Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
· Имате тийнейджър и се чувствате самотни? Има причина за това
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Самодостатъчните жени
· Дълбоката жена
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Границите на вниманието към децата
· Нейно Величество Младост
· Алтернативни (спортни) активности, които може да увлекат детето ви
Събота
25
Май 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Глобалната храна
Глобализацията е неотменим факт, чиито блага вече отдавна ползваме в много отношения. Знаем какво става...
Грешки по пътя към красотата - II част
● Непостоянство Вие сте стихийна личност? Не можете да устоите на вкусна храна, а после топите...
Сушените плодове лекуват - II част
Със стафиди хранели робите в древния свят - за да издържат на тежкия труд. Гроздето в сушено състояние...
Сминдухът - билка, подправка и щипка традиция
Латинското наименование на растението сминдух, чиито семена в България наричаме чимен, е Trigonella foenum-graecum,...
Ябълков оцет за здраве и красота
Според Библията ябълката е символ на познанието (,което изкушило любопитната Ева), според омировата „Илиада”...
Да събудим сексуалността си
Когато стане дума за страст, секс, обикновено говорим за връзки – как да запазим страстта по-дълго, как...
Фермерските пазари - перспектива за био земеделието
С всеки изминал ден нараства броят на хората, които живо се интересуват от това, какво слагат на трапезата...
Опасна ли е токсоплазмозата?
Почти всяка бременна настръхва при споменаването на токсоплазмозата и през 9-те месеца бъдещите майки...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 18
Ден 18 от Коледните пости. Ехе, почти сме ги преполовили! Все още се чудя как моето момче реши да пости,...
Самовнушението
Свикнали сме преди всичко да вярваме на себе си или поне живеем с това убеждение. Много често чуваме...
Оризовата вода
Ако имате малки деца сигурно вече сте я изпробвали като ефикасно средство срещу диария. В Индия я ползват...
Целината - от кулинарията до здравето
Зеленчук, подправка или лекарство – не бихме могли да дадем еднозначно определение на целината. Може...
Хранителна алергия или нетолерантност към храна. Коя е разликата?
На всички ни е известно какво представлява захранването на бебетата- постепенно въвеждане на храната,...
Масажът лекува душата и тялото
Хората се делят на такива, които никога не са ходили на професионален масаж и на такива, които са ходили....
Имате ли чувството за хумор?
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи заради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка....
Всяка година над 7 милиона души умират в резултат на тютюнопушене
Тютюнопушенето ежегодно причинява смъртта на над 7 милиона души по света, се казва в доклад на Световната...
Повече за класическата хомеопатия
Ако вече сте на етап, в който сте изоставили споровете за истинността на хомеопатията и сте решили да...
Предстои ви операция? Има и добри страни
Мнозина приемат с ужас мисълта, че им се налага операция. Не става въпрос за такава, от която да зависи...
Акупунктура и акупресура - древно лечение на тялото и душата
Акупунктурата и акупресурата нашумяват все повече и повече и са официално приети алтернативни терапии...
Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
Почти всеки от нас го е изпитвал. Чувството на безпомощност, съпроводено с непреодолим яд и огромно количество...
10 причини, заради които купуваме ненужни вещи
Ефектът "Дидро" Кога се случва: Това е случаят, когато си купуваме нещо страхотно, но се оказва, че...
Следродилната депресия - I
Много жени очакват с нетърпение един от най – хубавите моменти в живота си – появата на тяхното първо...
11 лични вещи, които са си наистина лични
Има лични вещи, които споделяме с приятелките си, които споделяме със сестра си и такива, които са си...
14 ноември - Световен ден за борба с диабета
14 ноември е Световен ден на борбата с диабета. За първи път той се чества през 1991 г. от Международната...
Аднекситът – потайната женска болест
Пролетното слънце ни мами да свалим досадните зимни дрехи и да почувстваме лъчите върху кожата си. Но...
Фурмите - сладкият и здравословен дар на Ориента
Фурмите са изключително ценен и полезен плод, един от най-древните, познати на човечеството. Корените...
Розата като лечебно средство
Цъфналите по това време на годината рози са не само наслада за очите и обонянието, но и лечебно средство,...
Вдъхновяващите неща, на които сме способни
Всеки ден от годината е вдъхновяващ, всеки ден от годината е безценен дар. Ако смятаме, че живеем напразно,...
Цели, намерения и желания
Една от основните думи в живота ни е думата цел. В действителност целият ни живот е изтъкан от цели,...
Тайните на малца
Поради специфичните си свойства и в комбинация с останалите пивоварни суровини, малцът е основна суровина...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook