Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· 25 ноември - Международен ден за елиминиране на насилието над жени и момичета
· Приятелките в нашия живот
· Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
· Циганското лято на живота ни
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Идеи за детската стая, когато децата са три
· За външния вид, дрехите и подрастващите момичета
· Какви грешки допускаме, когато постоянно угаждаме на децата си?
Събота
22
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сбогом, начално училище!
С 4-ти клас си заминава една фаза от образованието ни - сбогуваме се с началото училище. Вярвам, че това...
Жените и бирата
В рекламния фолклор бирата е единствено мъжка привилегия, която силният пол използва не толкова по предназначение...
Вместо равносметки и обещания - списък с планове
Доскоро не вярвах в равносметките и обещанията на Нова година. Запъването в определена дата, за да „оправиш”...
Най-силните женски страхове, свързани със старостта - II
Финансова нестабилност Дори и днес, когато двата пола са равноправни, мъжът обикновено е този, който...
Нова година - без равносметки, без обещания
Това време на годината е обичайното, през което се правят равносметка за изминалата и обещания за предстоящата....
Хормоните на доброто настроение
Когато стане дума за хормони, мнозина мислят, че това е сила, която по никакъв начин не можем да управляваме....
Брашното от рожков - здравословната алтернатива на какаото
Брашното от рожков нашумя последните години най-вече като здравословна алтернатива на какаото. Особено...
Много хубаво не е на хубаво. Защо пък да не е?
Сигурно поне веднъж в живота сме си казвали, че много хубаво не е на хубаво. Минавала ни е подобна мисъл,...
Вода в коляното – проблем не само на спортистите
Чувствате коляното си някак странно... сякаш не е вашето. Имате усещането, че нещо ви дърпа всеки път,...
Ползите от ледено студените душове
Почти всеки се наслаждава на дълготрайния горещ душ след натоварен работен ден, оставяйки се на благоприятния...
С билки срещу тютюнопушенето
Отношението към пушенето се е променяло през годините в различните части на света. Първоначално е приемано...
Навиците ни - по пътя извън зоната на комфорт
Какво правихте тази сутрин, след като се събудихте? Как ви мина денят? Как отговаряте вечер на близките...
Самочувствието – въпрос на избор
Случвало ли ви се е да се питате как така непривлекателната ви колежка има толкова богат и красив мъж....
По какъв начин любовта оказва влияние върху личността ни?
"Да бъдеш силно обичан от някого ти дава сила. Да обичаш силно някого ти дава кураж!" - Лао Дзъ ...
Синя тинтява за засилване на апетита и за по-добро храносмилане
Тази билка се среща в цялата ни страна - по тревистите места, край храсталаците и в горите на всичките...
Алабаш: Нинджата от сем. Кръстоцветни
Алабашът е представител на голямото семейство Кръстоцветни, не толкова популярният роднина на добре познатите...
Начините да избягаш
Когато не живее добре, човек използва заместители. Те са неговите бягства от липсващите му хармония и...
Криза на 40?
Да, именно, кризата на 40-те. Звучи като изтъркано клише. Кой не е чувал за нея – това са годините,...
Причини за постоянната умора
Вече наближава пролетта, а с нея и така „любимата” ни пролетна умора. При някои от нас тя е особено осезаема,...
Как да се научим да контролираме тревожността си
Тревожността е състояние, което лесно може да се превърне в голям проблем, когато се свърже с други психологични...
Есенно пречистване на организма със сезонни храни
През есента природата навлиза във фаза на оттегляне, жизнените сокове на растенията се връщат обратно...
Как изживяваме смяната на времето?
Пролет е. Предполага се, че светлината и топлото време трябва да ни вдъхнат нови свежи сили, настроение...
Да започнем „на чисто”
В живота идват моменти, когато всичко се обърква, сякаш целият свят се е срутил върху нас и не виждаме...
Уморените крака
Изящните пантофки, с които излизате сутрин за работа до вечерта се превръщат в „испанско ботушче” (средновековен...
На тази дата: 10 октомври - Световен ден на психичното здраве
Световният ден на психичното здраве е учреден с цел повишаване на обществената грамотност по отношение...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 29
Ден 29 от Коледните пости. Вчера вечерта премина в приготвяне на сурвакница за детето. Опуках царевица...
Честита да е 2016 г., приятели!
На 1-ви януари погледите и сърцата ни са устремени с надежда в новата година. Пожелаваме си хубави неща,...
14 съвета за по- енергичен ден
"Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо Забелязали ли сте, че в съвременното...
17 май - Световен ден на хипертонията
Отбелязването на Световния ден на хипертонията е глобална инициатива, ръководена от Международната асоциация...
От сън спомен има
Често денят не ни достига, за да се справим с безбройните задължения, с които сме се нагърбили в работата,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook