Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Какво се промени за жените и момичетата за последните 25 години?
· Жените не трябва да се оправдаваме за това, което сме
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· 4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
Сряда
8
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Синдромът „Започвам от утре”
"От утре ще ставам по-рано и ще си лягам навреме. Най-после ще занеса ютията на ремонт, ще почистя основно...
Хималайската сол - в oсновата на живота
Всички знаем за "белите" врагове на здравето, за които трябва да внимаваме - бяла рафинирана захар, бяло...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
17 април - Световен ден на болните от хемофилия
На 17 април отбелязваме Световния ден на болните от хемофилия. В България засегнатите са 700 души, от...
Всичко за захарта - вреда, алтернативи и как да подслаждаме без бяла захар
Винаги съм имала влечение към сладкото. Понякога това ми пристрастие неусетно е преминавало в зависимост....
Кенгурова грижа за недоносените бебета
Терминът „кенгуру-грижа”, още „кожа-до-кожа” грижа се използва за специална грижа в първите часове и...
Лагом - шведската философия за балансиран и щастлив живот
Lagom [la-gom] е шведски термин, който означава „просто достатъчно“ - да имаме точно нужното количество...
Водна медитация
Възприятията за "хубави и лоши неща" в живота ни са субективни и най-често базирани на миналото или...
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
9 + 1 причини да хапваме диня
1. Динята е 92% вода. Тоест - тя е идеално средство, утоляващо жаждата в горещия ден. Световен ден...
Урок по химия за бъдещи майки
По време на бременността се налага да научите много нови неща, както и да си припомните стари знания....
Фитнес режим за мозъка
Мозъкът също има нужда от грижа и упражнения – точно като останалите части на човешкото тяло. Всъщност,...
Физическите признаци на депресията
В последните години все повече млади хора са засегнати от една от най-незабележимите психични болести...
Да се отървеш от излишното е от съществено значение за твоето благополучие. Как?
Днес всички сме водени от стремеж за трупане – на все нови и нови вещи, на повече приятели в социалните...
Калолечение за здраве и дълголетие - II
Какво трябва да знаем още за калолечението: То се назначава по лекарска преценка. Предписаният курс...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 31
Ден 31 от Коледните пости. Снощи приготвих яхния от зелен боб за момчетата. Аз бях на фирмено парти,...
Пачули - аромат и здраве
Известно е, че първото впечатление, което правим на хората зависи от дрехите, обувките, цялостната ни...
Чакрите - колелата на живота - II
Четвърта чакра Нарича се още сърдечната чакра или чакрата на любовта. Пулсира в областта на сърцето...
Камут или корасан? Истината за древния сорт пшеница
Напоследък камутът става все по-популярен сред почитателите на здравословните храни, но какви факти...
В помощ на родителите: "Ученикът ми не иска да се храни здравословно!"
Децата трябва да се хранят здравословно, спор няма по този въпрос. Изумителното е, че днес знаем повече...
В плен на … тестото
Замисляли ли сте се какво чак толкова изкушаващо има в една кифла. Отговорът е много прост - леснодостъпни,...
Как да отстояваме себе си по-ясно?
Какво означава да бъдем решителни и да отстояваме себе си? Ако погледнем дефинициите в речниците, то...
Когато някой близък тежко боледува
Най-близката приятелка на Силвия има злокачествен тумор и ходи на химиотерапия, но тя така и не може...
Заболявания и лекарства, от които се пълнее
Често сме чували хора с наднормено тегло, да „оправдават” излишните си килограми с реални или мними заболявания....
Хипотерапия - как лекува общуването с конете
Конят е животно, към което множество народи имат култ. Неговият образ присъства в религията, обредите...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 24
В ден 24 на Коледните пости установяваме, че, макар да не се лишаваме от храна, сме свалили с по около...
Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
Днешният човек трябва да бъде забавляван. Телевизията особено силно ни напомня това – шоута, сериали,...
Бързай бавно
Макар скоростта да е високо ценено качество в множество състезания, в ежедневието е добре да намалим...
Безопасни ли са дамските тампони
Първият тампон е създаден преди 80 г., но и до днес не е открито по-удобно средство за интимна хигиена...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook