Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Уличният музикант - саундтракът на града



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много други, вървя по булеварда, за да се прехвърля на следващия и да се добера до работното си място. Автобус не хващам – по това време съм студентка и парите се пестят. Свита в палтото си, бързам и мълча – не виждам нищо, само тротоара в краката си, не мисля за нищо – само как по-бързо да мине и тоя работен ден. Цял ден да се усмихвам на клиентите. Нали съм отговорна за тяхното настроение за тези десет минути, когато са в магазина ми. Трудна задача, казвам си, и пресмятам съотношението между заплата и наем за стотен път този месец.

И тогава нещо се случва. Влизам в подлеза и чувам нещо познато. То внезапно ме стопля, без да се свивам в палтото си. И крачката на хората край мен се променя. Става нещо и с лицата им. Жестовете им олекват и, усмихнати, те се споглеждат през рамо. На стълбите отсреща, подпрян на парапета, един музикант свири „Богатство” на Тангра. Със скъсано дънково яке и ръкавици без пръсти. Ухилен до ушите. И в подлеза не е студено вече.

Виждали сме, подминавали сме и може би сме хвърляли пари в шапката на уличния музикант неведнъж. Той вирее в големия град като неизменен саундтрак на деня ни – по пътя до работа, бързането за среща, разходката в парка. Той е почти невидим понякога и ние дори не се обръщаме да го погледнем. Друг път, уморени от работа, ще се подразним и ще ускорим крачка край него. Но пък ще дойде и онзи, различният момент. Когато ще забавим ход и даже ще се спрем. Защото нещо ни е жегнало.

Уличният музикант в нашата градска картина

Нерядко, минавайки край някой музикант, чувам хора край мен да възкликват: „Горкичкият човечец!” и да пускат жълти стотинки в калъфа на китарата. Друг път някой ще измърмори: „Здрав и прав мъж, вместо да се хване на работа...” Разни съчувстващи баби ще му занесат плетени чорапи, защото са го видели и вчера, и се притесняват да не настине. Ще го питат има ли къде да спи. Група дежурни полицаи ще му поискат документи за проверка, ще се прави на интересен и ще си отиде. Няколко гимназистки ще се спрат след училище, пищейки имена на песни, които искат да чуят, ще му оставят джобните си пари и може би телефонните си номера.

После, вечерта, ще дойдат бездомниците, опърпани и намирисващи на алкохол, да му поискат една цигара и да го питат как върви. Сигурно ще го помолят да им изсвири нещо „от онея години”. Късно е и той е прибрал вече китарата. Усмихва се, обаче, и я изкарва пак. И свири. Ако го питате защо го прави, ще ви каже: "Защото по-важното от парите в шапката са очите на хората, които го гледат с благоговение. Децата, които се смеят, пляскат с ръце и молят да пипнат китарата."

Горкичкият човечец...Нищо, че аз горкичкия човечец го познавам - той преподава частни уроци по английски. Има чудесно семейство, добри хонорари и с китарата си заработва допълнително – защото му харесва. И той не е единственият такъв. Има доста като него. Не го ли е срам, ще попита някой? Не може ли да свири някъде на сцена, или поне по заведенията? Не се ли чувства унизен? Не е ли по-нормално за един млад мъж да си намери наистина някаква „истинска работа”?

По-истинска работа и по-голяма гордост от това, да караш хората да се усмихват, може ли да се намери?


Някои го правят от нужда, някои за джобни, някои – за да се забавляват. Всички те се стараят да се самоусъвършенстват. Уважават публиката си и искат да им дадат нещо красиво и вдъхновяващо пред деня й. Така че следващия път не се страхувайте да спрете да послушате, дори и да нямате дребни в себе си. Вниманието ви е по-голямо признание от стотинките.

В цяла Европа все повече млади хора прегръщат уличното изкуство като сезонна работа или постоянен източник на допълнителни, доходи докато учат. В много държави професията на уличния музикант е дълбоко уважавана: едно от най-известните места в Лондон е паркът Ковънт Гардън, където по традиция се събират едни от най-добрите улични музиканти в света. Много от тях, като Стинг, са вече отдавна холивудски звезди. В България уличното изкуство също прогресивно нашумява и ако се загледате, ще видите, че много от тия "озвучители" на нашето ежедневие са дори ученици. И, не, те не го правят защото родителите им са проявили безотговорност, или защото са от бедни семейства. Правят го, защото е красиво. Правят го, за да се спрете и да ги питате откога свирят на цигулка и с какво мечтаят да се занимават, като завършат. За да ги помолите да ви изсвирят любимата ви песен и да споделите усмивка. Може би дори да откриете в тяхно лице приятел. Кой знае? Зад шапката с монетите стои палитра от професии и характери, богата колкото тази на целия град. Никога не можем да предположим кой свири „Ave Maria” на "Витошка". Сигурно е само, че по улиците ни има доста на брой прекрасни музиканти, и че определено никой не страда от това. Сигурно е и че лятото курортите на целия континент са пълни с изпълнители, които събират цели тълпи публика около себе си.


И, разбира се, най-важното от всичко: след като всички задминаваме усмихнатия музикант на изхода на подлеза, продължавам усмихната по улицата. Нещо топло и слънчево е преминало по паважа и се е покатерило като тръпки на щастие нагоре по глезените ни. Все още се споглеждаме, когато се разделяме след подлеза. Сега съм спокойна да нося отговорност за усмивките на хората. Току-що някой пое отговорност за моята.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 5 страхотни коледни плейлисти
· Честит рожден ден, Митко Щерев!
· Сетивата на помощ на емоционалното ни здраве - II
· Искате да започнете нещо ново? Създайте условия за това
· 10 начина да използваме тефтер с бели страници
· 23 вдъхновяващи мисли от известни личности, посветени на книгите и четенето
· Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
· На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
· Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Желая ти - Виктор Юго
· "Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
· Кажете добрите думи!
Неделя
5
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
1. "Мечта, която мечтаеш сам, е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност." 2. "Не се...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
2020 г. - Годината на металния Плъх
На 25 януари започва новата китайска година - под знака на зодия Плъх с управляващ елемент метал, която...
Когато Майстора срещна Маргарита
"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи...
Труман Капоти: „Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”
Труман Капоти: За писането: „За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е,...
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Двата вълка
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето,...
Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка...
Митът за блондинките - I част
По правило смятаме русокоските за детско-палави, нежни, женствени, привлекателни или за...пълни глупачки....
Шарлот Бронте: "…всяко човешко същество изпитва нужда да обича нещо."
Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре. Шарлот Бронте е английска...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Свърши се лятото
Свърши се лятото. Тънки мъгли бавно се решат с гребена на гората. Тънък, бездомен вятър цялата...
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Божури и незабравки
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде...
Къде живее Бог
- Дали Бог живее тъкмо в тези красиви планини наоколо? - Бог живее там, където му позволят да влезе...
Не стой неподвижно встрани от пътя
Не стой неподвижно встрани от пътя, не замразявай ликуването, не обичай без желание, не се спасявай...
"Това са моите деца" - Януш Корчак
"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто...
Неизвестно за известните френски писатели
Познаваме ги чрез написаното от тях и често забравяме, че са били хора от плът и кръв, които са грешали,...
Време е да се откажеш от неща, на които са те учили наранени хора
Време е да се откажеш от неща, на които са те учили наранени хора....
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
Пеперудите се раждат сами
„Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено замислена от природата поредица...
Мая Плисецкая: "Характерът – това е съдба."
Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край....
Моят път към теб
"- Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново? Животът може да не ни срещне пак. След години ти можеш...
Последен
Калин Донков е български поет и публицист. Роден е в Беглеж, израства в Плевен. Тайно се плашим от...
Класическите любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook