Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Уличният музикант - саундтракът на града



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много други, вървя по булеварда, за да се прехвърля на следващия и да се добера до работното си място. Автобус не хващам – по това време съм студентка и парите се пестят. Свита в палтото си, бързам и мълча – не виждам нищо, само тротоара в краката си, не мисля за нищо – само как по-бързо да мине и тоя работен ден. Цял ден да се усмихвам на клиентите. Нали съм отговорна за тяхното настроение за тези десет минути, когато са в магазина ми. Трудна задача, казвам си, и пресмятам съотношението между заплата и наем за стотен път този месец.

И тогава нещо се случва. Влизам в подлеза и чувам нещо познато. То внезапно ме стопля, без да се свивам в палтото си. И крачката на хората край мен се променя. Става нещо и с лицата им. Жестовете им олекват и, усмихнати, те се споглеждат през рамо. На стълбите отсреща, подпрян на парапета, един музикант свири „Богатство” на Тангра. Със скъсано дънково яке и ръкавици без пръсти. Ухилен до ушите. И в подлеза не е студено вече.

Виждали сме, подминавали сме и може би сме хвърляли пари в шапката на уличния музикант неведнъж. Той вирее в големия град като неизменен саундтрак на деня ни – по пътя до работа, бързането за среща, разходката в парка. Той е почти невидим понякога и ние дори не се обръщаме да го погледнем. Друг път, уморени от работа, ще се подразним и ще ускорим крачка край него. Но пък ще дойде и онзи, различният момент. Когато ще забавим ход и даже ще се спрем. Защото нещо ни е жегнало.

Уличният музикант в нашата градска картина

Нерядко, минавайки край някой музикант, чувам хора край мен да възкликват: „Горкичкият човечец!” и да пускат жълти стотинки в калъфа на китарата. Друг път някой ще измърмори: „Здрав и прав мъж, вместо да се хване на работа...” Разни съчувстващи баби ще му занесат плетени чорапи, защото са го видели и вчера, и се притесняват да не настине. Ще го питат има ли къде да спи. Група дежурни полицаи ще му поискат документи за проверка, ще се прави на интересен и ще си отиде. Няколко гимназистки ще се спрат след училище, пищейки имена на песни, които искат да чуят, ще му оставят джобните си пари и може би телефонните си номера.

После, вечерта, ще дойдат бездомниците, опърпани и намирисващи на алкохол, да му поискат една цигара и да го питат как върви. Сигурно ще го помолят да им изсвири нещо „от онея години”. Късно е и той е прибрал вече китарата. Усмихва се, обаче, и я изкарва пак. И свири. Ако го питате защо го прави, ще ви каже: "Защото по-важното от парите в шапката са очите на хората, които го гледат с благоговение. Децата, които се смеят, пляскат с ръце и молят да пипнат китарата."

Горкичкият човечец...Нищо, че аз горкичкия човечец го познавам - той преподава частни уроци по английски. Има чудесно семейство, добри хонорари и с китарата си заработва допълнително – защото му харесва. И той не е единственият такъв. Има доста като него. Не го ли е срам, ще попита някой? Не може ли да свири някъде на сцена, или поне по заведенията? Не се ли чувства унизен? Не е ли по-нормално за един млад мъж да си намери наистина някаква „истинска работа”?

По-истинска работа и по-голяма гордост от това, да караш хората да се усмихват, може ли да се намери?


Някои го правят от нужда, някои за джобни, някои – за да се забавляват. Всички те се стараят да се самоусъвършенстват. Уважават публиката си и искат да им дадат нещо красиво и вдъхновяващо пред деня й. Така че следващия път не се страхувайте да спрете да послушате, дори и да нямате дребни в себе си. Вниманието ви е по-голямо признание от стотинките.

В цяла Европа все повече млади хора прегръщат уличното изкуство като сезонна работа или постоянен източник на допълнителни, доходи докато учат. В много държави професията на уличния музикант е дълбоко уважавана: едно от най-известните места в Лондон е паркът Ковънт Гардън, където по традиция се събират едни от най-добрите улични музиканти в света. Много от тях, като Стинг, са вече отдавна холивудски звезди. В България уличното изкуство също прогресивно нашумява и ако се загледате, ще видите, че много от тия "озвучители" на нашето ежедневие са дори ученици. И, не, те не го правят защото родителите им са проявили безотговорност, или защото са от бедни семейства. Правят го, защото е красиво. Правят го, за да се спрете и да ги питате откога свирят на цигулка и с какво мечтаят да се занимават, като завършат. За да ги помолите да ви изсвирят любимата ви песен и да споделите усмивка. Може би дори да откриете в тяхно лице приятел. Кой знае? Зад шапката с монетите стои палитра от професии и характери, богата колкото тази на целия град. Никога не можем да предположим кой свири „Ave Maria” на "Витошка". Сигурно е само, че по улиците ни има доста на брой прекрасни музиканти, и че определено никой не страда от това. Сигурно е и че лятото курортите на целия континент са пълни с изпълнители, които събират цели тълпи публика около себе си.


И, разбира се, най-важното от всичко: след като всички задминаваме усмихнатия музикант на изхода на подлеза, продължавам усмихната по улицата. Нещо топло и слънчево е преминало по паважа и се е покатерило като тръпки на щастие нагоре по глезените ни. Все още се споглеждаме, когато се разделяме след подлеза. Сега съм спокойна да нося отговорност за усмивките на хората. Току-що някой пое отговорност за моята.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 5 страхотни коледни плейлисти
· Честит рожден ден, Митко Щерев!
· Сетивата на помощ на емоционалното ни здраве - II
· 10 начина да използваме тефтер с бели страници
· 23 вдъхновяващи мисли от известни личности, посветени на книгите и четенето
· 2 април - Международен ден на детската книга
· Когато чуваш музиката в цвят
· Впечатляващи "извезани" татуировки (снимки)
· 10 факта за Антонио Вивалди
· Какво не ни достига, за да постигаме целите си?
· Нещата, които не можем да променим
· Зрелостта настъпва, когато...
· Нейно Величество Младост
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Загуба
Сряда
22
Май 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
На тази дата: на 13 юли 1930 г. е открито първото Световно по футбол
Уругвай е малка държава в Южна Америка, на брега на Атлантика, разположена между големите си съседи -...
Марк Аврелий - мъдростта на един необикновен император
„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък...
Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес
„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла...
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Кафенето, в което вали...захар
За няколко дни Mellowercoffee Cafe в Сингапур се превърна в истинска интернет сезанция, когато клиенти...
Дивите коне на Исландия
Исландия е магична страна. Страна на лед, огън, на магически пейзажи, които те връщат в прастари времена,...
Коледа - работен ден
По това време на годината в главите на всички ни се върти едно – празници, празници и пак празници......
3 декември - Международен ден на хората с увреждания
Днес отбелязваме Международния ден на хората с увреждания. В световен мащаб над един милиард души, или...
Жени, които имат някое килце в повече, живеят по-дълго
Последните научни изследвания показват, че жени, които имат някое килце в повече - живеят по-дълго...от...
Истинската вяра
Истинската вяра на човек е насочена не към това да му доставя покой, а да даде сили за труда му....
Изкуство с цветя, каквото не сте си представяли
Лим Зи Уей е артистка от Сингапур, Малайзия и твори изумителните си изделия от цветя под псевдонима Limzy....
Фрида Кало в 6 цитата, картини и снимки
Мислех, че съм най-странният човек на света, но тогава ми хрумна, че има толкова много хора по света...
За десет минути
…и ей така…в тревите да лежиш да гледаш слънцето през лист от репей, да слушаш как възторжено жужи една...
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
Колебание – моето постоянство.
Има безброй възможности, има безброй варианти. Грешка ще бъде, каквото и да предпочета между тях. Изборът...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
И замириса на планина - II
Да влезем във форма и да проявим приключенския си дух Ако това глезене и лежане насам- натам не ви...
ЗНАК!
Понякога чакаме само един знак от Вселената за да получим разбиране. И ако чакаш такъв. Това Е....
Вече знаем кой е цветът на 2019 г.
Както всяка година през декември, институтът Пантон обяви цвета, който ще властва през идващата година....
Жената дете
Структурата на жените от различните континенти и раси е различна. Различни са дори и тези на близките...
Иконата на Париж - Айфеловата кула
Имате ли си любимо място по света? Някъде, където сте ходили и сте се почувствали наистина вдъхновени...
15 цитата от "Алиса в страната на чудесата", които ще ви замислят и озадачат
Вече над 150 години от написването си, "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол не спира да ни озадачава,...
Вино - в моята ръка и сега...
Виното се пие на точното място и в точното време. В моята ръка. И сега!...
Спомням си се
Като църква без кръст. Като камък. И пръст. Като мъгла. Като дъжд. Светлина. Деня. Трева. Въжето на врата....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook