Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Какво се промени за жените и момичетата за последните 25 години?
· Жените не трябва да се оправдаваме за това, което сме
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
· Виждам те...
· "...Друга няма по-сладка думица от мама"
Събота
19
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Спрете киселините без лекарства
Не се сещам за по- неприятен начин да си развалиш удоволствието след вкусната вечеря от този да усетиш...
Защо лятото е най-добрият момент да започнем да живеем минималистично?
Много от нас си представят началото на дадена промяна в живота си с отправна точка - понеделник, Нова...
Ако само знаеше...
В деня за борба срещу СПИН, нека се замислим за тези носители на вируса ХИВ, които нищо не подозират....
12 причини да изберете почивката на село
“На село, ли? И какво ще правите там? Няма ли да подивеете и да ви е скучно” - това вероятно ще ви попитат...
Актрисата Ема Уотсън за красотата
“Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен или съвършените зъби. Красотата е в лицето,...
На 19 март отбелязваме Световния ден на съня
Липсата на здрав сън води до сериозни здравословни усложнения - високо кръвно, диабет, белодробни проблеми....
Какво да избягваме веднага след хранене?
Важно е да поддържаме добър начин на живот, да се грижим за тялото и ума си, за да бъдем пълноценни...
Грабни момента и го изживей!
Всеки ден сякаш нищо не се променя, а като погледнеш назад нищо не е същото. Измина още една година....
Касисът събира най-много витамини на едно място
Касисът, познат още като „черно френско грозде”, е сред растенията, за чиито ползи тепърва ще се говори....
Овулационен синдром
Всички сме чували за предменструалния синдром, а много дори го изстрадват ежемесечно. При други жени...
Ново изследване установява, че физическото обездвижване става все по-опасно
Ново европейско проучване посочва каква е цената на обездвижването – бомба със закъснител, която убива...
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
"Опасните" блюда, които повишават апетита
Когато искаме да свалим някои и друг килограм, внимателно избираме по-ниско калорични храни. Някои от...
Нощните смени увеличават риск от спонтанен аборт, сочи проучване
Бременни жени, които работят две или повече нощни смени в седмицата, са подложени на по-висок риск от...
Кърмаческа стачка
Кърмаческа стачка е термин, който се отнася най-общо за бебе, което е под годинка и внезапно отказва...
Електрическата четка за зъби – лукс или необходимост?
Тя е модерна, технологична, с много функции и има претенции да измива най-добре зъбите. Дали обаче е...
Ечемикът - простичко зрънце, а толкова много приложения и ползи
Ечемикът е растение, което е с човечеството от хилядолетия заради високата си хранителна стойност, но...
Да успокоим разтревожено дете с тези магически фрази
Децата изглеждат смели и безстрашни, но са изтъкани от много сенки, малки и големи чудовища и несигурност....
С душа на пътешественик
Ако сте от хората, чиято душа все жадува за нови преживявания из различни страни - познати и чужди дестинации,...
Чипсът - факти, вреда и алтернативи
Макар чипсът да е резултат от кулинарна грешка, това е една от най-обичаните храни днес в света. Установено...
Защо да тренираме вечер, а не сутрин?
Чудили ли сте се някога кога е по-добре да тренирате – сутрин или вечер? Истината е, че този въпрос...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Канистерапията – общуването с кучета лекува
„И зная – ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”, ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!“...
Ски упражнения - Да подготвим ръцете - I
Специфичността на техниката на скаране на ски изисква подготовка на тялото със специфични упражнения....
Моята първа домашна гранола
Добро утро с първата ми домашна гранола. Имах един изостанал пакет мюсли, с които реших да опитам. Какво...
Воинът в нас – имунната система
На прага сме на сезона на грипните щамове с животински имена, вечно течащите носове и покашляне от всички...
Недоносените бебета, медицината и ние, родителите им
Преждевременното раждане е най-голямата причина за детската смъртност на деца до 5 години. Според СЗО...
Масаж за извайване на тялото
Независимо, че в методиките за моделиране на тялото постоянно се множат, масажът остава един от най-предпочитаните...
18 ноември - Европейски ден за разумно ползване на антибиотици
Тази дата е обявена от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията към Европейската...
Тръстиковата захар – здраве и аромат на южно слънце - I
От малки знаем, че захарта е само празни калории и в нея няма нищо полезно – нито витамини, нито минерали....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook