Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 25 ноември - Международен ден за елиминиране на насилието над жени и момичета
· Обсебени ли сте от връзката си?
· Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
· Приятелките в нашия живот
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Циганското лято на живота ни
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
Четвъртък
5
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Синдром на информационното претоварване
Толкова сме свикнали с информацията, че дори не отчитаме как тя лавинообразно превзема живота ни. Още...
Да се предпазим от рака на гърдата
Всяка година, данни на СЗО, над 1 милион жени по света чуват тежката диагноза карцином на гърдата. Застрашена...
Замразените зеленчуци - полезни или не
Замразените зеленчуци са истинско спасение за работещите домакини – намират се във всеки супермаркет,...
Самовнушението
Свикнали сме преди всичко да вярваме на себе си или поне живеем с това убеждение. Много често чуваме...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Клечки за зъби и още нещо
Не, не става дума за клечките, с които сме свикнали от време на време скришом или не да почистваме остатъците...
Да спрем да храним страховете си с някои лесни техники
Според някои теории, човек се ражда само със страх от силен шум и от падане. Всички останали страхове...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Подарете си здраве с червено цвекло
Хапването на червено цвекло в преходния период между различните сезони подпомага поддържането на добро...
Кралицата на драмите
На нея й се случват само изключителни неща. Поне тя смята така. Разказва за тях подробно и развълнувано,...
Опасните бенки
Бенките представляват струпване на пигментни клетки. Една част от тях са вродени, а друга се появяват...
Хламидията - коварство и любов - I
В миналото непредпазливите любовници често запазвали незабравим спомен от бурната нощ – зараза със сифилис...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Витамин К - какво трябва да знаем?
Всички сме чували за витамини A, B, C, D, дори и E, но какво да кажем за K? Витамин К е вероятно един...
Филтърът за мисли и рутината
Той решава върху кои от общо 8-те млн. бита информация, които текат през мозъка ни да се концентрираме....
Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
Какво става, когато технологиите, и то най, най-новите се съюзят с рекламния бизнес, не за поредната...
Храни, които да избягваме по време на бременност
Правилното хранене е жизненоважно за нашия организъм. Често намираме причина да забравяме това. По време...
Добрият стар сапун - II
Сапунът и киселинният баланс на кожата Най-силният аргумент срещу сапуните е високото им pH – между...
Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем
Тъгата е едно такова особено чувство, от което сякаш всеки иска да избяга. Напоследък все по-усилено...
Какво представлява „времевата перспектива“ и как да определим към кой тип принадлежим?
Колкото и странно да звучи, всички ние пътуваме във времето: често се връщаме към спомени от миналото...
Кокосовото масло може би не е толкова полезно за здравето, колкото смятахме
Кокосовото масло, което се добива от ядката на кокосовата палма, е короновано като универсално полезна...
Какво да хапваме за дълбок и пълноценен сън?
Между съня и храната съществува неоспорима връзка. Оказва се, че това, което консумираме на вечеря, може...
Анти-ейдж характер
Да си призная, словосъчетанието „анти-ейдж” е в противоречие със собствените ми разбирания. Смисълът...
8 начина да се предпазим от грип и простудни заболявания
Сигурно, 100 % действащо лечение на грипа и простудните заболявания все още няма. Затова, когато се простудим...
5 житейски урока от "Алексис Зорбас"
"Остави хорицата на мира, началство, не им отваряй очите; ако им ги отвориш, какво ще видят? Немотията...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
Проста храна = добра храна = здраве
Храненето вече е тема, от която просто ми пуши главата и ми иде да избягам на село, където ще си произвеждам...
Бъди автор на всеки ден от живота си
Имаш ли чувството, че не си част от собствения си живот? Че нещата се случват без твоя контрол и не по...
Признаци на хормонален дисбаланс
Нарушенията в ендокринната система могат да бъдат не по-малко опасни от тези в сърдечно-съдовата например,...
Най-трудната борба
Животът е низ от усилия, справяне с предизвикателства или крушения. Най-трудната борба обаче не се води...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook