърцето на един филм за мен, се движи в синхрон с героите, подчертава ключовите емоционални и сюжетни моменти и на някои места, направо приковава. Всичко дотук, както и техническите достойнства на „Виктория” – камера, звук, монтаж, ефекти, го правят един наистина световен филм и успехите му само може да го доказват:


“Виктория” е с широко международно признание:

Участие в над 70 международни селекции
Първият български пълнометражен игрален филм, избран за състезателната програма на най-значимия фестивал за независимо кино в света - Сънданс,
Първи в състезание в Ротердам,
Номиниран за международната награда за дебютен филм "Ингмар Бергман" в Гьотеборг,
Най-посещавана прожекция в рамките на Европейския филмов пазар в Берлин, в рамките на Берлинале,
Показан в Карлови Вари, BFI Лондон, Пусан,
Първо българско участие в състезателната програма на фестивала на американския филмов институт в Лос Анджелис - AFI Fest,
Първи в състезание на най-значимия фестивал за операторско майсторство в света Camerimage, Полша и много други
Носител на 9 международни награди.
Филмът е продаден за кино, ТВ, VOD и DVD разпространение в САЩ.

Най-важното - Отиди да го гледаш, защото "Виктория" тръгва по кината Всички знаем, че има талантливи творци, вълнуващи идеи, модерна кинематография, но и лошо разпространение, нулево финансиране и киното ни всъщност е един малък, но пък много разграден двор. Ако зрителите искат да гледат, няма къде, особено извън София. Така творците не получават обратната връзка, не се развиват и качествени продукции почти няма. Липсата на идеи и творческо развитие води до незаинтересованост, слабо финансиране и до близкия до нулата брой продукции на година. Затова отиди на някоя прожекция и се убеди сам:

"Виктория" е световно кино - вълнуващо, лично, красиво!


От 18 декември 2015 г. можем да гледаме "Виктория" в нашите киносалони

Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Любимите кулинарни филми на Hera.bg
· Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
· Чрез вградени живи бактерии дреха спира миризмата от изпотяване
· Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
· Без пържени храни, повече плодове и зеленчуци за децата в детските градини
· 19 август - Световен ден на фотографията
· Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
· Балерините на Дега
Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Неделя
25
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
От Ахтопол до Резово - I
Хубаво е да живееш във Варна, особено през лятото...От Южният плаж до Почивка е само пясъчна ивица, на...
Забавления на плажа
Настъпи лятото, а с него и топлото време, както и хиляди възможности за забавление, почивка и отмора....
Млада унгарска певица провокира с новото си видео
Младата унгарска певица Boglárka Csemer, известна още като Boggie, издаде новия си сингъл Nouveau...
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
Изборът
Имало едно време двама братя, които били коренно различни. Единият брат бил на върха на своята кариера,...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Щастието не се крие в липсата на проблеми, а в умението да ги преодоляваш
Щастието не се крие в липсата на проблеми, а в умението да ги преодоляваш....
Неостаряващото любовно писмо
Представете си времена, когато да погледнеш мъж в очите е било неприлично. Когато всяко докосване, всяка...
"Свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света"
"В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв...
Как така в калта сама да изоставя любовта?
Да бях умрял! До гуша ми дойде с достойнство да се перчи лицемерът, богатият от бедни да краде, нищожества...
Юрума – магьосникът с пиано
Юрума (Yiruma) е южнокорейски композитор на пиано музика. Името "Yiruma" означава „ще постигна“...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
В дъжда...
"Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовен неделен ден" "Anger...
На тази дата: 8 май - Ден на Червения кръст и на Червения полумесец
През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан (роден на 8 май...
Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
Романът "Камък от любов“ на Юлиян Попов попадна в мен като препоръка от приятелка, която познава автора....
Когато започнах да се обичам...
Вероятно много от нас се сещат само за комедийния образ, който прекрасните филми на Чарли Чаплин е оставил...
Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
1. "Мечта, която мечтаеш сам, е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност." 2. "Не се...
Август - с поезията на Борис Христов
С прах в душата и прах по нозете, с непоносимото слънце на рамото аз съм тръгнал да стигна морето, но...
Гневът и любовта
„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица...
Давай на света най-доброто от себе си
Хората често са неразумни, нелогични и егоистични; въпреки това, прощавай им! Ако си любезен, ще...
Художникът, влюбен в българката
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и...
Не запушвай тази врата...
"Но аз наистина го обичах. — Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало?...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...подпиши се под нея....
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
След любовта остава
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми,...
Феномен или илюзия е "11:11"?
Според ню ейдж философите, в комбинацията на часовника 11 часа и 11 минути се крие дълбок духовен смисъл....
А лятото е само наужким
Листата от старост се полюшкват. Държи ги вятърът на мушка. Падат на асфалта олющен и от студ на купчини...
"Живей така, че..." - Дамян Дамянов за любимите си поети
Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ...", написани между април-декември 1968 г. Христо...
10 начина да използваме тефтер с бели страници
В този свръхдигитален век хартията и писането на ръка все повече губят вниманието на хората. Всичко може...
Черна гора и Хърватска. Туристически дестинации по време на криза - II част
Черна гора и Хърватска Крайбрежията на двете бивши югославски републики с право могат да се нарекат...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
За Любовта - Омар Хаям
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш, да спиш до друг – не значи да преспиш. Не означава да...
Новата година започва с най-голямата луна за цялата 2018 г.
Новата 2018-та година започва повече от грандиозно. На 1-ви и 2-ри януари ще имаме възможност да видим...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Искам да ти кажа: "Празнувай обичта, която получаваш и раздаваш всеки ден!"
Мила дъще, Най-красивият букет за една жена е от покълналите стръкчета обич, които е засадила и отгледала...
Поезията на Мара Белчева
Простряло е зад глухата алея… Простряло е зад глухата алея мълчанието тъмните си двори. Висока порта...
Сбогуване с лятото
„Когато в нощите се промъкне хлад и по върхарите затрепти мъгла. Когато сладък сок налее гроздето и...
Вижте тези магически снимки на червени катерици, сякаш излезли от приказките
Във фотостудио на прозореца в собствения му дом фотографът Геерт Веген (Geert Weggen) е заснел стотици...
Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
Мрачната история на вилицата
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният...
Защо детелините носят щастие
Всеки от нас разхождайки се из тревата, тайно се е заглеждал в земята, надявайки се да открие малко съкровище...
Който те обича...
Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш....
Човек не се променя, когато го критикуват, а когато го обичат
Човек не се променя, когато го критикуват, а когато го обичат. ...
Да отвориш сърцето си
Откъс от книгата "Отвори сърцето си" Преди няколко века в пещера някъде в азиатската джунгла седем...
Рейки – могат ли ръцете да лекуват?
Учението Рейки е от онези съкровища на Изтока, към които ние, живеещите по на Запад, посрещаме със скептицизъм....
Збигнев Херберт: "Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста."
"Скъпи непознати, представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото...
Пол Остър: "Всеки човек е автор на собствения си живот."
"Винаги се чувствам стимулиран да откривам нови примери за собствените си предразсъдъци и глупост, да...
Момиче
Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите...
13 февруари - Световен ден на радиото
На 13 февруари през 1946 година е създадено Радиото на ООН, затова датата е приета за отбелязване на...
Hera.bg на две години
Днес (8 октомври 2011г.) Hera.bg празнува своята втора година в онлайн пространството. Честит рожден...
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
Първият български химн "Шуми Марица"
Никола Атанасов Живков от Велико Търново е автор на “Черняев марш” - славния военен марш, от който започва...
Мърцишор - северният съсед на нашата мартеница
Всяка година посрещаме най- женския месец, подарявайки мартеници на приятели, близки и познати. Вярваме,...
33 признака, че най-сетне си пораснал
1. Когато мисълта, просто че се прибираш у дома, те прави изключително щастлив. 2. Когато разбираш,...
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма....
Марк Твен - от просяка до принца
Когато говорим за хора, които завинаги ще останат в историята, несъмнено Марк Твен (30 ноември 1835...
Котките на тъгите
Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх...
Носната кърпичка – атрибут с много превъплъщения
Носната кърпичка е атрибут от тоалета, претърпял много превъплъщения. Този малък къс плат се е използвал...
Как зарязват лозите българите за Трифон Зарезан - снимки
Облечени в народни носии по стара българска традиция жителите на с. Тополи край Варна зарязват лозите...
Имай вяра в себе си
Имай вяра в себе си. В критичния момент се оказва, че знаеш точно какво да сториш....
Лекарство без рецепта
Препоръчва се при: чувство за цялостен дискомфорт в живота ви. От леки болежки, причинени от местене...
Март
Сега съм Март. И време за промяна. (Премигнеш ли, току ще разцъфтя.) В тревичките ти бродя... И ме...
Остров Ломбок, Индонезия - сърфинг сред екзотиката на Югоизточна Азия
За Ломбок чух случайно. Идеята да посетя Индонезия беше отлежала достатъчно дълго, беше се оформила и...
Вик в тишината
Вятър иде от земята - август бавно се руши. Спят на сенките стадата със слънчасали души. Сури хребети...
Дечко Узунов: "Трябва да събереш на фокус всичко, което искаш да кажеш."
Дечко Узунов (22 февруари 1899 г. - 26 април 1986 г.) е български художник - един от най-универсалните...
Равното заплащане
Ако работите в малка частна фирма, веднага ще разберете за какво става въпрос. Започва от интервюто за...
Когато Майстора срещна Маргарита
"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи...
13 март: на тази дата е роден Панчо Владигеров
Панчо Владигеров (13 март, 1899 г. - 8 септември, 1978 г.) е представител на така наречено “второ поколение”...
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли,...
Утринна сянка
Тихо свита пак мълчи сутринта, вплела в дланите горчива мъгла зад прозорец, покрит с цветни листа....
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна....
Раздадоха наградите за театър "Аскеер - 2017"
"Правете изкуство, а не война, в този наш идиотски свят", това каза актрисата Меглена Караламбова в кратката...
Защо се интересуваме от живота на известните?
Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните....
Козунаци - из "Патиланско царство"
Драги ми Смехурко, Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко....
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
"...Бъди на себе си във всичко верен"
“Не давай глас на зрелите си мисли, а на незрелите не давай ход. Естествено се дръж, но не простей! В...
Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си. Шум на тънки скършени...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook