Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Самодостатъчните жени
· Дълбоката жена
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Ироничното усещане да си родител днес
· Съвети за повече хладнокръвие преди първия учебен ден
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
Неделя
25
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
Очакването
То може да бъде сладостно, да придава цвят и очарование на иначе монотонното ни ежедневие.. Ала може...
Криза на идентичността - кога се случва и кой е заплашен?
Може би сте чували и преди термина "криза на идентичността" и вероятно имате някаква представа какво...
Лутеинът – мощен антиоксидант-съюзник за добро зрение
Очите са един от най-важните ни органи. В съвременния ритъм на живот, често ги претоварваме с дълго стоене...
Сок от нар за здраво сърце и добра памет
Сокът от нар, който се добива от малките семена на екзотичния плод, е определян за един от най-здравословните...
Водна аеробика
Ако харесвате спорта и се грижите за фигурата си, но жегата през лятото ви измъчва. Парковете са гъстонаселени...
Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
Забелязвате ли непрекъснатото желание на голяма част от хората около вас да се показват, да изявяват...
Херпесът – гостенин за цял живот
На пръв поглед мехурчетата с течност, които периодично се появяват по устните ни, изглеждат като козметичен...
Навиците ни - по пътя извън зоната на комфорт
Какво правихте тази сутрин, след като се събудихте? Как ви мина денят? Как отговаряте вечер на близките...
В края на лятото: Пигментните петна – защо и кога се появяват
В желанието си да имаме красив и траен тен, често пренебрегваме някои важни здравословни фактори. Всъщност,...
Сексизъм и сексуалната освободеност на жените - митове и двойни стандарти
Сексуалността е неделима част от всеки здрав психически и физически човек. Темата за сексуалната освободеност...
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
Спанакът - шампионът на пролетта
Спокойно можем да кажем, че спанакът е истински шампион на богатото зеленчуково царство и точно през...
Подхранващи и етерични масла – има разлика!
Скоро попаднах на една статия, където под заглавието „Чарът на етеричните масла” надълго и на широко...
Между истерията и депресията: Нова Година
„Къде ще бъдеш на Нова Година?”, „А с кого?”… Това са най- омразните въпроси в края на годината, особено...
Кърменето никога не е било толкова красиво
Кърменето е естествено, колкото храненето. Нужда. Но при бебетата това не е нужда само от храна, а от...
Горещи нощи? Спете голи!
За някои хора обличането на специални пижамки или нощнички преди лягане е най-естественото нещо на света....
Фитоестрогените - решение на проблем или създаване на нов
Хормоналният баланс в човешкия организъм е фино настроена сложна машина. Още по-сложни стават нещата,...
Фитнесът като удоволствие - I
Повече от всякога през лятото искаме да изглеждаме и да се чувстваме добре в кожата си. Но без физически...
Най-важните правила за употреба на билките
Често, чули-недочули от приятелки, се залавяме с някакво билково лечение за някакъв наш проблем. Твърде...
Изкуството на късната лятна вечеря
Лятото, в големите жеги, нямаме никакъв апетит, факт. Едва смогваме до обяда да задържим някакво желание...
Шампионите на суровите ядки - II
Маслото от бадеми притежава многостранни полезни свойства. В козметиката то има успокояващо, омекотяващо...
Газираните напитки – за утоляване или разпалване на жаждата
Навън вече е топло. Ние се радваме на галещите лъчи на слънцето, стараем да прекарваме повече време в...
Плуване за изваяно тяло
Плуването е може би най-подходящото физическо упражнение за добиване на изваяна фигура и добър тонус....
Пирей - още един плевел, полезен за здравето
Пиреят нерядко се явява проблем за големи пространства обработваеми и необработваеми площи, тъй като...
Щастлива и успешна да е новата 2018-та година, приятели!
Искаме или не, в края на всяка година се обръщаме назад за онзи кратък проблясък - как минаха дните й,...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 25
Ден 25 от Коледните пости. Вчера направих Супа от червена леща с мароканската подправка Рас ел ханут,...
Зеленчуковите сокове
Ако сте последователи на здравословното хранене най-вероятно отдавна сте заменили пакетираните сокове...
Една дъвка, моля!
Прототипът на съвременната дъвка е открит още в дълбока Древност, когато нашите предци са използвали...
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook