Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Лична история: Как се възстанових след развода



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала силно преувеличена, но тогава я усетих напълно – та това е цял, отделен семеен статус. Бездушно издаващ поражение, провал, депресия, проси съжаления...Ако някой ме питаше: „Омъжена ли сте?”, аз имах два избора за отговор. Дългата версия: „Бях млада, срещнах хубаво момче и се влюбих, но допуснахме времето и грижите да ни отдалечат, не се грижехме един за друг, но си разменяхме обиди или мълчание и любовта ни умря. Останалото е следствие, но да, дори след развода, аз все още се чувствам омъжена” Не давах тази версия, а кратката: „Бях, но се разведохме.” А понякога дори забравях за развода и машинално ограждах на семеен статус – „омъжена”.

Трудното, истински трудното идва заради детето. Виждам него в очите й, маниерите, които ме разсмиваха в него, с тъжна наслада забелязвам у нея. Толкова е трудно да се разделиш с някого, а да виждаш умаленото му копие всеки ден. Тъгата, която я обзема внезапно, оставя дълбоки дири в и без това изораното ми сърце. Детето няма вина, опитахме заради нея, но само стана по-зле. Когато решихме, изпитахме облекчение. Мина бързо и лесно, ние двете останахме в нашия си дом, а той е на квартира. Опитва се да събере и той живота си наново. Защото той наистина продължава, без да ни пита, искаме или не, трябва ли или не. И единствената ни възможност е да продължим с него. Не заради детето, заради себе си.

Кога започнах да се съвземам след развода

Когато се прибрах една вечер, дъщеря ми беше на гости у приятелка, и открих, че тишината и самотата ми харесват. Искам да изпълвам пространството с моите си звуци, без да се притеснявам той какво мисли, той какво ще каже – ако увелича музиката или изпия сама една бутилка вино. Свободата от това, което толкова време ме е потискало, изби с пълна сила една ледена февруарска вечер. И докато детето остана да спи у приятелката си, аз изпих една бутилка вино съвсем сама и танцувах до полунощ на любимата си музика.

Когато видях, че детето е щастливо така, с това положение на отношенията ни, защото отчаяно искаше ред. Разделихме се прилично и тихо, говорихме с нея, колкото можахме, въпреки нашата собствена обърканост. Знаех, че я товарим с нашите периоди на мълчание и караници. Сега тя е еднакво спокойна с мен, както и с баща си. Получава вниманието ни, а времето с нас е поделено според предпочитанията й. На рождения й ден, този най обединителен семеен празник, на който си припомняме историите от раждането, първите мигове на детството, беше весело и без да лицемерничим, бяхме прилични родители. Сега тя е по-щастлива от преди.

Когато преоткрих приятелите си. След развода те се разделиха на две – тези, които останаха с него и тези, които останаха с мен. Дори това се дели след раздялата. Една част се радваха, друга смятаха, че съм си виновна, трети просто продължиха, без да ме съдят. С времето те се отсяха сами. Обичам вечерите „по женски”, когато мога да бъбря, без да си мисля, той какво ли прави през това време, дали ще срещна неодобрението му по-скоро, отколкото че съм му липсвала през това време. Обадиха ми се приятели, които отблъснах след брака, намерих нови и контактите с всички тях ме правят все по-самоуверена.

Когато видях как той също преминава през същото. Несръчността му в магазина, когато трябва да пазарува за вечеря, плащането на сметките, домакинстването – всичко това, разказано от детето. Ризите недобре изгладени, когато се срещахме, сенките под очите му. И за него не беше лесно, и той се бореше за нов живот. Дори когато го видях случайно с друга, успях да се зарадвам. Нищо, че мина доста време, преди да се осмеля аз самата да погледна и помисля за друг мъж.

Когато родителите ми свикнаха с мисълта, че дъщеря им е разведена. С тях беше много трудно, те последни разбраха цялата драма и не го приеха добре. Дълго време поддържахме пред моите и неговите родители имиджа на идеалното семейство и криехме майсторски пукнатините. Понякога погледът на майка ми се задържаше по-дълго върху мен, тя е предчувствала, че нещо става, но нямах смелостта да бъде искрена с тях. Но го приеха и ме подкрепиха, когато видяха, колко по-щастлива съм така. За което им благодаря. За тях това е голям удар, имат друг морал и ги разбирам.

Когато усетих, че напълно разполагам с времето си и това ми харесва. Да, ние винаги се търсим – мъже и жени, винаги ще имаме нужда да се намираме. Но и времето сам е безценно. Не ме срам да излизам сама на вечеря, да вземам маса за един, да резервирам единична стая и сега освен с време, разполагам с бюджета си изцяло за мен и детето ми. Това ме прави още по-мотивирана в работата, вместо да се оплаквам, че парите все не стигат.

Когато открих с изненада, че въпреки моите 42 години, все още съм привлекателна за мъжете. Когато ме гледат с възхита, привлечени от моята самоувереност. Смених прическата си, отчасти – стила си на обличане, подмладих се. Заради нея се интересувам от модерна музика и кино, нови заведения и хотели. Смехът ми се върна, станах по-открита и честна към мъжете – нямам време вече да се залъгвам и да гъделичкам нечие самолюбие. Достатъчно ценна съм си сама за себе си да допусна това отново. Първата ми среща след развода мина кошмарно, бях изгубила навици да флиртувам, да се смея на шегите и да бъда остроумна с мъжете. Сега дори смятам, че не ми се налага. Нека който ме харесва, да ме харесва каквато съм. Приех цинизма си като тайна парола, заради която открих много мъже като мен.

Не ме разбирайте погрешно – винаги ще ми е мъчно, че бракът ми се провали, но не смятам това време за изгубено. Та ние имаме толкова спомени, любовни мигове, имаме дете. Но това не е вече мой личен провал. Това дори не е и провал, а стечение на отношенията ни и се радвам, че го разбрах сравнително рано, преди съвсем да остареем и да се чудим н е трябваше ли по-рано да го сторим. Исках да споделя това с повече хора, които може би се чувстват по този начин и не знаят как да се отърват от усещането за провал, за пропадане. И е трудно да се споделя тогава, но има нужда от утеха.

Разведена съм. И ми харесва да е така, засега.

Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Къде е мистерията на любовта в днешното свръхсподеляне?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Кои качества у мъжете неудържимо ни привличат
· Къде в мозъка се намира любовта и какво се крие зад усещането за „разбито сърце“?
· Още не можеш да го забравиш? Смени перспективата!
· Как да обясним раздялата на децата?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Силата на вдъхновението – как да го открием и развием?
· Открийте навреме мъжа, който няма да порасне
· Нека не се заблуждаваме - понякога просто идва време за раздяла
· Седемте лица на фалшивата любов – кои са те и как да ги разпознаем?
· На екзистенц минимума на душата
· Кое е секси у един мъж?
· Защо плуването се оказа "моето нещо"?
· Кое ни дава власт в една връзка?
· Вместо трупане на негативизъм в една връзка - нека разговаряме
· Кога един мъж е истински привлечен?
· Любовта не боли
· За да срещнем истинската любов, първо трябва да срещнем себе си
· Обичай мъж, който е...
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Вторник
18
Септември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да насърчим мъжа да изпълни обещаното?
„Ще направя ремонт!” – тържествено обещава той на излизане от банята, защото заради старите тръби водата...
Секс тройка: ти, той и телевизора
Сексът е неразривно свързан с телевизията. Той вече отдавна не е персона нон грата от малкия екран, а...
Социалните контакти на най-малките
Свикнали сме да приемаме бебетата като същества, чиито живот ние дирижираме. Децата до годинката може...
Имаш нова идея. А сега накъде? - II
Всяка майка е нетърпелива да представи своето "новородено" пред близки и приятели. И ако на бебето може...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
Детска стая с въображение - I
Детската стая е най- специалната стая в едно жилище. Казвам го толкова категорично, защото както обзавеждането...
Кога и какъв сладолед да предложим на бебето и малкото дете?
Полезен ли е сладоледът за моето бебе? От кой месец мога да дам сладолед? Какъв сладолед да дам на моето...
Вдъхновени от добротата
Какво ви идва на ум, когато помислите за началото на празничния сезон? За съжаление, много хора се фокусират...
Когато отпуската не включва пътуване
Понякога почивката през лятото се оказва време, което не знаем как да оползотворим. Когато парите не...
"Здравословен обяд за ученика" - лесна домашна баничка в кексова форма
Това е ден шести от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Защо спрях да се питам дали съм добра майка?
Откакто се роди второто ни момиче, не се питам дали съм добра майка. Не че не ми е важно да бъда или...
Какво да правим, когато бракът куца?
Какво действа разрушително на брака? Ако върнете лентата назад, може да се окаже, че още преди сключването...
Неформалното лидерство
В последно време доста се заговори за лидерството и лидерските качества. Все по-често тази „титла“ се...
Неволи по време на криза – заплашени ли сте от уволнение
Може би на професионалното ви поприще не всичко е идеално – позицията ви не е тази, за която сте мечтали,...
"Здравословен обяд за ученика" - празнична вечеря за обяд
Това е ден пети от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Децата творят Коледа с нас: Рециклирана елхичка за най-малките
След 3D снежинката и коледния венец, това е занимание за най-малките. То развива фината моторика, естетическото...
С деца на заведение - мисия възможна
Когато се роди дете, животът ни сякаш започва отначало. Всичко е прекрасно, разбира се, но всеки от нас...
Заекването при децата - тревоги и решения
Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото...
14 истини за нашите невидими връзки с другите
Хората сме оплетени в множество невидими нишки и колкото по-рано го разберем, толкова по-ясни и пълноценни...
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
Дневник за вашето семейство - II
Другата част от вашият дневник се отнася за бъдещето, всичко, което е текущо и е хубаво да бъде отбелязвано....
Родителските фрази, които мразим да казваме, но всъщност не са толкова лоши
Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго на детето си и след това да съжалите за изречените думи?...
Хората „без емоции“
Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до...
Да оцелееш по Коледа
Нека си говорим открито – Коледа е най-трудното време в годината. Липсата на време буквално ни задъхва,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook