Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Циганското лято на живота ни
· 10 съвета за жената над 35
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· Как неправилното хранене застрашава децата през 21 век?
· Принуждаването на децата да пазят диета може да навреди на здравето им
Петък
18
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Любовта, която разрушава всичко по пътя си
Запитвали ли сте се дали има любов, която руши? Обикновено, когато се съберем с някого, ние градим, стараем...
Масаж за извайване на тялото - II
Лимфодренаж Този вид масаж може както да се редува с антицелулитния при портокалова кожа, така и да...
Разходка по време на сън
Когато стане дума за сомнамбулизъм първото, което се сещам, е един френски комедиен филм - „Бонифас...
Хънибуш - меденият чай
Той е сред по-малко известните билки, но това не означава, че свойствата му са за пренебрегване. Името...
Лошите сутрешни навици, с които да се разделим
Както започне денят, така ще премине. Рядко се замисляме, че действително - началото на деня ни определя...
Хламидията - коварство и любов - I
В миналото непредпазливите любовници често запазвали незабравим спомен от бурната нощ – зараза със сифилис...
В банята – време само за мен
Банята. Освен ако не си заедно с любимия в нея (,но това са специални ситуации) та в класическия случай...
Защо да накисваме предварително семена, ядки и варива?
По време на пости многократно увеличаваме количеството на консумираните зърнени и бобови храни, а суровите...
Как вкопчването пречи на любовта
Раздялата с любимите хора е мъчно, болезнено преживяване. Стари приятели, любовници, съпрузи, дори малките...
Да бъдем господари на живота си
Замисляли ли сте се кое е най-важното нещо в живота ви? Да посетим местата, за които винаги сме мечтали,...
Кокосово масло за здравето
Приложението на кокосовото масло в козметиката е познато отдавна, самостоятелно или като основа на кремове...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
Прекомерното окосмяване като тревожен симптом
Тъмните, твърди и на необичайни места косми, колкото и странно да звучи, съвсем не са безопасни за своята...
Осъзнато сънуване
Сънищата, смята Фройд, са потиснати желания и страсти, през деня заключени в подсъзнанието ни, а докато...
Фермерските пазари - перспектива за био земеделието
С всеки изминал ден нараства броят на хората, които живо се интересуват от това, какво слагат на трапезата...
Подправки за красива фигура
Ето, че дойде лятото и вече се оглеждаме за по-ефирни дрехи. За жалост, някои от нас, са понатрупали...
Синдром на информационното претоварване
Толкова сме свикнали с информацията, че дори не отчитаме как тя лавинообразно превзема живота ни. Още...
Да простиш на някого, който не иска прошка
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама...
Печени кестени срещу есенната умора
Тя винаги е леко тъжна - заради изминалото лято, заради събраните емоции и спомени и заради последните...
Шипката - богатство на полезни вещества в малка опаковка
До слънчевата пролет има още много време, сезонът на простудите е в своя вихър, а плодовете и зеленчуците,...
Как да изчисляваме калориите - II
Нивото на физическа активност (ФА) Средно 30% от калориите, които приемаме отиват за физическа активност,...
Как да започнем разговор с непознат?
„Страхът прави непознати хора, които биха били приятели.“ - Шърли Маклийн Да започнеш разговор...
Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"
Екхарт Толе (р. 16 февруари 1948 г. в Германия като Улрих Толе, но гражданин на Канада) е наричан "един...
Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Комплексът за малоценност е изследван най-вече от Алфред Адлер, австрийски лекар и физиотерапевт, основател...
Колко са полезни фибрите и трябва ли все пак да ги ограничаваме?
Фибрите нашумяха заради влиянието си върху общото здраве и здравословното поддържане на теглото, но какво...
Уморена ли е душата ви?
Можем ли да кажем, че душата се е уморила? Не можем. Този вид умора е такъв, че остава незабелязан. Ден...
Какъв тип си: „Круша” или „ябълка”
Нормалното тегло все още не е гаранция, че сме в здравословната норма. Оказва се, това не зависи от килограмите,...
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
"На другия ден". Или как да се преборим с махмурлука
Независимо, дали младежките буйни години отдавна са отминали или не, махмурлукът е нещо, което си същестува....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook