Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Бъди!
· Типове поведение, които вредят на увереността
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
· Еднакви дрехи за мама и бебе - да или не?
· 7 дразнещи навика на поколение Z
Понеделник
25
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Овес за здраве и красота
Всички знаем, че пълнозърнените култури са идеалната закуска, която засища и ни дава здравословен старт...
Вместо равносметки и обещания - списък с планове
Доскоро не вярвах в равносметките и обещанията на Нова година. Запъването в определена дата, за да „оправиш”...
Спящата красавица
Сънят за хубост не е мит. Хората, които спят достатъчно (около 8 часа на денонощие) изглеждат по-млади...
В защита на Храната
Храната. Защо такова обичайно нещо като храната има нужда от защита? Според американският журналист и...
Лапад - непретенциозен, но много полезен
Лападът е може би най-разпространеният по нашите земи зеленолистен зеленчук. Расте из цялата страна,...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Размърдай зъбките. Брекети
Щастливи сме, че живеем точно в това време. Могат да се изброят много причини, но тук ще се спрем на...
Кривата на глада II
Гликемичният индекс (ГИ) подрежда храните в скала от 0 до 100 в зависимост от това как вдигат нивото...
Как да станем по-добър събеседник и да подобрим общуването?
Днес комуникацията е всичко. За малко време да изразиш максимално, да направиш впечатление, да бъдеш...
Да се насладим на живота по график
Когато ежедневието ни започне да изисква от нас перфектно разграфяване на часовете и минутите така, че...
Под пара
Ние бягаме, те ни гонят. Сроковете, изискванията, плановете, неотложните действия – всички се варят на...
Да се скриеш зад думите
Няма спор – евфемизмите, онези по-деликатни „други“ думи, с които заменяме грубите и вулгарни назовавания...
Да учиш азбуката отново - II
Дончо Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
Черните перли на гората
Семейство Бъзови включва над 25 рода растения, разпръснати по цялото земно кълбо. Към него се числи родът...
Брюкселско зеле - миниатюрното съкровище на семейство Зелеви
Както можете да предположите, родината на брюкселското зеле е Белгия. Да, и Европа е дала нещо толкова...
Да отслабнем или да не отслабнем?
Всички ние прекрасно знаем как се отразяват излишните килограми на здравето ни, външния вид, самочувствието...
Защо е толкова полезна рибата?
Всички сме чували как диетолозите препоръчват консумацията на риба два пъти седмично. Интересни статистики...
5 неща, които да направим, ако се почувстваме самотни
На всекиго се случва - обвързани или не, разделени наскоро или с дългогодишна връзка. Чувството за самота...
Остаряването не е само от възрастта
Замисляте ли се защо остарявате с различен темп от вашата съученичка от гимназията? Явно проблемът не...
Червена детелина за женско здраве
Червената детелина е разпространено ливадно цвете, което пчелите много обичат. И неслучайно. Освен сладките...
Броколите – една от най-ценните храни
Едва ли има човек, който да не знае, че броколите са много полезни. Въпреки това у нас този зеленчук...
Видео за вдъхновение: Силно послание към днешните жени
Ако сега съм млада жена, не съм сигурна дали бих се справила. С всичките тези неща, които имате - възможностите,...
7 начина да повишим имунитета си
Всеки иска целогодишно да е здрав. Информираме се оттук-оттам и уж знаем всичко, но стане ли дума да...
Национална лятна АНТИСПИН кампания "Животът е безценен!"
За десета поредна година Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за...
Коренът от сума - мощен адаптоген и имуностимулатор
Коренът от сума е природно средство за повишаване на енергията и стимулиране на имунната система, което...
Да придадем на зимата душа и топлина
Зимата е всяка година по едно и също време, но някак винаги успява хем да ни изненада, хем очаквано -...
Ориенталският танц
В древността танцът е бил мистичният език, чрез който хората са се свързвали с божествата и с мъдростта...
Билки при безплодие
Не винаги желанието за дете се увенчава с бърз резултат. Някои двойки се налага по-дълго да чакат мечтаното...
Пришки и мазоли
Какво е общото между пришките и мазолите? И двете са много разпространени неприятни изменения на кожата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook